http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/22425-rusiya-razmaha-prast-na-es-i-chrez-balgarskata-pravoslavna-tzarkva-neofit-malchi.html

Патриарх Кирил говори не като духовен глава, а като Путин в расо

Горан Благоев

Вълненията около евровота у нас и ехото му в политическото ни настояще несправедливо обрекоха на мълчание една знакова църковна визита, която имаше съществена връзка с него.

В края на май патриарх Неофит направи първото си официално гостуване в диоцеза на Руската патриаршия. Като новоизбран глава на Българската патриаршия той започна т.нар. мирни посещения при църквите, с които има канонично общение. Те се извършват по точно определен ред на диптихите – списъка, в който отделните поместни църкви са подредени по старшинство. Затова и първото гостуване на патриарх Неофит бе при Вселенския патриарх Вартоломей в Цариград – миналия септември. После трябваше да отиде при Александрийския патриарх в Египет, при Антиохийския в Сирия, при Йерусалимския. И чак тогава беше редно да гостува на Руския патриарх Кирил. Но Неофит не спази този ред. Може би защото в Египет все още е неспокойно, а в Сирия е направо опасно? Или защото е наясно, че съвременните процеси в православието се диктуват основно от двете църковни супер сили – Вселенската и Руската патриаршии? Твърде показателно е, че от трите му задгранични визити досега, две са все в руския диоцез – още преди да отиде официално при Вартоломей Неофит беше неофициален гост на Кирил за честването на 1025 г. покръстването на Киевска Рус миналото лято. Руската църква може да бъде напълно спокойна – и настоящият български патриарх, както и предшественикът му

Максим, ще се окаже искрен русофил,

преди да се замонаши Неофит е специализирал в Московската духовна академия по времето на Съветския съюз.

Приключилото мирното посещение на българския патриарх бе планирано така, че да започне с именния ден на руския домакин – 24 май, когато в Русия празнуват светите Кирил и Методий. Визитата бе белязана от твърде фриволно интерпретиране на църковния протокол – руският патриарх изпрати един от своите самолети да превози българския гост. Никой у нас не посъветва Неофит, че заради имиджа на държавата ни и Църквата ни не е редно да пътува за сметка на домакините. През февруари по същия начин своето мирно посещение в Русия осъществи и Антиохийският патриарх Йоан Десети. Съвпадението не е случайно. Както сред нашия висш клир, така и сред православната патриаршия на Сирия Руската църква има силно влияние – защо да не поухажва бедните си събратя с лукса, който те нямат?!

В словата, с които приветстваше след съвместните литургии патриарх Неофит, Кирил Московски изричаше истини, които галят българското ухо – че християнизацията на святата Рус започва с българските църковни книги, че великият син на България – свети Киприан – през ХІV в. е “украсил престола на руските първойерарси” и т.н. На официалния разговор между двете делегации обаче Кирил вкара в църковната риторика политически акцент – сякаш говореше не духовен глава, а Путин в расо. Атаката му бе насочена срещу Европа – изходът от изборите за европарламента, според руския патриарх, убедително показал, че “за мнозина европейци е неприемлива ширещата се либералната философия, изискваща отказ от основни нравствени ценности”. Забраненият от ЦИК предизборен клип на “Атака”, който противопостави православието на евроатлантическите “ценности” се оказа истинско ехо на кириловото послание. Но подето твърде посредствено...

Пировата победа на традиционните партии и относителната преднина на евроскептиците, които печелят около 1/5 от местата в новия парламент, бяха окуражили главата на Руската църква и той вещаеше задълбочаване на кризата в обединена Европа с нарастване на недоволството и протестите. Кирил се оказа великолепно подготвен и бръкна с пръст в най-лютата европейска рана. Докато анализаторите захванаха да бият тревога, че обединението може да не устои, ако се “засили желанието за повторно утвърждаване на националния суверенитет”, Руският патриарх отсече: “европейският либерализъм изисква отказ и от основите на националното самосъзнание”. Кирил удобно забрави, че обединена Европа изповядва единство в многообразието и въпреки, че е болезнено чувствителна към крайния национализъм, не отрича идентичността на отделните нации.

Русия все по-категорично се заявява като стожер на националната идентичност и на християнския морал – разбиран единствено като православие, а не като обща ценност на Източната и Западната Църква в Европа. Колкото и парадоксално да изглежда,

национализмът и православието са сред основните стълбове и на евразийския проект,

