Тази статия е провокирана – разбираемо – от легендата за потъналия в стародавни времена остров Атлантида и от обстоятелството, че интересът към нея основателно не стихва. Разбира се, тази тема също в някаква степен е важна за мен и по тази причина е била обект на мои си проучвания и размишления. Към това, веднага искам да допълня, че казаното от мен по-долу няма претенция за изчерпателност, непогрешимост, а е само изложение на личен възглед; който обаче, все пак, се базира на някои неопровержими факти. За себе си съм стигнал до извода, че популярните теории, които се въртят в медиите, книгите, филмите и т.н., интерпретиращи или уж предаващи историята за Атлантида, са нелогични, фактологично неконсистентни и поради това, следователно, неверни.

             Нека започна първо с наименованието на този така наречен остров или, както го наричат някои – континент.

 

                                            Топонимът Атлантида

 

             Античният философ Платон в диалозите „Тимей" и "Критий“ споменава този остров /или континент/, който, към онова време, вече е бил отдавна изчезнал вследствие на геологичен катаклизъм. Тук следва да се каже, че самият Платон пресъздава разказа на атинския държавник и законодател Солон; тоест Платоновия разказ е „трета ръка“, тъй като Солон е чул този разказ в Египет, от жрец на Богинята Нейт. За причините за посещението на Солон в Египет, Аристотел подробно е писал в произведението си „Атинската полития“.

В онези времена египетските храмове са били и нещо като библиотеки/хранилища на сведения, засягащи историята, астрономията, родословия и т.н., а жреците са били безспорни в знанията си и безусловни авторитети, така че нямаме основания да се съмняваме в казаното от жреца. Ето го и първия факт – разказът на жреца на Богинята Нейт. Ние обаче не знаем как той е нарекъл този остров, дали е използвал именно Атлантида или някакво друго наименование. Възможно е поради това топонимът „Атлантида“ да е или изопачен от Солон, или да е ново название дадено от него. Освен това не знаем и дали самият Платон по своя инициатива не го е нарекъл така. Ето защо, не можем да бъдем напълно сигурни в точното име на острова. Реално ние още по-малко пък можем да сме сигурно и да знаем как самите обитатели на този остров са го наричали. На базата на цитираните диалози, чрез един спекулативен подход, може да се извлече съвсем друго име. Например, там е казано, че островът е владение на Посейдон, така не би ли било по-разумно и логично - да бъде назван по неговото име? И тъй както не можем изцяло да бъдем сигурни за името на потъналия остров, така не можем да сме сигурни и как точно са се наричали обитателите му. Не знаем, още повече, на какъв език са говорили въпросните обитатели на острова. Тук също трябва да се има предвид, че египетският жрец е предал разказа най-вероятно на говоримия от самия него език, който език едва ли е бил езикът на жителите на острова известен като Атлантида. Към всичко това, следва да се добави условността на преводите, които са правени във времето. Поради тези причини трябва да се подходи доста критично към топонима „Атлантида“ и към етнонима „атланти“. Все пак, ако науката стигне до що-годе правилен извод за името/имената, това би хвърлило светлина върху реалността за този остров. 
Засега обаче науката предпочита да заема удобното положение на ироничност и комфортно определя диалозите „Тимей“ и „Критий“ за метафорични и иносказателни - Платонови развития в търсенето му на идеалния държавен строй. Обаче, дори Платон да е използвал разказа за тази държава като основа на разсъжденията си за държавата и държавния строй, то явно е, че основното – а именно разказът за катаклизма – не е метафора и измислица.

           Вторият важен въпрос засяга местоположението на този остров, а именно:

