Прежните недели бяха посветени най-хубавите музикални творби на Моцарт, за които съществена и много ценна информация добави нашият съблогър г-н Коста Иванов /planinitenabulgaria.blog.bg/. Разбира се към Моцарт винаги ще се връщаме и всеки път ще слушаме шедьоврите му с ново възприятие, което пък ще създава нови форми в душите ни. Житейският и творческият път на Моцарт обаче е преплетен с един друг композитор и негов съвременник - Антонио Салиери. Създадена е представата, че Салиери е зъл враг на Моцарт, и че буквално го е неневиждал, нещо като "вековната злоба на роба". Доколкото съм запознат с тази част на музикалната история и отношенията между двамата композитори, то смятам, че в това има малко истина и става въпрос за своего рода митологема. В никакъв случай не може да се каже, че Салиери е някакъв "некадърник", зловидещ Моцартовия гений. Самата биография на Антонио Салиери оборва тези наслоени неистини. Все пак, Салиери е и педагог, сред неговите ученици са такива творци като Шуберт, Бетховен и Лист. Освен това Салиери е придворен композитор в двора на Хабсбургите. Няма как неспособен човек да стигне такива нива и неговите музикални произведения да се слушат от висшата виенска аристокрация начело с императора на Австрия. Още повече в онези времена на стил, естетика, вкус, познание и точна оценка за способност и талант. 
Нека обаче днес се насладим на две от музикалните произведения на Антонио Салиери:
 
                                   Троен концерт и Симфониа Венециана

  

Салиери е бил достоен човек и голям музикален талант, който по времето на Моцарт е завеждал сектор "Музика" в двореца. Това освен музикална е и административна длъжност. Моцарт е бил, приведено към днешния ни живот, артист на свободна професия. Не е истина, че Салиери е бил на мястото, на което е трябвало да бъде Моцарт. Салиери е италианец, но ученик на Глук, който е оказал свето влияние върху него. Успехите на Салиери в музикалното попроще са напълно заслужени. Той е бил уважаван от музикалното общество на Виена и търсен за преподавател по композиция от известни тогава композитори, между които Бетховен и Шуберт. Има документ в архива на Бетховен от 1800 г. Той отива да търси Салиери за нещо, не го намира и оставя на вратата бележка: Тук идва ученикът Бетховен. Салиери обучава по музика и големият син на Моцарт, Франц Ксавер Волфганг, но той не е ставал за музикант. И двамата сина на Моцарт, който е имал 6 деца и само тези са оналали живи, не се женят, нямат наследници и талантът на Моцарт отива от където е дошъл, във Вселената.
Това, което се предполага е, че Моцйарт се е простудил, получил е усложнение в бъбреците и от това е починал. Тогавашните фейсбоклуци, почитатери на конспиративните теории допускат, че той е отровен от Салиери. Този слух достига чак до Пушкин, който е гений и е познат и в Европа. Той пише трагедията "Моцарт и Салиери" и това поставя основата на фалшивата новина, че Салиери е отровил Моцарт. Резултатът е, че 34 години след смъртта на Моцарт Салиери е обвиняван от съчиннителите на конспиративните теории, отекващи в душите на най-големите простаци и тогава и днес, че е отровил Моцрат. Това руши семейният му мир, пречи на ралотата му като администратор и като композитор. Накрая полудява и умира, защото не понася повече това обвинение свещу него.
Салиер е голям, но неоригинален талат, Моцарт е недотигжим гений. Завидал ллие Салиери на Моцарт, опитвал ли се е да го дотигне, това остава неизвестно. Истината е, че Салиери е би

Констанца, е описала последните му часове:
Вечерта, когато Моцарт е на легло и умира ще има представление на любимата му опера Вълшебната флейта. Представлението започва в 19 ч, той поставя будилника пред себе си и с вътрешния си слух присъства на представлението. Живва по малко, където има тимпани си натиска бузите. По време на почивката той се съобразява с часовника пред него, после отново "слуша" музиката си. След заключителния хор, който е символ верую на масоните, Моцарт умира...
Обвинението на простащината, че Салиери е отровил Моцаргт го съсипва. Разглеждайки партитурите на новите творби на Моцарт, Салиери най-добре от всички е разбирал какъв гений е Моцарт, а да бъде обвиняван, че го е отровил, това не е могъл да понесе. И е полудял.

planinitenabulgaria, благодаря за изключително ценното лекционно допълнение. Напълно се доверявам на поднесените данни и съм сигурен, че са точни, още повече, че и аз - макар и познанието ми за отношенията Салиери-Моцарт да е оскъдно - съм сигурен, че човек с безспорен и оценен талант, какъвто Салиери е имал, е над ниските нива на завистта и битовата злоба. Още по-голям абсурд е да се приписва убийство. Всъщност приписването на убийство на съвестта на Салиери е убийство на самия него като личност от онези, които са го клеветили. Не е много приятно, но излиза, че самият Пушкин е в основата на тази клевета.

а Пушкин я е възприел като истина. Моцарт умира през 1791 г, Салиери през 1825-а, Пушкин през 1837-а. Така се ражда фалшивият образ на завистника, който носи и име, Салиери и който продължава да битува. И до днес се прилага това сравнение с мотиви, че всеки Моцарт си има един Салиери.
Истината е съвсем друга.
И едно допълнение:
Моцарт нарича своите концерти за повече от един инструмент Симфонии концертанте, нещо средно между строгата симфония и по-лекия за слушане и разбиране концерт за инструмент и оркестър. При Беттховен отново се появава формата Троен концерт, при Брамс - Двоен. И двата са си симфонии концертанте, но при Бетховен звучи по-леко, бих казал, естрадно, а Концертът на Брамс наподобява повече на симфония.