Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.04.2011 00:57 - НАЧАЛОТО НА БЪЛГАРСКИЯ ПАРТИЕН ЖИВОТ СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО
Автор: vkolev22 Категория: История   
Прочетен: 6131 Коментари: 0 Гласове:
9

Последна промяна: 08.05.2011 00:36


Създаването на политически партии е една от най-ярките демонстрации на процесите на модернизация в рамките на всяка държава и на всяко общество. В своя дневник П.Р.Славейков ясно формулира господстващата след Освобождението идея: „Да казва кой каквото ще, ние сме крайно убедени, че жив народ без партии не може. И ако има народ без партии, то е народ мъртъв, народ в застало или замъртвило състояние и да го възбудиш в живот, трябва по-напред да му създадеш партии“. В либералния орган в. „Независимост“ от октомври 1880 г. тази мисъл се развива: „В каквато и да е държава ако политическият живот се движи свободно, явяват се политически партии. Колкото по-богато и по-свободно е устроен политическият живот, толкова по-решително изстъпват политическите партии. Партиите са естествено и необходимо проявление на на могъществените вътрешни стремления, които движат, управляват политическия живот на един народ.“ Именно по тази причина възникването на първите политически партии след Освобождението е обект на непрестанен интерес в средите на българската историческа наука. В нея има изграден принципен консенсус по три основни въпроса: 1/ приемствеността между доосвобожденските групи на старите и младите и следосвобожденските консерватори и либерали, 2/ постепенното оформяне на политически партии на основата на по-широки обществено-политически течения, което се извършва в процеса на политическите борби чрез създаване на мобилизационни и организационни структури и 3/ по-ранното и по-високо ниво на развитие на севернобългарския партийно-политически живот в сравнение с южнобългарския, като причината се крие в автономния статут на Източна Румелия и особено в опасността от вкарване на османски войски в областта. Този консенсус се изгражда постепенно с постоянното натрупване на факти, анализирането на взаимовръзки и процеси, и с опитите за тяхното осмисляне и поставяне главно в национален контекст. Едновременно с това често деликатно се намеква, че българското общество по време и веднага след Освобождението не е достатъчно зряло, за да създаде бързо свои политически партии и че те възникват по познатия от Западна Европа модел на основата на парламентарните фракции, оформили се в Учредителното събрание в Търново през пролетта на 1879 г. Тази принципна схема намира своята класическа разработка в труда на Морис Дюверже „Политическите партии: тяхната организация и дейност в модерната държава“. Засега съществуват няколко момента, които различните изследователи възприемат като началото на българския партиен живот. Първите два от тях са групирани по време на работата на Учредителното събрание и се свеждат до ярките конфронтаци между водачите на умерените и крайните във връзка с обсъжданията на общонародния въпрос на 6 март 1879 г. и на Рапорта на Комисията по основните начала на Конституцията на 21 март. Подобни тези застъпват както първите изследователи на Учредителното събрание като Димитър Маринов и Симеон Радев, така и съвременни историци като Веселин Методиев. Очевидно, тук става дума по-скоро за образуването на парламентарни фракции, отколкото за самите политически партии. Втори възможен момент в създаването на българските партии е изграждането на мобилизационни структури – елементарни ръководни центрове за организация на политическите привърженици и издаването на вестници за пропаганда и координация. Още в края на 19 век Д. Качемаков в своя твърде кратък „социален етюд“ върху възникването и характера на политическите партии отбелязва: „Една политическа партия, за да има заслуги, трябва да има едно устройство, един шеф, един орган, т.е. един вестник, и най-вече да представлява един принцип, да има една цел. Трябва й една дисциплина, за да може да се бори, един шеф, който да я упътва, един орган – един вестник, който да й разпространява идеите, една цел, защото другояче не е рационално да бъде.“ Отначало като най-важен се възприема въпросът с партийния вестник. Затова още след Учредителното събрание през април 1879 г. на заседание на либералните водачи в Търново е взето решение за издаване на партиен орган в. „Целокупна България“, чийто първи брой излиза в старопрестолния град на 20 юни с.