Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.07.2020 17:03 - За народа
Автор: nkf Категория: Политика   
Прочетен: 2603 Коментари: 9 Гласове:
14


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 
   Колко струва селячеството без предводител? Къде приключва войната поведена без ум и сърце?

                                                                                             /Дракула/
                                                                                         Брам Стокър



           С избухването на поредната политическа криза и неизбежно съпътстващите я "всенародни протести", публличното говорено се нагнети до непоносимост от слова, засягащи негово величество "НАРОДА". От всякъде се чува "какво иска народът" или "какво не иска", разбира се дежурното "народът се събуди"; или драматично-заплашителното "народът изригна", както и "народът търси сметка" и всевъзможни други комбинации с главен субект и действащо лице "НАРОДЪТ!
           За да съм коректен, трябва да допълня, че идеята за действащия или спящия НАРОД битува постоянно във въздуха на публичното и частно говорене, не само във време на криза, както е сега. Битува, разбира се, но не чак така натрапващо се и интензивно. Защо е така? - вероятно по много причини, но остава едно философско прозрение, че когато е спокойно, сякаш народът е вън от призванието да решава съдбата си или нечии други съдби. Дори има народи, които смятат, че са призвани да решават планетарната съдба... Има такива народи - и те са не един, а поне дузина; но с нюансираност на мисията си.
 Така, значи, народът се разбира като един-единствен субект, който е надарен с разум, воля, дух. Народът може да се учи; да се осъзнава; да тръгва на борба; да превзема Бастилията или министерски съвет /според историческия момент/. В крайна сметка, народът може да е победител, и нещо повече - той винаги е победител. Дори да се окаже, че временно губи, то във финалният акорд на дадения исторически момент, е осъден на победа. Осъден от самото проведение, Бог, вселенски дух, съдба, и въобще каквото там е съответното разбиране за метафизичното и свръх - висшето. 
От друга страна, тъй като все пак  на народа му е придадена личностна характеристика или хармонична субективност, той може да благоденства или да страда, да се мъчи. Ако благоденства, то това е, защото е много "умен", "работлив", "талантлив" и въобще изключително добродетелен. Обаче, ако страда, то това е, защото някакви зли тирани, кърлежи, народоубийци, са го пленили, "точат му кръвта", "мъчат" го. Даже, както е казал класикът: "Колят го, както и турци не са го клали". Тук, разбира се, има и втори подход, доста отличителен: казва се, че народът е в лошо положение, защото е "тъп", "мързелив", "малоумен" и въобще "мърша".

              Каквито обаче и да са нюансите, то ясно отграничима е именно идеята, че народът е субект и лично някаква метафизична свръхсъщност го ръководи и му чертае пътят. За да се даде реална дефиниция на това що е народ, то преди това, трябва да се види, откъде идва това поставяне на народа на пиедестал и даже в подножието на "престола господен". 
               Без колебание може да се каже, че в съвременната епоха най-цялостна, философска формулировка на нрода като субект е дадена от просвещенците от 17 и 18 век: Волтер, Русо, Дидро и техните омазани до ушите с кръв психопатични последователи и адепти, като Жан-Пол Марат. Последният, издавал вестник "Приятел на народа"...Нищо, че не се поколебал лично да издава заповеди за избиването на стотици хиляди хора! Хора предимно от народа, разбира се.
Суфизмът на просветителите, от времето на бароковата епоха, намерил своето юридическо изражение в различни харти, декларации и конситуциите; в идеите за "народния суверенитет"; националния суверенитет" и нацията! На същите концепции по-късно стъпил и умопобърканият немски евреин-хомосексуалист Кашел Мордехай Леви, известен и като Карл Маркс.

