Или отговор на недобросъвестна персона, която е пропуснала или не е получила важни житейски наставления по почтеност.

 

    Веднъж съм посвещавал пост в блога си на същата персона по сходен повод на настоящия, макар тогава повече да ставаше дума за историческа фактология, а тук, в настоящото писание, по скоро въпросът е за морала, а фактологията заема второстепенно значение. Не, че не е важна сама по себе си – важна е. В крайна сметка фактите винаги са важни. Без съмнение налага се да поясня коя персона имам предвид по-горе; става дума за видния съблогър Венци Валериев. Оказа се, че той е посветил цели два свои опуса на мои статии тук, в блог.бг. Хубаво ги е посветил, но го е направил доста нескопосано, по съветски и комунистически и също така с липсата на базисна добросъвестност. Отказвам да гадая дали това му е вродено или постъпва така целенасочено, но и в двата случая е меко казано лоша атестация за личността му, доколкото става въпрос за личност в неговия случай.

 

    Моята статия, която е станала обект на коментар от страна на упоменатия по-горе, е от 2 – ри того и е с тема посветена на „руската култура“. Аз смятам, че написаното от мен е доста ясно, разбираемо и с насоки, които отдавна са безспорни, тоест - изобщо няма никаква необходимост аз да доказвам изложените в текста ми разсъждения. Да го кажа и по следния начин: фактите, на които се опирам, са добре известни и никой не е в състояние да ги оспори, защото, ако се наеме с такава работа, то рискува най-малкото да стане за смях. Все пак, фактите са си факти, независимо дали са прости ежедневни събития или културологични и исторически проявления, които понякога са резултат на цели епохи. В случай, че на някого фактите не се харесват или нещо смята, че не са верни, то следва да ги обори с доказателства за противното – с други факти или да посочи и докаже, че става въпрос за изречени/написани неистини и голословни твърдения. Така, както аз съм направил в по-старата ми статия, която цитирам и в статията ми отпреди два дни. Тогава аз съвсем добросъвестно и аргументирано – с факти, оборих абсолютно несъстоятелното твърдение, на което бях попаднал преди време, и което всъщност стана повода да напиша онази първа статия, а именно, че, цитирам дословно: „русия е диамант в короната на цивилизацията“. Когато човек се наеме да прави някакво изследване, включително и да обори някаква теза или твърдение, то той трябва да разполага със следния личен инструментариум: първо, следва да има някакви познания по дадения въпрос, и то поне на средно ниво – това е интелектуалният момент; второ, но не по значение, трябва да има необходимата морална висота, за да бъде коректен и максимално точен, в това което прави. Освен това, когато някой се захване да подлага на критика нещо или да го оборва, то той поне трябва да го разбира, да може да го осмисли, иначе просто не бива да се захваща. Така, аз не бих се захванал да правя критика на Хегел или Платон, макар че от много години чета – наистина като любител – техните трудове и с времето, смея да твърдя, че малко или много съм започнал да ги разбирам. Не ги разбирам обаче до степен на цялостно осмисляне и намиране било то на несъвършенства, или пунктове, които са годни за допълнение. Ако направя критика на казаните философи със сигурност бих бил недобросъвестен, освен че ще съм и нелеп.

 

     Тези съображения обаче изобщо не са водещи за персоната, направила си труда да ме „критикува“. Той е подредил някакви аргументи, които са неотносими  към смисъла и съдържанието на написаното от мен. Никъде в моя текст в статията ми за „руската култура“ не съм писал, че Достоевски е бил „под влиянието на Чосър“ и абсолютно никъде не съм писал – то и през ум не би могло да ми мине – че творбите на Достоевски не струват. Още повече, че аз самият съм запален почитател на Достоевски и съм изчел почти всичко от него – значимите му романи, категорично. Дори и в момента го прелиствам. Някои от неговите шедьоври съм препрочитал и смятам и занапред да го правя. Изрично в текста си съм посочил, че конкретно Достоевски е на световно ниво. Ето обаче, че персоната Валериев внушава по един доста подъл, инвертен начин, че едва ли не аз твърдя, че Достоевски „не струва“.

