Постинг
20.11.2009 15:54 -
Първият Президент на Европа
След споровете около лисабонският договор, който трябваше и замести провалилата се европейска конституция на Жискар Д’Естен , и който влиза в сила от първи декември. Вече е ясно , кои ще заемат новоучредените постове- президент и външен министър на Европейският Съюз.
Разбира се с този конституционен договор се целеше ЕС да излезе от състоянието си на институционална слабост , породена главно от нарастването на броя на страните-членки, привнасящи в Съюза своите вътрешно и външнополитически проблеми.Същевременно липсата на единна и концептуална външна политика, както и на въоръжени сили, прави ЕС един пренебрежим играч на световната сцена.Играч, когото дори съмнителни типове като Кадафи , си позволяват да предизвикват и дори изнудват.Разбира се за това е виновна не само институционалната слабост, но и пацифистко-либералната нагласа и схващания на голяма част от европейските лидери.
След вчерашните дебати и спорове около личностите на кандидатите за двата ,вече , най-важни поста в ЕС , са ясни избраниците – Херман Ван Ромпуй - президент и баронеса Катерина Аштън - външен министър.
На пръв поглед ,това е новина, която е някак прекалено скучна и бюрократична.Институциите в ЕС са изградили образа на едни откъснати от гражданите структури,безлични прахосници на огромни суми и изобщо дразнещи бюрократи.
На втори план, обаче ,тук става дума за наистина нещо ново, което може да се окаже повратен момент в изграждането на ЕС и изобщо неговото бъдеще.
Интерес будят и личностите , които ще заемат новите възлови постове на власт в ЕС.
За мен , лично, възникват няколко въпроса, които ме карат да остана все пак със смесени чувства по отношение стъпката, която се направи от ЕС (като цяло) и в частност избора на тези две личности – Ван Ромпой и Аштън.
Преди всичко аз не приемам избора на европейски президент да се осъществява по какъвто и да е друг начин освен чрез преки избори във всяка една от страните – членки на ЕС . Начинът, по който се избраха тези личности е недемократичен, а по-скоро израз на преплетените интереси на изолираните, бюрократични пандити и конкретните политически интереси на големите в ЕС.Някои биха казали,че организирането на подобни всеобщи, европейски избори би било трудна и скъпа задача.Е, може би!Но щом в над триста милионните САЩ могат да се организират подобен тип избори , значи и в ЕС трябва да може.
На второ място, което разбира се има положителен смисъл за повечето членове на ЕС (особено за България) , е че Ван Ромпой е кандидатът подкрепян от Германия и Франция, тоест от континенталното ядро на ЕС.Това, в някакъв смисъл, е геополитическа победа над островният, британски кандидат –Блеър.Дали това е голяма или малка победа- бъдещето ще покаже най-ясно.
Причините, които са издигнали Ван Ромпой до този пост, се изтъкват и в днешните издания на някои от големите медии
http://online.wsj.com/article/SB125865479105255999.html
http://www.timesonline.co.uk/tol/news/world/europe/article6924194.ece
http://news.bbc.co.uk/2/hi/europe/8369730.stm
Това са качества като : Способност за преговори и компромис , а това е поради факта,че Ромпой е политик произхождащ от Белгия, където съставянето на правителство е било винаги проблематично, предвид антагонизмите между фламандци и валонци.А също така той е, на практика ,неизвестна- до този момент- фигура.
От друга страна Ван Ромпой е католически възпитаник , философ и икономист .Като политическа принадлежност е дясно-центрист.В този смисъл, това е несъмнено по-удачният и полезен за ЕС избор, отколкото ляво-либералният Тони Блеър.
Именно във връзка с това, трябва да се отбележи схващането на Ромпой по отношение членството на Турция в ЕС .Въпрос, който е на практика съдбоносен за България.
Според него „Турция не е част от Европа и никога няма да бъде част от Европа. Универсалните ценности в ЕС, които също така са универсални християнски ценности, ще загубят силата си, ако такава голяма ислямска държава като Турция се присъедини."
Това е още един глас към гласовете , които са срещу пагубното членство на Турция в ЕС , това е на практика институционализираното германско-френско “НЕ” на това членство.Въпросът обаче е ,дали за в бъдеще ще продължава да доминира ,твърдото “НЕ” или ще надделее фламандската компромисност при решаването на проблемите.
Този въпрос възниква главно поради факта,че като баланс на фигурата на първият президент на ЕС е поставена личност, която идва от британските политически среди и е лявоориентирана. Всъщност , Аштън беше резервният играч на премиера Гордън Браун , който доста гъвкаво реагира,след като видя,че няма изход от мъртвата точка , на която беше застинала кандидатурата на Блеър.
Известно е ,че Великобритания е лобист за пълноправното членство на Турция в ЕС.Дали целеният баланс между тези две нови и централни институции няма да се превърне в пълна парализа и британско-континенталните противоречия да се пренесат и там. Напълно е вероятно точно това да се случи.