г. под редакцията на П. Р. Славейков, а от своя петнадесети брой започва да излиза в столицата. Отначало партийните органи имат характера повече на предизборни издания и затова обикновено са спирани след парламентарните избори, за да отстъпят място на следващи вестници по време на предизборната кампания за следващите избори. Такава е съдбата не само на либералната „Целокупна България“, но и на нейния приемник „Независимост“, а и на консервативния орган в. „Витоша“. Едва новият консервативен орган в. „Български глас“ успява да се задържи около 4 (1879-1883) години и да придобие по-определено лице. Почти едновременно с издаването на вестник се пристъпва към изграждането на някакъв координиращ център. Към средата на юли 1879 г. либералите учредяват в София Централен народен комитет с председател П. Каравелов и секретар Ст. Стамболов, който прави опит да координира действията на привържениците в провинцията. Свои събрания провеждат и консерваторите, но при тях вниманието е съсредоточено върху управлението на страната от служебните правителства на Тодор Бурмов и епископ Климент, и те значително изостават от своите съперници в организационното си развитие, което неминуемо се отразява неблагоприятно върху изборните им резултати. Първите рутинни парламентарни избори за Първо и Второ ОНС от 1879 и 1880 г. оказват силно влияние върху оформянето на политическите партии. Според някои български историци именно те трябва да се възприемат като начало на българския партийно-политически живот. Следващ момент, в който част от историците са склонни да видят началото на българските политически партии е при създаването на техните основни организационни документи – програми, устави и правилници. В това отношение програмите играят по-важна роля и неслучайно опитите за тяхното съставяне предшестват уставите и правилниците. Този либерален възглед, че партиите са резултат от различни идеи и принципи е водещ както в документацията от първите следосвобожденски години, така и до Първата световна война: „Всички партии се раждат от различието на идеите, от различните взглядове върху общественото устройство, върху системите на управление и върху онези, които ни управляват.“ Той е оспорен още в ранната марксистка литература, но продължава да доминира в проучванията до края на Втората световна война. Още в първия брой на „Целокупна България“ се появява статия със заглавие „Програмата ни“, която трябва да разпространи партийните възгледи, но и да легитимира вестника пред обществеността като либерален орган. Същата схема е повторена и в уводната статия на втория либерален вестник „Независимост“. Едва след изборите за Държавен съвет и в подготовка за изборите за Трето ОНС се появяват някакви по-конкретни като възгледи и по-модерни като организация партийни програми: „Програма на Либералната партия“  /умерената група на Др. Цанков/ и „Програмата на консерваторите“ от януари –февруари 1882 г. Към разгърната, системна и завършена партийна програма Консервативната партия пристъпва едва след падането на режима на пълномощията и в подготовка за избори за Четвърто ОНС, нещо до което либералите така и не достигат, увлечени както в междуособни борби и разцепления, така и в управлението на Княжеството. На последно място при оформянето на българските политически партии се създават устройствени устави и правилници. Те обикновено се възприемат като белег за сравнително укрепнал партиен организъм, който се нуждае не само от идеи, но и от структуриране.Неслучайно, нуждата от партийна дисциплина е една от основните теми в ранните публикации на българските политици, но и при по-дистанцираните наблюдатели и анализатори на партийния живот. Интересна е обществената нагласа срещу строгите правила, които водят до по-добра организация, но и са условия за „тирания“ на партийното ръководство върху членската маса. Тази теза за олигархизирането на политическите партии намира своята кулминация в известното изследване на един от бащите на политологията Мойсей Острогорски „Демокрацията и политическите партии“от 1902 г. и е затвърдена в по-късните публикации на Макс Вебер и Роберт Михелс. В този смисъл началото на българските политически партии в Княжеството се поставя между работата на Учредителното събрание и 1883 г. По подобен начин българската историография разглежда тези процеси и на юг от Балкана. По отношение на партийната преса източнорумелийската политика не отстъпва и дори в известно отношение изпреварва севернобългарската. Назначаването на С. С. Бобчев за главен редактор на големия областен вестник „Марица“ през 1879 г. и излизането на близкия до Гешови вестник „Народен глас“ през същата година дават сериозна преднина на оформящата се Народна партия. И двете издания са стабилни и дълготрайни за разлика от софийските партийно-политически вестници. Южнобългарските либерали значително изостават в своето обособяване до пристигането в Пловдив на водачите на крайните либерали от Княжеството П. Каравелов и