Настоящата 2024 г. ще бъде запомнена с пиковите горещини и с политическия феномен на избори в повече от 97 държави в света, сред които и най-многолюдните: Индия, САЩ, Индонезия, Мексико, Пакистан, Бразилия, а също и Европейския съюз, който не е държава, но има белезите на конфедерация. Над два милиарда души ще застанат пред урните за да упражнят своя вот или вече са го направили.
Все така обаче, най-важните за света избори за власт – за глава на изпълнителна власт - без съмнение са в САЩ. Защо именно изборите в САЩ са толкова важни, смятам е разбираемо в различна степен за всеки един и за това няма да давам пояснение по тази тема, а и не е предмет на сегашното ми писание.
     И така, кандидатите за президент на САЩ са почти сигурни, макар да има известна възможност очерталият се кандидат на демократическата партия все пак да не е Камала Харис – всичко зависи от конвенцията на демократите в началото на идния месец август. Аз лично допускам, че е възможно да има смяна на кандидата на демократите при номинациите и в крайна сметка срещу Тръмп да се изправи друг, а не сегашната вицепрезидентка Камала Харис.
От страната на републиканската партия кандидатът за президент е ясен, а именно фамозният и не по-малко одиозен Доналд Тръмп. В неговата личност са съсредоточени въжделенията и опасенията на особени политически, икономически, идеологически и геополитически субекти и фактори, а и отделни личности: всяка със своите представи, доколкото и докъдето се простират познанията й.

И тъй като Доналд Тръмп има вероятност – според мен нищожна вероятност – да стане президент на единствената глобална суперсила САЩ, то следва да се посочи какво е известно за него, като политик и дори личност и как това би се отразило на външната политика на САЩ. От друга страна е необходимо да се посочат известните геополитически вектори на САЩ, обуславящи външната им политика.

    За Тръмп като политическа фигура.

 Известно за Тръмп е, че той е някакво изключение в американската политика, своего рода рушител на политическия ред и баланс в САЩ, установен след гражданската война там от 1861-1865 г. Доналд Тръмп не е републиканец в истинския смисъл на думата и не е автентичен представител на републиканската партия. По абсолютно същия начин той не би могъл да бъде и демократ, ако би бил представител на демократическата партия в момента. Тръмп е популист, или както са наричали тази особена категория политикани – именно политикани, а не политици – в класическия период на стария Рим популари. Яростни врагове на популарите в някогашната римска република са били най-сериозните държавници, юристи, мислители и оратори като стоикът Марк Тулий Цицерон и Марк Катон. Да, популизмът не е съвременно явление и има своите корени далеч назад във времето. Единствената и може би най-главна обща черта между античния популизъм и сегашния е, че и двата са крайно вредни за държавите и обществата. Друга обща черта е, че популизмът се проявява винаги в моменти на криза на политическия елит. Ето защо Тръмп е симптом на кризата, проява на заболяването, а не лекарство или някакво средство за лечение.

Тръмп успя да овладее радикалните, както и периферните, маргинални гласоподаватели на републиканската партия: разните „чаено парти“, „горди момчета“, аморфната маса от дълбоко провинциални МАГА фенове и т.н. Големият корпус от класически, традиционни републиканци просто са принудени да се съобразяват и да приемат Тръмп и дори биват въвлечени в популистката му вакханлия. Тук трябва да се каже, че моделът, по който Тръмп фактически овладя до някаква не малка степен републиканската партия не беше негово творчество, а беше заимстван от демократите. Аналог на Тръмп в демократическата партия беше Барак Обама, той по същия начин почти овладя партията, качвайки се на гърба на популизма, повеждайки радикалната левица и периферните откровено социалистически и марксистки течения, гравитиращи около демократите.

Обама и неговият популизъм, както и въвеждането на редица социалистически политики и мерки в политиката на САЩ, оставиха страната в тежко положение. Тръмп е огледално същото, но с цветовете на републиканците. Може да се каже, че политическата сцена в САЩ се превърна в терен, на който се сблъскват две политически малцинства – крайната левица и условно наречената крайна десница, и двете облечени в тежък популизъм.

