Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.12.2008 20:47 - Първите християни в Европа
Автор: nkf Категория: Политика   
Прочетен: 7051 Коментари: 8 Гласове:
4

Последна промяна: 21.08.2014 23:38


  Първите Християни в Европа « -: декември 02, 2008, 12:37:48 » imageЦитат imageПромени imageПремахни

 Началото на християнизацията в Европа  започва с проповедтта  на Апостол Павел и създаването на първите християнски общини на балканският полуостров. Сведение за идването на  Апостол Павел се намира в Новия завет,  “Деяния на Апостолите” (16 , 9), където е казано, че на Апостола му се явил в съня един македонец, който го помолил да отиде и да Им помогне. Сега, няма да се впускам в тълкувания на това що е искал да каже евнгелиста, предавайки апостолкия сън, но нека видим какви хора са населявали Македония, която по това рвеме е римска провинция с главен град Пловдив. Да, Пловдив, защото именно него се има предвид в Светото писание под името Филипи.
Византийският учен и писател Йоан Цеца,  описавайки участващите в троянската война  пеони ги нарича  БЪЛГАРИ и казва, че идват от бреговете на река Вардар (Аксиос), а селищата на същите тия пеони опират до река Струма и до брега на морето, където тя се влива. Река Струма се влива в Егейско море само на около 40 километра от Кавала (Неапол), където стъпва и самия Апостол Павел, както е и упоменато в Деяния на Апостолите (16,11). По нататък Цеца допълнително утвърждава, че пеонците са именно БЪЛГАРИ. Цеца споменава, че командирите Хроми и Еном са командвали “всички мизи”, а  средновековни автори (включително и западни хроникьори) обикновенно наричат българите именно мизи. Нужно е да се уточни, че пеоните (сиреч българите) населяват не само земите около Вардар, но и територията на днешните централна и северна Гърция (това е много важна особеност). Не по-малко интересно е, че Цеца нарича Ахил (да, героят от троянската война) “водач на войска от хуни-мирмидони, българи". Това, което казва Цеца по отношение народностното име на командваните от Ахил бойци, а именно, че това са хуни-мирмидони - българи, се потвърждава и от друг Византийски учен и писател Йоан Малала. Той заявява, че мирмидоните са българи. А що се отнася до Ахил, то той бива считан от скитски произход, а негово родно място е град Мирмикион, който е  разположен близо до меотидското езеро. Нека видим обаче, къде е това меотидско езеро (наричано още блато и канал). Ето как ни го описва Херодот (5 в. пр. н. е.) “...Понтът (Черно море) образува един канал, който се казва Меотис и се излива там, където се излива и Черно море...”
Есхил (по-стар от Херодот автор), описвайки бягството на  Йо казва, че тя преминала през меотидския канал за да избяга от Европа в Азия. По нататък в Есхиловия разказ  четем, че Прометей съветва Йо, че за да не й е трудно, е добре да заобиколи реката Хибриста ( Марица), да премине КАВКАЗКИТЕ ПЛАНИНИ, от където извира (Хибриста –Марица) и да слезе на Юг, и така да достигне кимерийския нос, който се мие от тясното устие на меотидския канал. После Прометей казва на Йо , че трябва да го премине, и  че това място ще се казва  Боспор. Аполодор описва историята на Йо и пътя на нейното бягство, казвайки: ” ...Напуснала карйбрежието на Йоническия залив, спуснала се през Илирия към Хемус (Стара Планина) ,сетне завила към югоизток, минала през земята на СКИТИТЕ и КИМЕРИИТЕ и преминала през тракийската теснотия от Европа в Азия, поради което тази теснина се нарекла Бос-пор. Накратко казано, в тези описания, се има предвид пролива Босфора и крайбрежията  му. Това означава, че градът на Ахил е бил някъде близо до Босфора, но нека видим кой населява околните земи. Херодот, делейки скитите на два вида, а именно скити и кимерий казва, че едно време те са живяли покрай Меотис и кимерийския канал (който явно носи името на кимерите). Прокоп пък, имайки предвид същото население, което описва и Херодот ще нарече кимерийте хуни, а скитите Готи/Гети.
