Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.06.2013 13:15 - Девети юни
Автор: nkf Категория: Политика   
Прочетен: 1536 Коментари: 2 Гласове:
5



       Днес се навършват деветдесет години от свалянето на А. Стамболийски и неговото БЗНС от власт. Власт продължила, дефакто, от края на 1919 г. до средата на 1923 г.
Събитията от девети юни са официализарни като "преврат", разбира се от левите "историци", с цел да се придаде отрицателно звучене на този високопатриотичен акт, извършен главно от българската войска и ВМРО, с подкрепата на Негово величество Цар Борис III - ти - обединител.
       Комунистите и съдружните им земеделци - дружбаши не спират да повтарят мантрите за това как "Българи клали Българи, както и турчин не е клал", за "кръволока Цанков", "превратаджиите" и т.н., и т.н. лъжи, прикривайки по този начин своята същност на национални предатели.
     Истината обаче е съвсем друга и точно истината, и само истината, осветлява антибългарската и предателска политика на Стамболийски, и другите лидери на БЗНС.
Точно тая истина рядко се чува, дори и днес, в българското обществено и политическо пространство, а някой изрече ли я, то веднага му лепват до болка познатия етикет "фашист". Вероятно, защото според другарите червено-оранжеви българофоби е по-прогресивен техния антибългарски интернационализъм.
     Ето от какви мисли, чувства и стремежи са се водели Стамболийски и котерията му в тия техни четири години властване:
      Стамболийски подписва позорния и тежък за България Ньойски договор - диктат, по силата на който Царството понася тежки последствия. Картинката, която рисуват и до днес червените "историци", при подписването на този договор, е как Стамболийски забил писалката в масата, след като поставил подписа си. Колко героично! Само че забравят да кажат, че същия този "народен" герой застава на чело на така наречената "радомирска република" и на практика оглавява метеж, сред част от българските войници, като по този начин посява семената на тлеещ и до днес вътребългарски конфликт. Дали този "народен трибун" изобщо се е замислял какво върши или просто е удовлетворявал някакви свои тъмни пориви, или е служил на враждебни на България сили? Вероятно има истина и в двете неща, въпреки, че случаят "Стамболийски" би трябвало да се разглежда и от чисто медицинска, психиатрична гледна точка, особено като се има предвид неговата развратна същност.
 Обаче могъл ли е Стамболийски да не подпише в Ньой условията на Антанта и да подири значително по-благоприятни условия за мир, за народа български, на когото е уж "трибун"? Могъл е, както можаха младотурците!
     Като цитирам по-горе ласкателните прозвища, с които левичарите окичват Ал. Стамболийски, нека видим, доколко те са истинни.
 Наричат го народен трибун, но негови са следните слова " Аз не съм нито Българин, нито сърбин - Аз съм югославянин"! Край на цитата. Та, на кой народ е "трибун" тоя оранжев "вожд и учител". Та нима това не са същите, по същество, думи, които по-рано произнася и димитър благоев - дядото, кръстникът, големият дон на мафията наречена "Б"КП? Ето какво е твърдял пък за себе си този "Дядо": "...между другото, аз не съм Българин, аз съм македонец, македонски славянин". Впрочем, същите думи е изричал и "великият" поет Вапцаров, пишещ срещу няколко рубли месечно възхвали за СССР. Червената нишка на българофобията и националното предателство е ясно видима. Същата тая нишка ще обвърже тясно "Б"КП и "Б"ЗНС, та чак и до днес. В този смисъл странно ли е, че Никола Петков, възпяван като жертва днес, от "демократите", с готовност участва в сформирането на ОФ?
Но да се върна на Стамболийски.
 Ето какво е мислил и какво казва на сърбите същия този оранжев дружбаш " Що се отнася со македонците,те са по голяма тежест за нас,отколкото за вас.Ние се борим енергично против тях но нищо особено не можем да направим, защото тяхния щаб е във вашата страна. Заловете ги и сте решили този въпрос.Ние не щем Македония. Нека вие халал". Ето с каква лека ръка този "народен" син се отказва от Българите останали под сръбска окупация, търпящи едно господство и терор, стократно по-страшно и тежко от миналата султанска власт. За него явно Българите живеещи по Вардар не са вече Българи, ами "македонци". За него Повардарието е било "южна сърбия" ( бановина), както я наричат сърбите, а македонските Българи е считал за "прави сърби". Сърбите са гледали на всичко българско като на престъпление. За сърбите ВМРО е било престъпна шайка, разбира се, а Българите, участващи в четите на ВРО - терористи. Стамболийски, вижда се, е пеел на един глас със сръбските душмани на Българщината. Нещо повече, именно Стамболийски нарежда, в услуга на сърбите, да бъде арестуван големият Българин, тогавашният ръководител на ВМРО - Тодор Александров. Само че ВМРО не е прощавало такива предателства спрямо Българите и затова не е случаен факта, че именно четниците на ВМРО отрязват празната глава на Стамболийски.
      С действията си, думите си, политиката си Стамболийски и БЗНС отричат възрожденския стремеж на поколения Българи за единна и независима България - от Черно море до Охрид и от Дунав до Бяло море. Идеал и стремеж за, който са работили и умирали стотици хиляди Българи, в името на "Бога, Царя и Отечеството".
 Да подпишеш Ньойския договор, да предадеш Българите в Македония, да обслужваш интересите на Антанта, както е правел Стамболийски, това е било твърде недопустимо и за войската, и за Царя, и за ВМРО, и за огромна част от Българите. Тук би било добре да се добави, че  Стамболийски е ненавиждал българското офицерство, както и образованите и интелигентните хора в тогавашна България. Правителството на БЗНС е било и в конфликт и със Светия синод на българската православна църква.
 Израз на тази негова омраза и ненавист, чисто партизанска, са и съдилищата, които той назначава уж за съдене на "виновниците за националната катастрофа". По същия модел, комунистическата партия, давадесет и пет години по-късно, ще въведе "народните съдилища", издали смъртните присъди над политическия, духовния, икономическия и военен елит на Царство България. Да, патента за "народните съдилища" го държи Стамболийски. Републиканският главатар, който не е разбирал значението на българската Корона. Корона, която е символизирала независимостта на България. В онези години българския народ е изразявал  това в простата сентенция : "Има Цар, има свободна Бългрия".
       Поради всичко това, а и не само, събитието на Девети юни 1923 г. не е преврат, а спасение на България. Едно начинание, което тогава се е увенчало с успех и е отстранило тумора БЗНС, и Ал. Стамболийски, считащ себе си за...югославянин.
       Затова истинските национални герои, истинските Българи - спасили България, тогава, на девети юни 1923 г., ще останат завинаги: Негово величество ЦарБорис III - ти - обединител, генерал Иван Вълков, легендата на македонските Българи, ръководителят на ВМРО - Тодор Александров и професор Александър Цанков.
Честит Девети Юни, Българи.



Гласувай:
5
0



1. monarchism - И сега се нуждаем от лидери като п...
20.06.2013 01:05
И сега се нуждаем от лидери като проф. Цанков, но уви, не останаха идеалисти, само съглашенци.
цитирай
2. nkf - И сега се нуждаем от лидери като п...
24.06.2013 19:49
monarchism написа:
И сега се нуждаем от лидери като проф. Цанков, но уви, не останаха идеалисти, само съглашенци.

За съжаление е така.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: nkf
Категория: Политика
Прочетен: 1925340
Постинги: 316
Коментари: 3255
Гласове: 17024
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930