Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.11.2015 12:08 - Вартоломей демонстрира гръцки шовинизъм, за тях ние сме от ''свинско потекло"
Автор: nkf Категория: Политика   
Прочетен: 1798 Коментари: 5 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

http://www.faktor.bg/mnenia/intervyu/60074-yanko-gochev-vartolomey-demonstrira-gratzki-shovinizam-za-tyah-nie-sme-ot-svinsko-poteklo.html

Българската историческа памет е тежко увредена - знаем за клането в Батак, но не и за кланетата в Бломорска Тракия

Гърците създават първия концентрационен лагер на територията на Европа и то специално за българи


Заради Сталин, СССР и родни русофили загубихме окончателно Беломорието, казва пред Faktor.bg историкът



Янко Гочев е автор на уникалното изследване „Руската империя срещу България“, от 3 части. Това е първият строго научен опит за изясняване на отношенията между Руската империя и българския народ в периода 1455-1918 г., но без митове и комунистическа идеология.

Янко Гочев е роден в гр. Първомай. През 1996 г. завършва " История", а по-късно и "Право". Работи като юрист, но историята остава голямата му любов, интересите му са насочени към българската военна история и дипломация и международните отношения.






Интервю на Стойко Стоянов


-Г-н Гочев, посещението на Вселенския патриарх Вартоломей разгоря доста страсти с претенциите България да върне на Гърция "открадната" църковна утвар от района на Беломорска Тракия, основателно ли е това искане или сме отново обект на византийското коварство?

- Посещението на патриарх ВартоломейI и неговите призиви с право скандализираха всички българи. Обвиненията са неоснователни. Както винаги фанариотите действат според принципа "Крадецът вика дръжте крадеца“.

Не България, а Гърция като държава и Патриаршията в Цариград са обсебили българските църковни имоти след Междусъюзническата война от 1913 г. И това е безспорен исторически факт.

Църковната утвар е наша българска собственост. Тя е прибрана в България по време на Първата световна война, когато там минава линията на фронта. Става дума не за кражба на чужда собственост, а за полагане на системна грижа на българските тогава държавни институции, армия и учени.

По време на войните българската армия развива и научно-изследователска дейност, което е малко известен факт. Тя включва издирване, описване и опазване на стари български културно-исторически паметници. Тази дейност е организирана от Щаба на войската и е осъществена по време на т. нар. научна експедиция в освободените земи.

Българските земи в Македония и Беломорието са проучени в икономическо, демографско и културно-историческо отношение. Били са събрани движими паметници на културата, за да не бъдат унищожени при военните действия. Именно с такава цел - опазване и съхраняване, а не кражба и унищожение са били пренесени в България тези реликви.

С непремерените си изявления и тенденциозни лъжи патриарх Вартоломей I фактически осъществи една груба намеса не само в делата на Българската църква, но и на българската държава, намеса, която обаче не беше санкционирана. Напротив патриарх Вартоломей беше "награден" с най-високия български държавен орден "Стара планина" I степен ?! Това е много странен акт на българската държавна власт, който не е получи своето обяснение. Българският народ държи да знае какви заслуги към България и българите има този титулуващ се за вселенски патриарх?

Цариградският патриарх Вартоломей I би трябвало да знае, а ако не да се запознае с факта, че всички имуществени претенции и спорове между България и Гърция са прекратени и решени окончателно след Втората световна война през 1964 г.

На 9 юли 1964 г. са подписани 12 българо-гръцки спогодби, които уреждат всички висящи въпроси между двете държави.

Вместо да демонстрира арогантно недипломатично отношение и да атакува българската държавна и църковна власт патриарх Вартоломей I би трябвало да съдейства Българската патриаршия да заеме полагащото й се място, а не да бъде поставена, както сега на последна след румънската, сръбската и другите православни църкви.

- Голямата манипулация не произтича ли от факта, че съвременните българи почти нямат представа, че Беломорска Тракия до 1923 г. е земя населена основно с етнически българи, а насилственото им прогонване започва след Ньойския договор и спогодбата Моллов - Кафандарис, превръщайки ги в бежанци?

- Това безспорно е така, но за да съществува и да се насажда тази манипулация си има обяснения. Печален факт е, че българската историческа памет е тежко увредена от десетилетната политика на национален нихилизъм, следвана през епохата на комунизма, когато Тодор Живков беше пръв приятел на гръцките управници, особено социалистите от ПАСОК, както и в периода след 1989 г., когато тази тема е загърбена в името на криворазбраното приятелство в рамките на ЕС с южната ни съседка.

Пак опираме до въпроса за познанията на българите за тяхната истинска история, за тяхното минало и останалия нерешен национален въпрос.

Мнозинството от днешните българи за съжаление са индеферентни към темата за Беломорието. Съдбата на беломорска България и прокудените от нея бежанци не е позната, особено сред по-младите.

Споменът за българското Беломорие е жив повече сред потомците на бежанците, жертви на гръцкия геноцид, изгонени в родината през миналия век от бащините им земи, бити, преследвани и ограбени от православните гърци.

Темата за Беломорие не присъства и в медиите. Обсъжда се например плачевното финансово положение на Гърция в ЕС, но не и положението на българите в Гърция. И ако за тях мимоходом все пак се споменава понякога, то акцентът пада върху икономическите емигранти, а не върху старите исторически формирали се български общности, населяващи Егейска Македония и Западна Тракия.

Беломорието е населено с етнически българи от векове. Те са мнозинство на населението на областта до 20-те години на миналия век. И това е факт, признат дори от чужди статистики. През март 1920 г. френските окупационни власти на т.нар. Междусъюзническа Тракия преброяват населението й като констатират, че неговият общ брой е 204 700 души. От тях: 74 720 турци, 65 927 българи ( християни и мюсюлмани), 56 114 гьрци, 2985 евреи; 1880 арменци и 3066 от други народности.

- Кога гръцкото население става преобладаващо в Беломорието, какви са международните механизми за обезбългаряването на района?

