Голямата трагедия на България е нихилизмът!

    Не съм от почитателите на личните критики и любител на персоналните разобличения освен ако не става дума за личности в политиката и управлението – и то на най-високо ниво; но има една определена категория особено противни люде, които са толкова досадни с претенцията си, че неизбежно се стига до момент, когато трябва поименно да им се обърне внимание.

Въпросните противни люде не биха били проблем, ако в своя си близък кръг изказваха мислите си, колкото и абсурдни да са те. Обаче - не! На тези се дава постоянна трибуна било то по телевизии, или по печатни и електронни издания като „Дневник“ и „Дойче веле“. Между другото, не е странно това. „Дойче веле“ се е превърнало в рупор на крайната левица и на неомарксистите, и въобще на комунисти от всякакъв вид.

Да се върна обаче на персоната.

Другарят Ивайло Дичев – потомствен номенклатурчик и комунист, превърнал се в съвременен ляв либерал и марксист, - ни е поднесъл поредния си графомански изблик, от който разбираме, че хигиенна мъка гнети нежната му червено-розова душица.

В кратичка статия, отпечатана в „Дойче веле“, а после препечатана в новото „Работническо дело“, на потомственият комунист и крупен медиен магнат и „бизнесмен“ Иво Прокопиев, Дичев със сълзи е излял възмущението си.

За какво иде реч вкратце: другарят Дичев ни е показал, че разбира специфичната връзка между натрупването на отпадъци и влошеното психическо състояние, често изразявано с депресия, на този, около когото се трупат отпадъците. Другарят Ивайло Дичев не ни е осведомил, може би защото не знае, че свръх-хигиенизирането, е също индикация за психически проблем.

Оттук нататък другарят Дичев се закахърил колко мръсна била София, пък колко неугледна и т.н. Разбира се, другарят Дичев, не е пропуснал да подпъхне, ей-така, уж между другото, колко чисто и хубаво е било през непрежалимия за него социализъм.

Естествено, Дичев е лъжец и безчестник, като всеки комунист. Дичев е и глупак. Това го казвам с пълното съзнание за сериозността за тази тежка констатация. Другият голям проблем е, че Дичев е преди всичко нихилист с тежък ментален недостатък, криещ се под казания нихилизъм.

Имам добра представа за душевния свят на другаря Дичев, тъй като съм чел не една, две или три негови статии посветени на сами по себе си важни по своя характер въпроси. Статиите на Дичев обаче никога не са били на нивото на обсъжданите в тях теми и в този смисъл Дичев е един профанизатор и елементарист.

Така, другарят Дичев, е постъпил в захванатата от него тема за отпадъците и неугледността. Както казах обаче по-горе, Дичев е лъжец и глупак, и сега ще се обоснова.

Преди всичко, нека кажа, че не отричам наличието на разпиляни отпадъци тук-там из градската среда, НО! София и особено останалите български градове – малки или големи, - не са по-мръсни от повечето градове в Западна Европа. В никакъв случай, а дори напротив. Рим, Париж, Мадрид, Барселона, Неапол, Марсилия, Бирмингам и т.н. са много по-мръсни и дори несравнимо по-мръсни, отколкото София, пък да не говорим за Пловдив, Стара Загора или Бургас.

Да не пропусна САЩ. В никакъв случай! Никога не съм бил в там, макар и с голямо удоволствие да бих направил една екскурзия до великата република; но имам не малко близки, които са били там – работили са и са живели в различни американски градове; виждал съм снимки, разказвали са ми надълго и нашироко за впечатления и опит. Та, затова зная, че там има места, които ако не се развява тук-там звездният флаг, човек би си помислил, че е някъде в Африка-толкова мръсно, неугледно и занемарено. И това не са малки кварталчета или една-две пресечки, а цели градски зони, продължаващи с километри, „украсени“ с битови отпадъци.

