Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.09 14:57 - Любовта към големия брат
Автор: nkf Категория: Политика   
Прочетен: 286 Коментари: 16 Гласове:
9


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
              Днес се навършват  тридесет и девет  години от атентата срещу българския писател, публицист и драматург Георги Марков, убит от комунистическата ДС в Лондон. Убийството му е своеобразен подарък за рождения ден на диктатора тодор живков.

imageimage



                                         “Задочни репортажи за България” Георги Марков

Струва ми се, не мога да твърдя, единственото масово чувство, изразено от българския народ спрямо друга държава, е това спрямо СССР, и то, най-меко казано, е чувство на неприязън. В своето вътрешно отрицание на всичко съветско българските граждани проявиха неприсъща тям пристрастност. Дори интересни явления в съветското кино през петдесетте години бяха отминавани от българския зрител с ненавист и презрение. Българските читатели показваха пълно пренебрежение към съветската литература. При много мои срещи с читатели почти непрестанно, било открито, било езоповски, ми беше подхвърляно колко неинтересна, долнокачествена била съветската литература. Стигна се до нихилистично отричане дори на на безспорно крупни постижения на съветската класика. Българските власти прикриваха това чувство с отчети за организационни мероприятия, като колективно четене на съветски книги или колективно ходене на съветски филми. В маса училища ученици съзнателно не искаха да учат руски език. Отношението към съветската наука също бе предубедено презрително. За това много допринесе развилнелият се руски шовинизъм при Сталин, когато узнахме, че не Гутенберг бе измислил печатането, че не Лавоазие бе измислил закона за съхранение на веществото, че не Стивънсън бе измислил локомотива, че не Маркони бе направил радиото, а цяла галерия от неизвестни до тогова руски гении бе свършила тая работа много по-рано. Всичко значително на този свят бе измислено от руснаци. И хората в София казваха, че и Адам и Ева сигурно са били руснаци. Великоруският шовинизъм в онези години променяше историческите факти най-произволно, сякаш да докаже някакво расово превъзходство на съветските хора.

Трябва да кажа, че в своите антисъветски чувства мнозина граждани в България не вярваха, че Гагарин наистина е летял в Космоса. Докато не дойде категоричното потвърждение на чуждите радиостанции, чувах множество мнения, че полетът в космоса е бил трик. Точно в годините след развенчаването на култа към личността сякаш всеки даваше израз на своето истинско чувство спрямо СССР.

В производството, според мен съвсем заслужено, лошата слава на съветските машини идваше от тяхното лошо качество.

– Тоя съветски боклук го хвърли в реката!- викаха работниците един на друг и сякаш бяха щастливи , че долнокачествената бормашина или преса им даваше основание да изразят презрението си към СССР. С течение на времето огромното мнозинство от българските специалисти писнаха срещу съветското оборудване на предприятията и до голяма степен наложиха внедряването на западни технологии. Присъствието на съветските съветници в разни области също бе повод за ирония.

– Ако искаш съвет, иди да съветваш със съветския съветник!- тази тавтология беше израз на твърде определено чувство.

Висши служители на външната търговия неведнъж се оплакваха от арогантността на техните съветски партньори. Техническите специалисти не искаха да имат взимане-даване със съветски съветници. Особено силно бе разочарованието на млади комунистически идеалисти, които заминаха да се учат в СССР веднага след войната. Мнозина от тях по-късно ( когато можеше да се говори срещу Сталин), изведнъж изляха напластяваното чувство на горчивина и разочарование. Няма да забравя колко смаян бях, когато видна партизанка ми декларира, че била ужасена и потресена от онова, което е видяла в Москва…

Бил съм на много мачове, футболни, баскетболни, волейболни, когато публиката е освирквала и дюдюкала срещу съветски спортисти дори при не много сериозни нарушения. Стремежът на съветските футболисти, особено в първите години след войната, да постигнат победа на всяка цена и с всички средства доведе до презрението и и ненавистта на цялата българска публика, включително партийната. “Кучкари”, “секирджии”, “касапи” бяха епитети, с които никой друг чужд отбор не е бил удостояван. Българските запалянковци особено ненавиждаха съветските отбори, защото вярваха, че резултатите от мачовете с тях са предварително нагласени. В София дълги години се разказваше, че загубите на българските футболисти от съветските на две последователни олимпиади са били “по заповед”. Поради яркото антисъветско отношение на българската публика се стигна до период, когато гостуванията на съветски отбори бяха напълно прекратени.