- Гръцкото население става мнозинство в Беломорието след идването на гръцките бежанци от Мала Азия в периода 1922-1925г. Тук трябва да се уточни, че гръцките статистики са неточни, защото завишават броя на малоазийските гърци бежанци и включват в тях дори караманлиите, които макар да са християни не знаят гръцки език и говорят турски език, лазите и други, непринадлежащи към гръцката народност групи.

Парадоксът е, че прогонването на българите от Западна Тракия през 20-те години на XIX век става чрез един международен акт, подписан от България в Ньой под диктата на великите сили победителки. Това е т. нар. Конвенция за доброволно изселване. Отначало тя е засягала само българите в Егейска Македония, останала под гръцка власт. Чрез мирния договор от Севър от 10 август 1920 г. гръцкият министър-председател и изявен българофоб Венизелос успява да разшири действието на конвенцията и върху Западна Тракия.

По-късно гръцките власти забавят умишлено съставянето, назначаването и началото на работата на специалните смесени комисии, за да могат свободно без ограничения да изселват почти всички българи от Западна Тракия. Така Конвенцията за доброволно изселване от 1919 г. става удобен инструмент на Атина за осъществяване на нейната политика по етническо прочистване.

Българите в Беломорието са били насила прокудени, но не и асимилирани. Една част от тях въпреки гръцкия тормоз и терор, обявени за "славяногласни елини" остават в Гърция и в следващите десетилетия, та чак до наши дни.

Пагубна днес е липсата на политика на българската държава спрямо Гърция по въпроса за съдбата на тези наши сънародници. Българските държавни институции трябва да знаят, че българи в Северна Гърция има и то не малко. И до днес в този регион (Егейска Македония и Западна Тракия) живеят българи (християни и мюсюлмани), които говорят звучен български език, съхраняват български обичаи и традиции, в това число и фолклор.

Политика спрямо тях трябва да бъде провеждана, защото в Атина без оглед на това кой управлява се следва старата шовинистична политика, която нарича българите в Северна Гърция "славяногласни елини", а спрямо българите мюсюлмани пък има опити за насаждане на помашка нация. За да не се стигне до искания от страна на българската държава за признаването на това малцинство за българско, нещо, което официалните власти нямат и намерение да правят, се изфабрикуват нови етнически принадлежности. Успехите на македонизацията в БЮРМ подсказва "правилния" подход и към другите български общности зад граница - етносоциално инженерство. Създава се гръцко-помашки речник, помашка граматика, телевизия с излъчвания на т.нар. помашки език.

След опитите със "славяногласните елини" гръцката държава роди "помацки" вариант на асимилация. Това обче явно не безпокои българския политически елит, защото така и не се е появила официална позиция от страна на властите у нас по повод тези гръцки експерименти.

- Премълчаването на тази тема и митът, че Егейска Тракия е гръцка не е ли грях и на българските историци и образователната ни система от годините на комунизма?

- Това е точно така. Правилно казвате - мит е, че Беломорието е гръцко. Гърците обичат да произвеждат митове, които с удоволствие ги пропагандират по цял свят вече векове. Умеят да правят това и успяват за наше съжаление да представят своите митове за официална история. Примери за гръцки митове могат да се дадат много.

Ето един от тях: "Гърция е люлка на демокрацията". От този мит произлиза и внушението, че Европа дължи на Гърция много, дори всичко, защото едва ли не европейската цивилизация се била зародила в Гърция.

Това не е вярно. В Античността Гърция не съществува като държава. Има антични гръцки полиси (градове-държави), които се намират на различна степен на развитие и са с различно държавно устройство. Полисът Атина претендира що-годе да бъде демократичен, но това не важи за останалите градове-държави, особено за конкурентния на Атина полис Спарта. Градът-държава Спарта въобще не е демократичен, а се отличава с типично олигархична структура като управление и общество.

Освен това в античните древногръцки полиси, ако са демократични, само техните жители имат някакви права, но в рамките на полиса, не извън него. Има отделна категория външни лица на полиса - преселници , наречени "метеки" в Атика и "периеки" в Спарта (Лакония), които нямат никакви граждански права. Така с основание възниква въпросът каква е тая "демокрация", която лишава от права част от жителите на един полис, ако не са родени на негова територия?

Толкова обожествявания древногръцки учен, обявен за голям мислител Аристотел например има расистки схващания. Той учи, че "полисът превъзхожда всичките други общности и е абсолютна цел на съществуването", но не всички могат да създадат полис и да бъдат граждани, а само елините. "За варварите, т.е. всички, които не са гърци това "велико благо" е недостъпно, тъй като те са роби. Те нямат в своята среда хора, властвуващи по природа, които да имат разум и да са способни да управляват."

По естествена природа за него "варварин" и "роб" е едно и също.

Аристотел всъщност създава идеологията на паразитизма - съществена черта от поведението на гърците и до днес.

Тази примитивна идеология на паразитизма е характерна за гърците. Диващината и наглостта им могат да учудят дори канибалските племена.

Съвременната демокрация е продукт на модерното индустриално общество в Западна Европа, възникнало след победата на буржоазните революции и в резултат на сложни вътрешни реформи на самото общество. Няма как в малки антични полиси, в които има и роби, наречени в Спарта "илоти" да има демокрация в съвременния смисъл на думата. Робството като правен институт на античната епоха и демокрацията в същинския смисъл на думата са несъвместими.

По гръцката "логика", която някои гръкомани в България преповтарят ще бъде изкарана за демократична и робовладелската Римска република, а пък руските селяни крепостни роби до 1861 г. - членове на развито гражданско общество.

Ще отбележим някои важни исторически факти, които не се знаят или се пропускат. Често се бъркат елините с гърците. Омир не нарича гърците "елини" - нарича ги "данайци". Данайците (гърците) идват от Африка - Египет. Това е изрично отбелязано от римския учен Страбон в неговата "География". Според цялата гръцка митология Данай идва от Африка. Преселението на данайците (гърците) от Египет е било общоизвестно в Античността.

Съвременните генетични изследвания показват, че гърците носят африкански гени и са чужденци в Европа. Гените на гърците произхождат на юг от Сахара. Гърците не принадлежат към "стария" средиземноморски субстрат. Установява се значително сходство с жителите на юг от Сахара - Етиопия, което отделя гърците от останалите средиземноморски групи. Етиопците и гърците имат генетично родство. То датира вероятно от разместването на населението в Египет и Етиопия през епохата на фараоните.

