Платон обяснява различните видове държавно управление с вродените душевни и умствени качества на онези, които съставляват дадените управления. Така, той описва подробно какъв е характерът на хората най-склонни към демокрация или характерът на най-склонните към аристократично управление. По този начин той подчертава, че човешката душевност е в основата на всичко, което се върши и същинската работилница на феноменалния свят.

Започвам с това Платоново обяснение, защото то, със своята истинност, е не само вечно валидно – поне докато хората съществуваме в това душевно състояние, - но и защото е една формула, която приложена за конкретен случай, дава търсения верен отговор.

И така – македонистите! Следвайки Платоновата концепция, че всяка идеология е отражение на определен вид индивидуална или колективна психика/душевност/, следва да се види на каква психика е отражение македонистката идеология. А, че македонизмът е именно идеология, а не национална идентичност, смятам за толкова очевидно и безспорно, че не виждам смисъл да се губи време в доказването на това и в настоящия текст.

Все пак ще припомня накратко какви са целите на македонизма, защото това има пряка връзка с тукашните македонисти. Целите на македонизма, според мен, са две: първата е, откъсването на една значителна част от югозападните български земи и българско население от България. Самото откъсване е стартиране на едновременен процес на отродяване от българското самосъзнание, култура, език, история и асмилация в политическата доктрина на македонизма, налагаща напълно фалшива идентичност. Важен момент, който не бива да се пропуска тук е обстоятелството, че македонизмът е процес, преход, към сърбизацията. Тоест, Българите, на които им е натрапен македонизмът, да се слеят след няколко поколения със сърбите и да станат част от сръбското племе и сръбската държава. Това, между другото, съвсем ясно е казано от Стоян Новакович преди повече от век и половина. Втората цел на македонизма е, заедно с асимилацията на Българи и български земи, да асимилира и българската история. Така, Кирил и Методий стават македонци; Цар Самуил – македонски цар; огромна част от възрожденците; Охридската архиепископия – македонска църква; Самуиловото царство – македонско царство; Даме Груев, Пърличев, ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ- македонци, бащи на модерната македонска държава. Тоест тук е налице кражба на история. Тук е налице кражба на култура; кражба на личности и фалшифициране на тяхната памет, която без никакво съмнение е именно българска. Тук, най-после, е кражба на култура, на бълграска култура, като ѝ се сменя етикета. Тази кражба цели ДЕЛИГИТИМИРАНЕ на основанията за съществуване на България ВЪОБЩЕ. Така, целта е българската култура и история и българските исторически фигури да станат първоначално и за известно време „македонски“ и „македонци“, а след време – сръбски и сърби. Крайната цел е, Кирил и Методий да станат именно сърби, средновековната българска империя – сръбско царство и т.н. С една реч – пълно унищожение на България във всеки един смисъл. Ето това от много десетилетия са подготвили и замислили за нас „братята“ сърби! Впрочем, за мен лично е позор, ако някой би ми приписал братство с тези шумадийски нещастници, с манталитет на цигани. Да, точно така – те имат манталитет на цигани. Това не е обида, нито проява на омраза, а обективна констатация.

Истината, която много трудно би могла да се прозре в рамките на българската среда е, че сърбите, на едно дълбоко ментално ниво, ужасно завиждат на България, толкова ужасно и болезнено, че като компенсаторен механизъм на чувството си за малоценност са създали смехотворното си прословуто „високомерие“ към нас. Всъщност, не е смешно, а е тъжно. Ако някой се запита защо това е така, веднага ще поясня накратко. Сърбия и сърбите се обособяват в покрайнините на България; въз основа на българския език, култура и държавна традиция. Сръбският език е един профанизиран, простолюден /той и така си звучи-глуповато и простовато/ диалект на българския език. Сръбската държава дори няма своя столица и доколкото е имала столици за кратко-то това са все български градове – Охрид, Белград, Ниш и т.н. Даже прословутото Косово, което сърбите смятат за „люлка на сръбството“, е българска провинция, пълна с църкви и манастири, които са български. Без България, сръбството би било по-малко и от нищо. То обаче, сръбството, вместо да оцени по достойнство даденостите, включително историческите, то умира от завист, комплекси, отровна злоба и ненавист към всичко българско. И тъй като сърбите са напълно негодни за да бъдат войници и винаги са губили, когато са срещали българската войска, те не могат със сила да унищожат България и затова са прибегнали до хитрата, джебчийска кражба, известна ни като „македонизъм“. Впрочем, чудно ли е, че турбо-чалгата, циганските кючеци, притворени в „поп-музика“, се пръкнаха именно в сръбска среда и сърбите масово ги припознаха като своя най-интимна същност? Шабан Шаулич, Лепа Брена, Цеца Величкович, Александър Милич, фамозният Горан Брегович, това е „върхът на сръбската култура“.