П. Р. Славейков след установяването на режима на пълномощията в Княжеството. Едва на 6 януари 1883 г. те успяват да издадат първия брой на своя орган вестник „Южна България“. По това време се появяват и първите статии, разясняващи разликите в партийните идеи, а през лятото на същата година се създават и формални организационни структури – централни и провинциални, а Народната партия успява да изработи и свой устав, който засега не е открит като самостоятелен и цялостен текст. Цялата тази картина, която се изгражда постепенно в редица конкретни изследвания и се повтаря в общите изложения, налага схващането за липсата на политически и управленски опит, забавено идейно и организационно развитие, като това особено отчетливо се подчертава за българските политически партии в Източна Румелия. Картината се усложнява и от свободното използване на термина „партии“ за обозначаване не само на политическите партии per se, но и на парламентарните фракции/групи, а и на повече или по-малко обособени обществени групи и движения. Всичко това лесно води до тезата, че в българското общество около Освобождението не съществува понятие за политическа партия в модерния чисто политически смисъл на понятието. Два документа от фонда на Светослав Миларов (ф. 112) в Български исторически архив при Народната библиотека „Свети Свети Кирил и Методий“ хвърлят съвсем различна светлина върху темата. Те имат съвсем формален характер и ясно показват зрелостта на българското общество в един от най-големите и най-изявени центрове на българското църковно-просветно и революционно движение Сливен за вписване в новата ситуация на самостоятелен държавен живот. Постановленията на предварителния Санстефански договор за създаване на Българско княжество като конституционна монархия с народно представителство предполагат провеждането на избори и дават подтик за учредяване на политическа партия. Точната дата на основаването й не е ясна от документите, но в лично писмо на Светослав Миларов до М. П. Икономов в Сливен от 22 февруари 1878 г., в което се обсъжда българо-сръбската граница, изрично е отбелязано, че въпросът трябва да бъде обсъден от „народната/нашата партия“, т.е. тя съществува поне като идеен проект, но по-вероятно като реалност. Нейното учредяване се вписва добре в обстановката, изградена от съседните документи: създаване на Благотворително общество и на отделен Таен комитет „Българско знаме“ в рамките на Благотворителния комитет, който е прикритие на местния комитет „Единство“ и си поставя за цел революционна борба срещу решенията на Берлинския договор за национално обединение като поставя Тракия в центъра на вниманието си. Едновременно с това е учредено и печатарско дружество, което по-късно получава същото наименование „Българско знаме“ и съществува поне до края на 19 век. По този начин създадената политическа партия получава и близки до себе си обществени структури, които биха й позволили да разширява общественото си влияние. Всеки от организационните документи е запазен в чернова и белова, с почерка на Светослав Миларов, което показва продължителна работа върху тях и вероятно обсъждане и промени. Възприетото име „Народна партия“ е съвсем естествено за духа на епохата и това ясно личи както от самите документи, така и от обсъждането на общонародния въпрос. Без да има имена но личности изрично свързани с партията, от подписалите документите за Благотворителното общество, Тайния комитет и Печатарското дружество, а и по-късните избори за черковната община, показват, че в нея участват наравни начала представители на възрожденските течения на старите и младите с преобладаване на вторите. Документите нагледно демонстрират не само, че в годините на Освобождението в българското общество ясно съществува общото понятие за политическа партия, но и че има има оформени понятия за такива частни нейни елементи като председател, подпредседател, касиер, счетоводители, общо събрание, управително тяло, мандат, редовни заседания, политически дискусии, членски внос, изисквания за прием на членове, както и процедури за тяхното отстраняване. За отбелязване е възможността за равно участие на мъжете и жените в партията и в политическия живот. Без да е ясна съдбата на това политическо образувание, може да бъдат направени няколко предположения. На първо място това е, че руските окупационни власти не посрещат добре създаването на политическа партия в територия под техен контрол. По това време политически партии не съществуват в Руската империя и отношението към тях на самодържавния режим е определено отрицателно. Подобно отношение тези власти имат и към дейността на комитетите „Единство“, което налага тяхното нелегално съществуване зад прикритието на благотворителни общества. От друга страна сливенската Народна партия вероятно дава названието си на румелийската Народна партия, въпреки че, известна част от инициаторите й преминават към южнобългарските либерали.  