             Обаче, суфистите-просветители на 17 и 18-тото столетие, не са първоидеолозите на народната субектност или на "народният суверенитет". Корените на тази идея идат от Стария Завет, от самоусещането и самовъзприятието на древните евреи, които въплатили това усещане и лично възприятие в "свещените" си писания, известни като Библия или Тора. Там, те обожествили колективно сами себе си, поставяйки се като "избрани" на Бога си, и поради това  - "святи". Без значение на нищо друго, а само по силата на това, че са евреи. Така, може да се напрви единственият извод, че тази религия е комунитарна по своята същност, базирана на масата, на тълпата, демоса, популоса, паплачта, казано на български. В тези юдейски свети писания е записано едно към едно, че дори самият техен Бог слуша народа, оставяйки го дори да си избира царе. Ето я идеята за народната субектност и народната воля. Грубо, но точно, може да се каже, че това е религия на плебеите, на извънкастовите. Тази идея впоследствие е преминала и в отрочетата на юдаизма - християнството и исляма. А след това и в почти всички политически идеологии и особено в такива, като: социализъм, комунизъм, либерализъм и т.н. "народни управления".

Тук неизбежно трябва да се направи отграничение между току-що описаната накратко комунитарна религия и разклоненията ѝ и религиите/идеите на индо-европейците/арийците, не за друго, а за да се очертае контраста, който в крайна сметка ще ни отведе до извода. 
В предхристиянския/предислямския исторически период, старите индоевропейци имат йерархично възприятие за това, което бихме нарекли за удобство "общество". Това възприятие е базирано на тристепенна основа, и това възприятие се отнася както за обществото, така и за религията. Рамката на човешкото е разделена на три основни касти: брахмани, кшатрии и вайши или свещеници, войни, труженици. Рамката на божественото също е разделена на три: има върховни божества; божества на войната и властта и божества на урожая и труда. Тук, в този религиозен мироглед, човек получава своето място, според иманентните си качества и постижения; според духовно-интелектуалната си същност, а не просто по силата на това, че се е родил еди-какъв си. Този тип религия и светглед са контрастно - аристократични спрямо плебейския юдаизъм/християнство/ислям. Там богоизбрана може да бъде личността, но не и колективът. Това ясно може да бъде видяно в античната - но не само, литература. Да вземем например "Илиада": какво друго е тя, ако не сблъск на конкретни герои, полубогове и богове? Тя е разказ за превъзходни личности, а не история на народи! Именно обаче въпросните герои, полубогове и богове и изходът от техните конфликти, очертават съдбата на "широките народни маси". Всъщност, именно това е точното отражение на природните, вселенски принципи и закони.
Ходът на историята е винаги обусловен от личности, а не от колективи и тълпи. Така е, защото съзнанието е винаги индивидуално, а не общо и точно затова хората са различни и принадлежат на различни духовно-интелектуални нива, което определя и качествата им. В този смисъл, не може да има и такова нещо като "народен дух" или "народопсихология". За мен, лично, всички онези "народопсихолози" са едни мошеници, шарлатани и висши манипулатори. Те не описват "народния дух", а репетират Старозаветната идея за "народа-субект", който твори съдбата си. Ето защо, всички онези твърдения или желания за "осъзнаващият се народ"; за "тръгващият на борба народ",са не нещо друго, а сведение за илюзия или манипулация. Една лъжа.
Тогава, какво е народът?!

           Народът, според интерпретациите на просветителите от 17-18 век, е така нареченото "трето съсловие" или кастата на тружениците - вайшите, буржоата/labores. Останалите две съсловия, а именно: войните/кшатрия/bellatores и духовенството/брахманите/oratores са изключени от народа в качеството му на субект. Не само са изключени, но и са заклеймени, и подложени на изтребление. Санчо Панса осъжда Дон Кихот на гилотиниране! Това е. Това по своето същество е все същата класова борба на другаря Маркс. Това е безкласовото общество, лелеяно още от апостола на езичниците Савел/Павел от Тарс. Той дори го казва в прав текст в едно от посланията си, цитирам: "Няма вече елин и юдейн, мъж и жена, роб и свободен...всички сте едно"! Това  е коренът на "социалната идея" или поне едно от клончетата. Психопатичната страст и борба за "справедливост". Та нима това не намира израз и в плакатното мото на бандитите опустошаващи в момента САЩ: "No justice no peace", под което мото биват избивани хора, рушат се сгради, плаят се магазини, изнасилват се жени? Това е едно Deja Vu. Поредна репетиция.