Част от другите гръцки митове са свързани с оправдаване на заграбените чужди в случая български земи и представянето им за гръцки.

Беломорието е заграбена от гърците стара българска земя, чието в основата си българско население е било в продължение на десетилетия и до днес подложено на чудовищни репресии и брутални форми на геноцид, с цел пълното му унищожение и асимилация (погърчване).

Официалната българската историческа наука почти не работи в направление Беломорието и Егейска Македония. На пръсти се броят нашите учени, които изследват миналото на този стар български край. В това отношение безспорен научен принос имат изследванията на покойния професор Георги Даскалов. Той беше озаглавил навремето своя труд така: "Българите в Егейска Македония - мит или реалност". Неговото задълбочено историко-демографско изследване от 1996 г. показа на света и научната общност, че егейските българи наистина са реалност, която дори вековната гръцка политика на геноцид не успява да унищожи.

- В семейните хроники и истории на тракийските бежанци се разказват зловещи истории за убийства и мъчения, интерниране в морето, при прогонването на българите, има ли запазени официални документи за този страшен период?

- Както вече казах гръцкият геноцид над българите е исторически факт, познат за учените и най-вече историците в Европа и за съжаление малко познат за съвременните българи.

Това е един непризнат в Европа геноцид, за провеждането на когото от страна на гръцката държава и църква има много наши и чужди документи. Тези документи потвърждават трагедията на преживяното насилие, отразено като травма в съзнанието на поколения прогонени от родния им край български бежанци.

Още през 1913г. професор Любомир Милетич издава своя фундаментален труд "Разорението на тракийските българи". Това е незаменима анкета на трагедията на тракийските българи, подложени на чудовишно етническо прочистване, извършено съвместно от турци, гърци и гръкомани.

Професор Любомир Милетич е автор и на други важни и ценни трудове за гръцкия геноцид над българите. През зловещата за България 1913 г. той издава "Гръцките жестокости в Македония". В резултат на неговата обиколка по местата, където се води войната през 1914 г. излиза "История на Гюмюрджинската автономия".

Тук е важно да се знае, че инсценираното създаване на тази "Гюмюрджинска република" е неуспешен тактически ход на гърците, който цели отнемане на Западна Тракия от България, каквито са решенията на Букурещкия мирен договор.

През 1930 г. в Пловдив се появява документалният разказ на Неделчо Чалъков "Една страница от гръцкия варваризъмвъ XX век над българите в Македония и Тракия."" Авторът е потомък на коравия Чалъков род, който успява да премине през всички гръцки издевателства по време на своите интернирания от Дедеагач до гръцките острови. И има щастието да оцелее, за разлика от десетки хиляди българи, намерили смъртта си по островите или в Егейско море.

През 1995 г. Македонският научен институт издаде цял сборник от документи "Гръцката и сръбската пропаганди в Македония". В раздела за гръцката пропаганда има изключително ценни документи, отразяващи чудовищните гръцки престъпления.

Ще посоча някои примери. Това са поименни списъци, съставени от българските търговски агенти за Серския санджак от 1906 г. с посочени родни места, дата на убийство или насилие над местните българи и от кого е извършено то.

Добре известни са кланета над българите от разбойниците андарти в селата Зелениче, и Загоричане. Тук се изкушавам да посоча какво пише за клането в костурското село Загоричане през 1905 г. битолският главен жандармерист италианският полковник Албера:

"Като офицер от италианската армия вземал съм участие в много сражения с дивите африкански племена. Често пъти се е случвало да бъдат пленени африканците и избивани наши войници. Но избиване с такава префинена жестокост не съм видял досега и не намирам думи, с които да квалифицирам авторите на злодеянието.""

Друг пример са документите, съставени от самите гърци, свързани с тяхната въоръжена пропаганда в Македония (1904-1908).

Прокламацията на Елиномакедонски комитет от Атина. ""За нашите брате македонци" е памфлет, издаден от Гръцкия македонски комитет в Атина, на български диалект с гръцки букви през 1905 г.. Тойе пример за първобитен гръцки шовинизъм. От него лъха страшна омраза към всички българи, наричани ""добитъци“ и ""диви", като се твърди, че са от ""свинско потекло"?!

Същата картина се повтаря почти в цяла Егейска Македония и в Беломорието през лятото на 1913 г. по време на Междусъюзническата война. По данни на международната Карнегиева анкета гръцката войска е опожарила общо 161 български села с 16 000 къщи и цял град Кукуш. По места са извършени и масови кланета. 365 души са изклани в село Аканджали, Дойранско.

Българите знаят за клането в Батак, но не знаят почти нищо за клането в девическата гимназия в град Сяр. За това клане проф. Л. Милетич пише, че "то запазва първенството си на недосегаема проява на дивашка озвереност." Тук българите са клани от гърците с ножове и щикове без повод, просто защото са българи.

Клането е толкова потресаващо, че проф. Л. Милетич поставя на корицата на своята книга "Гръцките жестокости в Македония през Гръцко-българската война"" една от жертвите.

На корицата клан, но не доклан от гърците е българският войник санитар от 70-ти пехотен полк Георги Белев.
През 2012 г. излезе от печат сборникът "Гръцките жестокости и варваризъм над българите" (1912-1923) - най-пълното съвременно изследване, където на цели 720 страници са публикувани 111 документа, задно с приложени към тях илюстрации.

В него има категорични и многобройни доказателства за гръцкия геноцид над българския народ, в това число и за ограбването, разрушаването и изгарянето на много български селища в Междусъюзническата война от редовна войска и нередовни гръцки военни формирования под преките заповеди на гръцкия крал Константин. Публикувани са оригинални документи, снимки и разкази, в които много подробно са описани гръцките жестокости и варваризъм спрямо българското население в Македония и Тракия.