Всеобщото антисъветско чувство в България беше най-ярко демонстрирано в периода след 1956 година. Тогава сякаш единодушно се стигна до отричане на всичко съветско. Дори и в най-партийните среди се смяташе за неуместно да се славослави СССР и да се говорят хубави неща за съветската наука или технология. Спомням си добре, че когато разказвах пред високопоставена партийна компания за чудесния филм на Тарковски “Иваново детство”, всички ме слушаха със снизходителни усмивки, сякаш се опитвах да правя евтина политическа пропаганда. Друг път, когато на връщане от Москва казах, че съм си купил съветско радио, пак партийни другари подметнаха: “Щом искаш да си имаш радиоточка”.

Радиоточки се наричаха високоговорителите, които предаваха програмата само на Радио София.

Но нека тука подчертая, че цялото това отношение се отнасяше до съветската държава и нейните атрибути, но не и до хората в СССР. Спрямо тях българите обикновено изразяваха чувство на съжаление. Движещите се в стадно единство съветски туристи из България биваха посрещани по-скоро със съчувствие и жал.

– Те са по-големи нещастници и от нас!-казваха хората.

Ето че се мъча да си припомня поне един мой познат от всички хора, с които животът ме беше срещал в течение на толкова много години, за когото мога да кажа, че е обичал искрено СССР. Странно, но може би единственият, у когото имаше проблясъци на подобно чувство, беше моят най-добър приятел, поетът Стефан Цанев.Но струва ми се, че той обичаше някакъв друг, негов си Съветски съюз, който беше много, много различен от истинския. И това се вижда от забранената му поема за Съветския съюз. Освен него не помня нито един ( включително първи партийни ръководители и служители на Държавна сигурност), който да е изразил този вид любов, за която говорим. Слушал съм много славословия за Съветския съюз, добри и лоши оценки за  разни неща, декларации за фанатично следване на съветските постижения, клетви за вярност до гроб, но никога не съм доловил чувството на топлота и обич, което характеризира любовта. У най-отявлените привърженици на СССР съм откривал определено чувство на безпокойство и напрежение, когато се е говорело на съветска тема. Нормално всеки я избягваше, което едва ли беше доказателство за любов. Може би най-поривистото обяснение на отношението към СССР бе декларирано от мой познат, важен служител във важно ведомство, който веднъж каза:

– Всичко, което имам, всичко, което съм, го дължа на СССР. И въпреки това някои работи не ги разбирам!…

Постепенно антисъветската вълна стихна и чувството на ненавист премина в апатия. За огромното мнозинство от хората България е “продадена” на СССР завинаги и докато съветската държава съществува, нищо не може да бъде променено. Интересът към СССР, позитивен или негативен, също изчезна, сякаш българите се стараят да забравят съществуването му, както инвалид се мъчи да забрави липсващия крак. Но това не е никак лесно, защото СССР е задължителна част от българския живот и твърде осезателно напомня за своето съществуване”.