Всичките тези описания правени от Херодот, Аполодор, а по-късно от Йоан Цеца и Йоан Малала  не само не си противоречат, но между тях има пълна последователност и яснота. Ако се опрем изцяло на тези стари автори (някои от тях от преди новата ера), то можем с основание да заключим, че земята от Босфора до днешна МАКЕДОНИЯ И СЕВЕРНА Гърция, както и беломорското крайбрежие са населявани, още от времената на троянската война, с хора които се идентизират с българите. Ако Малала и Цеца казват, че крайбрежията на Вардар още от времето на Ахил са населени с българи, то има ли съмнение какъв ще да е македонеца описан в Светото писание да вика Апостол Павел? Но, продължавайки с пътуванията, премеждията и проповедите на Св.Апостол Павел трябва да се уточни, че той не е сам, а е придружаван от Тимотей и своя водач на име Сила( ! ). След като акостират на пристанището в Неапол (Кавала) апостол Павел и неговите спътници се отправят към Филипи, който по това време  е главен град на Македония и има налична римска колония (Нов Завет - 16,12). От този библейски текст могат да се направят няколко заключения: Щом Филипи е указан като главен център на провинция Македония и при това с римска колония, то това означава, че става дума за голямо населено място, което като административен център побира в себе си магистратура, не малък контингент военни и висш офицерски състав. Не би било възможно тук да се има предвид малкото селце Филипи разположено в непосредствена близост с Кавала (Неапол). От друга страна, като се казва, че е имало римска колония в града, едва ли става дума за някакви колоннизатори, преселници от Италия, а по-скоро за местно население, което служи в армията и администрацията на Империята, за което освен, че получава заплата, то бива и оземлявано, с което по римските закони придобива статут на колони. В подкрепа на горното разсъждание може да се изтъкне друг текст от “Деяния на Апостолите" (Нов Завет -16,13), където е указано, че в непосредствена близост до града,  до самите му порти, има река и това още веднъж потвърждава виждането, че няма как в случая да става дума за селцето Филипи, тъй като покрай него никога не е имало (а няма и сега) никаква река.
Проповядвайки на множеството събрано покрай реката апостол Павел кръщава и първата християнка в Европа, и нейното име е Лидия . в същата глава, Н.З. 16,20 научаваме , че апостол Павел и неговият водач Сила са завлечени на градския пазар, пред съдии (магистрати). От това става допълнително ясно, че няма как  магистратската колегия да има за седалеще незначително селце, а не би могло да се мисли, че те биха отишли на място при Павел, защото практиката показва, че винаги подсъдимия е воден при съдиите, а не обратното. От точки 23 и 24 става ясно,  че Сила и Апостола не само са хвърлени в тъмницата, но и са заключени в нейната вътрешна част. Тук явно става дума не за някаква малка стаичка или килийка, а за сграда, която по своето предназначение е затвор и то голяма затвор, който освен обикновенните килии има и нещо като карцери или изолатори (нещо характерно и за днешните затвори). Тези два стиха още веднъж обосновават, че няма как в едно малко селце да има голям затвор. От казанато до тук и на базата на сведенията за онези времена и събития, можем да обобщим , че: Населението от  Босфора  през Беломорието, и достигайки северна Гърция (днешна) е българско, че апостол Павел акостира на бряг, който е обитаван от българи, и отивайки в Пловдив (Филипи или Филипопол) проповядва сред българи, както и покръства именно българи (Лидия и семейството й), така се създават и първите християнски общини. Мисията на апостол Павел в Македония се продължава от апостол Тимотей и апостол Сила. След заминаването на Св.апостол Павел  от балканския полуостров, християнизацията и евангелската проповед са продължени и от  Св. апостол Ерм , който е един от седемдесетте Апостоли на Исус.
апостол Ерм е и епископ на Филипопол (Пловдив) и усърдно въвежда Христовата вяра сред българското население на Тракия, основавайки християнски общини чак до Черно Море.