                                                           ЛОКАЦИЯТА 

           В масовите представи, подхранвани от сензационни автори, в това число и откровени шарлатани, като порусначената немкиня Елена Петровна Блаватска; уж „пророкът“ Едгар Кейси, та чак до „чудото“ на съветската „мисъл“ офталмологът от град Уфа Ернст Мулдашев (откриващ спящи атланти по пещерите в Тибет)  и какви ли не още, Атлантида е била в… средата на Атлантическия океан. Има си хас, че къде другаде! Нали е Атлантически океан, там ще да е била и Атлантида. Лесно, удобно, разбираемо, практично и даже ... логично. Само дето не всичко логично е непременно истина. Не става ясно от писанията на казаните лица дали океанът носи името си заради потъналия остров, или е обратното? Те някак си този въпрос не го изясняват, все пак. Така или иначе името на океана има съвсем друг произход и няма връзка с историята за потъналия остров; да не говорим, че наименованието му се е появило доста по-късно, в сравнение със злощастните събития сполетели острова. Няма и никаква логика /пък и именната традиция не е такава/ островът да носи името на титан, какъвто е Атлас, а островът да е бил в абсолютната власт на Посейдон, който е от кръга на Олимпийците - брат на Зевс и Хадес. Все пак поетът Хезиод в своята „теогония“ достатъчно добре и ясно описва цикъла на сблъсък между олимпийци и титани. В драмата „Прикованият Прометей“ Есхил също описва добре, каква е разправата с титаните от страна на победилите олимпийци. Така че, не е възможно да се обосновава местоположението на острава, с идентичността между хидронима „Атлантически океан“ и топонима „Атлантида“.

             От друга страна, ако островът е бил в Атлантика, и както за него се казва, че е бил колкото Азия и Либия взети заедно (понастоящем този размер го изчисляват като събират територията на цяла Мала Азия и цяла Либия в политическите й граници) и го рисуват не просто като остров, а като малък континент, то, логично е, да се запита: Как е потънала такава колосална земна маса, която би следвало да има площ от два милиона и четиристотин хиляди (грубо) квадратни километра (Мала Азия и Либия взети заедно)? Не само как е възможно такава колосална суша да потъне, но и как така на дъното на Атлантика няма и следа от такава земна маса! Има един хребет. Който си е напълно обяснимо земно образувание, което никога не е било остров. Все пак, ако островът е бил толкова голям и е населяван от развита цивилизация, би трябвало на дъното да има някакви следи от нея. Би следвало да има, обаче няма. Е, тук изключвам съветската „научна“ мисъл в лицето на разни агрономи, лесничеи и т.н., които ей-така-на виждат от самолет руините на градове по дъното на Атлантика. Даже обясняват как „славяни“, тоест руснаци, са ги строили… Тези обаче са от компетенцията на д-р Саян и с тях няма да се занимавам.

Така, на дъното на Атлантическият океан няма нито следи от потънал малък континент, нито следи от някога развита цивилизация. Няма и няма! Все пак да не забравяме, че Атлантика е буквално „врящ“ от комуникации: транспорт; подводни кабели, подводници, проучване за полезни изкопаеми и т.н. 
Ето защо, аз лично смятам, че търсенето на Атлантида в Атлантическия океан е нещо като гонене на Михаля. Тези, които продължават да настояват, че този остров /според тях малък континент/ е бил там, просто лъжат и насочват в погрешна посока вниманието на публиката или казано вкратце – пращат я за „зелен хайвер“. Просто в Атлантика няма нищо!
Значи, следователно, този потънал остров трябва да е на съвсем друго място, но категорично не и в Атлантическия океан. Все пак обаче, защо казват, че е именно в този океан. Казват така, защото в описанието на местораположението е дадено, че се намира отвъд „Херкулесовите стълбове“. Тези стълбове са маркер, следователно трябва да се разгледат:

                                                    МАРКЕРИТЕ

              Нека първо изброя няколко маркера, които могат да послужат за локализирането на този потънал остров. На първо място, както вече споменах, това са „Херкулесовите стълбове“. На второ място, това е гледната точка на жреца на Нейт и събеседника му Солон, когато разказът е бил препредаден; тоест, къде са се намирали двамата към онзи момент. На трето място, нека посоча и сведения от пътуването на Язон и аргонавтите му с кораба „Арго“.

               И така, всеизвестно е, че така наречените „Херкулесови стълбове“ са на Гибралтар – протокът, който отделя Средиземно море от Атлантическия океан. Наречени са така във времето, което се определя като „античност“ и издигането им се свързва с един от десетте подвига на Херакъл. Всъщност, кражбата на Герионовите крави е единствената податка, която въобще прави намек, че Херакъл някога е бил в онзи край на света – днешен Гибралтар. Всички останали негови подвизи са свързани с територията на Балканите и непосредствено близките региони. Тук е важно да се упомене, че Херакъл е изначално познат и е свой също така за скитите, но под друго име (и не, не са го взаимствали от „гърците“, това за успокоение на неуките гръкомани). Споменах скитите и връзката им с Херакъл, тъй като все пак той им е праотец; баща на Скит и Агатирс, защото пък с оглед на техните поселения – Добруджа, северното Черноморие, за тях и от тяхна гледна точка „Херкулесовите стълбове“ не се намират, а и няма как да се намират, на Гибралтар.