После, всеки, който е любител на литературата – имам предвид високата литература – и не се ограничава само до прочитането на текстовете на писателите, а се задълбочава било то в техните биографии, писателски стил, жанр, влияния, политически, религиозни и обществени пристрастия и т.н. неизбежно научава кой на кого е повлиял. Не, Чосър не е повлиял на Достоевски, други големи писатели и философи са му повлияли. Става въпрос за Балзак, Хегел, Платон, Юго, Дикенс и др., но Чосър не е сред повлиялите на Достоевски. Влиянието на Балзак е особено силно и особено по отношение на психологизма и дълбочината на разбиране и предаване на важни, но много фини психологически феномени. Балзак  без съмнение надминава Достоевски. В това отношение Балзак е по-итересен за културолози като Мирча Илиаде. И с право! Не, че възхитата си от Достоевски не са изразявали крупни философи като Ницше или психиатри/психолози като нашия свръхпопулярен съвременник Джордан Питерсън. Ако човек иска да навлезе в едни измерения на психиката във връзка с търсене на обяснение на някои фундаментални мито-философски аспекти на човешката същност, изложени от Платон в едни от най-известните му диалози, то определено трябва да се насочи към Балзак, а не към Достоевски. И не става дума за „Човешка комедия“, а за други романи на Балзак. Само че, търсещият преди това трябва да се занимавал с Платон, а още преди това трябва да е усвоил мисленето в алегории и метафори, символния език, а още преди това да е изградил фантазия … Може би обаче някои дарби или ги имаш, или не. Та, не е лъжица за всяка уста. Още по-малко е лъжица за масовата, като за ширпотреба, квазиинтелигенцията на социализма.

Влиянието на Юго върху Достоевски е също доста силно отчетливо, но то е друг аспект от строежа на творбите му, за разлика от Балзак. Все пак обаче именно Балзак и Юго са влияли на Достоевски, а не обратното. Достоевски е тяхно отражение и за това казах обобщаващо, че руската култура е отражение на европейската цвилизация. Тук бих добавил, че диамантите в короната на цивилизацията със сигурност не са с руски произход, а общо казано с европейски такъв, поне в последните 2 000 години.   

 

       Нататък в статията си, Валериев обяснява кой руски композитор всъщност от каква националност е, като към това добавя и изясняване на националността на Гогол. Това обаче също е напълно несъотносимо към смисъла на моята статия, тъй като аз изобщо не се занимавам с това, кой-кой е сред руските творци, в смисъл на народностен произход. Отлично знам, че огромна част от творците в рамките на руската империя или ссср не са етнически руснаци /с цялата условност, съмнителност и на практика несъстоятелност на термина „етнически руснак“/; зная, че там е пълно с украинци, татари, евреи, немци, шотландци, арменци и т.н.. Стигне ли се до там, че да се отделят творците по националност, то от „руската култура“ остава наистина само Иванушка Глупака, щото даже балалйката, водката и матрьошката не са руски, а не само Гогол, Чайковски, Лермонтов, Пастернак, Ахматова, Пушкин и т.н. В контекста на експозето си за руските творци – и писатели, и композитори като цяло, открито сугестира не, ами направо твърди, че руските писатели и композитори – така или иначе не само повлияни, ами направо имитиращи Европа – били надминали учителите си. Бих искал да попитам отново, в прав текст: С кое точно произведение Чайковски /украинец, да/ е надминал Моцарт, Бетховен, Вагнер, Брукнер или Бах?