Смятам обаче, че сърбите не бива да бъдат съдени за това, което са. Те са такива, каквито са и сигурно така трябва да бъде. Не можем да им се сърдим. То е все едно да се сърдим на свинята, че е свиня или да я осъждаме за това. Разбира се, далеч от такива мисли и пориви. Това обаче не означава, че не трябва да сме напълно адекватни към реалното сръбско отношение към нас и че не трябва да го неутрализираме.

Неутрализирането минава през неутрализирането на вътребългарските сърбомани. Да, сърбомани! Македонистите или тези, които защитават македонизма в България, са всъщност сърбомани.

В България сърбоманството има своите корени още от средата на деветнадесетото столетие и е свързано преди всичко със сръбската пропаганда в Македония. В този исторически момент определени лица в Повардарието започват да минават на страната на сръбския шовинизъм и да поддържат сръбските завоевателни стремежи. По-късно, сърбоманството намери поддръжници и в други части на България, но отново сред конкретни не големи обществени среди. Лицата в България, които започнали да подпомагат сръбската кауза и държава, са главно от онази напълно неустойчива, психически слаба и нискокултурна /често напълно необразована/ част от Българите, които по правило принадлежат към най- нисшите обществени среди на българския народ.  Това са онези среди, където нихилизмът, социализмът и всякакви други комунитарни идеологии са пуснали плевелен корен; среди денационализирани и изродени от панславизма и руската имперска политика. Струва ми се, че всред гореизброените, нихилизмът плюс липсата на знание, плюс ниската култура е люпилото на сърбоманията, и въобще на всякаква омраза и негативизъм към България.

В България психологическият нихилизъм /нихилизмът освен фрустрация и комплекси, нищо друго не ражда/ буквално сътвори социалистическото движение. Движение, което още от самото си начало беше антибългарско по своята същност; антивъзрожденско. Социалистическите среди станаха  по тази логика естествени сърбомани. Сърбоманството обаче намери политическа изява и сред редиците на БЗНС, тоест в средите на най-нискокултурните Българи. Като главен изразител обаче беше самият лидер на тази партия от фашистки тип – Александър Стамболийски, който също спада в категорията простак. Струва ми се, че предател е твърде слаб епитет за този човек.

Във времето на Царство България сърбоманството все пак не беше държавна политика, като изключим годините на управление на БЗНС; но след руската окупация и превратът на 09.09.1944 г. и инсталирането в България окупационно съветско правителство с марксистко-сталинистка идеология, превърната в официална, сърбоманството и македонизмът станаха държавна политика. Тоест, антибългаризмът окупира България.

Комунистическата партия в България, особено под ръководството на съветския гражданин Георги Димитров, който дори не е владеел добре български език, започна активно да работи за сръбската кауза, която тогава – 40-те години- вече беше предрешена като социалистически югославизъм.