Тук ще си позволя едно мое, лично виждане. За съжаление, цивилизацията – особено настоящата, християнска, еснафско-консумеристка и материалистическа цивилизация, с присъщия ѝ хедонизъм и т.н., има своята много тъмна страна и един от аспектите на тъмната ѝ страна, е проблемът с отпадъците. Планините от отпадъци, които замърсяват природата, тровят и дори буквално задръстват човешките тела. Впрочем, не само човешките.

Дичев, ако не знае за нещата, които маркирах по-горе, значи е наистина глупак. Той обаче не споменава в статията си нещо, което да наведе читателя над мисълта, че има знанията за другите части на Европа и света.

А защо Другарят Дичев е лъжец? Ами, много просто. Като оставим настрана факта, че е комунист, а всеки комунист е лъжец, то Дичев пропуска конкретни факти. Фактите са, че след 2000 година се положиха големи усилия и се вложиха доста пари – бюджетни и от еврофондове, - в екология, в това число, закриване и премахване на незаконни сметища; изграждане на пречиствателни станции, канализация, водни цикли и т.н. Определено и сметосъбирането отдавна не е на първобитното ниво от времето на социализма.

Другарят Дичев лъже, че по времето на социализма е било „по-чисто“, моля Ви се. Аз, макар и дете, помня последните години на социализма. Помня и как стоеше въпросът със сметта. До блоковете имаше едни грамадни, раздрънкани контейнери тип „танк“. В тях се изхвърляха отпадъците. Помня каква смрад се носеше от въпросните „танк“-ове и каква помия течеше от тях и какви локви образуваше тази помия. Помня и какво чудо беше през летните жеги… И всичко това, пльоснато в междублоковите пространства, където тогава децата играеха масово.
Това беше "чистотата" на социализма...

Сега отдавна не е така, разбира се! За това обаче другарят Дичев и думичка не обелва.

Тук, в Бургас, в парковете, има заградени с ажурни огради места, предназначени за разходка на кучета. Има поставени специални кутии с найлонови ръкавици и торбички за събиране на кучешки екскременти. Хората ги използват!

Всичко това са безспорни неща и човек би трябвало да е или завършен идиот за да не ги види и отчете, или злонамерен мръсник, та да ги подмине с мълчание и дори да каже, че не съществуват. Е, другарят Дичев е и идиот, и злонамерен мръсник.

Проблемът с Дичев и Дичевците е НИХИЛИЗМЪТ. Да, комунизмът особено силно разви нихилистичните нагласи сред населението в България. Съвсем целенасочено, разбира се.

Колкото до неугледността, която мачка „тънката естетика“ на другаря Дичев, ами… Българските градове буквално бяха окепазени от естетическа гледна точка именно по времето на социализма. Времето на социализма, когато бащицата на глезльото Дичев е бил от висшата номенклатура и има своя принос в градската антиестетика.

Така е обаче, комунистите никога не успеха да станат истински елит – нито тогава, нито сега. Видно е, че въпреки напъните си, другарят Дичев не разбира, че истинският културен елит е този, който възпитава народа и който поставя моделите за красота като репери на епохите. От мандраджии и кундурджии елит не става! Така, Дичев дълбоко в себе си разбира, че самият той е по-малко и от нула и затова изпитва явно фрустрация от това, че е жив въобще, та компенсира като излива омраза към всичко Българско и към България като цяло. Все пак, комунистите са най-страшните българофоби.

Та, като става дума за отпадъци, преди всичко трябва да се справим с отпадъка на нихилизма и да се намери най-после начин, комунистическите отпадъци, от типа на Дичев, да бъдат премахнати от образователната и административната система. Предполагам, че не е никак учудващо защо България, макар и правещаа правилни стъпки, макар и вървяща в правилна посока, се влачи на опашката в ЕС?
Ами, така е, защото „интелектуалци“ като Иво-Дебила-Христов, комунистическият истърсак Ивайло дичев, „историкът“ Пантев и т.н., са людете, които и до ден-днешен обясняват кое-какво е и кое е правилно и грешно и т.н. А тези са едно нищо, наистина. Отровната смрад на тези отпадъци е много по-страшна от всеки друг отпадък.