Гласувай:
9
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. getmans1 - Какво повече.........
07.09 15:08
.... „Струва ми се, не мога да твърдя, единственото масово чувство, изразено от българския народ спрямо друга държава, е това спрямо СССР, и то, най-меко казано, е чувство на неприязън. В своето вътрешно отрицание на всичко съветско българските граждани проявиха неприсъща тям пристрастност. Дори интересни явления в съветското кино през петдесетте години бяха отминавани от българския зрител с ненавист и презрение. Българските читатели показваха пълно пренебрежение към съветската литература. “
цитирай
2. cederama - Преди малко един от видните пути...
07.09 15:09
Преди малко един от видните путиноиди и комуноиди тук, влечугото фриолдменов, пусна гнусна възхвала на правешкия урод.
Няма съмнение, че ще го напомпят.
Този постинг ни връща към червения фашизъм, за който подмени и кушели жадуват.
цитирай
3. nkf - Преди малко един от видните пути...
07.09 16:09
анонимен написа:
Преди малко един от видните путиноиди и комуноиди тук, влечугото фриолдменов, пусна гнусна възхвала на правешкия урод.
Няма съмнение, че ще го напомпят.
Този постинг ни връща към червения фашизъм, за който подмени и кушели жадуват.

А Вие какво очаквате от червените помаци? Иначе те може да си жадуват за комунизма и живковизма, но това е минало, и то няма да се върне, колкото и да им се ще. Напомпаните им -досущ въздух под налягане - глупости са не нещо друго, а вдовишки (нали се сещате според вулгарното определение за какво плачела вдовицата) жалейки; но недоносчето умря и няма да възкръсне. Скоро ще се спихне и последната им надежда - русийката на полуръста путин. :) А тогава...?
цитирай
4. nkf - . . . . „Струва ми се, не мога да твъ...
07.09 16:12
getmans1 написа:
.... „Струва ми се, не мога да твърдя, единственото масово чувство, изразено от българския народ спрямо друга държава, е това спрямо СССР, и то, най-меко казано, е чувство на неприязън. В своето вътрешно отрицание на всичко съветско българските граждани проявиха неприсъща тям пристрастност. Дори интересни явления в съветското кино през петдесетте години бяха отминавани от българския зрител с ненавист и презрение. Българските читатели показваха пълно пренебрежение към съветската литература. “

