За някои конституционни положения

 

     От приемането на настоящата ни Конституция (1991 г.) се води перманентен дебат относно нейните недостатъци и начините, по които тя трябва да бъде променена или пък направо отменена, чрез един нов и по-съвършен основен закон. От началото на 90-те години на двадесети век са и безкрайните президентски  монолози, и направо жалвания, заради ограничените конституционни правомощия на държавния глава.

     От друга страна, постоянните скандали в неработещата ни съдебна система ясно показват, че глава шест от КРБ, уреждаща  третата  власт, изобщо не е в състояние да превърне „правото в основа на държавността” justitia est fundamentum regnorum.

      Настина въпросите свързани със съдебната система са много сериозни и без съмнение един ден- може би в близко, обозримо бъдеще – ще бъдат преуредени. Обаче покрай всичко това, покрай всички тези конституционни нередности, засягащи самата  държавна структура, някак си встрани и дори изобщо незасегнати остават въпросите за някои права на гражданите.

      Тук имам предвид истински и неотменими права, а не „правото” на безнаказаност за цигани, престъпници и т.н. паразити, открито защитавано от криминални синдикати като БХК. За съжаление именно такива обществени ракови клетки придадоха негативно значение на  гражданските права и изкривиха общественото съзнание до такава степен, че „правата” се свързват  или само с малцинства, или с представители на подземният свят. Това до такава степен деформира обществените нагласи, че гражданите - особено, ако иде реч за православни Българи – са вече убедени, че те просто нямат права. Трябва да се признае, че за подобен род мисли има основания и тези основания отново се коренят в настоящата Конституция, но този път не в глава шест, а в глави първа и втора, уреждащи основните начала и основните права и задължения на гражданите.

      Мисля, че тук е уместно да се спомене, че нито един от маститите политолози, социолози и изобщо всичколози, които безспирно и напоително поучават Българина кое е правилно и кое не, кое „европейско” и кое от други части на света, не е казал и дума за неотменимите  ПРАВА на Българите, като сътворени по образ и подобие Божие човешки създания.

      Всъщност споменатите господа/другари казват нещичко, пращайки народонаселението на протести. До тук с политологичните и всичкологични интерпретации на човешките и граждански права.

Но да мина на същността на темата ми-

  

                            Основните права

 

      Още в дълбока древност е било концептуализирано познанието за самата битийна същност на човешкият живот. Същност, която се заключава в два основни фундамента - зададени от самият Творец – правото на живот и правото на имот (собственост). Всеки разумен и нормален човек ще се съгласи, че за да могат хората да развият своя вроден потенциал и/или за да водят нормален начин на живот, точно това са двете абсолютни предпоставки.

      Разбира се първичното и най-важното е самият живот, от което правото на собственост ( а и не само) е просто следствие. Въпреки, че животът, сам по себе си, е  метафизично явление и човек има ограничена причастност и контрол към това явление - главно отрицателен контрол , то хората, чрез свободната си воля, разума и съзнанието могат  суверенно и изключително да контролират собственото си битийно съществуване или иначе казано- живота си.

      Правото на собственост има  три аспекта, които не само са свързани с основната ценност и право- живота , но и пряко, по един ретроактивен начин, могат да му повлияят и дори да го унищожат.

      Първият аспект се изразява в това, че човек, полагайки труда си го овеществява в материални блага.Точно произведените блага са материалното изражение на човешките заложби, качества, воля, творческо начало и интелект. Трудът е просто междинният процес, без който обаче потенциалът и заложбите на човека остават не изявени и в крайна сметка се пропиляват.

      Вторият аспект на труда, е че вече овеществил човешките заложби в материални блага става причина за възникване на правото на собственост(частна) върху овещественото, а то, от своя страна, служи за поддържане на самият живот. 

       Третият аспект на собствеността е, че тя по принцип се акумулира в рамките и продължителността на човешкият живот.Овещественият в собственост труд градира във времето и е основа на всяко следващо поколение.Тук вече става дума за собствеността, но като наследство.