Гръцката  ерес

   Със  създаването на първите  християнски общини на балканския полуостров, както сред българите в Тракия, Македония и изобщо из цяла Илирия, така и сред гръцкото население в Коринт и Атина, започва религиозно противпоставяне породено от народностно обособяване. Към първи век от новата ера обособяването и капсулирането на гърците е било вече  изцяло завършено. Техният странен и напълно различен език рязко ги отличава от останалите обитатели на Балканите. Гръцкият сблъсък с Персия създаде у тях  усета за общност, а при сблъсъка с Александър Македонски, гърците имаха вече изградена народностна характеристика и душевност, а когато най-после ги покориха римляните, то последните можеха (с присъщата за тях грубост, но и с лаконичност) да ги дефинират с презрителното graekulos histerio. За разлика от евреите и някои други народи, гръцката същност нито се основаваше в някаква религия, нито дължеше своето съществуване на религиозен импулс.Своеобразната политическа система и гръцкия език създадоха гръцката общност. Затова още в самото начало на установяването на християнството сред гърците, те започнаха да го изкривяват така, както би било в изгода на техния народ. С това изкривяване на Божието слово те заприличаха повече на талмудистите-евреи и в никакъв случай на вярващи християни. Но трябва да се отбележи и другият фактор, който е изиграл не малка роля в изострянето на гръко-българското религиозно и народностно противопоставяне. Когато римляните успяха да покорят балканския полуостров и да го превърнат в своя провинция, то народа на тоя полуостров (българите) започна да дава своите мъже за римски легионери и центуриони; започна да заема административни и магистратски длъжности и най-после - започна да заема и престола на римските Цезари. Най-бележития император от български произход, който подпомогна и официализира християнската вяра в римската империя е роденият (280 г.) в Ниш Константин, който бе наречен по-късно “Велики”. Ниш е град, който се намира в Илирия, където са проповядвали Светите апостоли Павел,Тимотей и Сила; където се създадоха първите християнски общини; където Христовото учение се проповядвало чисто и неизопачено. Константин, след приключването на войната с вероотстъпника Лициний, възстановява множество от западналите и разрушени църкви на Илирия и опрян на войската си съставена от жителите на Мизия и Тракия съградил новата столица на римската империя - Константинопол (Цариград). В новопостроената столица Константин назначава за пръв владика своят роднина Евсевий Никомидийски. За да се изгладят настъпилите в следствие на противоборствата различия във вярата и тълкуванието на Светото писание Константин свиква през 325 година събор в Никея (или никейски събор), където се води спор с учението на Арий (арианството). Главен опонент на Арий е александрийският владика Александър и неговият ученик Атанасий, които застъпвали схващането , че Бог-Отец и Божият Син са равни във всяко едно отношение, а Арий проповядвал, че в началото на всички начала Божият син не е съществувал, а е сътворен за конкретния случай. На този  събор обаче е имало владици, които са застъпвали и едно друго схващане, което отразява вярното (предадено по същия начин и в Евангелието),че Бог е сътворил Божият Син преди всички времена и отказвали да спорят върху Същността на Сина, защото е извън човешките възможности. Сред владиците, които са изповядвали това схващане е и Евсевий Никомидийски, близкият сродник на роденият в Ниш император Константин. Именно застъпеното от Евсевий, опряно изцяло на Евангелието, схващане за Бог-Отец и Божият Син е истинското Православно схващане така, както са учили и самите свети Апостоли. Тази евангелска истина е била предадена и на първите християни в Илирия, Тракия и Македония и затова така изразеното верую може да се нарече и българско верую. А самото верую се изразява в следният Символ на Вярата: ”Вярвам в единния Бог, всемогъщия баща, създателя на видимите и невидимите неща и в единия Исус Христос, Божата  дума, Бог от Бог, светлина от светлина, живот от живот, единственият роден син, роден преди всички създания, който е роден от Отца  преди всички времена”...това българско верую е допълнено и на събора в Нице, където е станало дума за Светия Дух и се утвърди опряното на Евангелието Евсевиево схващане, че “Светият Дух произлиза от Отца и се предава на избраните чрез Божият Син”. Същото разбиране за Светия Дух е потвърдено и формулирано  от  доростолския владика и Урфилов ученик Авксентий на събора в Аквилея (381-382) по следния начин: ”...Но и Светия Дух не е нито Отец, нито Син, а е създаден от Отца чрез Сина преди вселената”.
