„Всеки крал на Франция най-напред трябва да мисли за това, да си спечели приятели и съюзници, здраво свързани с него чрез общите интереси – и това е най-сигурната връзка – а не да си навлича неутолима вражда и омраза с проекти, които надхвърлят силите му“
„Принципи на държавното стопанство“
Максимилиан дьо Бетюн Маркиз дьо Сюли
***
На пръв поглед думите на маркиз Сюли изглеждат странно в контекста на очакващия подписването на първи Август “ Договор за добросъседство между България и Мекдония“, но при по-задълбочено осмисляне няма как да не се стигне до извода, че те излагат класически принцип в изграждането на стабилни междудържавни отношения. Принцип, валиден за отношенията между всички държави и във всяко едно историческо време. Ето защо съветът на Сюли, към френския монарх Анри IV, е напълно резонен за да бъде поставен като основен репер в отношенията между България и Македония.
Напоследък се изговориха доста неща – както „за“, така и „против“ коментирания договор, като всяко становище е мотивирано буквално от две изначални становища. Първото, на тези, които са „за“, е, че е абсолютна необходимост отношенията между България и Македония да бъдат поставени на нова основа, благоприятна за договарящите страни. Тези, които са „против“, изтъкват аргумент, че договорът е във вреда на България. Впрочем, такива тези идат и от самата Македония, но с тази разлика, че там твърдението е за „вреда спрямо Македония“.
От друга страна, никак не е трудно да се разгадае смисълът на аргументите „против“, защото практически следват старата геополитическа линия на оста москва-белград-атина, претворена по-късно и в линията на коминтерна, целяща разкъсването на народностните и културни връзки между областта Македония с останалата част от България. В този смисъл отрицателното становище държи за едно противобългарско статукво, което тежи и до днес и е вече напълно познато с отрицателния си крайно антибългарски ефект и последици. В тази връзка не е никак случайно изказването на Ивица Дачич, че сърбия е направила грешка, признавайки Македония под конституционното й име, в разрез с интересите на гърция. Гърция пък от години ефективно блокира Македония към членство в ЕС и НАТО.
От тези гръко-сръбски становища е повече от ясно, че двете държави имат интерес от някаква македонска независимост и държавност само, доколкото Македония би останала реално в кръга на техните външнополитически интереси и фактически би продължила да играе ролята на антибългарски форпост. Освен това, позициите и на сърбия, и на гърция подчертават недвусмислено отрицателното им гледище, за каквито и да е добросъседски отношения между Македония и България. Към това трябва да се добави и не случайните изказвания на владимир путин, и някои други официални лица в русия, за произхода на българската азбука, целящи не друго, а нагнетяване на отношенията София-Скопие. Нагнетяване, от което нямат интерес и двете столици.
Какъв е българският интерес?
Преди всичко, в своята цялост, договорът представлява първа стъпка в развитието на едни благоприятни междудържавни отношения и отваря „врата“ и към други споразумения за уреждане на конфликтни въпроси. Повече от ясно е, че без тази „първа стъпка“ подобни опити, дори и продиктувани от най-добри намерения, биха били действия „на парче“ и поради това – със съмнителен ефект. Текстовете на договора парират битуващите и досега аспирации към пиринския край, защото на официално ниво – вече – Македония се задължава да се откаже от тях. В тази светлина е ясно, че това е пробив и подриване на руско-сръбската изкуствена идеология на македонизма и премахва един напълно изкуствен „териториален спор“, от който интерес имат отново сърбия-гърция-русия, но не и България, и Македония.
Друг, също толкова важен аспект на договора е, че той предвижда установяването на икономически и културни връзки, които явно досега бяха под необходимото минимално ниво. Тоест поставят се отношения, които от една страна ще дадат коридор на България към Адриатика, а от друга - по-голяма възможност за реално присъствие ( икономическо и културно) в Македония. Установяването на такива връзки, без съмнение ще е още един удар към македонизма и следваща нормализация на отношенията. Личното ми разбиране е, че двата фактора – икономика и култура, трябва да са еднакво приоритетни, като не бива да се дават абсолютни преимущества само на икомиката, защото културното влияние би могло да доведе до едно възраждане на българското съзнание там – процес, който в някаква степен върви и сега, но е крайно бавен и недостатъчен. Разбира се, говорейки за културно влияние, следва да се вземе под внимание, че това е и голямо предизвикателство към чисто вътрешните аспекти на българската политика и неминуемо трябва да доведе до сериозна цялостна културно-образователна концепция, следвана от фундаментална реформа с дългосрочни измерения. Само това е пътя за една бъдеща плавна и безконфликтна интеграция в духовен план от двете страни на границата. В добавка към казаното - контрактът е и една добра предпоставка за по-голяма роля на страната ни в политиката на Западните Балкани, доколкото Македония е част от групата държави в този регион, които са очертали външнополитическите си приоритети за членство в ЕС и НАТО. Без съмнение по този начин се открива реална основа за задълбочаване на отношенията с нашите естествени съюзници в този регион, а именно: Хърватия и Унгария, плюс Черна Гора (предвид ясно подчертания й външнополитически курс). Това е безусловно необходимо за да бъдат изведени от равновесие евентуални бъдещи сърбо-гръцки обструкции.
Третото преимущество, което България придобива с този договор е, че страната ни затвърждава още по-силно положението си на ключов фактор за стабилността на региона, което ангажира допълнително вниманието на тези велики сили, които са заинтересувани от това. Разбира се, тази значима роля на България парира тенденциите за абсолютното фаворизиране на Романия.
В заключение:
Не бива да се очакват бързи резултати и чудеса, веднага след подписването, ратифицирането, обнародването и влизането в сила на Договора. От тук нататък предстоят усилия и нови стъпки, инициативи и засилване на отношенията, което изисква една дългосрочна, постоянна политика. Всичко това не е немислимо и невъзможно, защото не веднъж в нашата история сме били значим фактор в региона и има от какво да черпим идеи и модели, които да доразвиваме в съвременните условия на международните отношения. Освен това сегашното историческо време е благоприятно за България – член сме на ЕС и НАТО и имаме големи възможности заради това си положение.
Да оставим дебелите македонски кратуни д...
© Да сме живи да се посмеем
Благодаря за подкрепата.
Поздрави!
Така е, в добавка към казанато - путин вече има военна база в Ниш, но плановете му ще са пълен провал, както и всичко друго. Просто е: като му свършат парите съвсем, ще трябва да си ходи от нашия регион.
Поздрави!
2. Блогът на Калоян(Българска Монархия)
3. Блогът на Единствена
4. Забравеният д-р Ганчо Ценов
5. Българите са стари заселници в македония
6. "Хиляда години от смъртта на Св.Климент ли?"
7. Кроватова България и покръстването на българите
8. Народността на старите македонци
9. Декомунизация
10. Епохални времена
11. Блогът на sparotok
12. Лустрация на агентите на държавна сигурност-петиция
13. Блогът на dimenzed
14. татарски фалшификати
15. Петиция за демонтирането на бургаския "Альоша"
16. Демонтиране на паметника на съветската армия
17. Истината за Украйна
18. АТЛАНТИЧЕСКИ СЪВЕТ НА БЪЛГАРИЯ
19. НАТО
20. Контракоментар с Асен Генов