Валериев твърди, че руснаците надминали Европа във военното дело? Отново несъотносими към поста ми сугестии. Ако обаче и да са несъотносими, то не са по-малка глупост от другото казано/написано от Валериев. Никога, ама никога руснаците не са били дори равни на европейците, а сега вече и на американците във военното дело и военната техника. Това е достатъчно добре видно дори от начина, по който и сега руснаците воюват в Украйна – месни щурмове и тактика от времето на генерал Брусилов. Факт е, че далеч не само по тактически умения руснаците са много далеч от Европа – и в миналото, и сега; но и по технологии още повече. Факт е, че прословутия руски танк Т 34 е всъщност американски танк, че легендарния „Калашников“ е немския „Щурмгевер“. Че прехвалените Т 72, Т80, Т92 / аз лично съм чувал невероятни хвалби за тези танкове, че дори били неунищожаеми/ погинаха с хиляди и дори стават лесна жертва на по-леката американска и немска бронетехника. Видя се още в Сирия, че прехвалените Ц 400 не струват – израелските ф 35, безпроблемно ги преодоляват. Същото е и в Украйна … и какво ли още не. Щели руснаците да направят нещо си от чипове за перални. То ако ставаше така, кучето щеше да е кулинарен виртуоз. Русия не само е изостанала, не само е бедна, тя е безнадеждно изостанала и съдбата й за много десетилетия напред ще бъде да е много, ама много бедна. Държава, чиято икономика е ресурсна и не разполага с технологии за да добие ресурсите си, е без съмнение безнадеждно изостанала. В момента тече пета технологична революция, в която русия не участва, защото няма с какво. Китай със зъби и нокти и с огромно напрежение взема участие или се опитва да вземе участие в тази революция. По признание на председателката на руския парламент, русия не произвежда дори пирони. Искам да попитам, освен това, ако руснаците ще копират някакви чипове от някакви немски или шведски перални, кое досега им пречеше да си създадат свои чипове? И какво предимство биха им дали чиповете в текущата пета технологична революция, при положение, че САЩ /а и не само/ разполагат вече с квантови компютри, а и със сигурност с други технологии, които все още не са достояние на масовата публика. Както и да е, не това беше основната тема на коментираната статия за руската култура.

 

      Валериев е направил опит да възрази на думите ми, че руснакът е страхлив, но е пропуснал да възрази на другите антикачества, които съм изброил, и които също са присъщи на колективния „руснак“. Става въпрос за такива, като: подлост, лицемерие, насилие, неизтребима склонност към крадене и мародерство, непомерна и нетърпима открита наглост, душевна мръсотия. Явно моралният компас на Валериев не отчита тези антикачества или е напълно в мир и хармония с тях. Тоест – или се съгласява с тях и не ги смята за проблем, или ги знае и се съгласява, че колективният руснак базисно е изтакан от тях, но в крайна сметка не става много ясно. Така, веднага възниква въпросът дали не е повреден личният Валериев морален компас, или може би направо липсва, предвид биографичната му обремененост на комунистическо отроче, завършило в Меката на аморалността – русия. Така или иначе Валериев се заегнал от това, че съм дал на руснаците характеристика "страхливи". В опит да обори казаното от мен, привел аргумент, че „световни сили оставили костите си в русия“ и обръщайки „поглед към територията й, се запитвал, дали страхливи хора можели да я запазят, при все апетитите към руска територия“.

Да, колкото несъстоятелни, толкова и жалки аргументи, които нито оборват факта, че руснаците са изключителни страхливци, нито пък доказва обратното – че са някакви епични храбреци. Руската смелост и храброст, разбира се, са измама от пропаганден характер, които нямат нищо общо с действителността. Колкото „червената армия“ беше „легендарна и непобедима, толкова и руснаците са смели.

Добродетелите на които се крепи човешката цивилизация и още повече онези, които правят човека благороден и са били задтължителни за благородниците, впрочем са добре известни и са няколко: честност и почтеност – тук влизат най-явните кармични действия – не кради, не лъжи, не пожелавай нищо на ближния си; ненасилие – не убивай, не осакатявай и т.н.; помагай на страдащите и нуждаещите се – благотворителност, дарения, спомоществувателство и т.н.; уважение и почит и т.н.  Всичко това се кодифицира с думата чест и достойнство. Едва, когато човек има чест и достойство, то той може да бъде смел и да преодолее страха. Защото смелостта е крайна добродетел, тя е резултат на други, основни добродетели. Без първоначалните добродетели, смелостта е невъзможна. Убиец не може да бъде смел, мародер не може да бъде смел, изнасилвач не може да бъде храбрец. Това става възможно само в холивудските филми, но не и в живота. Такива персонажи – мародери, изнасилвачи, крадци, лъжци, убийци, могат да бъдат безразсъдни или просто безсмислието и безцелието на живота им да ги кара с лека ръка да го пропиляват или хазартно да го рискуват. Това обаче не е смелост, а нещо друго. Ако в царска русия е имало тънка прослойка от аристократи – главно с чуждестранен произход: шведи, германци, англичани, шотландци, французи, холандци, които са спазвали някакъв кодекс на честта, характерен за старото феодално благородничество, то масовият руснак е бил крепостен. Този крепостен е възпитаван с камшика, с побоища; жената и децата му са били продавани за по няколко копейки или разменяни за по едно-две кучета, или са служели за забавление на помешчика. Та, нима коментирания по-горе Достоевски не е описал уродливите качества на масовия руснак в своите романи? Че кой би намерил храброст в един Разколников?