           Трябва обаче да се признае, че софистите са прави. Защо? Защото наистина съществува грамадна разлика между това, което те определят като НА - Р О Д /трето съсловие/ и онова, което по своите качества е БЛАГО - Р О Д. Едното, НА- Р О Д Е Н О, просто добило битие тук, в материалната реалност, а другото, БЛАГО- Р О Д Е Н О. Второто, имащо не просто съществуване, а осъзнатост за по-висшите нива; не само в материален план, но и в метафизичен. Във вторият случай е налице освен осъзнатост, но и ВОЛЯ за осъзнато, положително действие с проектирана ЦЕЛ. Докато при НА- РОДА, такова нещо няма, той просто си битува и има лимитирано осъзнаване за действителността. Индивидите, съставляващи НА - РОДА  са с дребен мащаб, който не минава границата на "Царството на Цар Стомах" /както гениалният метр Франсоа Рабле е описал това царство във великолепното си произведение "Гаргантюа и Пантагрюел"/.

           Тук ще отворя скоба, за да направя едно езиково изясняване на разглеждания въпрос. За това изясняване, ще използвам понятия от нашия, български език. Така, на български има три думи, които описват представителя на хомо сапиенс, категоризирайки го и те са: хора, човеци, люди. Доколкото ми е известно, такава етимологична класификация отсъства поне в повечето езици. Каква е обаче разликата. Тези, които биха попаднали в категорията хора, имат най-превъзходно качество или те биха попаднали в описателната рамка на това, което се нарича Б Л А Г О - РОД. Хора/Ора-та е коренът на ХАРЕН/ХАРНИ, това е и коренът на думата /х/ариец, съответно на Благ. Не случайно в една от сравнително извсетните, но и най-свещени, мантри/химни от Риг Веда, посветени на Шива, се повтаря пението "ХАР/ен/, ХАР/ен/ МАХА ДЕВ".  Втората група, е тази на човеците, те заемат, разбираемо, едно междинно положение. Трета понятийна група, е тази на людете. Именно тя е групата, която е и най-обхватна - тази на НА- Р О Д А, на просто съществуващите; онези, чийто мащаб е бита, стомаха и чисто физиологичното. Ето защо има словосъчетание "простолюдие" и контрастно невъзможно е да има "простоХОРИЕ". Църковният "език" очевидно отчита тези разлики и борави в каноничната литература предимно с понятието "люди" И това е нормално, тъй като, както казах вече, християнството е религия комунитарна, каквито са и юдаизмът, и ислямската вяра. Принципът на общото, върху който те са построени, е прокетиран да отхвърля по-горе стоящото; на по-висшето.

