Диалектика на събитията между 24-ти Ноември и 10 Февруари
***
Преди почти три месеца инцидентът със сваления от турските ВВС руски бомбардировач, навлязъл в турското въздушно пространство, по никакъв начин не подсказваше, че предстоят сериозни трусове сред политическите кръгове в България. При това, предизвиканите размествания се оказаха кардинални и с дългосрочни последици.
Очаквана, обаче, беше предизвиканата остра международна реакция, която допълнително усложни отношенията между НАТО и русия. Но май никой не очакваше последвлата рефлексия на домашния ни политически „елит“; или поне не очакваше реакциите и позициите да са такива, каквито в крайна сметка бяха заявени. А как „елитът“ реагира, вече знаем всички, но все пак е добре да се упомене, за по-голяма яснота, че водещите фигури на политическата сцена, въпреки принадлежността си към (уж) различни партии и политически идеологии заеха едностранна и еднаква позиция. Накратко – застанаха на страната на русия. За още по-голяма яснота само ще маркирам знаковите имена на „вечните“ политически „корифеи“ на последните 26 години: Ахмед Доган (известен и като агент „Сава“), Иван Йорданов Костов (агент на ГРУ), Михаил Миков, Георги Първанов (агент „Гоце“); тук трябва да се добавят и по-дребните „риби“ като Красимир Каракачанов (агент „Иван“) и Валери Симеонов.
За малкото останали наивници може и да е странно да видят подредени рамо до рамо; декламиращи по същество едни и същи позиции; Първанов, Костов, Доган... Но предвид общия им генезис, общата им съпричастност и лоялност към „Б“КП, ДС и русия (нека не се забравя, че ДС е просто местен филиал на КГБ, по признанията на самия Живков), не е никаква изненада проруското им становище. Дори на връх Коледа Ахмед Доган излезе с – прости Боже – философски трактат, който получи бурните акламации на Делянпеевските медии, плюс всякакви ченгета и доносници от по-нисък разряд. С въпросния трактат ни се разясняваха „великите прозрения“ за славното бъдеще на русия и предстоящият, неизбежен колапс на ЕС, САЩ и НАТО. За висотата на Догановата „философия на патриотичните прозрения“, безусловна положителна оценка даде дори Валерия Велева, по-известна като „мадам В“., както я беше нарекъл кумирът й Доган. С което тя затвърди псевдонима си и доказа, че Доган, ако не за друго, то поне за леките жени има нюх.
Това обаче са факти и обективни дадености, които следва да бъдат разглеждани само, доколкото имат отношение към определени последици. А те са в крайна сметка най-важните. Какви са последиците? – Последиците са такива, че изброените политици са окончателно осветени като руска агентура. Особено в случая с Ахемед Доган е най-ясно видимо, че просто е бил активиран от кукловодите си, които са някъде из кремълските кабинети. Ето защо за тези лица няма политическо бъдеще в нито един аспект и смисъл на това понятие. Всъщност Доган отдавна е в състояние на „политическа кома“, но с моментното си „възкръсване“, само обяви „политическата си смърт“...Пък кой знае, може преждевременно да го пратят да прави компания на Луканов. Между впрочем носещият се от ден – два слух за наложена на Пеевски и Доган забрана за влизане на територията на Турция, е абсолютно потвърждение, че в техните лица са разпознати кремълски марионетки.
Разбира се, това, че Костов, Доган и компания са просто едни комунистически ченгета, верни на Москва е известно и на САЩ, и на НАТО, и на ЕС, и на Турция; че последните влизаха в договорки с тези руски агенти, легитимираха ги, търпяха колосалните им кражби, контрабанда, прокарване на руски икономически и геополитически интереси, пране на пари, корупция, умишлено неработеща съдебна система (и категоричен отказ тя да заработи) и т.н. престъпления; поради които в крайна сметка сме на това положение, не осначава, че САЩ, НАТО, ЕС ще им „подпишат“ политическа кариера до гроб. Може би дръндарският философ би трябвало да знае, че всичко е ограничено в рамките на определен времеви цикъл, в чийто граници се осъществяват количествени промени, водещи до изменения? Обаче дали Доган знае или не знае това, няма значение – той (и не само той) вече е отвъд рамките на политическото си съществуване. В този смисъл, в съвсем обозримо бъдеще, натрупванията на тези двадесет и шест години „преход“, плюс ускорения темп на историческите, политическите и геополитическите събития, особено след руската анексия на Крим и провокираната гражданска война в Украйна; ще доведат до подмяна на политическия елит в България.