Сред тях изключително важни са факсимилетата от заловените писма на гръцките войници от 19-ти полк на 7-а гръцка дивизия, сражаваща се против България в Междусъюзническата война през лятото на 1913 г. Гръцката поща е била заловена на 14.07.1913 г. при Добринище. Всички 28 документа са публикувани на български и френски език и в приложението на Карнегиевата анкета.

Там те се хвалят пред своите роднини с престъпленията си, изразяващи се в избиване на български военнопленници, в това число зверства като вадене на очите им, взривяване с артилерия на бежански кервани с жени, деца и старци.

Само погледнете гръцките военни плакати, отпечатани в Карнегиевата анкета.

Най-известният плакат се нарича "Българоядец". Той е поместен дори в Кранегиевата анкета от 1914 г. На него е изобразен гръцки евзон, който прегризва гърлото на български войник.

През 1940 г. Тракийският научен институт издава един важен труд на Анастас Разбойников под заглавие "Обезбългаряването на Западна Тракия" 1919-1924 г. В книгата, която представялва анкета има показания на беломорските българи бежанци, прогонени в България след войната. Повечето от показанията, както сам посочва авторът са събирани през лятото на 1924 г. на гара Свиленград и на пясъците на р. Арда край Кърджали, където пристигат измъчените и ограбени бежанци.

Анастас Разбойников изчислява, че близо 25 000 българи от Западна Тракия са били заточени през 1922, 1923 и 1924 г. по гръцките острови, което прави близо половината от останалото българско население в страната след гръцката окупация. Най-много са пострадали тогава българите от Гюмюрджинска, Дедеагачка и Софилийска околии.

Много от заточените българи са измрели от глад и мизерия и издевателства. Най-много жертви са дали големите български села Домуздере, Доганхисар, Еникьой, Чобанкьой, Калайджидере, Дервент и др., където са измрели цели семейства. Само от село Домуздере тогава са измрели около 200 българи, като при анкетата са записани имената на 147 души от тях !

В по ново време можем да посочим и трудовете на Стоян Райчевски: "Беломорска България" от 2010 г. и сборника от документи "Етническо прочистване на българите от Източна и Западна Тракия и Мала Азия" (1903-1913-1923) от 2013 г.

В сборника има отделен раздел за етническото прочистване на българите от Западна Тракия през 1920-1923 г.,записани собственоръчно от тях самите или диктувани на местни чиновници през 1924 г., когато се провежда анкета за заграбените им имоти и имущества в родните места, от където са били насила прогонени.

Така че става дума за стотици документи, които са издирени, публикувани и са познати на научните кръгове.

В заключение ще посочим и историческия факт, малко известен на българите и изцяло неизветсен за европейците, че гърците създават първия концентрационен лагер на територията на Европа и то само за българи.

Това става на остров Трикери по време на Междусъюзническата война през лятото и есента на 1913г. Свидетелства за зловещите убийства над българите там дава началникът на българския Солунски гарнизон майор (по-късно генерал) Велизар Лазаров в своите спомени.

За трагедията на българите от Трикери разказва и чехът Владимир Сис, който през 1914 г. прави анкета на място. В резултат на анкетата се появява неговата книга "Гробовете на Трикери".

Островът е бил идеален за концлагер - малък, безлюден, безводен, обезлесен и намиращ се в затворенот три страни морски залив в стара Гърция. На него са стоварени почти 10 000 човека, макар че отправените за там българи са били поне два пъти повече. Никога няма да се разбере колко точно българи са измрели или издавени на острова, защото статистика за това гръцките власти така и не съставят. Част от хората са изхвърлени във водата около острова, когато пристигат, и тези които не са могли да плуват се издавят под веселите викове на гръцките моряци. "Хайде момчета, да видим колко знаят да плуват българите. Искаха море - нека го опитат". Това са думите на един от участва­лите в трагедията гръцки капитан, цитиран от Владимир Сис. Последвалите събития са трудни за описване, но не се различават съществено от практиката в печално известните "лагери на смъртта" от Втората световна война. Поради гръцките жестокости на Трикери смъртността е била много голяма. От около 10 000 затворени на острова българи оцеляват едва около 3 000. Останалите умират там. Никой не знае и колко точно умират, издавени в морето.

За репресиите над българите след Втората световна война много ценни са спомените на

българския офицер Христо Лагадинов, публикувани през 1953 г. в "Македонска Трибуна".

Те са важно свидетелство за мъките и страданията на македонските българи в Гърция и за годините, прекарани от тях в гръцките следвоенни концлагери. Христо Лагадинов е бил в гръцките лагери Ларион и Макронисос, който от 1947 г. нататък става най-големият концлагер на Балканския п-в.Тук до 1957 г. са били затворени между 50 000 и 100 000 души, една голяма част от които са егейски българи.

В свое писмо до Методи Кърпачев Христо Лагадинов описва трагедията на 50 българчета от Костурско на възраст между 13 и 17 години, които въпреки заплахите с мъчения и смърт заявяват, че са българи и няма да се нарекат гърци. Веднага няколко от тях са удавени в морето по заповед на коменданта полковник Тома Сильо. Това не сломява останалите българчета и затова те са подложени на жестоки инквизиции и са изнасилвани от гръцките военни полицаи начело с коменданта. Издевателства довеждат децата дотам, че те посягат на живота си, но никое от тях не се нарича грък.

Макронисос има мрачна слава, но гърците и до днес го рекламират като дестинация за морски туризъм?!

- Как обяснявате факта, че повече от 90 години гръцката църква и духовенството не са осъдили това варварство срещу събратя - православни християни, допуснато от гръцкото правителство?


- Това е характерно поведение на гърците през вековете. Още от най-дълбока древност гърците високомерно и презрително са наричали другите племена "варвари". Даже за прочутия Демостен древна Македония била варварска държава, а нейният цар Филип IIМакедонски- варварин и негодник от страна, от която не можело да се купи дори един свестен роб. Наглостта и надменността на гърците е пословична.

Гърците са наричали другите народи "варвари" само и само, за да прикрият собствения си варваризъм, респективно престъпления, които са извършвали. А в техните престъпления, спрямо българите в Тракия и Македония активно участници винаги са били православните гръцки свещеници и гръцката църква.

