На днешната дата през 869 г. в град Рим, приключва земния си път Св. Кирил, наречен и Константин – Кирил философ; обявен и канонизиран за светец заедно с брат си Методий. Тези двама велики Българи са почитани, както от католическата църква, така и от православната. През 1980 г. Папа Йоан Павел II – ри ги обявява за Светци равноапостоли, съпокровители на Европа. Освен това, двамата братя са покровители на Словакия, България, Чехия, Любляна. Специално в България, Св. Св. Кирил и Методий са са почитани и като Свети Седмочисленици, заедно с техните ученици Климент, Наум, Ангеларий, Сава и Горазд.

 

     Но достатъчно с биографичните, учебникарски данни за двамата светци. Всеки, при добро желание, може да намери достатъчно информация за тях. Обаче, смятам, че при почитателното отбелязване на възпоменателният ден на двамата Светци, то трябва да започнем да си даваме сметка за някои много важни неща, които, струва ми се, като Българи загърбваме, даже някак си забравяме. А тези неща са следните: Кирил и Методий успяха да постигнат за българския език признание като трети свещен език, осветен с папския благослов на преведените Евангелия. Това признание е необходимата основа за да може българският език, а с него и културата ни, да станат „третият културен компонент“ на европейската цивилизация. Реално погледнато, без този „пробив“, днес Европа би изглеждала доста по-различно и определено би била незавършена, а една част от днешните държави, народи и локални култури просто нямаше да съществуват.
    Така че в Рим явно много добре са преценили и оценили значението на двамата братя и никак не случайно са ги обявили за покровители на Европа.  В добавка: „златният век“ на българската култура е това, което в крайна сметка създава българското национално съзнание и българската нация, такива каквито ги знаем и днес. И това се случва много векове, преди същите процеси да се развият и в останалите европейски племена и народи.

      Ние обаче не си даваме сметка и за нещо друго: Че наричайки двамата братя „славянски просветители“, наричайки двете абуки – глаголицата и кирилицата, „славянски азбуки“; наричайки българската средновековна култура „славянска култура“, ние се обезличаваме и на практика отричаме всичко онова, на което светите братя са и символ. Защото „славянски азбуки“ просто няма и никога не е имало; „славянска култура“ няма и никога не е имало; без значение какво пише в манипулираните учебници по история в общообразователния курс или в уикипедията. Още по-малко пък имат значение ненаучните „трудове“ на такива чалгаджии в историческата наука като Божо – вампира – Димитров.
     Истината е простичка и лесно видима, стига човек да иска да я види. А тя е, че и глаголицата, и кирилицата са български азбуки, предназначени за българския език. За същия този български език, който е  наричан понякога в далечното минало - и словенски език. Език говорен в пределите на онази грамадна стара българска държава, която се е простирала от Черно море до Адриатика и от Панония до Бяло море, и до подстъпите на Цариград, и която на Изток е опирала до реките Днепър и Днестър. На езици произлезли от диалектите на този стар български език говорят почти всички, които днес биват наричани...“славяни“. Винаги съм се чудил, що за учен е този, който твърди, че има език „църковнославянски“, без да посочва кой е носителят на този език и кой е този народ, който се е наричал църковнославяни!

     Не си даваме сметка и още, че като наричаме двамата Свети братя „византийци“, ги обезличаваме; деперснализираме ги и ги дехуманизираме. Искам да попитам – кога в миналото е съществувал народ известен като „византийци“!? Що за колосална глупост е това? Кога изобщо е имало държава известна като „Византия“? Как може глупостите на някакъв явно неук немец да се вземат за жалон при писането на история?
    Св. Кирил и Св. Методий са родени в солунско. Този край е масово населен с Българи от дълбока древност, та чак до края на Първата световна война, когато окончателно е окупиран от Гърция и започват периодични кампании по изселването на българското население от там. Дори и до днес, когато солунски спортен клуб гостува на атински, солунчани са наричани „българи“. Именно на тези солунски Българи принадлежат в народностен смисъл Братята, и майчиният им език е бил именно този български диалект, който се е говорил в Солун и около Солун.
    Абсолютна лъжа е, че те са били по народност някакви си „византийци“, които научили „славянски“ на солунския пазар. Не! Не може да си учил чужд език на пазара и после да превеждаш на него сложните евангелски и библейски текстове от латински, гръцки и еврейски. Точно защото българският език им е бил майчин и роден, затова и точно те са избрани да бъдат книжовници, просветители и проповедници. 

     Ние не си даваме сметка, че с лъжата за „византийския произход“ на двамата братя; с лъжата за „славянската писменост и култура“, други народи се опитват да присвоят и азбуката, и културата, и великите ни личности. Ще кажа направо: Няма по-велики личности за българската памет от просветителите и особено от патриарсите на просветителите, а именно – Кирил и Методий.

        Не си даваме сметка, че точно двамата Светци могат да бъдат отново онази опора, която да ни помогне да се справим с гнетящите ни неразбории и хаос, вследствие на антикултурното явление наречено комунизъм. Те превеждаха на български език онези велики универсални закони, които със сигурност днес са наш морален дефицит. Защото нашата, европейска цивилизация и в частност истинската българска култура, на които са покровители Св. Св. Кирил и Методий, се крепят на: не лъжи, не кради, не убивай...

        За финал: Нека по-често си спомняме за Св. Св. Кирил и Методий и по-често се замисляме за тези неща, които наистина са важни, които ни дават душевен облик и съзнание, и ни правят културни хора.

 

Много народи си измислят герои и светци, за да поддържат националното си самосъзнание, а нашите псевдо-историци се чудят как да заличат реално съществуващите ни национални герои и светци, за да смачкат националното ни самосъзнание и достойнство в услуга на червената чума.

същетвуват отделни славянски наречия, така, както спрямо един книжовен език съществуват диалекти.
Но църковнослявнският - това е езикът на богослужебните книги, който през годините се специализира и закостенява, без да държи сметка за равоя на живия език. Но той по този начин съхрянава за бъдещето думи и форми, които са били излезли от употреба, и след време те отново се връщат в говоримия език и заживяват, като го обогатяват. Защото са изначално български думи.

Тукашните официални "историци", тип Божидар - вампира - Димитров, не са историци. Това са морални, интелектуално, духовни и не знам още какви убийци.

Славимире, добре, приемам тезата, че църковнославянският е богослужебен език или език на богослужебните книги. Но! Този език не се е пръкнал в лаборатория ad hoc, нали? Това е език, който, ако и сега да е "закостенял", то е имало време, когато е бил пластичен, жив, говорим, разбираем, нали? Та, говорим от кого е бил този език? Разбираем за кого и жив за кого? Ако е някакъв "църковнославянски", значи има народ църковнославяни, нали? Е, такъв народ няма! Каквито и шаблони да налагаме, ясно е че "църковнославянският" е ни повече, ни по-малко старобългарски. Въпросът е, че с етикитирането му като "църковнославянски" той се отделя от българската си същност и става нещо на практика не особено пределено в съзнанието на хората. И ето, идва момент, когато "църковнославянският" ще се приватизира от руснаците. Такава е схемата. Славизма и панславизма са операции по ограбване на българската култура и закичването й като атрибут на московията.