Буквално току – що новинарския портал Днес. Бг публикува информация www.dnes.bg/world/2016/02/15/bukuresht-poiska-krai-na-nabliudenieto-ot-briuksel.293115, че правителството на Румъния е поискало от Европейската комисия да прекрати наблюдението върху правоохранителната система на страната. Оказва се, че основанието за такова искане са успехите в борбата срещу корупцията. Сиреч, според румънският премиер Дачиан, Румъния вече е изцяло правова държава.

      Има и още: Председателят на ЕК  Жан Клод Юнкер е заявил, че „Румъния е отишла по-напред от нашите приятели Българите“.

    Аз като прочетох тая новина и веднага се заех да търся потвърждението й от чужд, небългарски източник. И намерих потвърждение, въпреки, че в него фразата засягаща конкретно Българите я няма. Ето и чуждия източник:www.politico.eu/article/romania-ready-to-exit-eu-corruption-monitoring-cooperation-verification-mechanism-timmermans/

                                                       ***

      Все едно обаче, дали е вярна конкретната фраза. Истината е, че ако ЕК има намерение да отдели Румъния от тандема й с Бъгария и да прекрати мониторинга по отношение на правосъдието и вътрешния ред, това ще означава, че на практика ЕС няма вече никакво доверие в правителството на ГЕРБ и персонално към премиера Бойко Борисов. А както изглежда нещата вървят точно натам. Реално ударът обаче е много по-тежък за Бойко, защото идва именно от Юнкер, който е представител на ЕНП, заявяваше се като много близък с премиера и нещо повече – откри старта на предизборната си кампания за Европарламента от София. Тогава, през 2014 г., това беше знак за изключителна подкрепа и доверие към ГЕРБ и Борисов. Сега обаче това явно не е така. 

      Какво се промени? Всъщност проблемът е там, че нищо не се промени. Заявените от ГЕРБ/РБ./АБВ/ПФ реформи – и особено от Борисов – не се случиха и няма изгледи да се случат. Всичко си се движи общо взето по старому, с тази разлика, че „пуснаха фондовете“...засега.

      Вместо истинска съдебна реформа, всичко се ограничи до безмисленото разделяне на ВСС в две колегии и напълно измисленя спор около квотите в прокурорската колегия. Тоест правеха реформа, колкото да не я направят. И само някой да не си помисли, че оставката на Христо Иванов „е удар по реформаторските нагласи“? Нищо подобно, Иванов беше комична и напълно некомпетентна фигура, чийто виждания за новото устройство и място на съдебната власт така и не чухме като цялостна концепция. А, да, да не забравя и смс – а на Бойко до някой си Лозан Панов. Това се оказа тема номер едно за цялата държава и дори „конституционна криза“, това пак по Христо Иванов.

      В същото време Делян Пеевски ударно преяжда с активи, а Христо Бисеров се оказа невинен като новородено бебе. Оказа се, че и близките приятели на Георги Първанов, Марио Николов и Людмил Стойков, разследвани за злоупотреби в разер на милиони евра по програма „Сапард“, са невинни като ангели небесни. И това са само „айсбергите на корупцията“, ама де да бяха само те.

    Изглежда мантрата за „стабилност“ не може да сработва постоянно и то за сметка на правовия ред. Та, сега се налага най-близките политически приятели на Бойко да го сритат, и то здраво да го сритат. Няма как да е друго яче, след като в обичайния си стил Борисов по никакъв начин не реагира на годишния доклад на ЕК, засягащ именно съдебната сиситема и борбата с корупцията и организираната престъпност. Видимо е, че ударите от чужбина, и то от близки до Борисов политически среди и икръгове взеха да зачестяват.

       Не зная как е мислил премиерът, че е възможно едновременно да бъде добре с Пеевски, Златев и сие, да е в поза „партер“ спрямо русия и същевременно „чок авер“ с Ердоган, абсолютен балансьор в сегашния парламент, проевропеец и пронатовец? Сметката не излиза по никакъв начин. Народът е отсъдил: „ който седи на два стола, накрая пада на земята“. Бойко се опитва да седи на десет...

      Явно е, че правителството няма как да издържи още дълго, поставено в условията на перманентен скандал, в чийто център е самото то, и сипещите се вече от всички страни преки удари. На Бойко му остава само един верен ход, защото е явно, че всички други ги проигра: да подаде оставка и да върви на предсрочни избори.

 

Като спомена избори си спомних онази песничка на Т Колев /че то и годишнина днес/, „а след мъглата .... пак мъгла“.
За сега това се оформя, след изборите пак Бойко и ... кой, ама буквалния кой, не онзи #КОЙ.
За сега ни остава да гледаме какво ще излезе от „трънката“ Хемус, че то като гледам след sms-а съдилищата като че ли, всеки ден оневинява някого.

getmans1, за мъглата не съм съгласен. По скоро мисля, че мъглата се разсейва относно това КОЙ - кой е. Според теб какво ще излезе от "Хемус"? Смяташ ли, че Бойко няма вариант за лупинг? Докато с едната ръка "взема" от копанята на Пеевски публично, то с другата да му бутне нещо сладко и еквивалентно? Да, ама ако стане пак скандал? Виждаш вече скрито-покрито сатава все по-трудно да се шава. За предсрочните избори - цуг - цванг: И да иде на предсрочни губи и да не иде пак губи и пак не може да я докара до редовни избори. Така е, не може едновремено на десет стола; няма как и с Бога и с мамона...не става.

Формулата хем вълкът сит, хем агнето цяло е утопия. Не сработва никога.