В унищожителния поход срещу българите в Македония гръцката православна църкваи турската власт са били съюзници. В тези кланета и убийствата на българите от андартите активен участник е гръцката църква. Лозунгът на андартите "Българин да не остане" се е прилагал буквално. В антибългарската кампания се изявява костурският гръцки владика Германос Каравангелис, замесен като българофоб в много престъпления. Това е едно зловещо име, масов ""православен"" убиец на българи в Македония. Той се е снимал пред гръцки фотограф с част от своите покровители турски офицери мюсюлмани.По време на потушаването на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г.Г. Каравангелис присъства на опожаряването на българските села, като лично настоява за убийството на по-видните българи. Той придружава турските потери и предлага на заплашените от опожаряване села спасение срещу минаване под лоното на Патриаршията: "Откажете се от анатемосаната Екзархия и се завърнете в светото лоно на Светата Ортодоксална църква, ако не искате да изгорите живи като мишки в кафез."

Г. Каравангелис се е опиянявал от участието си в такива престъпления и дори е обичал да ги фотографира. През 1903 г. той плаща 50 лири на предателя Коте Христов да убие войводата Лазар Поптрайков и окачва снимка на отрязаната му глава в кабинета си. Признава това в спомените си. Г. Каравангелис е и организатор на масовите кланетав селата Зелениче и Загоричани.

Достатъчно е човек да прочете неговите спомени, за да добие представа за престъпните му дела. За гърците обаче е национален герой и има много паметници. Това доказва, че убийствата на българи в Гърция е било винаги държавна политика и подвиг.

Отрязаната глава на легендарния костурски български войвода Васил Чекаларов е типичен пример за проява на ""високоразвитата"" гръцка ""европейска"" цивилизация. Снимката е поместена в гръцкия вестник "" Емброс"" през 1913 г. веднага след обезглавяването на войводата от гръцките андарти на 9 юли 1913 г.

Гърците никога не признават своите престъпления. Нещо повече, част от тези престъпления приписват на нас. Справка доклада на международната Карнегиева анкета от 1914 г., документирала голяма част от престъпленията им през Междусъюзническата война.

- Дайте конкретни примери, защо няма наказания за гръцките жестокости?

- Град Сяр е подпален, като гърците приписват след войната своето деяние на жертвите си - българите с цел заличаване на следите от ужасното клане, което са извършили.

Подобен е случая в град Кукуш - опожарен и сринат до основи, понеже е бил крепост

на българщината в тази част на Македония. Двама френски кореспонденти Шарл и Обе посещават града след опожаряването му и описват покъртителните сцени на клането. "Навсякъде, където минахме - свидетелстват французите - беше обсипано с трупове на хора от местното население. Из кукушките улици се валяха трупове на деца с избодени очи, на старци с изрязани езици и на жени с преклани гърла. Гръцкият офицер от 13-та синтагма не скри, че обезобразените трупове са български, но той ни даде чудовишното обяснение, че те били нарочно обезобразени от българите, за да има с какво да обвиняват гърците. Свои изклани от свои!"

Гръцкият геноцид над българите в Тракия и Македония е безспорен факт. В продължение на десетилетия тракийските и македонските българи са подлагани от гръцкия окупатор на планомерно и системно чудовищно унищожение по етнически признак.

И въпреки мащабните репресии няма нито един наказан грък. Една от причините за това е, че Гърция винаги е излизала победител от войните, които е водела с изключение на войната срещу кемалистите (1919-1923). Тя е разчитала и е получавала реална, за разлика от нас, а не само на думи подкрепа от своите могъщи велики сили покровителки.

Примери могат да се посочат много. Гърция е задължена да предостави свободен икономически излаз на България на Бяло море по чл. 48 от Ньойрския договор от 1919 г. Това така и не се осъществява, просто защото няма велика сила, която да принуди Гърция да спазва международните си ангажименти.

- Каква е ролята на Русия при отнемането на Беломорска Тракия в полза на Гръция, защо отново България е ощетена от руската "любов"?


- Без оглед на това кой управлява Русия е противник на идеята за национално обединение на българския народ. Тя се бори системно и последователно за недопускане на това обединение. Примери от историята има много, но най-фрапиращият е от 1913 г., когато по време на Междусъюзническата война руските дипломати в балканските държави Хартвиг в Сърбия, Демидов в Атина, Шебеко в Букурещ, Гирс в Цариград, по интрукции на император Николай II организират мащабният заговор против България с участнци православните Сърбия, Гърция, Румъния и ислямската Османска империя. Заговорът е осъществен с помощта на управляващте български русофили политици и военни.

С усилията на руските дипломати и нашите съседи врагове, сполучливо наречени още "съюзници - разбойници" България е "победена без да бъде бита" и териториално осакатена.

Букурещкият мирен договор от 1913 г. санкционира първата национална катастрофа.

С усилията на руската дипломация България губи Егейска и Вардарска Македония, Източна Тракия и Южна Добруджа. Русия е защитникът на установеното в Букурещ през 1913 г. статукво. С руска помощ дори град Кавала с нейното хубаво пристанище е подарен на Гърция. Гръцките владения са закръглени на изток в Егейска Македония, което е в интерес на Русия, защото България се отдалечава от Солун и п-в Атон, където руското влияние е много силно.

Русия не случайно подкрепя Гърция по този спор. Гръцкият крал Константин е син на рускиня Олга Констанинова - внучка на руския император Николай I(1825-1855), дъщеря на неговия син великия княз Константин Николаевич. По майчина руска линия той наследява яростната си българофобия.

Бракът през 1867 г. на гръцкия крал Георг Iс великата княгиня Олга по признание на руските историци е голям успех за Русия, понеже бил сближил двете династии. Само ще уточним, че гръцко-руският династичен съюз е на антибългарска основа и има съществена роля в подкрепата на Русия за Гърция по време на Балканските войни (1912-1913).

Цената на този съюз плащат българите от Тракия, Македония и Южна Добруджа, попаднали под ново православно робство в пределите на Сърбия, Гърция и Румъния и подложени на асимилация и физическо унищожение.