Сега, след това допълнение, ако трябва да се върна на народа, на когото му е придадена субектност, творец на съдбата си, а от там, на политически демиург, трябва да кажа, че хоризонтът на неговата съдба не би могъл да надхвърли битийното, сиреч - битовото, сиреч - стомаха и физиологията, телесното. Доколкото в съзнанията на индивидите, съставляващи народа, би се появило нещо по-висше, то това по-висше не би могло да бъде друго, освен мътната, неясна и най-вече илюзорна идея за "справедливост". Докато, все пак,  битийното и материалното са ясни, тъй като се заключават в задоволяването на чисто соматични желания, то "справедливостта" не е толкова ясна и обикновено се възприема в приложението на принципа - "преразпределение на материалните блага". Материални, защото людете, нямат идея за метафизика. Както казват най-изтъкнатите представители на народа, като другарят Тодор Живков: "Народът разбира суверенитета, като да има какво да яде и да пие". Трябва да призная - прав е геният от Правец. Не веднъж съм чувал от устите на безизвестни "народни синове", че "какви идеали, какви пет лева, народът е гладен"!
И те са прави - това е идеалът на "широките народни маси": "Пет бири и музиката да свири", плюс, разбира се, кебапчета на корем, а вече и ако има някоя сгодна женица за сладко прегрешение... Ето, пострили сме, значи, рая на земята.
Тогава, народът се чувства като изкачил "стълбата на Смирненски" и като един колективен Фауст би извикал: "О, миг поспри, толкова си хубав". Само че мигът не може да спре, защото, ако спре, то значи битието ИМ да изчезне тутакси и да се открие метафизичният свръх свят. Обаче спирането на мига, тоест спирането на времето, означава преминаване в небитието, сиреч в Елисейските полета, Тир Наног, Шангри-Ла, Хадес, тоест...смъртта. Обаче точно това всеки редови народен човек не иска, защото умира от страх пред тази неизбежна в крайна сметка перспектива.
Само на най-отличните и най-превъзходните е позволявано да спрат мига и да пребивават още прижеве, за малко, в Елисейските полета/Хадес. Затова само на Еней е било позволено да влезе в другия свят, воден от кумската Сибила и после да се върне обратно. Но така е, природата, вселената е йерархична, дискриминационна, такъв е и самият живот. Апропо, способността за дискриминация, сиреч способност за отличаване и разграничаване, е онази способност, която е проява на висшкия разум; проява и на креативност. Напротив, всеки порив за унификация/унитаризъм/комунитаризъм ,е проява на силите на етропията, обезличаването и в крайна сметка - разрушението.

          Затова, народът не може да се "събуди"; не може да тръгне на "борба"; не може да бъде "герой" /колективен герой/. По същите причини не може някак си така, колективно, да се "осъзнае". Тази неспособност добре е разбирал ученикът на Платон Аристотел и затова, съвсем не случайно, той е описал формата "народовластие", като най-лоша и упадъчна. Е, все пак, казва пак той, че "охлокрацията", сиреч "властта на тълпата", е още по-лоша. Къде обаче е границата между тълпа и народ и, ако дори я има, доколко е силно разграничителна?

          Политиката и властта никога не са били прерогатив на народа и никога не са били част от патримониума му, ако мога да използва в този случай на описание това понятие. Властта, суверенитета, не са книжни дадености, съществуващи собствено в народа, само по силата на конституционната норма. Властта е висше явление, което е градивно, само, доколкото е налице осъзнатост и висша перцепция за това.
Тя, властта, е метафизика и е тайнство, до което имат достъп малцина; но не и колективни сборища от народностен тип. Няма нещо по-страшно, ужасно и разрушително от това, властта да попадне в ръцете на "народен човек", защото няма по-гнусно и долно същество от този същия "народен човек". Какво представляват людите, можем да установим от баналното ежедневие: те мамят, къде на дребно, къде на едро; гледат те да са "добре", без оглед на добрите нрави и добродетели. Като цяло еквивалентът на "народното добруване" е личното материално облагодетелстване и нищо друго. Това впрочем не е случайно, защото консистентния израз на материалното са парите, а няма по-изравняващ фактор от тях. Парите, тяхното наличие, дават възможност и на най-презреният и долен типаж да се издигне, когато е налице "народовластие". "Парица е царица" е неизтребимата философия на простолюдието. Народният човек да седне върху чувал с пари и да извика "И аз съм нещо бе", е апотеозът на всички видове "народовластия" и комунитаризми. В този смисъл никак не е случайно, че в Стария завет, финалът на историята ще бъде тогава, когато еврейският бог, раздаде всички богатства на земята на избрания си народ и ще го направи всевластен. Това обаче ще е крайната точка на ентропията, отвъд която "народовластието" просто ще умре.
 