Такова схващане за Светия Дух ( и изобщо за Светата Троица) имаха и владиците на Никопол, Силистра, Арчар, Белград, Мурза и изобщо владиците на Мизия. В своите действия, стремежи и изопачавания на Светото писание гърците бяха подпомогнати от испанеца Теодосий, който стана римски император през 379 година. Теодосий беше изключително зле настроен към българите и съумя да победи гетите/готите и хуните, с което възстанови разклатената (от преди това) имперска власт.
 Гръцкият клир подпомогнат от Теодосий  свика Вторият вселенски събор в Царград (381-382), на който водените от Урфил илирийски, тракийски и мизийски владици не са допуснати. На този Вселенски събор гърците утвърдиха своята ерес, която окончателно установиха в догмата, която казва:.” Вярвам в Светия Дух, животворния господар, който излиза от Отца, комуто, както и на Отца и Сина, трябва да се молим, който говореше чрез пророците...”, с което окончателно напуснаха Евангелието и Православието, защото тази гръцка формула не се основава на Евангелието и на думите Христови. Гръцката църква стана съборна ,т.е. съборите определят кое е вярно и кое не и изцяло се загърбват апостолите и евангелската истина.
Българското верую защитавано от владиците на Мизия, Илирия и Тракия се основаваше на преданието на Апостолите и се извеждаше от думите на Исус, който казваше: ”Ето Аз ви пращам обещаният от Отца Свети Дух”. 
Гърците  възприеха схващането на Приравняване на  Бог-Отец с Божият Син и Светия Дух  в една същност, те напрактика казаха, че Бог-творец на всичко е бил разпнат на кръста от творението си. Тази ерес и богохулство гърците затвърдиха и с трипръстото кръстене, което изразява равенството и единосъщието на Бог, Син и Светия Дух и с всяко едно прекръстване гръцките еретици разпват Отца. Тази гръцка ерес нагодена да обслужи гръцкото племе  се допълни и от схващането, че християните трябва да учат Светото Писание на гръцки език, а свещениците да носят гръцки имена.
 Във времето на император Константин, който официализира и затвърди християнството, като официална религия, построи църкви в Илирия и Тракия, съгради Цариград с помощта на мизийските си легионери и затова ги и направи федерати с автономно управление (съюзници на Рим, а не подчинени ), построи за тях от благодарност градовете; Силистра, Плиска, Констанца и Преслав. В новпостроения Цариград църквата се управляваше основно от Илирийски българи, като Евсевий, Александър, Македоний, роденият в Сапарева Баня (Дупнишко) Евдоксий, Демофил солунски.така гръцката ерес и гръцките национални стремежи си стояха затворени само сред гръцката общност, те нямаха възможност да проникнат из остналите области на Империята, не можеха да заемат позиции и в самия Цариград.
Но  след като се възцари  Теодосий  се свика  Втория вселенски събор, след който гърците установиха своето присъствие в Цариград, съумяха да изгонят българския владика Демофил, а на негово място Теодосий назначи гърка Григор Назианзки, той  бе този, който създаде първата гръцка църквица в Цариград в един частен дом. Това беше началото на проникването на гърцизма и разпространението му в Цариград. От това последва, че българите бяха обявени за врагове на империята.
През 398 г е назначен за Цариградски владика известният Йоан Златоуст, който по произход също бе грък и по замисъл трябваше да подчини българската църква и именно той още повече ожесточи гръцкия бяс спрямо българите. По негово време в Цариград бе запалена - ведно с вярващите вътре - останалата за българите църква.
След Теодосий на римския престол седнаха императори, които бяха по произход българи(Маркиан-450-457 и след него Лъв- 457-474), но те вече получаваха короната си от ръцете на гръцки владика-еретик, властта на тези цезари бе санкционирана от владиката на една отцепническа, еретическа църква. Църква, която отразяваше интересите на едно особено и обособено племе, от най-южните региони на балканския полуостров. Чрез санкционирането на императорската власт от ръцете на владика грък, гърците привързваха императорите все по-силно към интересите на гръцката общност и гръцката църква. Именно по тоя начин, чрез гръцката еретическа община, гърците изграждаха държава в държавата и прокарваха влиянието си в град и области, където огромното мнозинство от населението беше българско.