СССР продължава антибългарската политика на Руската империя по националния въпрос.

Сталин не признава военновременното национално обединение на България в периода април 1941 - септември 1944 г., осъществено без проливане на кръв в рамките на съюза ни със силите от Оста.

СССР никога не признава българските права над Беломорието и правото на излаз на страната ни на Егейско море.

Митът, че Сталин е защитавал България е наложен от русофилите. На Сталин обединена България не му е нужна. На него му е необходимо окупирана и победена България, територия за грабеж и база за реализация на съветските геополитически планове в региона.

На 11 октомври 1944г. на срещата в Москва е постигнато споразумение за опразването на заетите от България територии в Гърция и Югославия в срок от 15 дни като предварително условие за подписване на примирие. Ултиматумът към българското правителство е от името на всички съюзници от Антихитлеристката коалиция, в това число и СССР.

На 28 октомври 1944г. примирието е подписано и то утвърждава осъществената вече българска евакуация от Беломорието. След това границата с Гърция се затваря за десетилетия напред.

Сталин и СССР не само не защитиха правата на егейските българи, а допуснаха и предизвикаха окончателната загуба на Беломорието от България, узаконено на Парижката конференция с мирния договор от 10 февруари 1947г., третиращ България като победена държава, а не като съвоюваща.

С Парижкия мирен договор от 1947 г. отпада възможността да се възобновят опитите за осигуряване на български излаз на Бяло море въз основа на чл. 48 от Ньойския трактат. Достъпът до егейските пристанища е преустановен. С това приключва българското присъствие в Средиземноморието.

- А каква е ролята на БКП, която след Македония, реже от българската плът и Беломорието?


- Политиката на БКП по националния въпрос е погрешна, но това е неизбежно, понеже БКП (тесни социалисти), както първоначално се нарича още от създаването си на своя първи конгрес през 1919 г. губи своята самостоятелсност и става секция на Третия интернационал (Коминтерна). Затова става проводник на антибългарските му идеи.

Самите членове на партията започват да пропагандират и насаждат антибългарски идеи. Типичен пример е Димитър Благоев - Дядото, родом от костурското село Загоричане, Егейска Македония, който твърди, че не бил българин.

Стенограмите от заседанията на Народното събрание показват, че официално от трибуната на българския парламент той пропагандира омраза към българите и дори прави опит да фалшифицира средновековната българска история. Д. Благоев заявява: " Аз съм родом от Загоричане, но между другото аз не съм българин, аз съм македонец, македонски славянин! И като такъв, ако искате да знаете, аз съм за Македония като славянска земя, която ще има собствено управление "

След като човек с такива антибългарски възгледи е основал и стоял начело на партия,

не е чудно, че тази партия по-късно се замесва в следните антибългарски действия: прави терористичен атентатв църквата "Св. Неделя" на 16.04.1925г., в който загиват повече висши военни, отколкото през всички войни, взети заедно, приема решението на Коминтерна заизкуствено създаване на нации на Балаканите чрез разделяне на българите и обособяване от тях на нови нации - добружанци, мизийци, тракийци и македонци, работи на държавно ниво след 9 септември 1944г. за създаване на македонска нация и език, предава костите на Гоце Делчев и архива на Македонския научен институт на най-големите врагове на българщината в Македония, тормози и преследва българите от Пиринска Македония да се пишат македонци, нарежда на българските историци да изследват и пишат колкото се може по-малко за прабългарите, защото това било проява на "национализм", не си мърда пръста когато Титовистите избиват след Втората световна война десетки хиляди българи в Македония, прекъсва всякакви връзки с българите, живеещи от векове в Албания, Гърция, Югославия, Румъния, СССР и т.н.

В допълнение на гореизброените престъпления против българския народ БКП вече като управляваща след 9 септември 1944 г. ще подари на тепсия Беломорието на гръцките си другари.След 9 септември 1944 г. една от първите инициативи на новата ОФ власт е предаването на административната власт в населените места на Беломорска област на спешно сформирани гръцки управи от средите на комунистите. Тази фактическа капитулация в Беломорието е осъществена от делегация в състав начело с министър Добри Терпешев. Започва организиране на окончателното предаване на властта в Беломорието и изтеглянето на българските военни части, административния състав и цивилното българско население, сред което и множество заселници от периода 1941 - 1944 г. В края на октомври 1944г. 7-ма армия набързо се евакуира от територията на Гърция, изоставяйки имущество на стойност около 26 милиарда лева. С войската панически потеглят на север хиляди местни българи, принудени от поредния български неуспех да станат бежанци.

Следва поголовна чистка над всички изявени представители на българския народ в Беломорието, извършена от гръцките комунисти с одобрението на българските им съюзници.

- Патриарх Вартоломей и пригласящи му в България свещеници и политици имат ли основание да нападат БПЦ едва ли не като нелегитимна и да напомнят за наложената й схизма?

- Такива обвинения не са основателни. В лицата, които ги отправят отново прозира слугинаж и стремеж за защита на чужди, а не отстояване на българските национални интереси.

БПЦ е напълно легитимна институция. Тя съществува от векове. В определени исторически периоди е била със статут на архиепископия, а в други с ранг на Патриаршия.

Българската църква е създадена като автокефална, като независима на 4 март 870 г., още при св. цар Борис Михаил I. Възстановена е през 1235 г. на църковния събор в Лампсак.

През целия XIXвек Цариградската Патриаршия, която е османско учреждение се примирява със съкращаването на своя диоцез, като признава автокефалността (самостойността) на балканските църкви Еладската през 1850 г., Сръбската през 1879 г. и Румънската - през 1885 г.

Прилага се принципът, формулиран още през IXвек от патриарх Фотий, според който църковните права и диоцезите са обвързани с политическия статут и държавните граници. Цариградската патриаршия го разбира в смисъл, че държавния суверенитет трябва да предхожда хронологически църковната самостоятелност.

На фона на прилаганата от Патриаршията практика спрямо посочените по-горе църкви прави впечатление различния и уникален случай с БПЦ. При нея има разчупване на балканския модел, създаването й предхожда възстановяването на държавността.