В своята същност демократическата и републиканската партии са центристки партии, защото отразяват политическите разбирания на средната класа в САЩ. Разбира се има разлики, които се нюансират най-вече по отношение на данъчната тежест, абортите и легализацията на леките наркотици. Тези бяха големите политически спорове и разломи между двете партии до момента на появяването на Обама и малко след това на Тръмп.

Тръмп въведе особен дневен ред в политическото говорене, повдигайки значими теми, но по начин, който е несъстоятелен и няма да доведе до разрешаване на проблематичните въпроси. Единственото до което може да доведе е фрустрация и задълбочаване на напрежението вътре в американското общество. Една от основните теми на Тръмп в този смисъл е проблемът с миграцията. Да, безспорно това е тежък проблем за САЩ, а и за Канада. Наистина проблемът е не просто тежък, а драмтично тежък и с основание предизвиква гняв сред американците. Как обаче Тръмп предлага да се реши тозипроблем? Със строеж на стена! Тази мярка е палеативна и би имала малък ефект, дори никакъв. Защо? - Отговорът е лесен и от една страна той се заключава в демографската бомба, която представляват Южна Америка и Африка, а от друга - в комбинацията от случващите се климатични промени и абсолютната икономическа, политическа и институционална несъстоятелност на страните, излъчващи колосалните мигрантски вълни. Та, каква точно стена би спряла множащите се като зайци или хлебарки трагично бедни латиноси и африканци и как точно ще ги спре? Тръмп нито има отговор на такъв въпрос, нито го интересува, ако трябва да съм точен.
Тръмп не предлага визия, концепция и политики за това как трябва да се действа със страните демографски бомби от така наречения „глобален юг“. Това е само един малък пример за, без никакво извинение, просташкия популизъм на Тръмп. Както казах обаче, Тръмп не е политик, а политикан-популист.

Тръмп обещава на своите последователи да води външна политика, която да направи Америка велика отново, как обаче?  Обещава, че за 24 часа /или май беше 48 часа/ ще спре войната срещу Украйна и ще принуди всички страни от НАТО да заплащат за сигурността си. И тук кремълската престъпна шайка и присъдружните им разни сърбия, беларус, русофили, комунисти и т.н. подскачат от радост, представяйки си, как като президент Тръмп ще спре войната, предавайки на русия окупираните от нея украински територии. И освен това, обещава Тръмп, САЩ ще се оттеглят, и от една страна ще се съсредоточат в пъпа си, а от друга  - ще се подготвят за големия сблъсък с Китай. Някои от групичката около Тръмп суфлират, че за тази цел ще им трябва приятелството на русия. Фантазмите стигат дотам, че се стига до почти оргазмено говорене как САЩ разпускат НАТО.

Точно тези неща, обаче, Тръмп не може да направи, поради няколко много прости факта от действителността. Първо, Конгресът прие закон, с който забрани САЩ да напускат НАТО; второ, пак същият Конгрес, прие Закон за сигурността в Черно море / Black sea security act/ https://www.congress.gov/bill/118th-congress/senate-bill/804/text , съгласно който САЩ са ангажирани със сигурността на Черно море и приморските държави, в това число България, Румъния, Грузия, Украйна и даже Молдова. Тръмп е длъжен да изпълнява тези два конкретно споменати закона, което означава, че мокрите сънища на в Кремъл, сърбия, разните русофили и други идиоти, ще си останат само мокри сънища. Нарушаването на действащите закони в САЩ и следователно на Конституцията на САЩ, може да доведе само и единствено до изхвърлянето му по реда на отстраняването от Овалния кабинет на Белия дом, в случай, че се окаже в качеството на президент.

      За Тръмп като личност.

   Трудно е да се прави подробен и изчерпателен анализ на Тръмп като личност, защото най-малкото се изисква сериозно познаване на персоната му, но все пак има някои важни моменти от биографията му, които са показателни що за човек е той.

