Ние страдаме от комплекс за малоценност. НИЕ - Балканските народи.
В момента може да сме зле, но нас ни крепи родовата памет. Да живее славната ни история! Ние сме били велики! Нашите деди са извършили подвизи на героизма срещу враговете на родината.
    Ах каква мощна упора са нашите герои в света на негероичното ни настояще, особено на чашка ракийка в нашенска компания.
    Тъй като нашето настояще е така неславно, ние се обръщаме към миналотоз за вдъхновение. Балканските народи са с хилядолетна история. Всички имат славни победи срещу враговете им – други балкански народи, само че онези са зли и съзаклятници.
    Какво ни носи този сляп идеологизиран псевдоисторически дискурс освен безконечни и безплодни спорове? Историята на балканските народи е такава, каквото  е националното й тълкуване, пригодено за средните училища, където да крепне националният дух. Но този дух... Той, кажете, какво ни носи? Какво, че Българското царство се е миело на три морета преди 11 века? Какво, че сърбите са паднали достойно на Косово поле? Какво, че гърците безстрашно са се отбранявали срещу талазите на Ксеркс.
    Идиот си ти как не виждаш колко важни са тези събития?
    Прави сте, важни са. Исторически значими са. Те са покрити с непреходния златен прах на отминалите векове. Ние крадем от този златен прах и тази непреходна слава. Историческата памет не ни принадлежи. Принадлежи ни само това, което ние сами си направим. Нямаме право да казваме, че сме велик народ с велика история. Нашите герои. Те наистина са герои, но това не сме ние ТУК и СЕГА. Националната държава винаги е ограбвала славата на най-достойните си синове.
     Но какво означава етническата слава за нас СЕГА? Как тези победи ни помагат да изградим нашето съвременно общество? Общество, в което все още продължават да пулсират национални вражди и непримиримост или просто недоверие към съседите. НЕ! Този начин на мислене няма да ни отведе доникъде. Този вид слава е взировоопасна. Вместо да се опиваме от историята или етноцентричното ни разбиране за нея, нека да работим за изграждането на едно ново настояще. Мечтая за деня, в който няма да имаме нужда от герои, победили враговете на отечеството. За деня, в който ще загърбим дребните си разделения. Не е нужно да враждуваме, за да покажем че сме различни. Ние балканските народи. Ние, различните, които споделме този малък полуостров. Ние, които продължаваме да цепим малките си държави. Ние, които трябва да се обединим.

В окопа
Иван Вазов

Кървавият бой престана,
мракът нощни наближи.
Паднал българин в окопа
там до сърбина лежи.
 
Един други се убили;
куршум щику дал ответ.
Гаснат сили, скоро двама
ще оставят белий свет.
 
- Брачо - сърбинът изпъшка, -
гаче те познавам аз?
- Аз съм, Йово, добра среща,
господ пак събира нас.
 
Жал ми е за теб, сюрмахо,
имаш дребна челяд ти!
- Фала, брачо... Памет тъмна... -
Кой си, я ме подсети,
 
дека с тебе се видяхме?
- Във Алексинацкий бой -
турска кръв там проливахме...
- Петко! Ти си? Брачо мой,
 
 
опрощавай... Лепо помня,
без теб тамо аз бях леш.
Майка ми за твойто здраве
често палила е свещ...
 
- Сполай, Йово... Няма нужда,
ти по-харно отплати!...
Ний избихме се кат псета,
господ нека ни прости.
 
- Брачо! - Йово, аз умирам...
Огън, жажда! Ох, горйъ!
- На водица в манерката,
пийни, брат. И аз ще мръ.
 
- Сполай, Йово... па прощавай,
свърших!... Моят гроб е тук!
- Петко! И аз с тебе брачо:
ще заспим един до друг!
 
Мръкна. Въз полето бойно
падна нощната мъгла;
пад мъглата спят спокойно
хладни, кървави тела.

из стихосбирката „Сливница”

А иначе, непременно трябва да знаем истинската си история и древната си култура, и да помним, че дейетвително сме били, и сме, велик народ. Иначе ще започбем да вярваме на всичко, което целенасочено ни внушават, - че Орфей е негър, че негрите, от американските филми, са герои, а ние сме 'ограничени слабаци'!
Но това са лукави внушения, много по лоши от нашите дребни исторически залитаня. Защото историята ни е на път да се проясни, но обърнем ли и гръб, много бързо ще изчежнем в мрака на новото, световно 'вавилонско стълпотворение'!

Един човек отишъл при лекар и казал:
- Докторе, мисля, че имам комплекс за малоценност.
Докторът направил няколко класически теста и отговорил:
- Не, опасявам се, че това не е комплекс...

Та и нашата такава..

"деня, в който няма да имаме нужда от герои" наистина "няма да ни отведе доникъде". Той ще бъде началото на края ни като народ- това ли искате?

Народ! Цялата ни история е на цървуланковци. Колкото по-енергично се отърсим от идеята за героичното си минало (което на фона на настоящето изглежда също толкова лъжливо, колкото и легендите за това какво сме днес), толкова по-добре за всички.

е на цървуланковци. Томас, твойто се нарича Заблуда на Състоянието :)

А преди това е страшно героична. 700 години под робство, три национални катастрофи само за първите няколко десетилетия на 20 век и винаги на грешната страна. Айде стига, моля ти се. Разходи се из Европа и виж какво са строили и правили те и после разгледай какво сме правили ние през последните 7-8 века. Цялото ни историческо величие е фалшиво и изсмукано от пръстите не по-малко от онова на македонците.

Стига празни приказки! Не е ли време "българина" да се научи да си задава правилните въпроси, да търси отговорите им и да действа според тях...не е толкова трудно...аз се старая да го правя всеки ден.

има комплекс за малоценност... на народа си.
Кой народ не се гордее със славното в историята си? И кой народ не сяда на чашка и забранено ли е между другия лаф да има и патриотичен? СЕГА, да, С Е Г А у нас избуя обратното - да говорим колко сме долни...