Както добре знаем, през Възраждането българският народ води своя борба за църковно-национална независимост, която преминава през различни етапи и форми, като конфронтация с българския духовен поробител достига много остри форми. Българският народ трябва да полага огромни усилия, за да прогони от епархиите на българска територия алчни, корумпирани и развратни фанариотски архиереи.

В крайна сметка борбата завършва с успех през 1870 г. Султанският ферман от 27 февруари 1870 г., възстановил БПЦ под формата на Екзархия и в граници, очертани в чл. 10 от фермана, които обхващат половината от балканските владения на Османската империя. Този акт е най-тежкият удар на елинизма през този XIX век и голяма победа на българския народ.

Цариградската Патриаршия не се примирява и на 16 септември 1872 г. обявява Българската Екзархия за схизматична, т.е. за отцепена, отделена (отлъчена) от православието.

На събора, който провъзгласява българската екзархия за схизматична, са представени само гръцките църкви - Цариградска, Антиохийска и Александрийска патриаршия и Кипърска архиепископия. Сръбската и Румънската църква не участват в този събор. Така че това не

е акт на целия православен свят. Сръбската и Румънската църква обаче се възползват от схизмата, която поставя БПЦ в сложно междуцърковно положение, един вид религиозно ембарго. Те ликвидират екзархийските структури в Поморавието и Северна Добруджа. Схизмата води до пълна църковна независимост на Екзархията, но става основа на българско-гръцките църковни конфликти в следващите десетилетия. Правата си Екзархията основава на историята, фермана от 1870 г. и етнографията, а в отстояването на тези права тя си служи със законни средства - мирна културна еволюция чрез църкви и училища.

Българската Екзархия среща обаче могъщи противници в лицето на цариградските фанариоти. След Руско-турската война (1877-1878) чак до Балканските войни (1912-1913) Цариградската Патриаршия се опитва с помощта на османската власт да не допусне изпълнение на фермана. Тя яростно се съпротивлява на разширение на екзархийския диоцез в Тракия и Македония. В борбата за училища, църкви, манастири и гробища Цариградските фанариоти имат подкрепата на Еладската църква и гръцката държава.

Същото поведение следва и сръбската православна църква. Именно с аргумента за неканоничността на БПЦ още през 70-те години на XIX век тя обслужва сръбската великодържавна шовинистична полтиика в Поморавието, а когато през 1878 г. тази

област е подарена от Русия на Сърбия, сръбската църква безкомпромисно унищожава екзархийското наследство в две български епархии - Нишка и Нишавска.

В следващите години се разгръща сръбската църковно-училищна пропаганда в Македония, която става верен съюзник на антибългарските действия на Патариаршията.

И след 1878 г. Русия е противник на независимостта на българската църква. Руската православна църква следва стриктно схизмата. Руската църква допуска богослужение на нисшия клир с български свещеници, но не и с владиците, както и не влиза в пълно канонично общение с Българската Екзархия въпреки че от 1880 г. я снабдява с миро.

Русия води последователна борба за вдигане на седалището на българската Екзархия в Цариград. Така обслужва усилията на Цариградската Патриаршия, която се стреми да ограничи екзархийския диоцез само в гранциите на българската държава и да оставаи тракийските и македонските епархии под юрисдикцията на Цариградската Патриаршия.

Беартите за български владиции в Македония в периода 1890, 1894 и 1897 г. са давани от османския султан след неимоверни дипломатически усилия, особено успешни и ефективни при управлението на Стефан Стамболов, при преодоляване на сериозни препятствия от страна на Патриаршията и Русия.

Русия обединява силите на Патриаршията и сръбската църква в яростната им борба

против църковно-училищните права на българите в Македония. Със съгласието на Високата Порта, в споразумение с Фенер и с подкрепа на руската дипломация сръбската пропаганда бавно, но неотклонно заема позиции в Северна Македония и по долината

на Вардар. Оособено голям успех фанариоти, сърби и руснаци постигат през 1902 г. , когато след 5-годишни дипломатически усилия със съдействието на предатели русофили управляващ в София в лицето на кабинета на Стоян Данев в Скопие, където от 1890 г. има български митрополит, е назначен за епископ сръбският архимандрид Фирмилиан.

През 1910 г. за управляващ Велешко-Дебърска епархия е назначен сърбинът Варнава.

Така в Северна Македония Цариградската патриаршия допуска и насажда сърбизма и борбата й против Екзархията става става борба на сръбската църква против българската.

Така Русия създава по линия на църквата сърбоманите в Македония. Русия с помощта на Патриаршията създава предпоставки за разпокъсване на българското национално единство и за заграбване на македонските и тракийските епархии от сърби, гърци и турци по време на Междусъюзническата война от 1913г.

Екзарх Йосиф I вижда краха на своята мисия "да обедини всички българи в обятията на Екзархията". Напуска Цариград и се установява в София, където умира през 1915 г.

В Цариград обаче екзарх Йосиф оставя да функционира т. нар. Екзархийско заместничество, управлявано от български архиерей.

Всъщност до болшевишката революция от 1917 г. са регистрирани само два случая на съвместно литургично богослужение между руски свещеници и български архиереи - през 1902 г. при освещаването на храм-паметника в село Шипка, (когато старозагорският митрополит Методий Кусев вдига голям скандал и налага съслужение) и през 1914 г. при освещаването на руската легационна църква в София.

СССР се възползва максимално от поражението на България във Втората световна война, за да ликвидира окончателно екзархийското дело. Злополучният край на войната и последвалата нова национална катастрофа, съчетана с чужда съветска военна окупация са предпоставки за безвъзвратно изгубване на епархиите на външната Екзархия. Това е малко известен факт, за който русофили и комунисти не говорят.

А фактът е че последният смъртоносен удар върху българското екзархийско дело нанася съветският диктатор Йосиф Сталин. През 1945 г. той постига вдигане на схизмата. Актът от 22 февруари 1945 г. означава ликвидиране на Екзархийското наместничество в Цариград и краят на съществуването на "външната" Екзархия.

