Отговорността на Германия за колаборацията с русия и войната в Украйна.

    С този пост ще разгърна още повече темата за геополитическото положение и обусловеност на България, като засегна въпроса за отношенията на Германия с русия на първо място и, като последица, отношенията на Германия с държавите от Средна Европа, в това число и България; както и отношенията й със САЩ и Великобритания. Прегледът на тези отношения, разбира се, ще е единствено и само през призмата на геополитиката, защото само тази призма изяснява в достатъчно голяма степен едни или други световни, или локални събития. Нещо повече: геополитическите действия, пряко рефлектират и във вътрешната политика на държавите и конкретно в случая с България – чрез тях могат да бъдат обяснени и разбрани някои недотам ясни вътрешни политически феномени.

 

   В стила на някои авангардни криминални писатели, ще започна изложението с описание на вече извършеното престъпление и така от края към началото ще разплитам събитията.

   Започналата на 24.02.2022 г. пълномащабна, геноцидна война на русия срещу Украйна, е резултат на дълга и целенасочена подготовка, която подготовка включва поне няколко важни аспекта: планиране, което има многостранен характер – дипломатически, политически, информационен /пропаганден, също/, икономически, финансово и разбира се военно планиране. В тази подготовка, особено във финансов аспект, участва Германия. Германия носи огромна отговорност и вина, наред със самия престъпник – русия  за тази геноцидна война.

 От посочените няколко базови аспекта на планирането, произтичат и изработването на задължителните секторни политики, чрез които да се осигурят заложените цели. Повече от ясно е, че става въпрос за доста комплексна, сложна, трудоемка и дългосрочна работа. Нищо от изброеното по-горе не може да се подготви и осигури в рамките на 2, 3 или 5 години. Планът за нападението и унищожението на Украйна е стар и има своите първоначални очертания още във времето на разпада на СССР. Разбира се такъв план не би могъл да бъде изготвен другаде освен в отделите на КГБ и/или ГРУ. Доказателства в подкрепа на такъв извод е приетата стратегия „Андропов“ /названието е мое/ за възстановяване на социализма и СССР под някаква форма. Всъщност този план е известен като план „Голгота“ и този план не е теория на конспирацията, а си е чиста практика, при това осезаема и видна.

    КГБ окончателно и изцяло овладя властта в русия с встъпването в първия президентски мандат на путин. С това приключи опитът за изграждане на някаква, поне що-годе конституционна, съвременна държава. КГБ върна русия фактически в късното средновековие. Това обаче е по-друга тема и тук с нея няма да се занимавам.
Не е случайно, че путин изрично посочи, че разпадът на СССР е най-голямата геополитическа катастрофа на 20 - ти век. Това е не нещо друго, а открито вербализиране на плана „Андропов“ и заявка пред онези, които разбират какво стои реално зад думите, за какво всъщност работи властта, оглавявана от путин. Очевидно е, че целта е възстановяване на СССР във вид на някаква осъвременена и хибридна версия на руската империя; с някаква руска версия на национал-социализъм или някакъв руски фашизъм. В този смисъл става кристално ясно, защо КГБ са се обзавели с не особено интелигентния Дугин, който иначе успешно компилира контрареволюционната европейска мисъл на 18-19-20 век с окултизма, да речем на Рене Генон и Юлиус Евола; но няма нищичко свое като интелектуално и духовно достижение /руснак, какво да се прави/; защо Иван Илин е любим философ на путин, а личността и трудовете му получиха такова внимание и бяха популяризирани в русия.

Така, целта е възстановяване на руската империя, но вече без марксизъм-лененизъм на идеологическия постамент, който марксизъм-ленинизъм е заменен от старото, мухлясало византийско православие, което така или иначе си е една добре замислена държавно-имперска доктрина, но маскирана като религия. Една скоба по въпроса. Дълбоко убеден съм, че геният на стария Рим в държавознанието и държавотворчеството е толкова голям, че стана възможно да бъде  надминат едва в 18-ти век от … разбира се, британците.
Руската държавническо-имперска мисъл в края на 20-ти и началото на 21-ви век не можа да постигне друго, освен да се върне до 4-ти век от новата ера и да изтупа от праха наистина блестящата и доста коварна квазирелигиозна доктрина на император Константин.
Това очертава идеологията на бъдещета руска/ссср империя, това обаче не е достатъчно: трябват геополитически основи за тази мислена империя; трябват пари/икономика; трябват съюзници.

От геополитическа гледна точка, русия не може да бъде империя без Украйна. Това е безспорно и е изричано многократно от най-различни руски представители на властта, включително и от самия Дугин. По тази причина русия няма как да допуска – в своя план, разбира се – съществуването на украинска нация, език, самостоятелна държава и идентичност. Не случайно наративът за Украйна в русия е в две форми: че Украйна не съществува, че е фалшива държава; украинци не съществуват; украински език не съществува; че всичко това е измислено от ленин и болшевиките /което изобщо не е вярно, разбира се/ или втората: че Украйна всъщност е русия, а украинците са руснаци и т.н.
На пръв поглед двете тези са противоположни, но съдържат един общ извод – Украйна и украинци не съществуват. Самата тази идея съдържа основанията за геноцида, който така или иначе се извършва реално от руснаците над Украйна. Тук няма да навлизам в подробности и да коментирам бруталното погазване на основни човешки ЕСТЕСТВЕНИ права, сред които са не само правото на живот и правото на собственост, но и правото на самоопределение, тоест на личностно – индивидуално и колективно – осъзнаване и смаоидентификация.