 

       Всичко това, в някакъв смисъл, е намерило отражение и в Конституцията ни. Казвам в някакъв смисъл, защото непълнотата на защита и възможността за защита на  тези основни права е очевидна и се понася от гражданите на България  вече две десетилетия. Бих казал, че липсата на адекватна  конституционна и законова гаранция на тези два фундамента е другата причина за обществената разруха и деморализация.

 

        В чл. 4, ал.2 от Основни начала, глава пъра от КРБ се декларира, че Р. България гарантира живота , достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека  и гражданското общество.

В чл. 16 и 17 от същата глава първа на КРБ пък се гарантират и защитават  труда , правото на собственост и наследяване. В аленея 3 на чл. 17 изрично се подчертава, че частната собственост е неприкосновена.

        Глава втора, чл. 28, ал. 1 КРБ казва, че всеки има право на живот и посегателството върху живота с енаказва като най-тежко престъпление.

        Към цитираните до тук конституционни норми могат да се добавят и нормите гарантиращи личният живот, чест и добро име, както и забраната за безчовечно и отношение или унижение, защото имат пряка връзка с правото на живот и собственост.

 

       Така формираните разпоредби на КРБ, относно фундаменталните права на гражданите звучат добре, но реално нямат  пряко приложение, ако и в самата Конституция да е записано, че нейните разпоредби имат пряко действие.Така те остават една декларация, инкорпорирана в Основният закон.Декларация от най-високо място, така да се каже, но нищо повече.

       Това е така, защото Конституционните норми доразвити и детайлизирани в законодателството, и подзаконовите нормативни актове или придават друг смисъл на регламентираното в КРБ, или по един неадекватен, и даже недопустим начин регулират защитата на живота, и собствеността на гражданите. 

        Държавата е длъжна да защитава правата и свободите, разбира се, но държавата няма право и не трябва да изземва изцяло за себе си тази функция по защита. Държавата е длъжна конституционно да осигури и законово да обезпечи възможност, на първо място, гражданите сами да защитят правото си на живот и собственост ( а и на чест и достойнство).Това е първата, непосредствена, лична  и най-адекватна форма на защита!

       Това обаче реално не е така, законите създават пречки за осъществяването на тази лична и непосредствена защита на тези права от страна на гражданите.Може да се каже, че пречките за осъществяване на граждаската самозащита са два вида: едните са- условно казано-  регулационни, а другите са наказателни или санкционни, за гражданите надхвърлили някакви мислими - по някакви си законодателни съображения- граници на защита на живота и собствеността си. Съответно всичко това води до две последици, които дори могат да са кумулативни, колкото и абсурдно да звучи: Първата е или тотален отказ от защита на основните граждански права ( на това сме почти ежедневни свидетели) или неадекватна защита на правата (и на това сме ежедневни свидетели) от страна на държавата.

 

        Как обаче гражданите могат да защитят основните си права по адекватен начин, сами и без опасения от наказания? От казаното до тук логическите отговори са два:

         На първо място са необходими законодателни промени, които да премахнат каквито и да са предели и граници в защитата на живота и собствеността.Щом това са фундаментите на човешкото съществуване, то те трябва да се бранят фундаментално и без ограничение.

         За да може един гражданин да защитава основните си права, конституционният ред трябва да му осигурява  максимално свободен достъп до средства за самозащита, а именно оръжия.

         Никак не е случайно, че във всички епохи, включително и в наши дни, точно свободното притежаване на оръжие е символ на свободата.

Свободата е на върха на копието.

         Това обаче изисква законова либерализация на режима за притежание на огнестрелно оръжие.

 

         При една такава либерализация, предшествана от вече споменатите законови промени, освен че по един адекватен начин ще бъдат гарантирани фундаменталните права на гражданите, но и драстично ще спаднат нивата на битова престъпност, а и мафиотските структури, в масовите им форми, ще бъдат силно ограничени. Само по този начин може да се предотврати  отнемането на  десетки и стотици човешки животи и само по този начин може да се опазят резултатите от човешкият труд.