Да оставим обаче руската империя и погледнем ссср, защото съвременните руснаци са продукт на ссср и социализма. Масовите убийства, масовите затваряния в концлагери, гладомора, крайната мизерия и нищета, ежедневното насилие, налагането на аморален мироглед от типа на „Павлик Морозов“. Това всичко е страх, страх, страх, животински, унищожаващ страх. Руснаците са страхливи: те коленичат и сега пред портрета на един путин и му се молят като на господ. Това е страх. Страх ги е да говорят. Страх ги е, ама много ги е страх! И – не, територията на русия – половината вечно замръзнала – и в голямата си част необитаема не е и не може да бъде индикация за смелост. Още по-нелепо става, когато Валериев нарича смели човеци, подкарани на заколение в поредната война, зад които са наказателните батальони; човеци, които няма какво да губят, защото и без това нямат нищо, а за добродетели да не говорим. Смелост, Валериев, е това, което е направил Димитър Списаревски; това, което е направил българският офицер в Русе, избрал да се самоубие, вместо да предаде оръжието си на съветския пияндур-окупатор. Смелост и чест е онова, което е направил Гюро Михайлов; смелост е подвигът на опълченците и т.н., и т.н., и т.н.

 

Много е жалко от страна на Валериев да търси някакви основания за защита на маломерната руска култура, изпадайки в сравнението на русия с Велика Британия.

Русия с нищо и по нищо не може да се сравнява с Велика Британия, а най-малко в културата. Всъщност много малко държави могат да се сравняват с върховите постижения на културата на Британия. Само няколко ремарки в тази насока.

Велика Британия е създала своя правна система, така наречената англо-саксонска правна система, която се различава от континенталната, европейска система на романо-германското право. Създаването на правна система е нещо доста сложно и изисква не само интелектуален капацитет, но и труд, който по същността си е научен Само фактът на собствена правна система поставя в културно отношение Британия много, ама много пред русия. Само този самостоятелно взет факт!
Прочутият английски Common sense или здрав разум – нещо напълно непознато за руснаците, и с което никога няма да се запознаят – е създал не само уникалната им и отлично действаща правна система , дала модели в правото на целия цивилизован свят, но и основите на съвременната търговия, бизнес, финанси, общество. Като казвам „съвременни“, имам предвид последните 300 години.

Ами нека погледнем благоустройството, как са уредени градовете в Британия и как в русия? Защото културата е и това. Някога французите бяха най-добри проектанти и строители на градини, но в последните 300 години англичаните не само ги надминаха, но наложиха поне две-три типично английски стилистики, при това не само в  парковото изкуство и ландшафта, но и в устройството на големи територии. Като казах по-горе за градовете на Британия, ами задължително трябва да добавя и тези от типичните британски колонии като Канада, Австралия и Нова Зеландия. Градове като Мелбърн, Брисбейн, Торонто, Оукланд, Ванкувър години наред бяха в топ 10 на градовете с най-виско жизнен стандарт – с отлично градоустройство, инфраструктура, бизнес, доходи, здравеопазване. Няма да споменавам за английската кухня, щото там англичаните куцат много и всъщност няма какво да се каже.
А какво да кажем за културата на Велика Британия в частта писатели, поети, композитори? Дали ще се намери руснак или русофил, който ще бъде толкова безочлив и нахален, че постави на една нога Шекспир с Пушкин; Кристофър Марлоу със Станиславски; ами Джон Дън, Александър Поуп, Бен Джонсън, Уилям Роули, Декър, Робърт Бърнс Ръдиард Киплинг, Томас Стърнс Елиът и т.н. Ами Сестрите Бронте, Чарлз Дикенс, Оскар Уайлд, Даниел Дефо. Кой не би оценил Агата Кристи или Артър Конан Дойл? Някой руски писател от мащаба на Толкин? И само тези ли са? Тук изобщо не слагам писателите, драматурзите и поетите от Ирландия, Канада, Австралия и Нова Зеландия, разбира се още по-малко САЩ, макар че са англоезични и би следвало по примера с русия да бъдат на едно с британците и да бъдат смятани за част от британската култура /щом Гогол е част от руската култура, защо Уилям Фокнър или Хенри Джеймс да не са от британската?/. Музика: достатъчно е да кажа само едно име – Хендел и жалкият опит за сравнение на руската класическа музика с британската приключва на момента.
Британски философи като Франсис Бейкън, Джок Лок и Адам Смит, които промениха света повече, отколкото Волтер и Русо можаха. Още и Роджър Скрутън, Джерами Бентън, Едмънд Бърк, Карл Попър и др. Учени като Исак Нютон, Робърт Бойл, Едмънд Халей, Стивън Хокинг, Галтън, Роджър Пенроуз ... 