През 491 година на римския трон се възкачи император Анастасий, за когото Теофан казва, че бил по вяра манихеец. С този ерети, заел цариградския престол, атаката срещу българската църква и българските църковни общини станала още по-ожесточена и минала във фазата на открита религиозна война. Анастасий, също както Теодосий, подкрепял гърците и гръцките църковни интереси, и напрактика станал оръдие на същите тия интереси. По това време гърците искаха да сложат ръка върху българските църкви в Илирия и да подчинят тамошните български, християнски общини. Искаха да ги принудят да приемат ръкополагането от еретическата, цариградска, гръцка църква. Погледите им бяха насочени към илирийска България, защото тя в административно и политическо отношение беше подчинена директно на Цариград (за разлика от автономите българи в Мизия и Тракия ), но църковно беше самостоятелна и не зависеше от гръцкия владика. Анастасий, чрез наемника си Мундо и готския воевода Пеца разгроми българите предвождани от Сабин при река Морава (505 г.) (тия събития са обяснени подрибно от Енодий и Касиодор), след което веднага се заема да осъществи гръцките планове. Българските владици на Кюстендил, Ниш, Сердика (София), Охрид и Никопол (на Йоническо море) са  арестувани, отстранени от  владишките си длъжности и заточени. Българският отговор на тези гръцки попълзновения не закъснял и православните българи от Мизия и Скития повикали на помощ началникът на федератите, роденият в Шумен (тогавашна Залдаба) Виталиан, син на Патрикиол и роднина на видни воеводи, като Ардибур и Аспар (също българи). Малала пише, че Виталиан застанал на чело на хуни и българи поради заточените владици. Хроникьорът Зонара пък ни предава тия събития, като казва, че  Анастасий  съградил стена срещу нахлуването на мизите или българите и скитите (хуните). Самия Комес Марцелиан нарича илирийците православни, а Анастасий изменник на вярата (това е така, защото Анастасий е роден в Дуръс (Дурацо) и най-вероятно първоначално също е бил православен).
Теофан, продължавайки с описанието на тези събития(като се опира на сведенията на Малала) казва, че: “Виталиан, комит на федератите, събрал в Скития и Мизия и други области (под други области се има предвид и Тракия) православни и ги подбудил против безбожния Анастасий. Виталиан, имайки със себе си множество хуни и българи, след като завзел Тракия, Мизия и Скития окупирал Анхиало, Варна (Одесос) и хванал Анастасиевия военачалник Кирил и стигнал до Цариград.”
Комитата на федератите Виталиан е искал да се събере събор в Хераклея (Битоля) за да се реши възникналия проблем между него и еретика Анастасий. На този събор е взел участие и представителят на Рим - тицианският епископ Енодий (той е един от авторите, който нарича илирийците и мизите българи). Император Анастасий и гръцкия еретически владика са отказали да дойдат в Хераклея въпеки, че там са се събрали над двеста делегати, но са се разотишли без да вземат каквото и да е решение. Повечето делегати са нарекли Анастасий клетвопрестъпник, което показва, че те са били на страната на българите.
 Наистина императорът заповядъл да бъдат върнати в църквните си общини заточените български владици: Алцис Нкополитански (превезки), Гаян Нишки, Евангел кюстендилски, Доминион софийски, Лаврентий охридски, с което конфликтът между българи и гърци за известно време утихнал.
След Анастасий на Цариградския трон седнал император Юстин (518-527),който също е по произход българин и произхожда от Таурезиум в провинция Македония. В своят дейност Юстин е бил подкрепян от младия, образован и даровит сродник Юстиниан.
 Въпреки произхода си Юстин все пак е бил избран за император именно с помощта на гръцкото лоби, а и години наред е бил началник на гвардията на Анастасий, което го правило изпълнител на гръцката политика. Юстин (а и Юстиниан) направили стъпки на помирение между българите и гърците, като първата стъпка била да се помири с Виталиан и да го направи Консул и главнокомандващ войските на Империята. В самия Цариград Виталиан бил желан за император и народа на Тракия, Мизия и Илирия желаели именно той да бъде такъв. От друга страна опитите на Юстин да постигне религиозно помирение за сметка на българите ударили на камък, а популярността на Виталиан създавала заплаха за Юстиновия трон и затова Юстниан организира убийството на Виталиан и заема неговите длъжности.
 През 527 г. Император Юстин умира и на негово място застава Юстиниан. Последвалият опит от страна на новия император да  победи военно българите,  довело до катострофалния разгром в Тракия на римската армия през 531 г. След това събитие хроникьорите Теофан и Прокоп пишат за нахлувания на български войскови отряди в Илирия, чак до Йоническо море и изчистването на областта от настанилите се там гръцки елементи  в следствие политиката на еретика Анастасий. Юстиниан прави още един опит за военен разгром на българите, но военачалника му Цита е разбит през 535 г. при река Янтра.
Изпадайки в безизходица и за да спаси Империята, а и вероятно поради  народностната си принадлежност Юстиниан решил да създаде за българите  една отделна и независима Архиепископия , която станала известна под името 

