Въпросът: „Що поражда“ нашата трагедия българска е предизвиквал множество търсения и множествоо тговори, като най-слабите и едностранчиви са представени в един-единствен отговор „Ние, Българите, пораждаме нашата трагедия“; но дали това е цялата истина? Аз мога частично да се съглася с този преждеобозначен отговор, но... само частично.

И все пак, отново: какво поражда нашата народоотческа съдба такава, каквато е; и каквато я знаем, и живеем. И не само нашето поколение, но и предни поколения?

Съдбата е нещо, което древните, в класическия период, са свързвали със същността на човека. Същност, изплитана от трите Норни, още преди душата да се всели в дадено тяло и да придобие битие в плът и път в нашия, материален свят. В арийската ведическа култура това се нарича карма; а днес наричат „психология“. Все едно обаче, същността е сведена до действие, а именно: защо един човек или колектив от хора действа, мисли и постъпва по определен начин? Значи става дума за „действие“!

Тук веднага идва в ума ми Новозаветният разказ за „Деяния на Апостолите“. Да, именно деяния и именно на Апостолите. Тоест техните мисли, действия, тяхната лична съдба, карма, психология е формирала съществена част /да не кажа изцяло/ това, което наричаме днес Християнска църква. Интересното е, че най-значимият от Апостолите – Петър е като че изместен от един „апостол“ на име Савел /или Павел по латински/, който дори не е познавал Исус и не е бил всред учениците му; но за сметка на това е написал доста писма /наричани „послания“/ и всъщност е устроил църквата. При това положение е по-редно Християнството да се нарича Савелианство, а Християните да си дадат сметка, че „Деянията Апостолови“ са заели толкова значима роля, че чак са засенчили сам Исус и са определили бъдещето на уж Христовия „народ“, каквото и да значи това!

Да не се отклонявам обаче, а да се върна на базисното в началото на този текст, а именно: съдбата българска. Нашата история има една съществена трагична точка, един връх или огледално погледнато – яма, предопределени от едно грандиозно напрежение и конфликт. Сблъсъкът с Рим! Сблъсък, който продължил векове и завършил преди няколко века с погребението и на двете царства. Обаче, докато България все пак възкръснала за нов живот, то Рим се вселил като нечист /а той никога не е бил чист/ дух в Московията. Този нечист дух се самоназвал „трети Рим“, претендирайки за... България. Претендирайки тя да е ни повече, ни по-малко „римска тема“, подчинена изцяло на кесаря. Тази роля понастоящем се овеществява във фигурата на московския президент. Разбира се, имаше време, когато „Третия Рим“ беше в апогея си и почти беше завзел половин Германия, както, впрочем, някога това се беше отдало, донякъде, и на „Първия Рим“. В онези времена именно този „Първи Рим“ успя да завземе и българското домашно огнище, което е Балкана и Черноморието, и Беломорието, и Адриатика и... Само че всичко, което има живот, битие под формата на „Империя“, сиреч претендиращо да има универсално значение и само по себе си да е център, полюс, ултимативна истина някаква, е осъдено на смърт, защото носи в себе си семената на саморазрушението. Така, „Първият Рим“ умря; умря и „Вторият Рим“. И слава Богу! Остана вампирът „Трети Рим“. Той продължава нескончаемата, вече от много столетия, война на първите два Рим-а срещу България. Действията на война и разрушение – във всеки един аспект, предприети от първопредците имат много форми и изражения. Тази карма-съдба-психология  на Триличния Рим, предизвиква диалектически реакция-действие-съдба-карма-психология в колективната личност на България, рефлектирайки в съдбата-кармата-психологията на всеки един от нас, Българите, персонално. Диалектическото действие на двата образувани полюса на противоборство и противостояние – агресорът-Триличен Рим и нашата България, образуват съвкупност от обусловени действия и резултати. Това е спиралата на историческия процес, който оформя образът на поне една част от Европейския /а и Азиатския, донякъде/ материк. Всъщност, да: историческият процес има смисъл и придобива разумни очертания – става разбираем – едва, когато го гледаме като кръг или по-добре – като спирала. Идеята, че времето е линейно, а от там и историята, е неправилна.  Кармичният,  съдбовният, действеният процес е винаги кръговратен. Ето защо се казва, че никой не може да избяга от съдбата си, от себе си, защото има нещо, което го кара в различно – уж – време да постъпва по идентичен начин. Това е нещо неуловимо и трансперсонално за нашия свят; нещо, което е отвъд, което се манифестира чрез хора, държави, политика и т.н. Има различни имена в различни епохи и култури.

Така или иначе, ето, съдбата ни в едно исторческо време от късната античност до сега се определя от деянията римски-цариградски-московски и минава през нашата рефлексия спрямо тези деяния. Обаче кармата е такова нещо, че отвежда действащия до следващата точка от спиралата на историята. Точка, която лежи точно под идентична точка,  отпреди това. Двата Рим-а загинаха: Вторият – под осмаския ятаган. Разбираемо ли е вече каква е окончателната съдба и на Третия от Троицата? Съдбата на Третия е бременна в девети месец от деянията му. Четвърти Рим обаче няма да се роди... Впрочем, така беше прорукувал някой си поп. Лошата новина за римо-византийците е, че попът е прав.

В заключение ще кажа, че аз намирам Рим-овете по скоро като трагично явление в съдбата на европейските народи. Не отричам постиженията на тази култура, която е оставила огромен отпечатък. Не е възможно обаче да не се отбележи и лошото, което явно – ако си отворим очите – е доведено в жвота от психиката наречена „Рим“. Една от тези злини, бих казал, че е Универсализмът. Става дума за онази идея “Pax Romana”, която е жива и до днес, но в различни одежди. Това е идея, която цели да сдъвче другите, да ги храносмели -първо духовно, ментално и интелектуално и накрая да ги изплюе като превъплатена собствена, римска съдба във времето. Тук е заключена цялата съществена чудовищност на тази Римска „душа“. Така Рим-овете сдъвкаха, храносмелиха и изплюха като „Универсална истина“ „Християнството“; но осъществявано само чрез тях и в утвърждение на универсалистичната „духовност“ на “Pax Romana”.