   От гледна точка на финансово-паричния аспект нещата стоя значително по-сложно. Русия може да си изработи каквито доктрини намери за добре и каквито си иска планове, но без пари и икономика, не е възможно плановете и доктрините да бъдат реализирани. Русия, макар и разполагаща с колосални природни богатства, е бедна държава, съизмерима с бедните държави от Африка и Латинска Америка. Нейната икономическа структура е примитивна и недоразвита, доколкото я има. Населението на русия – в царския, и в съветския период, и в следващият съветския период – е живяло винаги много бедно, дори отвъд границата на мизерията. Русия не е в състояние да произведе сама доходът, който й е необходим за реализирането на плана за възстановяване на руската/ссср империя. За това тя се нуждае от външно финансиране. От потоци с пари и инвестиции, които пряко да се налят във финансовата и икономическата й система. Става въпрос за огромни суми от пари. Кой основно можеше да осигури тези огромни парични потоци? Няколко са държавите в света, които имат икономическата и финансова мощ да налеят необходимите пари в икономиката на русия: Япония, Германия, САЩ, Великобритания, в известен смисъл Франция. САЩ, Британия, Франция и Япония са твърде неудобни за донорска роля, особено за така поставената от русия стратегическа цел. Особено неудобни са англо-американците. По ред причини Япония и Франция също не са подходящи. Остава единствено Германия. И Германия приема!

Отношенията русия-Германия са доста дълги, устойчиви, сложни и далеч не винаги конфликтни. Напротив, има едно доста дълго историческо проявление на немско-руска конвергенция. Конвергенцията е на поне две нива. Първото ниво е на ниво политически и държавен елит. Във времената на царете след Петър първи, руският царски двор, начело със самите царе и царици е почти изцяло германски, леко нюансиран с датска кралска кръв. Огромна част от генералите, държавните служители, интелектуалците, учените / в новосъздадената руска академия на науките е имало само германски учени/, търговците, инженерите, архитектите и т.н. са германци. Разбира се в изброените среди се срещат и представители на други европейски народности, като: холандци, шведи, французи, поляци, турци, италианци, унгарци, финландци, шотландци, българи, англичани, украинци, гърци, сърби, но тяхното присъствие в руска среда е нищожно в сравнение с това на германците.

Освен конвергенцията на властово и обществено ниво, двете формации – русия и Германия /с цялата условност на понятието/ чисто географски се придвижват една към друга. Германският „Поход на изток“ не е Хитлерова измислица, а исторически процес и геополитическа реализация, започнала още с Тевтонския рицарски орден, създаването на Бранденбургското маркграфство и по-късното кралство Прусия.

От източна, от руска страна, е налице абсолютно същият геополитически процес, започнал със серия от завоевателни войни в западна и северозападна посока. Завладяването на големи територии, населявани от фински народи, владяни от Швеция, но и от Дания; на големи части от Балтика; на полски територии и други. Това е „Руският поход на запад“.

В множество военни конфликти русия и Германия са били доста лоялни и стратегически съюзници. Така например в Северната война русия, Прусия, Саксония, княжество Хановер са съюзници срещу Швеция. В Наполеоновите войни русия е в стратегически съюз отново с Прусия, Австрия и немските княжества. Бисмаркова Германия е твърд и предан съюзник на русия. Нещо повече, Бисмарк не е смеел да се изказва и предприема действия по международни въпроси без знанието и одобрението на русия.

Германия играе огромна роля при налагането на болшевизма в русия, защото болшевиките на Ленин са финансирани изцяло от Германия и военно поддържани от германски и австрийски войски. Без германската подкрепа, болшевиките нямаше да могат да задържат властта. В крайна сметка самият путин призна, че Ленин е нищо повече от германски агент, служител на германското военно разузнаване на кайзер Вилхелм II - ри.
В този смисъл възниква въпросът: защо русия продължава и до ден-днешен да държи мумията на един вражески шпионин и агент в центъра на Москва, до самия Кремъл? Мисля, че отговорът се налага от само себе си.

Необходимо е да се изтъкне и доста ползотворното сътрудничество между другарите Хитлер и Сталин, които съвместно предизвикаха Втората световна война, като за целта СССР осигури огромни количества природни ресурси на Германия. И – да, заедно си поделиха няколко държави. Изобщо, едно крепко социалистическо другарство.

После, след ВСВ, „Източната политика“ на канцлера на ФРГ Вили Бранд, която политика павира едни дългосрочни отношения между СССР и германия, които в крайна сметка доведоха до войната в Украйна.