ПЪРВА  ЮСТИНИАНА .

 На 18-ти май 535 г., в желанието си да смири българите в Илирия и спаси Империята, като примири религиозните противоречия, император Юстниан Първи издава своята единадесета  новела (закон), с която създава независима българска Архиепископия наречена Първа Юстиниана.
Текстът на Юстниановата новела има следното съдържание:
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 "Ние, бидейки в желание да дадем много и различни ползи от отговорността, в която Бог ни даде първо да видим светлина и в резултат на това там да създадем  център на свещеническа и духовна власт и най-големи привилегии. Желаейки глава на Първа Юстиниана да бъде не само митрополит, но Архиепископ и че неговата юрисдикция ще включва провинциите, както е казано: Горна Средиземна  Дакия, Дакия Рипенс, Втора Мизия, Дардания, Превалитана, Втора Македония и тази част от Втора Панония, в която е градът Баценс. След създаването на префектурата на Сирмия, цялата гражданска и църковна  власт на Илирия резидираше в този град , но след времената на Атила , когато тази страна беше повалена и погубена преторианският префект Апрениус напусна Сирмия и отиде в Солун, където го последва  и  Епископа , от която дата казаният град (Солун) стана престолнина на префектска и епископска власт. Във връзка с това  Епископът на Солун, придоби  прерогативи  под закрилата на префектурата .
 С Божията подкрепа територията Ни се увеличи и на двата бряга на Дунав, а властта Ни се закрепи  в градовете, както следва: Виминациум, Рецидава и Литерата, намиращи се  на другата страна на Дунав. Ние имаме  необходимото  желание  да  изградим и установим  в провинцията на Нашето раждане славната  префектура, която в миналото се  намираше  в Панония, от голямо значение е това тя да не бъде далеч  от Средиземна Дакия и Втора Панония, още повече, че когато нашите  поданици понасяха  несгодите  и тежестите на войната и общественото  благо  страдаше,  защото голямо  разстояние, което  делеше Втора  Македония (солунско)  от престолнината  на префектурата. Това породи у Нас желание  да преместим този престол  близо до гореупоменатите провинции, защото силно благоприятна би била тази близост. От тук негово Светейшество и всички прелати от диоценза на Първа Юстиниана  ще имат ранг  на  Архиепископ и върху тях ще има големи привилегии. Силата и властта, които тази титла носи  над  другите свещеници им възлага дълг да ръкополагат в гореспоменатите провинции. Вие ще се наслаждавате на първо свещеническо достойнство във всички горепосочени провинции и ще имате най-висшите почести на попството. Гореказаните провинции не ще имат  друг Архиепископ. Вие никога няма да бъдете подчинени на Епископа на Солун. Когато произлезе диспут между съдиите и другите  магистрати, вие и вашите  наследници трябва да  дадете крайното решение по него, без да прибягвате, до когото и да било друг. И  всичките горни провинции, които се споменават, в момента на признаването ви като глава на църквата, която е подчинена на вашата власт ще се подчиняват на вашите поръчения, издадени от Вас лично или от ваше упълномощено лице. Или, ако  това е направено от членове на духовенството, които вие можете да определите, за онова предназначение.
За Вас са вложени със върховна сила  неограничени свещенически  ръководства и надзор
 Ние желаем Ваше  Височество да избере Епископ  за град Аквис, който се намира  в  провинция Дакия Рипенс, така  престолният град  няма да остане за дълго под духовната юрисдикция на Епископа на южна Тракия, като  Ние желаем  неговата власт да се проявява само на Юг  и да не се проявява в Аквис. Епископът на Аквис ще има под своята юрисдикция  указания град  и всички крепости в територията му, както и  всички църкви, така той ще може да забрани  и изгони ереста от този град  и от страната и да ги върне в православната вяра.
 За да знае Ваше блаженство нареждането на нашата воля, препращаме на високопочетния Ви престол този закон, за да има църквата на нашето отечество  завинаги тази привилегия  за слава на всемогъщия Бог и вечен спомен за нашата воля.
 Когато обаче пазителят на Вашия престол напусне живота, то нареждаме  архиепископът да се поставя от високопочетния синод на неговите митрополити. Прилично е да стане архиепископ оня, който се почита от всички църкви, даже и в тоя случай  не трябва да се подържа никаква общност със солунския владика.
 Ваше Блаженство по никой начин няма да се забави да изпълни това, което наша безсмъртност постанови".