И тук идва крайният въпрос за Българското: можем ли ние да оставаме слепи за себе си и да се осмисляме само и единствено чрез действията-кармата-психиката на Рим-овете? В крайна сметка Рим ще бъде разрушен. Съдба!

Post Scriptum Майката на Рим-овете, Троя също прие съдбата си на разрушение. Дали обаче съдбата на разрушената Троя не отмъщава на материка чрез Рим-мовете си?

Накрая, желая да поздравя най-искрено всички с една великолепна барокова композиция за соло цигулка.

Честита Новата 2019..
много здраве, радост и благоденствие
желая на теб, и твоите близки!
липсваше...в блога...
отскоро, се заразих и аз с тази Идея...
Коя е Волгария, или Кроватова България,
кои сме ние, откъде идваме...накъде отиваме...каква е Мисията Българска
прочетох те,и още веднъж ще те поздравя!
нооо, Идеята за Трети Рим,или Велика Русь, не е така...профанска
ще те следя с интерес/ Джулия

Здравей, благодаря за пожеланията. Честита нова година и на теб, с пожелания за всичко най-добро. Каква е идеята на тъй наречения "Трети Рим"? Всъщност, нали знаеш, че Търново, в качеството си на българска престолнина, а не московията, е носило тази титулатура /атака да кажа/? Впрочем, какво общо има с Рус московията?

Според мен, пък и според самия живот империите, тъй като са основани на грабеж и насилие, са олицетворение на библейската мъдрост "който нож вади, от нож умира". Тяхната агресивна бездуховност ги обрича на изчезване, защото осъзнаваният все по-ясно път на човечеството е друг и целите му са противоположни на имперските цели.
Путландия, както нейният южноамерикански двойник Мадурия и нейният северо-корейски двойник Кимченуния, ясно подчертават тази обреченост на примитивния, бездуховен начин на мислене и действие в един помъдрял, осъзнал предимствата на свободната си воля свят.

Здравей, за много години. Смятам, че разсъжденията ти са изцяло марксистки.

/Здравей, за много години. Смятам, че разсъжденията ти са изцяло марксистки./

байОго има Комун-анална фиксация..и отсъствие на всяка себерефлексия
/т.е..самокритичност

Идеята за Трети Рим,или Велика Русь, не е така...профанска
ще те следя с интерес....

очаквам твоето обяснение, на което бих могла да се доверя
моля?
благодаря...

Трудно е да се каже какво иска путин, въпреки че може да се съди съвсем обективно по резултатите на управлението МУ. Иначе концепцията "Москва - Трети Рим" е с давност няколко века. Няма много за обяснение: "Трети Рим - Москва" е един исторически кич с елементи на присвояване. Все пак би било по-добре ти да изложиш сакралното разбиране за "Третия Рим", щом казваш, че аз съм минал линията и съм в областта на профанското. Така диалогът би бил по-пълноценен.

давам ти едно видео/мн.интересно..
аз съм поствала преди 2-3г.по тази тема..
търся една книга "История на времето" ПламенИванов..
не съм я чела все още,и може би сл.това,ще дебатираме..
до скоро..
поздрав,Юлия

Не видях нищо интересно в това видео, освен фрагментирани коментари по различни -макар и лимитирани - теми, с една обща линия "Война". Останалото беше обяснение как "Русия за сетен път е нападната". Керев и Иванов може би са на заплата към руското посолство, кой знае; но на мен никой не ми плаща за загубеното време /над двадесет минути/ в гледане на телевизионна помия. В случая, направих го заради теб, но предаването е под всякаква критика. Както и да е. Аз те помолих да изразиш ТВОЕТО виждане /което би трябвало да има дълбоко сакрално разбиране, след като моето виждане ти обяви за профанно/. Между другото, пълен парадокс е да се търси нещо сакрално, нещо стойнстно в медиите и особено в телевизията. :) Телевизията е за най-долните и за най-тъпите. :) Моля те, културните и разумни хора не гледат телевизия. И тъй, очаквам обяснението ти за "Третия Рим".

мартин, отсъствах по-дълго,
и не можах да си осмисля отговора..
в Търсене на Истината, аз чета, доста и разл.материали,
в това число,и противоречиви..Може би,затова Идеята ,
и нейното тълкувание, ти се струват...объркани, и "не сакрални"
аз, също не гледам ТВ, даже и немските инфо канали...
не ме задоволява, и някак блога ми 'идва", даже вповече..
ще се радвам отново на тв..професионално мнение..
усмивки, Джули

Разбира се в търсенето на истината, четенето е от ключово значение, но човек трябва да има своеобразен филтър, през който да отсява информацията. Все пак, никой не е застрахован от грешки и заблуди. Използвах думата "сакрално", защото е противозначимата на "профанно", и в този смисъл, ако моето изложение е профанно, то очаквах ти да обосновеш обратното, тоест - сакралното. Убеден съм обаче, че в идеята "Трети Рим" няма нищо, ама нищо сакрално. Защо? Защото "Третият Рим", сиреч московията е светска държава, а светското е просто другото име на несвещенното, тоест на профанното. Сакрални са били държавите, когато владетелите им са били и върховни духовници, след появата на църквата, това е невъзможно. Както и да е. Похвално е, че не гледаш телевизия.