Защото никак не е ясно с поемането на поста външен министър на ЕС , Великобритания какви козове получава и дали не засилва влиянието си.А търсеният баланс да се окаже всъщност пукнатина, която в крайна сметка да прати проекта ЕС в небитието.
За сега обаче положителните очаквания са в по-голяма степен оправдани, отколкото негативните подозрения.Е, да са ни честити новият президент и външен министър на общността.
Завинаги честит празник на Руските ни ос...
РУСОФИЛИТЕ ТРЯБВА ДА ГО ПРЕГЛЪТНАТ – ТЕХ...
ЗРК Патриот срещу С 400
РУСОФИЛИТЕ ТРЯБВА ДА ГО ПРЕГЛЪТНАТ – ТЕХ...
ЗРК Патриот срещу С 400
Без съмнение Ромпой е по-добрия кандидат за този пост, без съмнение е, че Великобритания не трябва да има никаква "тежест" при взимането на решение в ЕС.
Геополитическата надпревара започна, тепърва ще става интересно.
цитирайГеополитическата надпревара започна, тепърва ще става интересно.
monarchism написа:
Без съмнение Ромпой е по-добрия кандидат за този пост, без съмнение е, че Великобритания не трябва да има никаква "тежест" при взимането на решение в ЕС.
Геополитическата надпревара започна, тепърва ще става интересно.
Геополитическата надпревара започна, тепърва ще става интересно.
В сравнение с Блеър, е по-добър вариант, макар че аз имах симпатии към Вика Фрайберга, но тя така или иначе нямаше шансове.Не знам, до колко компромиса с британците за поста на външният министър беше наложителен.Все пак Аштън ще остане доста по-дълго време на този пост , от колкото е мандата на Ромпой.
Струва ми се,че нещата няма да вървят гладко.
Надали ще вървят гладко, най-малкото защото се загърбват основни европейски ценности в името на разни "човешки права", хуманизми и прочее.
Не знам какво ти е харесало във Вике-Фрайберга, но на мен ми се струва, че на този етап по-свестен лидер на ЕС от Ромпой не беше предложен.
цитирайНе знам какво ти е харесало във Вике-Фрайберга, но на мен ми се струва, че на този етап по-свестен лидер на ЕС от Ромпой не беше предложен.
monarchism написа:
Надали ще вървят гладко, най-малкото защото се загърбват основни европейски ценности в името на разни "човешки права", хуманизми и прочее.
Не знам какво ти е харесало във Вике-Фрайберга, но на мен ми се струва, че на този етап по-свестен лидер на ЕС от Ромпой не беше предложен.
Не знам какво ти е харесало във Вике-Фрайберга, но на мен ми се струва, че на този етап по-свестен лидер на ЕС от Ромпой не беше предложен.
Вике-Фрайберга, като латвийка, много добре знае каква е същността на комунизма и за какво точно става въпрос-тя го е живяла,кактос е казва,докато западноевропейците са започнати , в най-добрия случай ,само теоритично.Освен това не се претесни да каже истината за това кой е виновен Прибалтика да бъде окупирана от руснаците,посочвайки великобритания.и най-вече, защити воювалите в латвийските сс,казвайки че категорично това не са престъпници,а хора воювали за родината си.
Иначе ,без съмнение, между Ромпуй и Блейър първият е категорично добрият избор.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
1. Блогът на Герман Тайгър, особено добри анализи и коментари за войната в Украйна.
2. Блогът на Калоян(Българска Монархия)
3. Блогът на Единствена
4. Забравеният д-р Ганчо Ценов
5. Българите са стари заселници в македония
6. "Хиляда години от смъртта на Св.Климент ли?"
7. Кроватова България и покръстването на българите
8. Народността на старите македонци
9. Декомунизация
10. Епохални времена
11. Блогът на sparotok
12. Лустрация на агентите на държавна сигурност-петиция
13. Блогът на dimenzed
14. татарски фалшификати
15. Петиция за демонтирането на бургаския "Альоша"
16. Демонтиране на паметника на съветската армия
17. Истината за Украйна
18. АТЛАНТИЧЕСКИ СЪВЕТ НА БЪЛГАРИЯ
19. НАТО
20. Контракоментар с Асен Генов
2. Блогът на Калоян(Българска Монархия)
3. Блогът на Единствена
4. Забравеният д-р Ганчо Ценов
5. Българите са стари заселници в македония
6. "Хиляда години от смъртта на Св.Климент ли?"
7. Кроватова България и покръстването на българите
8. Народността на старите македонци
9. Декомунизация
10. Епохални времена
11. Блогът на sparotok
12. Лустрация на агентите на държавна сигурност-петиция
13. Блогът на dimenzed
14. татарски фалшификати
15. Петиция за демонтирането на бургаския "Альоша"
16. Демонтиране на паметника на съветската армия
17. Истината за Украйна
18. АТЛАНТИЧЕСКИ СЪВЕТ НА БЪЛГАРИЯ
19. НАТО
20. Контракоментар с Асен Генов