Смятам, че е добре да се направи и едно кратко изясняване на същността на въпросните „Стълбове“. Общо взето класическите автори (от античността имам предвид) с това определят някаква граница, предел. Обикновено това е граница на „познатия свят“ или още по-точно казано: на „света в който живеят“ самите автори и техните сродници. Това е мястото, където са градовете или държавните им образувания. Подобни „стълбове“ имат и някакво възпоменателно значение.

 Нека се върна на локацията на „Херкулесовите стълбове“. Аристотел казва, че някога „Херкулесовите стълбове“, били известни с наименованието „Колони на Бриарей“, и тъй като „Бриарей“ е близо до „Огигия“, а тя се намира, където е Малта (тоест Малта и Огигия в един момент са били едно и също). Така, оказва се, че „херкулесови колони“ (макар и не винаги познати под това име) има в Малта. Все пак, обаче, добре е да се каже, че за местоположението на Огигия се сочат и други места, например около Фарьорските острови, въпреки че там не е ясно дали въобще се упоменават каквито и да е „Стълбове“. Аристотел обаче прави и важна добавка, като описва какво е морето СЛЕД стълбовете, той пише: „Отвъд „Стълбовете на Херакъл“, МОРЕТО Е ПЛИТКО, поради калта и е спокойно, защото е разположено в котловина“. Определено подобно описание на море не може да бъде приложено  към Средиземноморието, а още по-малко пък към Атлантическия океан. Следователно за локация на истинските „Херкулесови стълбове“ отпадат както Малта, така и Гибралтар, и Фарьорите. Единственото място, което остава и свързва морета, е или Дарданелите, или Босфора, което означава, че в този регион трябва да бъдат търсени. Още повече, че в описанието на пътешествието на аргонавтите се казва, че преди навлизането в Босфора е трябвало да минат през скалите наречени „Симплегади“, които, от своя страна, са разположени ПРЕДИ…“Херкулесовите стълбове“ – самият Босфор.

Във връзка с аргонавтите има и друг интересен момент, който косвено подсказва за „Атлантида“. Става въпрос за това, че те - аргонавтите - попадайки при племето на бебриките (тракийско племе) убили царя им Амик, който бил син на Посейдон. Племето на бебриките е обитавало северозападните части на Мала Азия, Витиния. Тук само напомням, че потъналият остров е бил в изключителната власт на Посейдон, а в близост до „Херкулесовите стълбове“, аргонавтите се натъкват на негов потомък, и всичко това се е случило не на Гибралтар, а на входа на Черно море.

            Тук се връщам към упоменатата по-горе гледна точка на Солон и египетския жрец.  Безспорно е, че Солон е бил около десет години в Египет и е научил историята за Атлантида именно там. Докато жрецът му е разказвал за катаклизма, той му е сочил (хипотетично) или Запад (към Гибралтар) или Североизток, към Черно море. Предвид изясненото дотук за разположението на „Херкулесовите стълбове“, няма как да не се заключи до степен на пълна сигурност, че жрецът е имал предвид „Стълбовете на Херакъл“, които са на Босфора.

             Така, стига се до извода, че потъналият остров трябва да е бил, следователно, в акваторията на Черно море. Следва въпросът за

 

                                               КАТАСТРОФАТА 

             Жрецът на Богинята Нейт казва, че „Атлантида“ загинала заради голям катаклизъм, който в крайна сметка я е потопил. Споменаването на този ктаклизъм навежда на мисълта, че трябва да се търсят следи от такова събитие. Доколкото в Атлантическия океан следи от катаклизъм не са установени за времето, към което отнася жрецът, то обаче в Черно море следи от катаклизъм има.
Учените са установили, че първоначално нашето море е било сладководно езеро, отделено от Средиземно море чрез сухоземен провлак. Обаче с повишаването на нивото на световния океан, водните маси на Средиземно море разкъсали сухоземния провлак и солени води са започнали да се изливат в сладководното езеро, което, от своя страна, започнало бързо да повишава нивото си, заливайки обширни литорални области. Установено е, че бреговата ивица на старото езеро е на дълбочина от около 90 до 120-130 метра; на каквато дълбочина впрочем професор Петко Димитров намери преди години така наречената „чиния на Ной“.