Ами такава е "безпределната", "братска" любов на нашенци към мордор /ссср/русия/. Иначе червените помаци не спират да квичат как 99% от Българите обичали до смърт -моля ви се- североизточна нигерия.
цитирай
5. vencivaleri1951 - Привет
08.09 10:59
Ще започна с това, че Нигерия срещу нас да ходи не може да я стигнем. Тя е много "бяла страна" спрямо нас. Двадесетата икономика в света с нищожна задлъжнялост. Толкова ако си използвал името на тази бързо развиваща икономиката си държава да уязвиш.
Иначе по темата
Този репортаж на Марков ударя в десетката днес във времето на тъй наречената хибридна война защото в него има доста истина . И за това в никакъв случай не бе виновна съветската литература и въобще култура, а престараването на нашите " културтрегери" Аз също съм се възмущавал когато с часове съм стоял на опашка за западен автор и после към книгата му като задължително допълнение купуваш нещо на партиздат /често съветски автор/ Същото бе и с филмите. Наред с блестящите ленти имаше и много боклук който въртяха по телевизия и салони. От Запад се купуваха предимно доказали се филми и постепенно се създаде усещането че съветските филми са много кофти , но въпреки това ни ги пробутват насила, а Западът прави само шедьоври, но по политически причини не купуваме всички тези шедьоври. Общо взето така стояха нещата и с книгите. Тази реална картина авторът обаче "доукрасява" и внушава , че българския народ като цяло изпитва неприязън към руснаците, което съвсем не е така и това собственика на блога, както и коментаторите към статията много добре знаят. Знаеше го и Георги Марков.
Писал съм го и друг път:
-Съветска/руска/ кола не карам, руски футбол не гледам, руска естрада не слушам, но смятам руснаците за близки и съм с това убеждение цял живот. Практиката/личната/ не ме е опровергала за тези ми съждения.
цитирай
6. nkf - Здравей, Венци
08.09 12:07
От известно време си бях поставил да разбера по-задълбочено, доколко наистина съществува, и най-вече в миналото е съществувала, тази "безпределена", "масова" любов към русия всред нашенци. Говорил съм с доста хора от всякакви обществени прослойки и възрасти /включително и с бивш депутат от ВНС/ на тази тема и изводът е един: наистина за времето на първите две десетилетия на режима това чувство на неприязън го е имало, и то не е било ограничено до някаква малка група хора. Не, било преобладаващо чувство и съответно - отношение. В това отношение Георги Марков представя нещата такива, каквито са. Някакво русофилство или по скоро съветофилство се е заформило по-късно / великия, непобедим ссср и т.н./по силата на официалната партийна и държавна политическа линия и доктрина, но то пък също не е било масово. Мога да кажа, че повечето българи, към ден днешен, са по скоро индиферетни към русия с някакви нюанси, били те леко положителни или леко отрицателни. По-важно обаче е, колко са онези, които са се отдали на "братската", безусловна любов към русия, до степен пълен нихилизъм и даже откровена омраза към България /такива излияния - изпълнени именно с омраза - наскоро слушах от един абсолютно невеж бивш ДС доносник, понастоящем отчаян путинофил, русофил и т.н./ и тази група не е в никакъв случай нито 90 на 100, нито 80%, нито дори 50%, не е и 40%, а не повече от 20 и това са хора предимно леви и "патриоти" от абсолютно руски партии като "атака", да речем.
Не искам, а и не би било правилно, да се опитвам да ти променям личните възгледи и пристрастия, но пък съм длъжен да отговоря отрицателно на твоето разбиране, че руснаците са ни близки. Не, не са ни близки нито по манталитет, нито по светоусещане, още по-малко пък сме "една кръв" с тях. Руснаците имат съвсем различен произход и друга историческа съдба, фактът на 45-години марионетен съветски режим, в никакъв случай не ни прави близки. За всичко това мога да се аргументирам подробно, но е извън рамките на коментара ми.
цитирай
7. nkf - И да, русия си е една североизточна ...
08.09 12:23
И да, русия си е една североизточна нигерия и е много, ама много далеч от разбирането за "бяла страна". Да, България не е добре и в много отношение е зле, особено на фона наГермания, Великобритания или Испания. По-зле сме и от някои страни като Полша, Чехия, Словения, с които в началото на 90-те бяхме горе-долу на еднакво ниво, НО да се сравнява русия с България и на първата да й се дава някаква невероятна напредналост...Това, извинявай, е не нещо друго, а заслепение, породено именно от лични пристрастия. Аз съм бил в русия и с очите си съм виждал потресаващи неща. Венци, мизерията и нищетата на онази страна са направо неописуеми. Освен това, защо русия се сравнява именно с България? Ние не сме "велика сила". Русия би трябвало да се сравнява с тези, с които настоява да дели световния "мегдан" - САЩ, Германия, Япония, Китай, Франция... Но не може да се сравнява с тях по никакъв начин. Е, с някои може да си сравнява ядрения арсенал, но дотам! Апропо, не българи се заселват масово в русия, а руснаци в България /аз съм абсолютно против това и смятам, че руснаците трябва да се депортират/; руснаци бягат в Западна Европа и САЩ, и Канада, и Австралия. Така че русия си е един примитивен цигански катун и никакво сравнение не може да има между нас и тях, макар че, не мога да отрека, актуалната власт в България полага забележителни усилия да въведе някои руски аспекти от действителността им и тук.
цитирай
8. vencivaleri1951 - Не си ме разбрал
08.09 14:43
nkf написа:
И.