Нека започна с това, което се вижда и с просто око и то от много далеч: Доналд Тръмп има ясно изразен комплекс за малоценност, който компенсира по няколко начина като единият е манифестираната мегаломания. Защо комплекс за малоценност? Ето няколко показателни примера, обосноваващи това заключение.

Тръмп винаги е твърдял, че е милиардер и като такъв е популярен и медийно известен, НО! Истината е, че Тръмп наследява от баща си състояние, възлизащо на около три милиарда долара, плюс няколко билдинга, които са най-вече хотели. Тук трябва да се каже, че състояние от три милиарда долара в САЩ, е доста, ама много доста скромно състояние и в този смисъл Тръмп е едно милиардерче. На фона на кланове като Рокфелер, Дюпон, Морган и т.н. Тръмп е окаян просяк. Преди няколко години бяха излезли данни, че Тръмп всъщност не е милиардер, както масово се представя, а е  само мултимилионер. Този извод се наложи по силата на негови публично обявени данъчни декларации. После се оказа, че нещо е лъгал данъчните, та му бяха образувани дела по тоя повод.

Тръмп е наследил няколко /3/ милиарда от баща си, но за целия си живот до момента не е успял да ги удвои, утрои, учетвори и т.н., а напротив – стигал е до няколко фалита. Твърди се, че самото КГБ/ФСБ се е намесвало с парични траншове за да го спасява при някои от фалитите.

Тоест, Тръмп се е оказал неспособен, лишен от качества и таланти за да развие наследството си. Това обаче не е учудващо, големите писатели са описали точно такива наследници /“Сага за Форсайтови“, „Буденброкови“, „Брулени хълмове“ и др./. Още античните философи, а и старите римляни, които са проникнали в познанието за осъвършенстването на хората са знаели, че когато в един род има въздигане, то третото поколение е критично важно, защото е слаба брънка и с него родът може да се провали. Не случайно и англичаните, които са владеели / а и сега владеят по един или друг начин/ света, казват, че "Аристократ и въобще джентри, се става след третото поколение, ама не е гарантирано. Е, Тръмповата история емпирично доказва и стария Платон, и старите британски империалисти.

Тръмп обаче всячески се стреми да се показва като успешен бизнесмен – какъвто реално изобщо не е. Това показване, демонстриране на /уж/ богатство, лукс и просперитет минава с много границите на добрия вкус и възпитание. Примери за това: да именуваш разни сгради със собственото си име „Тръмп тауър“, „Тръмп плаза“ и т.н.; да показваш от кориците и страниците на луксозни списания детайлни подробности от интериора на пентхауса, в който живееш, а тези подробности са всъщност крещящ варакосан псевдобароков кич; да се жениш за бедни жени от бившия соц. лагер, защото жените, които би трябвало да са от твоето милиардерско ниво, просто не се занимават с теб и нямаш достъп до класата и кръговете, към които самите те принадлежат. Да, Доналд Тръмп е част от онзи социален кръг, който бива наричан „Нови пари“ или „новобогаташи“, или просто „Парвеню“. Парвенютата могат да разчитат на прием сред затворения кръг на така наречените WASP едва след като поотминат 100-150 години, при сбъдването на определени условия и при това не е сигурно. Обвързването и брака с чужденки, при това от доста долна категория, показва, че в Тръмп сработва компенсаторен механизъм, който държи егото и представите за самия него в баланс. Нека не се забравя, че Мелания Тръмп е била в първите години на емиграцията си в САЩ … ескорт, ако това понятие ви говори нещо.

В годините Тръмп става известен с участието си в разни комисии на конкурси за избиране на всякакви мис-ки; с участието си на живо в КЕЧ – битки, провеждащи се   хотела му в Лас Вегас; емоционални медийни пледоарии в защита на изнасилвач като Майк Тайсън /осъден и ефективно излежал присъдата си именно за изнасилване/; сексуални афери с порно актриси и т.н., и т.н. откровени простотии.