новата идеология която Москва издига като алтернатива на усилията да се съхрани обединена Европа. В този геополитически план са възложени определени стратегически задачи и на Московската патриаршия – чрез нея официалната руска еврофобия добива църковен облик. Ето един аргумент в тази посока: няколко дни след официалната среща на Кирил и Неофит, ако се вярва на швейцарски вестник, във Виена е бил проведен форум на руски и европейски националисти за спасяване на Европа от либерализма и гей-лобитата. Щедро го е финансирал 39 годишният руски олигарх Константин Малофеев. Преди седем години той основа благотворителния фонд “Св. Василий Велики” в чийто управителен съвет е и архимандрит Тихон (Шевкунов), игумен на Сретенския манастир в Москва, смятан за изповедник на бившата съпруга на Путин – Людмила. Самият Малофеев често е в обкръжението на руския патриарх Кирил. Личният живот на олигарха е доста коментиран в пресата, но той уверено пропагандира семейството и армията като средство за възраждането на Русия като мощна православна държава. Няма съмнение, че върховната власт в Русия използва всички пролуки на Европейския съюз, за да го ерозира отвътре – ролята, която се отрежда на Руската патриаршия, едва ли е за подценяване. С обоснованите критики срещу нравствения либерализъм, който заличава половете, на православните членове едва ли не се казва: какво още правите в това гнездо на разврата?!

Без съмнение Кирил използва визитата на българския патриарх за да размаха пред ЕС картата на евроскептицизма – при това за сметка на българските си гости. Даже похвали официално патриарх Неофит, че не е позволил братските отношения между Българската и Руската църква да бъдат засенчени от “промените в политическите възгледи, случващи се в Европа”. Москва индиректно намекваше, че смята Българската православна църква (БПЦ) за истински съюзник в Европа – присъствието й може да е незабележимо пред евроинституциите, но при нужда може да стане руски рупор сред тях. В сходен стил, миналата седмица, постоянният преставител на Русия в ЕС Владимир Чижов окуражи българското правителство да не се влияе от заплахите на Брюксел за замразяване на газовия проект “Южен поток”. А кой знае, дали официалната реч на Кирил, на която нито един отговорен български фактор не обърна внимание, всъщност не е била своеобразна репетиция за изказването на Чижов и очаквано разразилата се драма със замразяването на „Южен поток”?!

Между държавната власт и църквата в Русия очевидно има завиден синхрон за дискредитиране на европейското единство. С различни методи те показват на Брюксел едно и също – че съвсем не всички еврочленове са лоялни към единството на общността и не споделят искрено нейната русофобска истерия. Всъщност една адекватна външнополитическа стратегия на България за поддържане на изгоден баланс между ЕС и Русия точно така би разпределила ролите – докато правителството следва брюкселските санкции срещу Москва, БПЦ пази топли отношенията с нея позовавайки се на дълбоките духовни, славяно-православни връзки, но без да накърнява националните ни интереси. За съжаление подобна виртуозност не е по силите нито на родната ни политическа посредственост, нито на висшия ни клир...

Лансираният от Русия евроскептицизъм съвсем не е бил единствената важна тема в разговорите между Кирил и Неофит – за останалите ще разберем от предстоящите решения на Светия синод – юнската синодална сесия започва днес. Но точно на темата за нравственото разложение на Европа, редом с братската църковна взаимност, домакините предпочетоха да дадат гласност. Всичко което артикулира Кирил по отношение на ЕС Неофит посрещна с благо мълчание – кадрите от срещата ясно го показват. Единствено при завръщането си патриархът продума на летището, че не са смесвали църковните проблеми с политическите. Прозвуча като наивно оправдание – словата на руския му събрат показват точно обратното. Още в Русия Неофит елегантно можеше да се разграничи от еврофобията на домакините си, като се съгласи, че ЕС наистина прокарва закони, които не се съобразяват с християнската нравственост. Но и да напомни на Руската патриаршия, че не само тя брани християнския морал – защото и православни, и католици, и традиционни протестанти в Европа отдавна са се произнесли срещу легализирането на третия пол или хомосексуалните бракове. Можеше също да подчертае, че сурогатното майчинство е забранено във всички страни на ЕС, че в България и Църквата се обяви против узаконяването му, докато в Русия, Украйна и Казахстан „утробата под наем” е регламентирана от закона платена услуга (нравственият либерализъм срещу, който така пламенно проповядва Руския патриарх очевидно е пуснал корени и в държавите, които съставляват обширния му диоцез?!). Патриарх Неофит, обаче, пасува като тотално неподготвен ученик

Това обаче само може да подхрани и без това ширещите се подозрения, че България е скрит проводник на руските интереси срещу ЕС.

Патриарх Неофит да не забравя, че Евросъюзът едва ли би му платил чартъра, ако пътува до Брюксел, но основните средства, с които се финансира реставрацията на стари храмове или се развиват църковни стопанства в диоцеза на БПЦ се отпускат не от Москва, а от еврофондовете. Докато бе обливан с блясъка на руското гостоприемство, българският патриарх, без да се усети, се превърна в пионка на двубоя за Европа – при това на чужд терен. В подобен сценарий досега не се е забърквал друг глава на православна църква от страна-членка на ЕС. БПЦ може да плати висока цена за своята русофилия докато не се научи да подхожда към нея прагматично.