Постинг
15.03.2017 21:17 -
Спомени за професор Марин Големинов
Автор: veselingeorgiev
Категория: Музика
Прочетен: 1637 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 16.03.2017 16:39
Прочетен: 1637 Коментари: 1 Гласове:
3
Последна промяна: 16.03.2017 16:39
Като участник в Камерен ансамбъл "Софийски Солисти" на няколко пъти съм имал възможност да работя под диригенството на проф. Големинов. Целия оркестър му вярваше и свиреше с удоволствие и ентузиазъм, когато той ни дирижираше. Чувствата бяха взаимни – и на него му беше много приятно когато бе сред нас. Казваше, че се чувства като в едно голямо семейство и усеща всеки един от нас като негово дете. Знаеше имената на всеки от нас. Ние от своя страна също го чувствахме като "баща". Умееше да премахва дистанцията между диригент-оркестрант. Държеше се с нас съвсем естествено, нормално по човешки. Репетициите с него бяха истинско удоволствие. Работеше съвсем спокойно и не държеше трудните неща да стават веднага. Оставяше "технологично време" нещата да отлежат, а и предполагаше, че ние ще ги изработим сами. Не се задълбочашаве в прекалени подробности. Обичахме да го слушаме в паузата или по събирания след концерт. Беше удоволствие да го слушаме, разказваше интересни неща и даваше ценни съвети. Споделяше, че музиката е естетическо изкуство и служи за наслада и удоволствие на изпълнителите и публиката. Че то е взаимно нещо между диригент и оркестър. Че ролята на диригентът е да обединява усилията на оркестрантите за изява и да прави така, че нещата да стават по-лесно. В случай когато задълбае да изработва прекалено много подробности може оркестъра да започне да свири с оттегчение. Цитираше професора си по дирижиране в Мюнхен, който казвал на студентите си : "не забравяйте, че оркестър без диригент може да изнесе концерт, но диригент без оркестър не може". Беше един от малкото диригенти които разбират магическата връзка диригент-оркестър. Беше много наблюдателен и голям психолог, ще споделя само един случай. За рещителния концерт в Копенхаген в зала "Тиволи" бяхме перфектно подготвени в София с нужните репетиции. Ситуацията беше такава, че по това време оркестъра беше в немилост, няколко месеца администрацията не разрешаваше на състава да изнесе концерт. В този тежък за „Софийски Солисти” момент Марин Големинов с неговия авторитет успя да поеме ангажимент да дирижира състава на турне е Скандинавските страни. Отношението на ръкодството в министерство на културата и кметството в София беше : „а бе я да ги видим тези, какво толкова могат?”. Всеки който поне един път е бил в подобна ситуация знае колко е трудно да се работи във враждебна среда, пълна с недоброжелателни ръководители. На акустичната репетиция преди концерта усетихме, че напрежението в сътава е много голямо. Още миг и въпреки перфектната музикална подготовка щеше да настъпи срив. Причината беше, както цялостната враждебна обстановка която описах, така и важността на концерта. Не бяхме излизали на концерт 6 месеца в голяма зала, това също имаше значение за самочувствието, за психиката на състава. Не си правехме илюзии – един провал щеше да отприщи вълна от критики, музикално ръководство в София само чакаше удобен повод окончателно да закрие състава. Като отличен психолог проф. Големинов усети напрежението, изгледа ни и ни каза "всичко ще бъде наред" и прекрати репетицията. Вярвахме му. Безрезервно му вярвахме и се чудехме какво ли е измислил. Предстоеше ни скоро да разберем. Дойде началния час на концерта, притеснени излязохме на сцената, публиката ръкопляскаше, той се поклони, след това отиде към пулта, втори път се поклони и посочи оркестъра. С това продължаване на аплауза напрежението в оркестъра изчезна, появиха се дори усмивки по лицата. Направи знак на публиката да спрат ръкоплясканията и с много енергични жестове започна да дирижира и така увлече оркестъра да свири освободено, с ентусиазъм. Звучахме както в най-добрите си изпълнения, а и възторжените погледи в залата ни помагаха за това. Така стигнахме бавната част на Хайдн. Първите цигулки "запяха". Големинов с лявата ръка с леки движения "ваеше музика". Публиката като че ли беше спряла да диша. Когато свършихме частта се чу една голяма въздишка и отново тишина!! С побелелите си коси и достолепен вид той изглеждаше като проповедник всред последователи. Концерта премина при небивал успех, накрая имаше аплаузи, викове на одобрение. „Студените” Скандинавци изпаднаха в екстаз, пляскаха и не позволяваха концерта да приключи, изкараха ни на не един и два, а на няколко биса (до момента в зала "Тиволи" били свирили най-много до два биса). В гримьорната се поздравявахме плачехме и се прегръщахме. Нямахме представа дали това не ни беше един от последните ни концерти като състав, но настроението беше приповдигнато. Големинов беше развълнуван и щастлив, защото творбата му която изпълнихме (концерт за квартет и струнен оркестър) се възприе топло и сърдечно от публиката. Той ни благодари и ни похвали, че до момента това е най-доброто изпълнение на творбата му. Съвсем спонтанно "бати Сашо" даде тон и изпяхме "многая лета". Публиката която идваше да ни благодари за незабравимия концерт беше впечатлена от начина по който поздравихме диригента си. В гримьорната дойде известен импресарио и каза, че иска да организира голямо турне в най-скоро време във всички Скандинавски страни. Марин Големинов му отговори, че инцидентно дирижира оркестъра за да не падне турнето и като има назначен нов диригент ще му изпратим рекламни материали. Целия състав съжаляваше, че проф. Големинов беше вече на възраст и нямаше възможност да е нашия постоянен диригент. Този концерт мобилизира състава и ни подейства като допинг. Следващия концерт от турнето в град Берген, зала "Григ" беше точно копие на успеха от "Тиволи". Следващата изява беше в голямята катедрала в града. За първи път в историята на катедралата беше нарушена традицията след финала на пиеса да не се ръкопляска. След десетина дни, когато се бяхме прибрали в София, Големинов получи голям плик с отзиви за концертите. Знаехме, че концертите са успешни, но все пак имахме притеснение – какво ли официално вече пишат „студените” скандинавци и ни го изпращат е плик. След като критиките бяха преведени, се събрахме и разбрахме какво съдържат. И в този момент мита за „студените скандинавци” (както си мислехме в България) рухна. По-топли, по-вълнуващи, по-окуражаващи отзиви състава „Софийски Солисти” рядко е получавал. Отзивите бяха превъзходни както за дирегента, така и за оркестъра. Гоелминов в най-трудни и кризистни дни подкрепяше оркестъра и има решителен принос оркестъра да просъществува и до днес. Можем да се гордеем със „Софийски Солисти”, които и днес възпламеняват публиката в най-големите зали по всички континенти. Принос за това имат както ентусиастите създатели на ансамбъла, така и спасителят на състава проф. Марин Големинов. Той завинаги остана в сърцата ни, като мъдър учител и "баща".
Веселин Георгиев, цигулар в "Софийски Солисти"
Веселин Георгиев, цигулар в "Софийски Солисти"
МИТРАизмът на българите!!!
Може ли Октомврийската революция да съще...
НЕ РАЗБИРАТЕ ЛИ ЗАЩО СВЕТЯТ ОЧИТЕ ...
Може ли Октомврийската революция да съще...
НЕ РАЗБИРАТЕ ЛИ ЗАЩО СВЕТЯТ ОЧИТЕ ...