No 1 Акт За съставяне на „народната партия” в Сливен Тежката и мрачна завеса на турското владичество, под която гниехме и пъшкахме, потънали до през глава в тинята на своя срам и на турските зверства, се смъкна от главите ни. Последната ужасна буря, която се разрази, над Сливен и над окръжието му премина, слава Богу, и ние останахме пак живи да се радваме на Божието слънце, което ни огре и да се чудиме на велелепието и на чудесните красоти на своето ново свободно отечество, на своята мила и премила България, която досега с едно само се е отличила; а то е, че претеглихме най-ужасните, най-свирепите теглила, които никога нито един народ на света не е претеглял! Но ние, синове на свободен Сливен, като премерваме дългите векове на грозното ни робство, на ужасните ни страдания, и като издирваме коренните причини за всичко това, намираме, че българите са били наказани от всесправедливия Бог, че те са изплащали страшния грях на своите прадеди от бившата свободна България, които в последните времена на бившето Българско царство, допуснаха да се развъди между тях нравственото развращение на духовете, допуснаха да се размножат между тях раздорите, интригите, безчестието, калпазанщината, самолюбието, лакомството, лекоумието и тяхното разпадане отиде дотам, че дръзнаха и самата си държава да разкъсат на три части, една на друга душмански и враждебни! Ето че Турчинът пристигна и глътна една подир друга и трите части на Българския народ, пред силата на когото трепереше едно време и Изток, и Запад!.... От всичко това заключихме ние, Сливенски граждани, че в новия си свободен живот не трябва да се предаваме на конфликта и на хайлазлъка, че не трябва да сме лекоумни, но да се подпретнем още отначало с най-чисти намерения и ...... / не се чете/ енергия да работим за възраждането на своя град и на окръжието му, тъй щото да заслужим любовта Божия и да отвърнем страшния му гняв от своите глави и от главите на нашите потомци. Подир тази ужасна борба, която с милосърдието и силата и великодушието на великий и за нас вечно почитаний цар Александър Вторий се свършва щастливо за нас – ние назираме друга, също също така велика борба, в която има да се борим сами и ако я свършим победоносно, само тъй ще можем и ние Българите да се явим пред света с чисто лице, само тъй ще можем да заслужим уважението на всичките народи и само тъй ще припознаят те, че ние сме били достойни да съставим свободен народи и свободна държава, сиреч че сме били достойни да станем честити. У нас борбата се състои в безмилостно гонение на всички зли страсти, на всички лошави стремления, на всички беззакония. От друга страна тя се състои в придиганието на народния дух в прибиранието накуп и подкреплението на всички честни и добри Българи, тя се състои в тяхното душевно и обществено настроявание, в тяхното просвещение и в материалното им процъфтявание. Преди всичко ние подписваме, че само ние ще държим правилата на закона, за който воюваме и че ще даваме пример на другите. След това заричаме се със слово като честни человеци, че ще преследваме телесният и душевният разврат, че ще гоним прелъстителите, самолюбивите, лъжците, интригантите, ласкателите, грабителите, лицемерите, с една дума ще гоним всички тези народни кръвопийци, всички тези нерязани турци, всички тези народни посрамители, които биха се намерили или биха поникнали в града ни Сливен и в Сливенското окръжие. Най-сетне прогласяваме, че ще действаме и ще проповядваме на народа всичките человечески добродетели като нравствеността, честността, трудолюбието, спестеливостта, междуосолното братство, общото свестно и спокойно грижение за общите работи и общото движение по пътя на просвещението към душевното и материално осъвършенствание. „От нравствеността, т.е. от чистотата на характера и от просвещението се ражда общото добрувани е и щастие, общата чест и блаженство. От разврата, от безнравствеността и от простотата произлиза общото нещастие, общото безчестие, сиреч общото разорение.