Може би ще се стори странно, че пропуснах да спомена особата на настоящия премиер Бойко Борисов? Да, пропуснах да го спомена по-горе, но ни най-малко съм го забравил. Той има малко по-различно значение, а и явно отредена му роля от кукловодите в прехода. Така, Бойко Борисов си беше изградил (или по-скоро му изградиха) образ на умерено десен, антикомунист, силно свързан с ЕС и парадиращ с подкрепата на САЩ; лидер ангажиран с модерното развитие на България и икономическия й просперитет; обещаващ възмездие (това важи само за първия му мандат) за престъпниците. Излишно е да казвам, какво от всичко това е вярно – все пак сме по средата на втория му премиерски мандат. Но ето, че за нещастие Борисову дойде проблемът със сваления руски самолет. И то свален – пак повтарям – защото е навлязъл във въздушното пространство на Турция, която е член на НАТО и следователно е съюзник на България. При това положение Борисов зае една „разкрачена позиция“, впрочем много характерна за него. Обясни на всеослушание как /за кой ли път/ „Големите трябва да се разберат“, показвайки себе си като някаква креатура, която страда от умствена и морална недостатъчност, и поради това й е невъзможно да участва в разискването и решението на голям кръг от проблеми...Да се чуди човек, що тъй неиство желае да е премиер? Но това е друг разговор, както се казва. Та, Борисов освен, че зае обичайната си поза, направи така, че все пак показа, че всъщност е, ако не изцяло на страната на Москва, то по-близо до нея, нежели до НАТО. С типичното си фамилиарно – простовато (да не кажа просташко) откровение, сведе до знанието ни, факта че „за да не се кара с русия“ е пускал руски самолети да нарушават нашето въздушно пространство. Някой би казал: „Браво, велик играч и дипломат“! Може би, но по-скоро – не. Думите и действията му го очертават като един, меко казано, несигурен премиер на една ключово важна в геополитическо отношение държава, каквато е България. Казах „меко казано“, защото не съм на сто процента сигурен, дали той е всъщност „троянският кон на русия“; местният вариант на „манджурския кандидат“. Смятам, че е добре, когато говорим за „руски троянски кон“ да си даваме сметка, че „конят“ побира в себе си онези верни, проверени и изпитани лица, които трябва в точното време, в точния момент, да отворят портите на крепостта, за да пуснат вътре обсаждащите я врагове. Дали Борисов е най-дълбоко скритият в търбуха на коня, маскиран като „десен“, „антикомунист“, проевропеец и твърд пронатовец и довереник на САЩ? Много е вероятно това да е така, разглеждайки инцидента с руския самолет.
Но това е само една индикация и не бихме могли да я вземаме за абсолютно достатъчна. Но има и още една:
Случаят Бокова
***
И ето: Отново виждаме „десният“ „антикомунист“ Борисов, който е уж твърд пронатовец, близък на САЩ, премиер на държава членка на ЕС, лидер на партия, която е уж консервативна и е в семейството на европейската народна партия, да застава, но този път твърдо, зад...Кремъл. Да, номинирайки Ирина Бокова за кандидат за генерален секретар на ООН, ръководеното от Бойко Борисов правителство застана зад една явна московска пионка. Известно е, че Бокова е учила в Москва, а някои казват, че дори е седяла на един чин с настоящия министър на външните работи на русия Сергей Лавров. Сигурен съм, че тази злополучна жена е без съмнение агент на КГБ. Повече от скандално беше нейното присъствие на 9 – ти май 2015 г. на парада в Москва, закичена с „георгиевска лентичка“, рамо до рамо с международния престъпник Путин. Какво демонстрира с присъствието си там Бокова? Ами нещо, което комунистите дори са възпели в стихове, че „Москва е с тях в мир и бой“. Е – и те са с Москва в мир и бой. Тя, Бокова, доказва, че е безпределно предана на първата си и единствена родина – русия; на КПСС/“Б“КП и КГБ, на които дължи всичко, включително и прескъпите си луксозни апартаменти в Ню Йорк / в загиващата Америка, според диалектика и филисоф Доган/. Тя знае, че от тези здрави връзки няма развързване, а и не иска развързване. Служейки на господарите си в Кремъл, Бокова служи и на себе си. Така си осигурява луксозна съдба. Веднъж комунист – завинаги комунист. Такава е и Бокова. Тя не е българка, както някои се опитват да я представят. Тя е комунист. А комунистът няма родина и национално съзнание, той е скитник, който за да е с напълнен корем и пълна банкова сметка знае, че трябва да е верен на центъра, на Москва.