 

                                                ВЕРОЯТНОСТТА 

                Следвайки изложеното дотук, трябва да се стигне до извод, че някакъв остров или някаква суша – била тя провлак или нещо такова – е съществувала някъде над водите на сладководното езеро преди то да се превърне в познатото ни днес Черно море. Къде точно се е намирала тази суша, дали в близост до някогашната брегова ивица, или някъде в средата му, аз не мога да кажа.

 

На тази карта на Черно море е показано, че приблизително в срединната му част има плитки места, които указват че там дъното е доста по-издигнато в сравнение с останалите части. Всъщност морето е разделено на две големи почти сферични части, които са и най-дълбоките му зони – едната е на Запад, а другата на Изток. Същите зони са разделени от нещо като подводен мост или стена, която свързва днешния полуостров Крим със северната част на Мала Азия. На картата ясно е обозначено място, което е по-издигнато в сравнение с останалата част на сега подводния мост/ или стена/. Това издигнато място представлява нещо като малка планина или хълм, или връх, насред този някогашен провлак или полупровлак.

 

Тук, на тази карта, още по-ясно се вижда дънната сепарация на Черно море и срединното разположение на този, както го нарекох - мост/стена или (полу)провлак.

И така, ако всичко останало, казано накратко по въпроса в настоящата ми статия, е вярно, то тогава въпросният остров – наричан неточно „Атлантида“, следва да е бил точно там, на този провлак. Освен това, в диалозите на Платон е казано, че потъването на острова е било съпроводено от земни трусове, и ако това е точно и вярно, то изглежда, че разкъсването на Босфора е предизвикало рефлексия в плочите под тогавашното езеро и около него. Възможно е да не е бил еднократен трус, а серия от земни трусове. По този въпрос обаче трябва да се произнесат геолозите, аз лично не съм се натъквал на сериозно проучване по темата.

 

                                 НЯКОЛКО ДУМИ ЗА „АТЛАНТИТЕ“ 

         За тях също се е писало не малко и то главно глупости. Ненадминати в това отношение са Мулдашев и Блаватска: то не са 7-8 метрови хора с по три очи и елипсовидни клепачи; хора със сини кожи и какво ли не. Разбира се това буди въображението на хората, а съвременните хора сме изключително лесно податливи на сензации и поради това - лесно манипулируеми. Истината обаче едва ли може да бъде по-банална и може би затова по-трудна за възприемане, именно защото е далеч от всякаква екстравагантност и сензационност. Онези, които преди около 10-7. 000 години са населявали парчето земя насред това езеро, не са били по-различни от нас на външен вид. Може би по-едри, по-силни, симетрични; психически по-силни, с по-силен интелект и по-големи познания; да, това е възможно. Не би било нещо невъзможно, ако онези хора, тогава, са били със среден ръст около два метра. Дори и в наше време това не е нещо кой знае какво и странно, но по-рядко срещано. Все пак в онази малко или много далечна вече епоха, хората са били значително по-запазени във всеки един смисъл на духовното и физическото. Това е била една примордиална раса, която едва ли е познавала болестите, които са характерни за наше време.

Говорейки за тях, според мен, не бива да се мисли, че тези хора са живяли само на онова срединно парче земя и не са познавали света отвъд бреговата ивица на езерото си. Може би самият остров да е бил нещо като сакрален център (идеята за сакралния център впрочем е много древна арийска идея, за която са писали подробно изследователи като Мирча Елиаде, Рене Генон, Юлиус Евола и др.). Може би там да е бил разположен само храмов комплекс, дворец, а хората на тази тогавашна култура да са обитавали и литоралните области. В този смисъл е бил и разказът на египетския жрец, който казва, че в стари времена жителите на Атина са воювали с тези морски/езерни хора. Ако това е така, то значи, че и самата Атина като град не е същият град Атина, който знаем днес. Може би е имало друг град със същото име, но с друго месторазположение и това не е нито странно, нито трябва да ни учудва.

