Живеем във времена на безпрецедентни предизвикателства, които поставят нови, по-високи изисквания пред системата за национална сигурност на България. Отговорната политика в областта на сигурността и отбраната на страната следва да отчита и необходимостта от издигане на по-високо ниво на националното самочувствие и съзнание на българските граждани.
Поради тази причина ние, членовете на Атлантическия съвет на България (АСБ), считаме, че с цел съхраняване на националната памет и гордост на българския народ и за насърчаване на високия боен дух на военнослужещите в редиците на българската армия,
военните бази на територията на страната трябва да носят имената на героите на България.
Такъв национален герой е Димитър Списаревски, откроил се сред най-ярките имена в историята на българската авиация. При отбраната на небето над столицата, по време на бомбардировките през Втората световна война, той влиза във въздушен бой, сваля една от „въздушните крепости” на противника и се врязва в друга, като сваля и нея, жертвайки живота си, за да спаси хиляди невинни граждани.
Неговата саможертва разнася славата на българската изтребителна авиация далеч отвъд пределите на Родината.
Считаме, че днес паметта за нашите герои и техният пример, са необходими повече от всякога на българското общество. Дълг на всеки от нас е уважение и признателност към техния подвиг.
Затова ние настояваме Трета авиационна база, която осигурява въздушния суверенитет на Република България, наричана „Граф Игнатиево” по името на близкото населено място, да получи името Трета авиационна база „Димитър Списаревски”.
Нека с тази инициатива докажем, че България помни и почита геройски загиналите българи за свободата на Отечеството.
Призоваваме военно-патриотичните организации в страната да излязат с конкретни предложения пред Министерството на отбраната за официално наименуване на всички наши военни бази с имена на български герои и личности с принос към свободата, отбраната и военното изкуство на България.
Готови сме да ги подкрепим и да участваме в обществена дискусия по тази важна за патриотичния дух на нацията тема.
Тагове:
04.11.2017 23:49
Не това обаче е важното. И когато бях дете/и живях година там/ и когато служех в 10 самостоятелен авиационен корпус/към който беше и поделението в граф Игнатиево/, то въпросната база представляваше изключително добре окомплектован авио полк Подобни полкове имаше в Узунджово, Безмер, Равнец, Враждебна. Днес когато съм вече пенсионер, а би трябвало от миналата година да съм списан и от резерва едва ли ще съберем действаща ескадрила от всички бази. Какво кръщене /а не прекръстване/ да правим? Преди десетина дена видях как две циганета уговаряха и молеха едно дръгливо конче да стане-Вихър се казваше кончето и не искаше , а вероятно и не можеше да тегли вече каруцата с вторични суровини. Атлантиците по добре беше да развият активност зад Океана/защото НАТО без САЩ и Турция не може да тегли подобно на вихър каруцата/ и да потърсят
помощ да се окомплектова базата, пък да я кръщават както искат. Може и "нон хау" назаем да вземат. Ето например навремето когато имаше преговори за обновяване на въоръжението на армията ни като член на делегацията , а често и неин председател тръгваше за Москва генерал Иван Захариев-два пъти герой на СССР и зам председател на Комитета за дружба със СССР
Като ставаше въпрос за пари, той реторично питаше дали за пари се е бил в Испания с франкистите, дали за пари се е бил в Отечествената война за руснаците?
Театрално започваше да се вълнува, да бърше с носна кърпа очите си...и нещата ставаха. Плащахме главно транспортните разходи и допълнителното оборудване.
Какво обаче да кажат нашите атлантици? Председателят на клуба син на проф Исак Паси-сериозе учен и преподавател, но комунист и то със сериозен принос като творец в тази посока. Заместникът на Соломон Паси проф Иванов син на проф Дунчовска/проф в АОНСУ/ и баща зав отдел на ЦК!?
Баща ми е минал през полка в Граф Игнатиево като негов командир. През 90те мисля че беше първият който публикува статия в "Народна армия" в която фабулата беше тази, че алтернатива различна в този момент за България освен НАТО няма. Той просто предчувстваше как ще се развият нещата в Югославия, и много се страхуваше, че България е без гарант. След време му се обади ген Стоян Андреев/мисля, че беше съветник при Желев/ и му предложи позиция в МО-да оглави екип който да работи в посока присъединяване към Алианса. Помня думите с които баща ми му отказа
-Едно е епистоларно да изложиш от какво се нуждае страната, друго е да правиш разстановки в които да са противници тези с които си летял крило до крило.
Тогава не обърнах внимание на думите му-той беше любител на метафорите.
Сетих се обаче за думите му преди няколко месеца, когато наше подразделение като участник в учение на НАТО отказва да стреля в манекени-мишени с униформа близка до тази на руснаците. Не знам дали това е бил тест или провокация/в случайности не вярвам/, но тези настроения в народа, а от там и във войската трябва да се взимат под внимание. Истина е , че сме обърнали казаците в бягство при Дуран Кулак, но истина е също така, че участващите по късно в различинте побратимявания на фронта са били далеч по популярни от това сражение
Здравей, Оги, наистина инициативата е достойна и има благородна цел, българска цел.
2. Блогът на Калоян(Българска Монархия)
3. Блогът на Единствена
4. Забравеният д-р Ганчо Ценов
5. Българите са стари заселници в македония
6. "Хиляда години от смъртта на Св.Климент ли?"
7. Кроватова България и покръстването на българите
8. Народността на старите македонци
9. Декомунизация
10. Епохални времена
11. Блогът на sparotok
12. Лустрация на агентите на държавна сигурност-петиция
13. Блогът на dimenzed
14. татарски фалшификати
15. Петиция за демонтирането на бургаския "Альоша"
16. Демонтиране на паметника на съветската армия
17. Истината за Украйна
18. АТЛАНТИЧЕСКИ СЪВЕТ НА БЪЛГАРИЯ
19. НАТО
20. Контракоментар с Асен Генов