Тук не искам да засягам въпроса за семейния произход на Бокова. За това, че баща й е от онези джелати, които избиваха Българи. И то избиваха качествените от Българите. Или пък да коментирам нравственото нищожество, явяващо се нейн брат, което беше казало, че те, комунистите, „поемат вината с мезета“. Но какво удчудващо има в думите му? - Та те, комунистите, са си такива, и затова никак не е случайно, че племеникът на Бокова беше автокрадец и редовно е пребивал съпругата на брат й.
Всичко това я окачествява като негодна, като лош „материал“. Ето защо е напълно необяснимо, от гледна точка на здравия разум и почтеността, какъв точно генерален секретар на ООН би била Ирина Бокова? Казва ни се – тя е най-добре подготвена; тя е дипломат; тя има контакти; тя е...върха на сладоледа, според депутата от „Б“СП Таско Ерменков. И не само според него, но и според Татяна Буруджиева, и според Соломон Исак Паси, и според п.п. „Атака“, и според ПФ и цялата онази плеяда верни синове и дъщери на „Б“КП/КПСС, ДС/КГБ и Москва. За тях Бокова е много подходяща, най-добрият дипломат. Е, разбира се, няма как да се сравнява с най-добрия дипломат на нашето съвремие Сергей Лавров /за такъв го обяви Бойко Борисов/. Обаче, споменавайки на няколко пъти думата „дипломация“ се сетих как великият и гениален Оноре дьо Балзак я беше определил:
„ Наука за неуките, дълбоки в своята празнота“.
Така стигаме до резултата от тази номинация, а той е, че Бойко Борисов отново е осветен като действащ в полза на Москва. Аз лично не мога да си обясня по никакъв друг начин политическото му поведение. Тук не бива да се забравя, че писмото с номинацията на Бокова, носи подписа на Даниел Митов – Министър на външните работи, който също минаваше за много „десен“ и за върл „антикомунист“. Но се оказа, че Митов бил раздразнен от – забележете – „фалцетното негодувание към Боковата номинация“. Е, с такива „десни“, „антикомунисти“ не бива да се чудим защо всички крупни милионери и „бизнесмени“ в България са все от номенклатурни комунистически семейства; няма защо да се чудим на статуса си на най-бедна държава в ЕС и т.н. негативи.
За късмет Бокова няма как да стане генерален секретар на ООН, но върху репутацията на България е лепнато петно. И то е лепнато от пронатовеца, проевропееца, „десния“, „антикомуниста“ Бойко Борисов.
Ще си позволя да разширя малко обзора на темата, добавяйки и още няколко интересни явления от управлението на Борисов: Назначаването на Мая Манолова за омбудсман; именуването на площад на името на Цола Драгойчева; поставянето на паметник на на окупатора на България маршал Толбухин; паметник на маршал Жуков в Стрелча /там където „Б“СП/“Б“КП кметът изнасилва деца.../; назначаването на редица дипломати агенти на ДС/КГБ, като най-скандалният е Бойко Коцев, който си позволява изявления, които са в тотален разрез с официалната външна политика на България и ЕС; да не забравя вездесъщата Меглена Плугчиева; липсата на законони за декомунизация и лустрация; анклавите „Росенец“ и „Камчия“, на практика отстъпена на русия българска територия; коалицията с комуниста Георги Първанов „Гоце“ – най-яростният и твърд проруски фактор в българската политика; коалицията с ДСБ по отношение най-вече на Меглена Кунева, същата вече министър на просветата. Изобщо по време на управлението на „десния“, „антикомунист“ Борисов е налице истински ренесанс на комунизма и комунистите. Чудя се, има ли комунист, който все още да не е назначен на някакъв висок пост? Май – не!