Имах предвид истинската Нигерия, че е страна с бързоразвиваща се икономика и със значим дял в световното стопанство. Тя е "бяла страна" спрямо нас мисля
Аз съм живял в Русия, ходя и днес при състуденти там и да отрека че има бедност/на материята и духа/ значи да лъжа. Има обаче нещо което е коренно различно-бедността отстъпва, при това със сериозна скорост.
Ще ти дам личен пример. През 90те въртях малък бизнес там. Когато ходех командировка в Краснодар винаги се отбивах при мой колега от Университета-просто щеше да се разсърди ако отидех на хотел. Канеше ме въпреки , че му беше трудно да ме посреща-не получаваше заплата с месеци. Жена му пък непрекъснато висеше пред учреждения или предприемачи и просеше средства за училището където беше директор/ в едно село на около 30 км в града/ Тоест когато ходех в тях гледах да занеса повечко храна и напитки от нас. Преди няколко години съпругата на приятеля ми честваше юбилей. Поканиха ни и отидохме със съпругата. Ще кажа за училището. Днес в двора му/а той е огромен/ има три балона . Единият е басейн , другият многофункционален , а третият е опитно поле-училището е със селскостопанска насоченост. В стаите интерактивни дъски и на всеки две деца компютър. Общежитието и храната в училището безплатни. Говорим за селско училище колега.
За колегата без заплатата...
За Олимпиадата в Китай от службата му бяха планирали чартър за желаещите да отидат в Китай. Примолих му се и аз и той ме уреди. Аз ли бях куцузът не знам, но както разпивахме вечерта преди полета стана сакатлъка между грузинци и осетници и в Краснодарска Област забраниха всякакви отпуски и командировки на ръководен персонал /близо е/. Тогава за сетен път осъзнах колко егоистичен може да бъде човек. Гледах директно по тв как гинат хора, видях бежанците осетинци и ужким съчувствах, но огромното ми съжаление беше, че не излетях за Китай-много ми се иска да видя какво са направили тези хора с очите си
цитирай
9. kvg55 - "убит от комунистическата ДС в Лондон"
09.09 09:17
Не е доказано.
цитирай
10. nkf - Венци, ами за африканската нигерия ...
09.09 12:21
Венци, ами за африканската нигерия имам посредствени представи, защото аз никога не съм я посещавал. Възможно е да има силен ръст в икономиката, но предполагам, че това се дължи на петрола. От друга страна в нигерия я има цялата палитра от характерни за цяла Африка свинщини, за които медиите редовно пишат. В Африка държави с наистина висок жизнен стандарт /по-висок дори и от този на скандинавците/ са били Родезия и ЮАР, но след "промените" и свалянето от власт на "лошите расисти", нещата станаха доста зле. А за русия, не зная какво имаш предвид под "отстъпление на бедността" там, при положение, че БВП-то им е спаднало двойно, а тази години сигурно ще спаднат и под един трилион. Преди около седмица четох, че статистиката на русия е отчела нови два милиона души, живеещи под прага на абсолютната бедност там. От друга страна, доколкото си спомням, държавата е определила минималната заплата в русия на равнище около 200 наши лева / трябва да проверя точно колко бяха/. Русия, така да се каже - имаше своя златен шанс да инвестира във всички онези сфери на обществения и икономическия си живот. САЩ подари на русия едно десетилетие, през което тя се къпеше в в петродолари /спомняш си как хвръкнаха цените на петрола, след втората война в залива/. Че в това отношение Джордж Буш младши не направи наистина безценен подарък на русия? Но къде отидоха тези колосални суми, които можеха да се вложат в образование, здравеопазване, социални дейности, сериозни икономически и обществени реформи, инфраструктура? Спомням си книгата на един бивш служител на британското разузнаване, който твърдеше, че след разпада на ссср, до 2006 година /когато е издадена книгата/ не е инвестирано и пени в газопреносната инфраструктура. Та, тези милиарди и трилиони се изкрадоха и...бяха изнесени на Запад. Тези пари повече никога няма да се върнат в русия. Обаче кой изнесе парите? Ами тези, които никога не са спирали да я управляват тази нещастна страна. Та нима олимпиадата в Сочи не беше един нагледен пример
цитирай
11. nkf - за откровена корупция и безогледни ...
09.09 12:30
за откровена корупция и безогледни кражби? Истината е, че русия е безнадеждно изостанала, страна от третия свят. Дори не зная, дали като казвам "изостанала" съм точен. Дали не е по-добре да се каже- безнадеждно деградирала страна от третия свят. С тази структура, система и "традиции" на властта, тип икономика, тип административно устройство на страната и външна политика, колапсът й е неминуем и наблизо. За сто години - ще й бъде третият голям колапс и разпад. В заключение ще ти кажа нещо, един мой извод - и това не е нито заяждане нито провокация лично към теб - путин е или невероятен глупак, тъп, та тъп, та чак огънат милиционер, или е агент на англичаните. Не съм сигурен кое от двете е вярно обаче.
цитирай
12. nkf - Не е доказано. Доказано е, доказано ...
09.09 12:31
kvg55 написа:
Не е доказано.