Културен продукт е и образованието. Тук е достатъчно да се споменат само „Оксфорд“ и „Кеймбридж“, „Итън“ и „Хароу“,  „Кингс Колидж“, Лондонския университет и да речем университета в Глазгоу. Тези университети са най-желаните и престижни в света. Къде тук е русия?
Пряк продукт на образованието е индустрията, техниката и техните артикули в различни области. Векове наред и до ден-днешен надписът made in UK е абсолютна гаранция за качество. Да, в последните 200 години Германия, САЩ и Япония също се утвърдиха като източник на качествени стоки. Всички знаем какво значи made in Germany, made in Japan, made in USA. ВСИЧКИ ЗНАЕМ И КАКВО ЗНАЧИ "СДЕЛАНО В СССР" ... просто подминаваме с гнуслива, иронична усмивка.
Безспорна част от културата на Велика Британия е „Кралската академия за драматично изкуство“, която е създала много от най-добрите и известни в света театрални и кино актьори. Ами кралската опера (Ковънт Гардън), кралският театър, ами …  Болшой театър и мосфилм ли ще противопоставяме и сравняваме с изброените световни марки и стандарти на Британия? Ами популярната музика и въобще попкултурата, която аз като цяло не понасям, но Британия е водеща и тук, а къде е русия? Отново жалки и почти никому неизвестни руски имитации било то на някои от САЩ, или Британия.

Велика Британия има колосален културен продукт и то от най-високо качество, само човек, който няма елементарни представи би дръзнал да сравнява в културната област Британия с русия.

Колкото до врелите-некипели, че Британия вече не била империя и т.н. Валериев би следвало да е наясно, макар че очевидно не е, че Британия си е все така империя, но променена. Да, Британската империя във вида си от Викторианската епоха не съществува, а и не е необходимо, но съществува във вида на Британска общност /Commonwealth of nations/. Английският език е най-говореният език в света, а къде е руският? Английският е един от официалните езици на Индия, Нигерия, ЮАР; за САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Ирландия, Малта се знае, нямаше нужда даже да го пиша. Английски  е един от официалните езици на ЕС.
Лондон е най-големият световен финансов център, след него или наравно с него е Ню Йорк. Британският паунд е в топ 5 на валутите, с които се плаща в световната търговия. Пет процента от световните търговски плащания са в британски паунди, пет процента са в японски йени, а в китайски юани са три процента. Какъв процент са плащанията в руски рубли в световната търговия?
Велика Британия е шестата по големина икономика в света и най-глобализираната също така; има 3 трилиона и половина  БВП, наравно с този на Индия. За разлика от изостаналата и бедна русия, която ходи да се моли на Иран за дронове и на Северна Корея за снаряди, Велика Британия произвежда почти всичко и конкретно в областта на биотехнологиите е водеща в света. Ако русия не е способна да произведе москвич, та се налага Китай да й го произвежда, то Велика Британия произвежда „Бентли“, „Ролс – Ройс“, „Ягуар“, „Астон Мартин“, „Ланд Роувър“, „Лотус“, много симпатичното и явно доста харесвано в България „Мини Купър“ - че,  и още не малко марки, дето Валериев не е чувал за тях, просто защото са уникални, редки и често доста скъпи.

Не е необходимо да има  днес английски гарнизони в Бенгалия, Карачи, Лагос или Дърбан. Ако това Валериев не може да разбере, то наистина се опасявам за неговото интелектуално ниво и способности. Жалко е наистина, щом е останал на нивото на нашенския литературен  герой, зяпащ географската карта на русия и цъкащ с език.