Канцлерът Хелмут Кол, който плати огромната сума от осемдесет милиарда дойче марки на СССР за обединението на ФРГ с ГДР и пое ангажимента за германски инвестиции в русия, след разпада на СССР и образуването на руската федерация.

След Кол дойде Шрьодер, който направи всичко по силите си за да изпълни всякакви икономически и политически предложения на русия. За награда Шрьодер бе трудоустроен в русия с космическа заплата и луксозно битуване.

Пикът на руско-Германската колаборация дойде с „Ерата Меркел“.  Тази скрита привърженичка на Евразийството, закърмена със социализъм и възпитана в едно безкритично отношение към русия /Меркел владее отлично руски/, доведе руската стратегия до финалните акорди на подготовката и началото на фактическото й изпълнение.
Какво направи Германия на Меркел? Тя направи такива и толкова важни за русия политически стъпки, каквито и колкото никой канцлер преди нея не е правил.

На първо място, под претекста на водене на еко-политика, Меркел спря германските ядрени мощности/централи, отказвайки се от ядрената енергетика. Това хвърли Германия в тотална зависимост от руския газ, петрол и донякъде въглища. Строежът на „Северен поток“ 1 и 2 са нещо като каишка, която беше окачена на германския врат, а краят на тази каишка се държеше в Кремъл. Това е направено съзнателно от Меркел и германския политически елит. Те много добре са знаели какво правят – тук случайности и неясноти няма и не е възможно да има.
От своя страна Кремъл за да уравновеси сделката, продаваше на Германия енергоресурсите на силно занижени, напълно непазарни цени. За сравнение, България плащаше почти три пъти по-скъп природен газ от русия, отколкото плащаше Германия. Евтините, на непазарни цени енергоресурси, позволиха на Меркел да води една изключително социална политика вътре в Германия, което й гарантираше дълъг и комфортен политически живот. От друга страна монополизацията на германския енергиен пазар от страна на русия, макар и на ниски цени, увеличи чувствително приходите в руския бюджет. Евтините руски енергоресурси, продавани на подпазарни цени,  даде тласък на немската икономика, а голяма част от допълнително генерираните по този начин приходи в Германия, бяха инвестирани в самата русия. Така кръгът се затвори и се достигна желаната цел – постоянно финансиране на русия от Германия. Разбира се парите са необходими за готвената война срещу Украйна, нещо, което в Германия знаеха ПРЕКРАСНО.

В „Ерата Меркел“ Германия направи и още няколко важни стъпки в услуга на руския план. Германската армия беше неглижирана, съкратен и с малко финансиране. Огромна роля за забатачването на Бундесфера има Урсула Фон Дер Лайен, която е скрит /вече явен/ московски агент и до ден-днешен работи за Москва! Една от причините Германия да не доставя достатъчно оръжие на Украйна и даже нищо да не доставя, се корени именно в тази антивоенна политика, започната от Меркел и прокарвана от настоящият руски агент и комунист, заел канцлерското място -  Олаф Шолц.

На следващо място, Меркел дестабилизира Европа с провеждането на безумната социалистическа политика на “Отворени граници“ за всякаква паплач от Азия, Африка и въобще третия и четвъртия свят. Тази дестабилизация на Европа е изцяло и само в интерес на русия, тъй като ЕС е дефиниран като основен геополитически враг на русия и стратегическата цел на русия е разпадането на Европейския съюз.

Голямата, скрита цел на Германия, и в частност целта на политиката на Меркел, бе Германия да напусне НАТО в един момент, а с нея да напуснат Алианса и редица европейски държави.

Това от своя страна цели едно-единствено нещо – да бъдат принудени САЩ да напуснат Европа и особено Средна Европа, като по този начин окончателно и изцяло се вдигне щитът на НАТО, държан от САЩ, от държавите, които са между русия и Германия. Това би позволило много бързо дестабилизиране и овладяване /по грузински или украински сценарии/, включително чрез серия от междудържавни конфликти на тези държави от страна на русия. Що се отнася до България в един такъв сценарий, дестабилизацията на страната би била много лесна и би провокирала пряка военна намеса както от русия – която под претекст да защити десетките си хиляди граждани по българското Черноморие, ще нахлуе в Бургас и Варна /за това има планове/, така и от Турция, която пък под претекст да защити турското и мюсюлманското малцинство би нахлула от юг. При едно разпуснато НАТО никой няма да има не само интерес, но и ангажимент да се занимава с гарантиране на сигурността и териториалната цялост на държавите между Германия и русия.

 

Следва продължение.

анализ!

Благодаря!

ще ми трябва време да го проуча. Сега съм на музикална вълнА.

Разбира се, когато имате време и желание!

Написаното от теб заслужава да бъде внимателно прочетено и добре осъзнато, защото съдържа много Истини, които тепърва предстои да бъдат изяснени и разбрани като бъдещи проекции на подобни негативни процеси!
Ще препоръчвам написаното от теб многократно, защото може да бъде много полезно като познание за глобалните процеси на съвремието.
Поздравления и адмирации за сериозния труд, който си положил, за да хвърлиш светлина върху Истината!