“ Това е нашата девиза. И според това предприемаме ние великата борба за народното възражадание и вчеловечавание. Чрез тази борба ще създадем ние окончателно в своята страна народ пъргав, здрав, искрен, честен, юначен, нареден, устроен, весел и устремен към науките и богатствата – народ, готов да дочака на меча си и вътрешните, и външните си душмани, които биха се опитали да го поробят и да го блъснат пак в оная смрадна тиня, от която едвам що се избавихме – с една дума, ще създадем народ, който да подига гордо своето блестящо чело в кръга на другите живи и свободни, способни и развити народи на света. Най-сетне обръщаме се към своите братя сливнски граждани и към всички добри Българи в окръжието да си дадат тред да обмислят нашето предприятие и да решат да ни съдружат в общата тая борба, която предприемаме. Ние уверяваме, че е време да се предприеме делото и че е опасно да се маем още. Ако ние и всичките други градища и окръжия български се оставим тъй безгрижно да ни носи времето, величайша опасност е да си не останат общите ни, а според тях и частните ни работи тъй разбъркани както напред и има много да се страхуваме да се не появят и сега такива беззакония и неправди, такива простотии и варварщини, каквито на турското време. Най-страшна бъркотия и най-ужасен срам има да ни последва ако Българският народ и сега, кога му се отваря пътя на свободно развитие се покаже некадърен и неспособен да нареди своята държава. И самата Велика Россия, и самият император Александър II ще пожалеят кръвтта, която се проля, ще пожалеят труда и парите, които са се похарчили за нашето освобождениеи ще презрат Българите. Да се покълнем прочее, Братя, да се потрудим да осигурим народността си, честта и народния си поминък – т.е. народното си бъдеще. Ако досега не се е чуло да са съставили в друг някой град такава партия, толкова по-добре за нас. В ни едно българско място няма да оставят да не направят това, а за нас има толкова голяма чест ако първи Сливен със свястност да предприеме такова свято, такова спасоносно и необходимо дело.  
No 2
Правилник на „народната партия” Глава І Каква е целта на „народната партия”? § 1. Целта на „народната партия” е да проповядва, тълкува и разпространява в града и окръжието му точното разбиране и точното вършене на великите граждански длъжности и добродетели и от друга страна да гони да изкоренява душевния и телесния разврат и всичките наши страсти, беззакония или лукави стремления, които бяха се появили за вреда на частните и общите работи и за срам на народа ни в тази страна. С една дума „народната партия” ще действа за възраждането на народа във всяко едно отношение. § 2. Според тази пространна цел „народната партия” определя следващите главни посоки, към които обръща своето внимание и своите действия: а) Ще залага и при народа, и при централната власт щото за явните чиновнически места във всяко отношение да се набират или определят лица, припознати за честни, за способни и за деятелни. б) Ще гледа и надзирава щото тези чиновници да вършат точно своите длъжности и да не правят неправди и беззасония. в) Ще се труди щото всичкото население да се покорява точно на закона или на заповедите, които биха издали чиновниците в името на закона. г) Ще да наглежда реда и програмите на училищните заведения в града и окръжието му и ще се труди да се разпространяват и усъвършенстват такива заведения както и техните програми. д) Ще се занимава и ще разглежда всички въпроси, които се касаят до материалното процъфтяване на града Сливен и неговото окръжие. Тука влизат държавните и частните приходи и кярове, влизат ползването от естествените богатства на земята, сир. от рудниците, влизат поправката и украсяването на града, както и отварянето на нови и поправката на стари пътища в сливенската страна и прочее. С една дума ще се разглеждат и решават всички въпроси, които се касаят до земеделието, индустрията и търговията на сливенската страна. е) Ще да разисква и решава всички нови предприятия, в душевно и материално отношение, а ще се труди да се не появяват предприятия, които могат да бъдат вредителни за народа в морално или материално отношение.   Глава ІІ Кои могат да се запишат членове на „народната партия”? § 3. Като член може да се подпише под „Акта за съставянето на „народната партия” всеки българин или българка, които живеят в Сливен и то под следващите условия: а) Трябва лицето, което иска да се подпише, да е навършило двадесет и едната си година. б) Трябва да е припознато от всички честни човеци за лице почтено и нравствено и за кадърно и способно, да вземе отгоре си званието на член от „народната партия”. в) Трябва при подписването на името си под акта, да изяви не само с външни думи, но с вътрешна съвест и съзнание, че съвсем и завсегда се отрича от всякакви неправди и ниски постъпки в частния си и явния си живот, и ще служи от все сърце на целта, която е прияла „народната партия”.   