        Предполагам, че не е трудно да се разбере кои всъщност са против това гражданите на България да имат законово грантиран, максимално свободен достъп до огнестрелно оръжие и съответно неговото притежание? Направо казано – мафията.
        Апологетите на мафията са насадили едно крайно нихилистично и обидно към нас - Българите - отношение, че видите ли Българите не бива да притежаваме оръжие, защото ще се изпозастреляме. Това, разбира се, освен, че е обидно, защото всъщност поставя на целият ни народ диагноза с някаква степен на идиотия, просто не е вярно. Естствено винаги и във всичко има риск. Риск има и в най-обикновените и повседневни човешки дейности, но това не е причина да спрем да управляваме автомобили, например.

 

       И така, проблемът е наличен и задълбочаващ се и само от нас зависи как ще го разрешим.От нас зависи дали ще оставим „голямата” държава – по образ и модел на социализЪма- да ни „пази” или ще поискаме личната гаранция и защита на живота ни и собствеността ни да бъде ПЪРВО наша грижа, право и задължение.  

 

Лично аз след Търновската конституция,никакви други български конституции не признавам за легитимни и дори за български!
По времето на Царство България във всяка българска къща в нашия край е имало оръжие.И законите се спазвали безусловно. Сега циганските коне пасат свободни из нивите на орсовите кооперации и на никого не му пука.Това е само като малък пример от живия живот днес.

Изключителен пост! Дано повече българи го прочетат! :)

Ето по- подробно моето мнение по въпроса:
http://dedenze.blog.bg/lifestyle/2011/12/17/oryjie.868268

Така е, прав си.Въпросът е какво да се прави.Нали все пак трябва да се прави нещо, иначе само да стоим и да не признаваме едно или друго положение не става. И аз не признавам много неща, включително и комунаро-циганската, настояща реСпублика.Аз мисля, че времето на констатациите би трябвало да е минало.Струв ами се, че в общи линии всичко е ясно. От тук нататък...

Благодаря.

Сега ще го погледна.

Начинът на управление, структурата и функциите на властта според мен трябва да се определят на принципа на пряката демокрация, не сега представителната, която е другото име на ОЛИГАРХИЧНА. Според мен постепенно е необходимо да се премине към деидеологизация, департизация и премахване на легитимността на съществуващата система. ПОСТЕПЕННО е много важно, защото в бързината ще се сменят една с друга съществуващите партии/клики зад които стоят изявени или прикрити икономически интереси, а при някои условия се стига и до гражданска война (държавата е по-склонна да бъде поробена от друга държава, отколкото да пропадне държавното управление като такова, затова тя обръща без много усуквания оръжието срещу народа.).

С пряка демокрация не може да се управлява нещо по-голямо от среден български град.Поне към ден днешен е така.Поначало решенията, които трябва да се вземат при управлението на една държава изискват сериозни познания в определени области на науката, изкуствата и технологиите.Познания, които не се срещат масово сред изберателите, които евентуално ще трябва да решават въпросите и проблемите на държавата. е забравяме, че една съществена част от електоралният корпус всъщност се състои от гласуподаватели, които продават гласа си, а и образователното, умственото и моралното им равнища са такива, че решенията им биха били с катастрофални последици.Всъщност , при това положение, гражданската война, за която ти споменаваш е директно заложена в системата, която предлагаш.Разбира се може и да не се стигне до там, а просто до блокиране на управлението и бърз системен срив.Има и друго-кой ще създава законите?Как ще се притъпят различнията между гражданите били те материални, интелектуални, духовни и т.н., защото именно тези различия пораждат и общественото многообразие, изразяващо се в различните политически идеологии, партии, сдружения и т.н. Или трябва да се наложи някаква жестока уравнивиловка(а това значи терор). Това е накратко по твоето предложение.Ако мога да го характеризирамс една дума, то тов ае Утопия.