         Народът винаги си избира водачи подобни на него, те са отражение на собствената му психическа ограниченост. Така е и понастоящем в нашенската политическа криза: народът вече не харесва водачът си Борисов, пред когото съвсем доскоро се умиляваше до сълзи от него, а женичките се подмокряха от "мачовският" му вид. Сега народът е припознал други водачи, пак подобни на него, които ще го изведат до леляната справедливост и "пет бири и музиката да свири", разбира се с кебапчета и сгодни женици. Нима именно водачи сега не са такива плебеи като другарят Енчев, реинкарнираният Санчо Панса в лицето на Бабикян; милиционерът Енчев; варненската ултра-простакеса Томова; приличащата на евтина порноактриса Мая Ма, адвокатчето Генчо, с вокабуларност на уличен гамен...? Народът очевидно е забравил, че само преди седем години проклинаше и протестираше срещу сегашните си "водачи". Паметта обаче никога не е била част от психическата кондиция на "широките народни маси". Паметта е историята, а тя, историята, винаги е била достояние именно на Б Л А Г О - РОД-а. Паметта и историята са израз на това ДА БЪДЕШ, а народът не иска да БЪДЕ, той иска ДА ИМА! Чрез ИМАНЕТО, той осъществява възпроизводството си в битието.

              Всичко казано за народа обаче, не бива да се възприема като крайно отрицание или пък, недай Боже, омраза за него. Не! Хегел казва, че всичко съществуващо има причина и следователно е разумно. Ни най-малко бих се наел да споря с блестящия Хегелов ум и затова ще се съглася с него. Действително, щом нещо съществува, значи то си има причина и тази причина обуславя значението и полезността. Затова, казвам, че народът си е народ; той е такъв, какъвто е: крадлив, лъжлив, долен, безчестен. Изобщо по планетата земя няма нито "умни народи", нито "народи герои", нито "осъзнали се народи", а още по-малко пък има "богоизбрани народи". Всички народи базисно си приличат, ако и да не са еднакви. Народът винаги има нужда от своите самураи, патриции, рицари, аги, кшатрии; превъзходни лидери от благите хора, които да го възпитават и да му сочат големите цели, които са отвъд мащаба на стомаха. Народът е дете: капризно, глупаво, палаво, жестоко, което трябва да се води за ръка през циклите на времето. Той обаче няма нужда от по-сръчните си събитийци- тарикати, които го грабят и после сядат на торбите с пари и крещят, колко  са "велики" и недостижими. 
Наистина, народът не може да бъде идеализиран, защото няма за какво-народен идеал НЯМА и никога не е имало. Френският крал Луи XV -ти /ако не се лъжа точно той/, е казал синтезирано една мъдра истина за народа, а именно: "Народът може да бъде само обичан"! Перфектно и точно, по кралски. Който разбрал, разбрал.
            
 




Гласувай:
14



1. blackpredator - :)
19.07.2020 17:47
бе и аз, "Който разбрал, разбрал."
моят любимец Маркс е казал, че "народите мислят с векове, но действат с часове"
цитирай
2. nkf - бе и аз, "Който разбрал, ра...
19.07.2020 17:57
blackpredator написа:
бе и аз, "Който разбрал, разбрал."
моят любимец Маркс е казал, че "народите мислят с векове, но действат с часове"

Хипотетично да предположим, че е така, както казва Кашел; но тогава как следва да се обясни, че сега "народът" протестира срещу довчерашния си любимец, оглавен от онези, срещу които преди няколко години също протестираше?
цитирай
3. fun1001 - ...чудесно есе, мартин!...за съжаление, плебса, е необходим, като Публика / доказва се..ето нА))))
19.07.2020 18:55

Затова, народът не може да се "събуди"; не може да тръгне на "борба"; не може да бъде "герой" /колективен герой/. По същите причини не може някак си така, колективно, да се "осъзнае". Тази неспособност добре е разбирал ученикът на Платон Аристотел и затова, съвсем не случайно, той е описал формата "народовластие", като най-лоша и упадъчна. Е, все пак, казва пак той, че "охлокрацията", сиреч "властта на тълпата", е още по-лоша. Къде обаче е границата между тълпа и народ и, ако дори я има, доколко е силно разграничителна?
цитирай
4. germantiger - за съжаление на хора като теб трибуна и реална власт няма да се даде
19.07.2020 19:29
за пореден път съм напълно съгласен с изложеното от теб

въпроса за йерархията и ликвидирането на елита от избрания народ е засяган къде ли не - от протоколи до бол ревизионисти

научих и немалко ново от всичко в твоя текст

......