В онези времена, от своите среди, комунистическата партия отгледа едни полуинтелигенти, които нямат българско самосъзнание, нямат никакво чувство за връзка с България, с нейната история и култура; нямат идея за нейните истински интереси и път за развитие; за мисия и призвание. Тези бяха и са едни парвенюта, първо поколение ПООБРАЗОВАЛИ СЕ. Те, научавайки било то руски, или сръбски, или и двата, тук-там френски или немски (донякъде); попрочели литературните напъни на „Травнишка хроника“ и задължително умиращи от възторг по Милан Кундера (ренегатът Кундера, разбира се, не е сърбин, но за тукашните яйчени глави, е задължителен интелектуализъм). Същите, поставени от престъпната им партия на високи позиции, стъпили на базата на полуобразоваността си, започнаха да презират потиснатия и поставен в условията на чужд окупационен режим Българин. Започнаха да му обясняват с цинизъм и неприязън кое-как е! Разбира се, Българите като цяло никога не приеха цялата тази работа с македонизма и комунизма и затова, тези полуинтелигенти, довчерашни босяци и шумкари, започнаха да негодуват и да наричат Българина прост, недодялан, предател, задето участвал – моля ви се, - в окупация на Гърция и Сърбия! Тоест, другарите развиха синдрома на Пенчо Славейков и нихилизмът им, след 1970 г., започна да навлиза в друга фаза. Те започнаха да виждат международната ситуация, стъпили на базата на собствения си мащаб. Става дума за личностен мащаб.

За тукашните сърбомани-комунисти югославия се оказа мечта, защото там социализмът бил с „човешко лице“ /м-да, затова припадат по Кундера/ и имало дънки, шоколад и порно списания по реповете. Разбира се, няма какво да си кривим душата, социализмът в България осигури такава битова мизерия и недоимък, че наистина Българите гледаха с чувство на омерзително самосъжаление наличието на такива прости неща в Белград и Ниш като дъвки и италиански обувки. Някъде, в онова време, комунистите започнаха да заразяват и други Българи с по-ниско личностно ниво, с идеята за „великите сърби“, които са „голяма работа“.

Да, за съжаление, точно това е мащабът на сърбоманите и комунистите в България: дъвки, шоколад, дънки, списания, обувки, тоест – имат битово съзнание. Имат съзнание на плебеи! Те никога не надскочиха това ниво и никога няма да го надскочат. Техният мащаб е тук и сега, и се измерва със стомашния обем и дълбочината на портфейла; както и с пълзенето по стълбицата на властта или службата. Дотам! Такива нямат историческа памет, нито е възможно да имат идея за бъдеще.

Сега, същите тези битови човечета, ни убеждават без умора, че трябва да признаем македонизма с все претенциите му за анексиране на българската история, култура и личности. Сега, тези нихилисти, левичари, са се прикрили под маската на либерализма и човешките права. Оказва се, че те са крепители на принципа на самоопределението и са модерни „европейци“, моля ви се. Разбирате ли за какво става дума? Ченгета от държавна сигурност като агент „Алберт“, синчето на разградски комунисти и домакин на Тодор Живков в ловните му излети, червенобузото момченце Прокопиев; вещества като професор Кьосев и хибридът Смилов! Цялата тази разглезена с мита за "социализъм с човешко лице" пасмина от синчета и дъщерички на комунистическата висша номенклатура, които сега са обаче „либерали“.

Те няма да се променят. Никога! Обаче, елитът в България сериозно трябва да се замисли за ефективен начин за париране на Пенчославейковщината, сиреч на нихилизма.

Един от главните проблеми на българската менталност е именно нихилизмът; а другият – липсата на желание за познание и градивност. В миналото не е било така; но сега Е!

Впрочем, битката със сърбоманството, но и с комунизма, би била най-успешна именно с тези средства – анихилация на нихилизма и просвещение.

_________________

*Парафраза- това е точната дума, която се употребява на български език за допълнително изясняване на фраза; а не руският вариант „ПЕРЕфраза“

** Пенчославейковщина – Явление, което се наблюдава обикновено при първото поколение интелектуалци, които научавайки нови идеи и добивайки по-широко познание, осъзнават, че масата от хората не ги разбира. В изблик на фрустрация и огорчение, по правило обявяват народа за „мърша“. Първото поколение интелектуалец е пример за неустойчивост и затова често-често именно от тези среди са произлизали и големи ренегати. Прослойката на интелектуалците, като е апотеоз на буржоазията /третото съсловие/, е контрастно доказателство за абсолютното превъзходство и недостижимост на старата съсловно-благородническа аристокрация и доказателство за пълната несъстоятелност както на самия буржоазен модел, така и на социалистическия.