И тук едно предизвикателство са сравнение с наистина „Старите пари“ на Америка. Някой може ли да си представи някой от Морганови да се бие на КЕЧ – ринга с някаква безмозъчна планина от стероидни мускули? Някой може ли да си представи, че някой Рокфелер ще показва дома си от страниците на някакви лъскави, но напълно вулгарни светски списания. Някой може ли да си представи Дюпонт в секс – афера с порно актриса. Не, нали? разбира се!

    Тръмп и изменението на геополитиката на САЩ

    Парвенюто Тръмп не може да промени геополитиката на САЩ, както си въобразяват някои русофил-комунисти. Не може по една проста причина: САЩ е държава, която е направена така, че да не зависи от волята на един човек, а президентът на САЩ не е избираем крал – монарх с абсолютно валидна воля. САЩ е конституционна република, чийто национални интереси са  многостранно и многостепенно гарантирани. Геополитиката и следващата я  външна политика на САЩ се формират по един изключително сложен начин, и в това формиране участват представители на академичните среди, на разузнаванията, тинк-танкове, научно-изследователски центрове, дипломати и др. Изработваните стратегии са с хоризонти от 50 до 100 години. Абсурдно е да се смята, че някой си Тръмп, като дойде на власт, ей-така-на ще обърне курса на глобалната свръх държава САЩ, щото бил голям почитател на путин и бил зависим от парите на КГБ/ФСБ и го държали с компромати. Дали в службите за сигурност на САЩ не знаят за всичко това? Дали не са взети мерки за всичко това, от когото трябва и където трябва? А и нека не се забравя, че президенти, които особено смело и настойчиво са газели червените линии на националната сигурност на САЩ, предсрочно са били пращани в по-добрия свят. На Тръмп вече му подсказаха – наистина доста недвусмислено и грубо, но вторите предупреждения са такива по принцип, - че следващия път куршумът ще влезе в средата на челото и ще излезе през тила му, или обратното. Това е само предупреждение и е за случай, че Тръмп наистина стане президент.

Тръмп обаче почти сигурно няма да стане президент и с това ще завърши безславно опитът му за политическа кариера. Това обаче не означава, че популизмът току-така ще се върне там, където му е мястото. Не, разбира се. В момента светът минава през много голяма трансформация и прилича на разклатена бутилка, в която мътилката е вдигната на повърхността. Трансформацията има няколко измерения: 1. Климатичните изменения, които са осезаем факт. Те сигурно ще доведат до промяна на хабитата на много големи човешки популации; 2. Технологичната революция – навлезли сме в 4-ти етап на технологичен преход, съгласно скалата на Тофлър. Тук искуственият интелект е само една от многото страни на тази технологична революция, но основното е промяната на източниците на енергия. Въглищата, петролът, газа постепенно /или пък не толкова постепенно/ ще отидат в историята. Прозорецът за тази промяна не е много голям и ще се затвори окончателно вероятно до 10-15 години. Преди около 5-7 години големите държатели на акции в петролни и газови компании започнаха да продават своите акции и да намаляват участието си в съответните петролни и газови гиганти. Това е показателно! 3. Групирането на държавите в цивилизационни ядра и клъстъри от типа на Европейския съюз, Канада-САЩ, Япония – Южна Корея – Тайван, Австралия-Нова Зеландия-САЩ, МЕРКОСУР и други; 4. Голямата многоспектърна криза, в която навлезе Китай /демографска, икономическа, политическа, финансова, регионална и потенциално етническа/, която се очертава да трае поне едно десет години, но без да е сигурно как ще завърши, защото има потенциала да взриви югоизточна Азия; 5. Процесът на разпад на самата русия.

Технологичният преход и замяната на енергоизточниците, плюс изкуствения интелект, квантовите компютри (квантовите компютри и технологии ще отворят фантастични възможности, пред които всякакви представи за магия ще изглеждат по детски), биотехнологиите ще поставят Европа и Северна Америка на базисно друго цивилизационно ниво, а ресурсните държави, разчитащи на това да копаят фосили, да ги продават и по този начин да просперират, просто ще изпаднат „зад борда“. Всичките тези, като: Венецуела, русия, Нигерия, Казахстан, арабите ги чака именно това – оставане в технологичната реалност на индустриалната епоха и в социума на предмодерните времена. Разделението на планетата се очертава да бъде далеч по-драматично, отколкото е сега.