 В своята 131 новела император Юстиниан разпорежда, че: 

 "Владиците на провинциите Средиземна Дакия, Брегова Дакия, Превала, Дардания, Горна Мизия и Панония, да се ръкополагат от Архиепископа на Първа Юстиниана, а той да се ръкополага от собствения си синод и в подчинените си провинции да заема ранга на апостолския римски трон. Той собственоръчно ще бъде посветен от неговия съвет, и в подчинените си провинции  в съгласие с предписанията на най - свещения папа VIGILIUS да заема ранга на апостолския римски трон."

Какво значи горното казано накратко: Според тази 131 новела Архиепископът на създадената за българите Първа Юстиниана е с ранг равен на този на римския папа и стои по-високо по степен от цариградския владика (патриарх).
Ето какво казва глава 2-ра на 131 новела  от първенството на римския папа над цариградския патриарх:

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 "Относно приоритетът на патриарсите ( глава 2 на новела 131).

 От тук нататък, в съгласие с условията на тези съвети, ние поръчваме, че най- свещеният папа на древен Рим ще държи първия ранг на всички първосвещеници, но най- благословения архиепископ на Константинопол, или нов Рим, ще заема второто място след свещенните апостолски епархии на другя, на древният Рим, който ще предприеме приоритет над всичко.



Гласувай:
5
-1



1. анонимен - Родозащитникъ
15.12.2008 19:47
Чудесно написано.

За съжаление гръцката ерес е залегнала дълбоко в съвременната Православна църква и май няма отърване от нея. Наистина жалко е истински български Светии да бъдат обявявани за "еретици", а самите еретици, като българоубиецът Йоан Златоуст например, да бъдат спрягани като "свети личности".

Продължавам да смятам, че има разлика между благовещенията на Св. Благовестител Андрей и Св. Благовестител Павел. Необходими са още по-дълбоки проучвания, защото наистина има разлика между Християнството на мизийските българи и Християнството (богомилството) на македонските и тракийски българи.
цитирай
2. nkf - Благодаря за оценката
16.12.2008 12:37
Гръцката ерес не само е залегнала дълбоко в днешното Православие, но и е станала негова същност.Царе и държавници се кланят на това еретическо учение и стоят със запалени свещи редом до главните еретически проповедници и гаулайтери.Гърцизираното псевдохристиянство носи главната отговорност, както в изопачаването на Исусовото учение, така и в унищожаването на много безценни писмени паметници за българската история и проповяданото и възприето от нашия народ автентично Хритово учение.
Бих помолил, ако желаеш, да развиеш въпроса с разликите между благовещенията на Св.Андрей и Св.Павел.
цитирай
3. анонимен - Родозащитникъ
26.01.2009 14:52
Какво точно са благовестяли малко трудно може да се каже с категоричност, но със сигурност има разлики между българите, на които са проповядвали.

Темата е дълга и заслужава обстоен коментар в един Национално-Консервативен дорум. ;)
цитирай
4. nkf - Да, обмислям подходящ начин за в...
27.01.2009 22:47
Да, обмислям подходящ начин за възстановяването на затрития форум, както и изграждането на ел.страница със съответната насоченост.
цитирай
5. анонимен - Родозащитникъ
28.01.2009 09:58
И аз имам идеи, които ще трябва да обсъдим. ;)

Поздрави.
цитирай
6. nkf - Добре, готов съм за подобен разг...
29.01.2009 12:28
Добре, готов съм за подобен разговор,само трябва да уточним кога и къде.
цитирай
7. lado - може би трябва да пуснем нещо от Р...
05.07.2009 23:06
може би трябва да пуснем нещо от Раковски за гърците - много ги е обичал,ей така - избрано
цитирай
8. balkanec - Чудесен обзор
20.03.2011 18:25
Ще се ползва и за в бъдеще, когато се опитваме да съберем парчетата от истинската ни история.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: nkf
Категория: Политика
Прочетен: 1317355
Постинги: 287
Коментари: 2957
Гласове: 13226
Календар
«  Април, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30