Доказано е, доказано е.
цитирай
13. batogo - !!!:))) Поздравления, приятелю!
10.09 11:05
Големият писател и драматург Георги Марков е една от най-почтените и достойни български личности, посветили живота си на опазването на националната ни чест и достойнство, разкривайки истинския грозен и трагичен лик на съветската власт и нейните жалки слуги у нас. За което плати с живота си.
Поклон пред делото и паметта му и мир на душата му!
цитирай
14. thestranger1 - Георги Марков е бил марксист и член ...
13.09 15:59
Георги Марков е бил марксист и член на съюза на българските писатели, която е структура на ДС и БКП. Може и да е бил дисидент, но едва ли е бил заклет антикомунист като Илия Минев. Но все пак трябва да му се изкаже признание заради факта, че е намерил смелост да каже истината в онези времена, когато са пребивали в милицията заради разказан виц на улицата.
цитирай
15. nkf - Георги Марков е бил марксист и член ...
15.09 12:49
thestranger1 написа:
Георги Марков е бил марксист и член на съюза на българските писатели, която е структура на ДС и БКП. Може и да е бил дисидент, но едва ли е бил заклет антикомунист като Илия Минев. Но все пак трябва да му се изкаже признание заради факта, че е намерил смелост да каже истината в онези времена, когато са пребивали в милицията заради разказан виц на улицата.

Така е, за Марков могат да се посочат - и то с пълно основание - много факти, очертаващи връзката му с комунистическия режим, но това е тема на друг разговор, както се казва. В случая аз наблягам на дисекцията на режима и диагнозата на обществото, които той е направил в онези години. А доколко тези "репортажи" са точни, показва невероятния цинизъм на убийството му...Подарък за рождения ден на другаря живков! Може ли изобщо нормален ум да бъде в мир с такова нещо? Убийството на Марков, в крайна сметка, показва истинските, финални отношения между него и комунистическата сатрапия и лично с правешкия каскет. И понеже упоменавате покойния Илия Минев: да, той е твърде различен от Марков - като произход, и като житейски път, идеи и т.н., но имат и общи неща, например: и двамата завършват трагично и тъжно своя земен път, ако и Минев да почина от естествена смърт; и над двамата тегне една невидима цензура или полуцензура; и двамата почти изцяло са отритнати и захвърлени от псевдоантикомунистите, а Илия Минев и до днес е клеймен като..."фашист". И двамата, макар и post mortem, продължават да показват, че комунизмът и съпътстващата го деградация не са си отишли от България...
цитирай
16. batogo - !!!:)))
18.09 09:37
За да познаеш реалната същност на нещата, трябва да си в кухнята. Георги Марков е бил в кухнята на червените мизерници, затова така добре е осъзнал и разкрил Истината за цялата мерзост на съветския строй, на който партията беше най-верен слуга.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: nkf
Категория: Политика
Прочетен: 1187270
Постинги: 273
Коментари: 2781
Гласове: 12534
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930