Хипотезата, че тези езерни/морски хора са обитавали и съседните на езерото си земи, може да бъде поне частично обоснована например със сравнително наскоро открития комплекс „Гьобекли тепе“ в днешна Турция; със светилището в близост до Провадия или „Беглик таш“ до Приморско, както и много други. Да, може да се възрази, че всички тези, които накратко изброих, но без „Гьобекли тепе“, са по-късни структури, но не е изключено те да наследяват нещо по-старо, свързано именно с тези езерни/морски хора. Всъщност на наша територия, близо до Варна, е намерено най-старото обработено злато в света. Неговата изработка е показателна както за познанията и техниката на някогашните златари (чел съм, че изработката му представлява много голяма трудност дори за днешните ювелири), така и за развито минно дело; за йерархично общество и т.н. Всичко това е показателно, че именно около Черно море е имало силно развита локална култура, която е превъзхождала много други култури в по-близки или по-далечни региони. Несъмнено катаклизмът в онази епоха, довел до гигантското наводнение, е тласнал част от обитателите на онзи комфортен и буквално казано „райски кът“ да се пръснат в четирите посоки на света, давайки началото на редица други култури, които обаче запазват недвусмислени общи белези, като: Персия, Индия, Египет, Месопотамия и др.

      И за финал, нека помислим върху следното. Българският свещенослужител поп Йовчо от Трявна пише историята „Летопис и родословие“, използвайки старинни български хроники, които са били в царската и патриаршеската библиотеки в старата българска столица Търново. За съжаление по-голямата част от архивите на тези библиотеки са изгорени от православните фанариоти - гърци. Така или иначе, слава Богу, поп Йовчо е направил известни преписи от тези книги в края на 18-ти век и сега ние знаем и можем да четем това родословие на българските царе. Аз няма да преразказвам писаното от поп Йовчо в цялост, който иска да прочете повече, ето връзка  http://barin.blog.bg/history/2016/02/29/pop-iovcho-ot-triavna.1433979 .

        Ще акцентирам обаче на няколко неща от „Родословието и летописа“. Първо, Поп Йовчо посочва като пръв български цар Пелемен, в град Троада /Троя/ като за година е посочил 5 324 от времето на Адам. А древнобългарският календар започва летоброенето си от около 5 500 години отпреди новата ера, горе-долу от времето, непосредствено следващо катаклизма в Черно море. Възможно ли е – според мен е еточно така – българският календар всъщност да отбелязва края на един цял цивилизационен цикъл и да отмерва времето на един нов!? Описаните от поп Йовчо български царе се приближават максимално до времето на онзи черноморски катаклизъм. От тази гледна точка, що се отнася до нашите царе и Троя, вече не изглеждат никак странни думите на българските боляри от свитата на цар Калоян, отправени до фламандските рицари, че: „няма кой да знае по-добре от нас за Троя и троянската война“; но дали в онова средновековно време не са съществували някакви по-преки сведения в средите на висшето българско благородничество за онова предпотопно време!?

според твоята поредна 'загадка" към нас...
следва нов въпрос: накъде да я търсим тази "Атлантида"...някъде,бях прочела,че това е Мит
холограма, т.е..илюзия..фикция..?
инак, и аз съм чела това, което си посочил в поста..
а, може би, е 'добре пазена..Тайна от др Времена, и цивилизации..
........Енума Елиш.. (букв. „Когато там горе“)
или, твоето..
'за онова предпотопно време!?