 

Накрая, Валериев е отправил нападка ad hominem, разбира се в неговия уникален стил: подло и отвъд всякакъв аргумент. Без изрично да ме споменава, нарекъл ме е комплексиран и озлобен, само защото не съм паднал ничком и не съм признал с придихание невероятното величие и принос на руската култура и техника.

Валериев, като претендиращ за висока култура, би следвало да знае, че критиката по съществото на предмета, априори изключва нападка ad hominem. Не знам дали това се учи в „престижните“ съветски школи, но ако не се – сега му предсоатвям тази възможност, при това безплатно. Както стана ясно – приносите на русия в световната култура са доста мижави и като изключим няколко творци – русия е едно кръгло нищо, нула! Аз обаче комплекси от русия нямам, както нямам и от руснаците.

Аз презирам русия и руснаците като цяло; винаги са ми били нелепи, смешни и жалки. Ако русия и руснаците не предизвикат у мен презрение, съжаление или смях, то със сигурност предизвикват погнуса, омерзение и нетърпимост. В аспектите на моето битие аз нямам нужда нито от русия, нито от руснаци. Русия и руснаците могат да ми послужат за ориентир единствено как нещо НЕ трябва да се прави.
Всъщност няма дори минимална причина, който и да е Българин да има комплекси от … русия или руснаци.
Освен това, не е като да не съм имал досег с тях - с руснаци; не е като да не ги знам. Комплекси от русия и руснаците имат незрели, глупави и непълноценни индивиди и точно те са, които изпадат в овчи възторг от мнимото величие на русия и липсващите качества на руснаците. Качества, които са като руските технологии – няма ги!

Така и така стана въпрос за комплекси, всъщност истинските комплексари са руснаците. Няма по-комплексирано население на планетата от тях. Това си личи много ясно по непрестанните напъни да се харесат на Европа, да бъдат като Европа, а напоследък да бъдат като САЩ, да се съизмерват със САЩ; да бъдат одобрени от САЩ или Европа, да бъдат признати от тях, ама не стават; не могат. Особено от САЩ руснаците изпитват и голям, ама много голям страх.

 

Финал. Отказвам да коментирам плацебо-тематика като засилващата се роля на русия в света, след като Турция решила да влиза в БРИКС, наистина не мога да коментирам всякакви идиотщини.

в Украйна е ужасно нещо, но има две положителни неща - показа същността на Русия и свали маските на нейните агенти.
Поздрави за поста!

Ужасно е, но русия не е способна на друго участие в световната политика, освен чрез агресия. Добре, че ние поне нямаме обща, сухопътна граница с тези диваци. Абсолютно си прав за маскопада тук, вече се знае кой-кой е и колко струва в действителност. Това е пречистване, катарзис.

... КОГАТО ТИ ПИСНЕ,
- да ти изкеферчва написаното.
- да ти слага думи в устата /условно казано/,
- да ти приписва действия,
- особено да ти вкарва мисли в главата
а, всичко това неминуемо ще се случи то, тогава няма да пишеш красиви и общопоучителни есета а, ще използваш точните думи от истинският живот ... Тогава ще разбереш, че в случая всичко е било напразно!

Адмирации за текста, който прочетох с удоволствие и даже ще си запазя. Но! Трябва да посоча, че допускате две основни грешки (по мое мнение).
I. Съществото Валериев, което за краткост наричам м51 (мерзавец51), не се интересува от факти, доводи, логика. За м51 е важно да сее путинско-русуфилистична пропаганда. И това не е поради някакви материални облаги, а поради подсъзнатения подтик да оправдае цялостното си битие, дължащо се не на никакви лични качества, а на позициите на татенцето и "руската" власт.
II. М51 ви вкарва в обяснителен режим, което е била и целта му. Така изглеждате оправдаващ се и виновен за мнението си. Неговите "последователи" (чернопръц, радка булята и т.н.), които са по-дебилни и от м51 К, няма да разберат аргументите ви, а ще решат, че се оправдавате и че м51 ви е натрил носа.

Правилният начин на общуване със същества като м51 (пак по мое мнение), е да бъдат подигравани, изобличавани в лъжите им и осмивани за простотията им, включая и жалката им кохорта от фактотуми.

Подкрепям!