Това е национално предателство на доминираната от комунисти българска отечественофронтовска власт, отстъпление от националния идеал, акт, в който личи външната съветска принуда. От този момент БПЦ получава пълна автокефалност и тясно се обвързва с руската православна църква.

На 10 май 1953 г. БПЦ официално е провъзгласена за Патриаршия. За патриарх е избран Пловдивският митрополит Кирил. Нововъзстановената Българска патриаршия е призната от всички православни църкви, като установява жива връзка с тях чрез взаимни послания и гостувания.

На 27 юли 1961 г. и Цариградската патриаршия официално признава възобновената Българска патриаршия. Нямаме информация вселенският патриарх Вартоломей да е отменял някога този акт. А и ако е направил това, защо пристига на посещение на "неканонична" църква?

Всякакви твърдения за нелегитимност на БПЦ и за нейната схизматичност са голословни и неверни. Става дума за манипулации на хора, незапознати с миналото на БПЦ и обслужващи антибългарски цели.

- Съзирате ли някакви геополитически интереси, свързани с Русия и Гърция, които стоят зад визитата на Вартоломей и опитът тя да бъде използвана като старт на предстоящата президентска кампания?

- Разбира се, че има такава връзка. След заслужено наложените санкции на Русия тя изпадна в дипломатическа изолация. Путин се мъчи да противодейства по някакъв начин главно на Балканите, където руските интереси винаги са били големи. Стратезите на Кремъл считат явно България за слабо звено на ЕС и НАТО и се опитват да въздействат чрез всякакви провокации.

Русия заиграва с Турция чрез т. нар. Турски проект. Провокира и напрежение в отношенията със Сърбия. Наскоро имаше една научна конференция в Сурдулица под наслов "Българската окупация на южните предели на Сърбия през Първата световна война". На нея възкръсна духът на сръбския фалшификатор Арчибалд Райс и отново се пропагандират сръбските лъжи за "българските зверства". И кой мислите приглася на сръбските шовинисти? Разбира се специално поканени учени от Русия. Сега ни се разиграва и гръцката карта.

За съжаление българските политици не са на висота и се оказаха неподготвени за поредните провокации против България, които бяха направени по добре замислен сценарий.

Неподготвена е БПЦ, която обслужи пропагандната акция с неясна засега цел на патриарх Вартоломей, кичещ се с почетната длъжност "вселенски". Нито един български митрополит или Св. Синод не реагира на демонстративното понижение, което патриарх Вартоломей Iнаправи спрямо български патриарх, наричай ги го Негово блаженство, а не Негово светейшество, сякаш самоволно е лишил БПЦ от статута й на Патриаршия.

Трябва да се знае, че цариградският патриарх е пръв между равни и то като почетно старшинство. Това не му дава никакво основание да третира нашия патриарх като негов подчинен, а БПЦ като зависима църква. На практика с поведението и изявленията си, той демонстрира точно това.

Пагубно е мълчанието на БПЦ и Св. Синод. Oтново пролича слабостта на нашата църква, позволила такова меко казано нетактично и недипломатично поведение на цариградския патриарх, у когото явно има някакви видими рефлекси на старата фанариотска "Мегали идея".

БПЦ трябваше категорично да реагира на такова поведение, което пряко засяга не само нея, но и българския народ и дори държавната власт. Вместо това тя и Св. Синод замълчаха и се спотаиха, негласно сякаш одобрявайки провокациите на височайшия гост.

Някога и за по-дребни случаи българските архиереи са бранели българската кауза от посегателства от кого ли не. Типичен пример е акцията на старозагорския митрополит Методй Кусев, заплашил да провали през 1902 г. Шипченските тържества, в които участва и Русия, ако не присъстват български свещеници освен руските при освещаването на храма в неговата епархия. През 1902 г. Методий Кусев брани решително българските интереси и в крайна сметка побеждава. Очевидно днес в Св. Синод обаче няма архиереи като старозагорския митрополит Методий.

Много странна е и позицията на БАН, която тръгна покрай посещението на цариградския патриарх да се замесва в политически проекти и инициативи.

Преди учените от БАН да се политизират и включват в много ранна предизборна кампания за изборите след година за президент и вицепрезидент те би трябвало да се заемат с решаването на други по-неотложни задачи.

Все повече съвременни българи са убедени, че тази история, която се преподава в учебниците за училищата и в университетите е различна от истинската. Дълг на учените от БАН е да разсеят това убеждение или заблуда.

На първо време с усилията на историците от БАН трябва да бъде изнесена истинската българска история, неделима част от която е историята на геноцида, извършен от гръцката държава над тракийските и македонските българи. Вместо това виждаме БАН да разива политическа дейност и дори да присъжда на вселенския патриарх Вартоломей I титла "Доктор хонорис кауза"!?

 



Гласувай:
7
0



1. batogo - !!!:))) Поздравления за постинга и благодарност за информацията!
18.11.2015 15:53
Митът, че Сталин е защитавал България е наложен от русофилите. На Сталин обединена България не му е нужна. На него му е необходимо окупирана и победена България, територия за грабеж и база за реализация на съветските геополитически планове в региона.
цитирай
2. nkf - batogo, това е изключително ценно ...
18.11.2015 16:34
batogo, това е изключително ценно интервю от гледна точка на информацията, която излага и от гледна точка на българщината, която защитава. Този текст трябва да се разпространява сред, колкото се може повече хора. Аз лично благодаря на фактор.бг, че са поставили на вниманието на широката читателска аудитория трагедията на беломорските Българи.
цитирай
3. slavimirgenchev1953 - Споделям
18.11.2015 17:08
направо във ФБ.
цитирай
4. nkf - направо във ФБ. Благодаря. Наис...
18.11.2015 18:55
slavimirgenchev1953 написа:
направо във ФБ.

Благодаря. Наистина хората, Българите трябв ада знаят тези трагедии. Не бива да забравяме.
цитирай
5. demograph - Жестоко
22.08.2016 23:56
Това трябва да се знае. Да се учи! Препубликувам го. Благодаря!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: nkf
Категория: Политика
Прочетен: 1256316
Постинги: 281
Коментари: 2870
Гласове: 12913
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031