Глава ІІІ Как се избира „управляващата комисия” на „народната партия”, как се тя устроява и какви са нейните длъжности? § 4. Първото общо заседание от всичките членове на „нар. партия“ избира дванадесет лица изпомежду си, които ще съставят главната управителна комисия на партията и ще управляват през течението на 1 година. § 5. Тези дванадесет лица в особено свое събрание избират изпомежду си 1/ председател, 2/ подпредседател, 3/ касиерин и 4/ два счетоводителя на заседанията. § 6. Комисията има право да избира своите чиновници или за цяла година, или за шест месеца, само че във втория случай е длъжна пак да допълва изпразнените места до изкарването на годината. § 7. Ако се случи щото някой от членовете на управителната комисия да се принуди да отсъства за по-дълго време от ззаседанията, комисията е длъжна да избере по вишегласие някого от другите членове на партията за наместник на отсъстващия. § 8. Длъжностите на председателя са следующите: а/ Председателят свиква и управлява заседанията на комисията, тъй също и общите заседания на партията; б/ Той предлага разискванията на разните текущи въпроси и ги сключва; в/ Той има право да държи ред и мир в разискванията и има право да отказва и възбранява някому говоренето; г/ Той предлага окончателното решение на въпросите; д/ Той няма право да гласоподава, освен тогава, когато гласовете на членовете се разделят на две равни части и тогава председателят с даването на гласа си, решава на коя страна е вишегласието. § 9. Длъжностите на подпредседателя са същите, както и на председателя, но само тогава, когато председателят е принуден по някоя особена причина да отсъства от заседанията на комисията или партията. § 10. Касиерът е длъжен да събира вносовете от членовете и длъжен е да издава от касата пара според решенията на комисията или на партията, с една дума7 държи сметка за приходите и разходите на партията. § 11. Деловодителите бележат течението на заседанията на комисията и на партията и държат касателни тефтер. § 12. Комисията на „народната партия“ е длъжна да надзирава и да действа от високо във всичките посоки на плана и на предприятието, което е взела върху си партията. Тоже длъжна е да решава сама по малките въпроси и да приготовлява по важните въпроси да се представят на решение от общите заседания на партията. От друга страна, длъжна е да дава на общите заседания на партията писмено изложение на всичко, което е извършила или предприела. § 13. В това име комисията има право да определя и от другите членове на партията комисии за изпитването и изучаването на някои въпроси или за извършването на някои и други работи. Също тъй е длъжна да заляга, за да се отварят клонове, сир. подпартии на Сливенската „народ. партия“ по селата из окръжието.   Глава IV Какви трябва да бъдат заседанията? § 14. Главната управителна комисия държи всяка седмица по едно заседание. А всичката партия държи през всеки три седмици по едно заседание. Но председателят има право да свиква и извънредни заседания ако се покаже необходимост. § 15. Само тези заседания на главната комисия са действителни и законни, в които присъстват повече от двете трети на членовете. А общите заседания на партията са законни и тогава, когато присъстват повече от половината членове. § 16. Членовете и на главната комисия, и на всичката партия имат право да гласоподават, но са длъжни да държат сериозен мир и ред в разискванията, да говорят един след друг и да се покоряват на правилата на председателя. § 17. Решенията на въпросите се вършат чрез гласоподаване и то тайни, освен в незначителните въпроси, които могат да се решават и в явни гласоподавания. Във всеки случай вишегласието решава окончателно въпросите, и на това е длъжен да се покори всеки.   Глава V Какво се внася в общата каса? § 18. Всеки един член на „народната партия“ е длъжен да поднесе сам на касиерина влога си за шест месеца, който се състои в една рубла. § 19. Кога се представи някоя извънредна нужда за пари, председателят има право да представи на членовете на партията каталог за волни помощи.   Глава VI Как се наказват онези, за които се докаже и стане известно, че са направили някое престъпление против основните правила на „народната партия“? § 20. Ако такъв престъпник е член на партията, той се изписва из реда на членовете и се дава ход на наказателния законник на правителството ако го заслужава. Ако пък не е член, той се просто предава според случая на правителството да го накаже и ограничи. § 21. В някои случаи ако престъплението е незначително и престъпникът е член на партията, управителната комисия може да му прости, но след като го укори и му даде нужните съвети.   Глава VII Този правилник на „народната партия“ в Сливен, който се е разгледал, одобрил и потвърдил в заседанието от........., има сила само за една година.



Гласувай:
9



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: vkolev22
Категория: История
Прочетен: 420967
Постинги: 28
Коментари: 194
Гласове: 7967
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031