Обаче и това е до време...Отново факторът време...През първия мандат на Бойко Борисов ГЕРБ имаше в парламента 117 депутата, а сега - 83 /вече/. Уверено мога да предположа, че след едни предсрочни или редовни избори ГЕРБ ще има около 60 или малко отгоре. Сривът за партията му е видим, и ще продължи. Подозирам, че след посещението на Джон Кери през миналата година и посещението на Виктория Нюланд през тази, ако се наложи да има трето посещение на дипломат от Белия дом, то той най-вероятно ще носи лошата за Борисов новина, че не е желан и не сигурен партьор, което означава, че с неговата политическа кариера е приключено. И това сигурно ще стане, защото ГЕРБ беше последната мимикрия на червената олигархия, последен трик, който трябваше да й осигури още малко време пред неизбежните промени.
Ето така, сваленият руски самолет и невзрачната грозовата женица Бокова, осветиха и показаха в пълен блясък цялото Путиново войнство в България. И започнаха финалното отброяване на за началото на онези промени, които трябваше да започнат преди 26 години.
Часовникът тиктака.
Тагове:
Случайна ли беше грешката на Борисов с Д...
Вестник Новинар - 25.04.2015 г. - Менте ...
Е, точно стотици не са. Но както сатанаил обича да се прави на "светъл" либерален благодетел и почти Бог, така и комунягите най-обичат да се превъплъщават в "десни", "антикомунисти" и така залъгват, дори и избраните. Само, че казано е: " на лъжата краката са къси", пък и всеки с отреденото му време. Смятам, че тяхното време почти изтича, в часовника им почти не остана пясък, а и лъжите им - все по-плоски, все по-лесни за разгадаване.
Благодаря. Да, време е, завърши един цял цикъл, четвърт век. Време, което поставя на изпитание конструкцията на фалшивия прегод на червените престъпници. Обаче тази прогнила конструкция няма как да да понесе изпитанието.
мястото в постинга което си отделил за номинацията на Ирина Бокова за Генерален секретар на ООН.
-Семейната биография на "нейно превъзходителство" в никакъв случей не е по комунистическа от тази на шефа на НАТО днес. Потърси в Гугъл кой е бащата на Столтенберг , какви позиции е заемал не само в Норвегия, а и в международното
комунистическо движение . Във всеки случай няма да намериш "петно " в биографията на Столтенбергови като изключване от ЦК, партия и уволнение отвсякакви административни постове както се случва с Г Боков през 1976г.
-Откъде си толкова сигурен, че "световния хегемон" гласувал един път за Бокова
при номинацията и за Директор на ЮНЕСКО няма да гласува отново. Още повече, че
своето да или не ще даде същата администрация на "хегемона"/ Нима смяташ, че преди са били в заблуда относно биографията на баща и?/
-За парада в Москва. Ами там Нейно превъзходителство беше в комапанията на шефа си-настоящият Генерален секретар на ООН. Пък и отива длъжността "Генерален секретар " на дъщерята на главния редактор на "Работническо дело":)))
-Искам да уточня и следното. Който и да бъде избран за шеф на ООН, той ще бъде кандидат и на Русия. Просто уставът е такъв и не виждам причината "нашето момиче"
да не се пребори след като има три осигурени ЗА до днес, едно неясно гласуване , и едно против/Англия/ за сега. Каквото и да стане , не зависи от нея и от Борисов дори. Тя си е заслужила да е силен кандидат и всякакъв "фалцет" в случая е проява единствено на комплекси
П.С. Световен хегемон, но без кавички.
Благодаря. Според мен, няма да има закон за лустрация и декомунизация. Не и с този парламент. Бокова беше окончателния сигнал, че курсът е - рекомунизация. Борисов имаше достатъчно шансове, стига толкова. Нямаме време за губене.
2. Блогът на Калоян(Българска Монархия)
3. Блогът на Единствена
4. Забравеният д-р Ганчо Ценов
5. Българите са стари заселници в македония
6. "Хиляда години от смъртта на Св.Климент ли?"
7. Кроватова България и покръстването на българите
8. Народността на старите македонци
9. Декомунизация
10. Епохални времена
11. Блогът на sparotok
12. Лустрация на агентите на държавна сигурност-петиция
13. Блогът на dimenzed
14. татарски фалшификати
15. Петиция за демонтирането на бургаския "Альоша"
16. Демонтиране на паметника на съветската армия
17. Истината за Украйна
18. АТЛАНТИЧЕСКИ СЪВЕТ НА БЪЛГАРИЯ
19. НАТО
20. Контракоментар с Асен Генов