    Тръмп като представител на фосилните монополи

  Доналд Тръмп, макар и да не може да обърне геополитическият курс на САЩ, все пак има възможност да прокарва политики, които да забавят някои процеси от горе изброените. Тръмп е представител именно на онези световни кръгове, които зависят от добива и търговията с въглеводороди. Тези кръгове са от „Бритиш петролиум“, „Мобайл“, „Тексако“, „Роснефт“, през арабите и Венецуела, до русия и Казахстан. Общо взето фосилните монополисти са и главните поддръжници на тероризма в света, на абсурдно-смехотворните и отдавна негодни идеологии като руский мир“ или „американски изолационизъм“, или умрелия европейски консерватизъм от времето на Виенския конгрес, или някакви напълно нелепи авраамични представи за обществено устройство и т.н. стилистика почерпена от писанията на Рене Генон или Юлиус Евола.

Когато някой заговори за консерватизъм и производните, да се знае, че е говорител или на „тексако“, или „Роснефт“ или на арабите, дори и без да го съзнава, защото /без/полезни  идиоти дал Бог. По същият начин, когато тръмп заговори, че обича САЩ, да се знае, че ги обича, както обича порно актрисата Сторми Даниелс; че когато казва, че ще прави "Америка велика", всъщност ще се опита да прави "Тексако" и "Мобайл" отново и повече велики. Да, защото Тръмп е зависим и не само от КГБ/ФСБ, но и от други, разполагащи с непомерни възможности и реална власт. И пред тези "други", които стоят в сенките, неговите крачета - като и  крачетата на путин впрочем - треперят.

Всъщност тези фосилни търговци пет стотинки или цента не дават за никакви консерватизми и християнски ценности и ала-бала – те се интересуват от многотрилионните си бизнеси и стъпващото на тях световно влияние, което обаче, за тяхна зла беда, се пропука здраво, именно заради технологиите. Всъщност именно това е една от съществените причини путин да нападне Украйна.

Така, ако би станал президент, Тръмп би нанесъл известни щети на имиджа на САЩ и относително би забавил някои важни, но необратими процеси. Тръмп би внесъл напрежение между САЩ и Европа, както вече го направи в мандата си 2017-2021 г., но не е в състояние да разруши този повече от стратегически съюз, наричан и евроатлантически. Пътят на все по-голяма интеграция и сближаване между САЩ, ЕС и Канада е трасиран отдавна, има своята политическа, правна и икономическа рамка и естетвена логика. Както се каза, Тръмп не може да спре войната в Украйна, защото друг я започна, а именно русия. Тръмп не може да прави компромиси с чужди територии и държави, заплащайки някакъв имагинерен мир с агресора русия, защото това ще компрометира позицията на САЩ и ще отвори пътя на още по-голяма руска агресия в Европа, този път дори срещу държави членки на НАТО /България, Румъния, Полша, Блатийските републики или дори Германия и Британия/. На Тръмп подобно нещо никой не можеда му позволи, ако с еокаже, че е чак такъв тъпанар или безумец.
Така че от Тръмп не бива да с еочаква нещо кой знае какво.

 

И за финал, музикалния неделен етюд: Йохан Себастиан Бах.

... ще спира войната така както спря КИМ ЧЕН УН от ракетите по-добре хич да не се захваща.
В политиката далеч не всичко да се промени "шоково" и от днес за утре особено, пък във вншхата политика.

Едно обаче, не може да се отрече, че беше прав за онези 2% за отбрана на ЕС ... сега стана ясно - по "бели гащи" сме.

А, ако иска да направи отново Америка велика няма как да стане без лоялни и приятелски държави а, и точно там той допусна груби грешки.

Напълно си прав за всичко, което отбелязваш. Аз също съм напълно съгласен, че поне за 2-та процента Тръмп е прав и дори смятам, че държавите от Източния фланг трябва да даваме за отбрана повече от 2-та процента, предвидени на срещата в Уелс.