Здравей, Юлия, за много години, с искрено пожелание за здраве, щастие и успехи както на теб, така и на най-близките ти. Разбира се, в добавка - и все така ярко присъстваща в блога. :) Колкото до коментара ти по съществото на темата, не бих казал, че поставям някаква загадка, а по скоро се мъча да погледна на нещата по по-друг начин и все пак на базата на нещо установено. Лично аз не мисля, че Атлантида е мит, в смисъл на измислица. Убеден съм, че на митовете и на легендите не бива да се гледа като на измислици и празни фантазии. Не бива да подценяваме древните, те не са били нито глупави, нито наивни, а всъщност доста са ни превъзхождали. Факт е, че са имали едно несравнимо по-сложно мислене от нас. Освен това, ако в наше време почтеността и честността са за присмех, в онези времена са били добродетел и тежко му на онзи, когто заподозрат в липсата им. Това, че ние, с нашето клип-мислене, ютуб "мъдрост" и "учени" тип Б. Димитров стоим недоумяващи неразбиращи пред сведенията и дори останките на велики стари култури не означа, че те са фикция или игра на развинтена фантазия.
Поздрав и благодаря за коментара. Винаги ценя, когато наминаваш насам. :)

Позволи ми малко да не се съглася с мястото. Разбира се това от моята камбанария.:)
Първо с потопа. Верно, че през ледените епохи, нивото на Световния океан е било по-ниско с повече от 100 м. При дълбочина на Босфора и Дарданелите, около 30-40 м,
нормално е Черно море да бъде езеро. Но! Благодарение на четирите големи реки и
могомилионния им водосбор, водният му баланс винаги е бил положителен, та и до днес.Даже през Риското заледяване, във водосбора на Дунав е влизал алпийския водосбор на Рейн. Хипотезата на Петко Димитров, даже и да е вярна, от геоложка гледна точка си е потоп, но от историческа, 40 години си е доста дълъг период.
За тоя "срединен хребет" насред морето за първи път чувам. За мен са валидни
стотиците примери като тия, където изобатите говорят друго:
http://3.bp.blogspot/-L4LVXqTyd5s/VcBD-
p4qpnI/AAAAAAAAApA/XlrNbRdq5Dk/s1600/cherno-more
https://farbitis/assets/421small628.jpg
Но даже да го е имало, денудационните нива в геоморфологията на околните страни, говорят за спокоен геоложки период.
Подобни катастрофични катаклизми, винаги са свързани с някаква магматична дейност, а не с тектонските линеаменти.
Подобен пример за нашия регион в историческо време е калдерата на остров Тира/Санторини/.

Здравей, За много години, жив и здрав и всичко най-добро през новата 2020. :)
Много трудно да говоря за геология, защото знанията ми в тази област са нищожни, но благодаря за линковете, ще ги разгледам с интерес. По отношение на този хребет или както го наричам в статията мост/стена, виж самото име на Черно море "Понт...". Прави ми и нещо друго впечатление: в онези времена, когато нашето море е било езеро, то сякаш е било разделено на две; на две отделни езера. На картите се виждат две сепарирани - сякаш - дълбоководни "чаши" да ги нарека.
По отношение на вулканичната дейност, за която споменаваш, сигурно си прав, но аз не зная да има в околността вулкан?

Относно потопите- според специалисти са два, те са превърнали Черно море от езеро в море, свързано със Средиземно море и океана. Да, първият е във връзка с краят на малкият Ледников период По някаква причина се повишават рязко температурите/ Предполага се ,че е комета, паднала зад полярния кръг Та първия потоп е свързан с топене на ледовете от една страна, предизвикало повишаване на морското ниво и с обилни валежи- от друга! Отварянето на Дарданелите Босфора вероятно не е свързано с някакво движение на земните пластове, въпреки ,че там се срещат континеталните плочи и районът е силно земетръсен / последното силно земетресение в Истанбул/, а в резултат на двата фактора За вторият, по- малък потоп свидетелстват многото подводни градове! Възможно е да е свързан и със земетръсна дейност- В Истанбул, Поморие, Дурансулак са ставали земетресения, класифицирани като катастрофални!
Реките също променят руслото си- Нил, Окс/ Аму- даря/, не се знае със сигурност, какво е било течението на реките ,вливаши се във вътрешното море или езеро тогава
Въпроси много!

Хубав ден!

Въпросът с речните русла, особено преди превръщането на езеро в море е много интересен и мисля си - важен. За Дунав четох, че е видимо къде е било речното корито и устието й, когато се е вливала в езерото и май няма промяна в руслото след повдигане на нивото на водите на вече новообразувалото се море. Не съм геолог и затова не мога да кажа дали някакво земетресение е първопричина за разкъсването на Босфора или е имало такова в следствие именно на късането на провлака.