бих стигнал и по-далеч или до различното: народа е лайно, но понякога както знаем аристокрацията ражда боклуци, а от плебса макар и рядко се въздигат титани

разбира се, стремежа на избрания божи народ и неговите службащи да разрушават и объркват е хилядолетен

постинги като твоя трябва да звучат от тв екран и ежедневник, но няма как да стане, зщаото знанието и истината са опасни и вредни за господарите на света

и понеже аз не съм крал - по-често презирам народа, включително и себе си
цитирай
5. nkf - Затова, народът не може да се &...
19.07.2020 21:19
fun1001 написа:

Затова, народът не може да се "събуди"; не може да тръгне на "борба"; не може да бъде "герой" /колективен герой/. По същите причини не може някак си така, колективно, да се "осъзнае". Тази неспособност добре е разбирал ученикът на Платон Аристотел и затова, съвсем не случайно, той е описал формата "народовластие", като най-лоша и упадъчна. Е, все пак, казва пак той, че "охлокрацията", сиреч "властта на тълпата", е още по-лоша. Къде обаче е границата между тълпа и народ и, ако дори я има, доколко е силно разграничителна?

Здравей, Юлия. Права си, че е необходим като публика, но публика, която има и сценична роля.
цитирай
6. nkf - за пореден път съм напълно съгласен ...
19.07.2020 21:25
germantiger написа:
за пореден път съм напълно съгласен с изложеното от теб

въпроса за йерархията и ликвидирането на елита от избрания народ е засяган къде ли не - от протоколи до бол ревизионисти

научих и немалко ново от всичко в твоя текст

......

бих стигнал и по-далеч или до различното: народа е лайно, но понякога както знаем аристокрацията ражда боклуци, а от плебса макар и рядко се въздигат титани

разбира се, стремежа на избрания божи народ и неговите службащи да разрушават и объркват е хилядолетен

постинги като твоя трябва да звучат от тв екран и ежедневник, но няма как да стане, зщаото знанието и истината са опасни и вредни за господарите на света

и понеже аз не съм крал - по-често презирам народа, включително и себе си

Здравей. Напълно съм съгласен, че и при така наречената аристокрация също има изродяване и деградация; както и от народа често-често излизат превъзходни хора. Това са факти, познати доволно в историята. Аз обаче съвсем умишлено не коментирах тези неща, защото исках да се съсредоточа върху принципа и да не утежнявам текста с примери от от противоположното. Освен това, както и в статията казах, в кастовия ред човек е заемал мястото си съобразно именно вродените си качества. Така е били, но после самата система "кристализира" и застива. Разбира се можеше да се сложи коментар за фалшивата, назначена от църквата аристокрация, но писанието наистина щеше да стане предълго и трудно четимо.
цитирай
7. batogo - !!!:))) Чест и почитания за Истините, които си извел и публикувал в този твой превъзходен анализ, Мартине!
20.07.2020 10:10
Просто няма какво да се добави, а ползите от това четиво могат да бъдат съществени за онези, които могат да осъзнаят в дълбочина написаното от теб!
Шапка ти свалям!
цитирай
8. nkf - Просто няма какво да се добави, а ...
20.07.2020 15:20
batogo написа:
Просто няма какво да се добави, а ползите от това четиво могат да бъдат съществени за онези, които могат да осъзнаят в дълбочина написаното от теб!
Шапка ти свалям!

Здравей, Оги. Благодаря за положителния отзив.
цитирай
9. elizabethborislavova - Какво толкова е написал, въздух,
12.08.2020 22:01
nkf написа:
batogo написа:
Просто няма какво да се добави, а ползите от това четиво могат да бъдат съществени за онези, които могат да осъзнаят в дълбочина написаното от теб!
Шапка ти свалям!

Здравей, Оги. Благодаря за положителния отзив.

цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: nkf
Категория: Политика
Прочетен: 2524096
Постинги: 393
Коментари: 3802
Гласове: 20179
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031