По повод на възхищените му похвали за България и за нейните победоносни войски през тая война, напечатани в американския вестник Outlook. По тоя случай цветът на софийското общество му изпрати благодарствен адрес.

 

 

                      Теодору Рузвелту

 

Ний чухме ти привета благороден

към нас, борци за светъл идеал,

о, син могъщи на народ свободен,

във чийто глас света се вслушва цял.

 

Борбата ни свещена и велика

венци на родината ни спечели

и в най-далеките земи, предели

триумфът ни възторг горещ извика.

 

Но твоят — за сърца ни е причина

с особна гордост да се разтуптяват:

духът на Вашингтона, на Франклина

през твоите уста ни поздравляват.

 

Декември 1912

 

 

 

           УИЛСОНУ

 

Кат нов Христос оттатък океана

издигна ти евангелие ново,

отдъхна си земята, с кръв обляна,

пред твоето миротворяще слово.

И поздрави светът зората ясна

на любовта. И поздрави той века,

че край полага на враждата бясна

и че човек ще вижда брат в човека.

И ний, за правда дето ляхме кърви,

казахме си: „Тоз глас висок не лъже.

Изгря денят на правдата!“ – и първи

сложихме си победното оръжье.

И правда чакахме – дойде насилье,

любов ожидахме – срещна ни злоба

безжалостна – каквато не таил е

и самий пъкъл своята утроба!

Видяхме – късно! – че на слаб чест няма,

ръце без меч – ръце са за верига...

Разбрахме – късно! – че реч блага е измама,

че писан договор „парче е книга!“

О, Уилсоне благи! Чуйш ли? Де си?

Надви нощта на факел благороден.

И твоя глас и пустиня се разнесе,

и твоя зов за мир оста безплоден!

Звучеше в твоя зов речта Христова,

но той кат нея бе осмян... забравен –

не бил готов светът за таз обнова,

не бил узрял духът за подвиг славен.

Празнува пак неправда и коварство,

венец от лаври носи пак лъжата!

Ликува злото: божието царство

не иде – то е още в небесата!

И гледам пак море от мъки люти,

и плач, и стон из родните предели,

гнезда напуснати, тегла нечути

на братя, слънчице едвам видели!

А стид? А свян? А съвест человешка –

нима са те потребни на юмрука?

И тоз мир безподобен? Гавра тежка

над разпнатий страдалец тука!

Ужасна бе войната, без пример е

в исторьята; но на кръвта й петното

не е дотолкоз черно, както чер е

тоз срам, навека лепнат по челото.

 

16 октомври 1919

Иван Вазов

 

стихотворения на български поети са останали непопуляризирани?

освен Матушка Русия, и още и американци.

с последния си постинг се запроституирва с духовния ни отец, Дядо Вазов...
И от това срам нямат изродите, както и от агресията на Путин в Украина, която представят като свещена борба на Голямата страна срещу украинските кенефи...

Иванчо погледна свирепо Хаджи Смиона и като съзря, че си е изул калеврата, за да говори, превари го:
- Кажи, че го убедих целокупно, но изведнъж като каза: „Гръбнакът, не возприимам, та не возприимам: аз, този анадолски капасъзин да ми стори това безчестие на портата...“
- Сущо! И Варлаам: „Аз каже, този смертоубиец и Юда Искариотски, дето ми обезчести фамилията.“
- Мълчи бе, дивак! Епитропи! Срам за българския народ! - изкрещя Иванчо разлютен.
Няколко души се изсмяха.
Хаджи Смион погледна обидно на Иванчо и му каза строго:
- Господине, бъди американец, благородно.
Подир една минута обаче гневът му мина и той прие драговолно предложението на Иванча да играят на кончина...
- Но честно и почтено - прибави Иванчо.
- Американски - издума Хаджи Смион, като се намещаваше.

*

О, руси, о, братя славянски,

защо сте вий тука? Защо сте

дошли на полята балкански

немили, неканени гости?



Желали би вас възхитени

да срещнем со сълзи и с китки…

Но идете вий настървени,

на грозни зовете ни битки!



Желали би вас да прегърнем

и тоз път сърдечно, горещо.

Но взорът ви свети зловещо…

Как ръце сега да разгърнем?



О, руси! Аз друг път ви славях

за подвиг велик и чудесен,

високо ви лґкът поставях

във мойта душа, в мойта песен!



Вий някога знаме Христово

развяхте за благо човешко —

строшихте ни игото тежко,

а днеска ни носите ново!



И пак не ви мразим (не крия:

обича ви още народа);

но любим и свойта свобода,

стократно пµ любим я ния.



За тоз кумир ние се бием

и с чужд, и със близък упорно

и няма ний врат да превием

пред никакво иго позорно!



О, колко ви, братя, жалея!

О, как би желал, братя клети,

свобода и вам и за нея

кат нас да живейте и мрете!



1916

Край

От Дунав до Егея

от Охрид до Евксин

ний всички до един

живейм с една идея.



Един ни слива блян,

една ни вяра сгрява,

един ни сбира стан

и същи враг сплотява!



Едното слънце грей

въз Шарът и Пиринът,

едно небе синей

във Янтрата и Дринът.



Дележ ли в тоя час?

Дели ли се морето?

Дели ли се сърцето,

дорде тупти у нас?



Нима две кърви разни

се ляха кат порой

при Булаир ужасни

и в косовския бой?



Не са ли пълни наште

борби със красота?

На славей в песента

звук има ли да дращи?



Раздори ли сега?

Във май кой търси зима —

и две души да има

във същата снага?

От Охрид до Чаталджа, от Дунав до Кавала
в една душа и мисъл днес цял народ е слян,
една го мъка трови, една го люшка хала,
един го пълни блян.
От Охрид до Чаталджа, от Дунав до Егея
от ярост гороломна днес цял народ пламти,
той цял е огън, вихър, стихийна мощ, идея
вулкан, кой веч бухти…
Бухти! В душите ад е, сърцата в кръв облени,
в гърди могъщи тътне сподавен лъвски рев…
Стократно ти порасна, народе уязвени,
в свещения си гнев!
26 Април 1913 г.

И това се отнася до всеки момент от нея. Известно е кои и защо упорито разпространяват най-големите безумия, за да затрупват с тях всяко добро намерение, принос и благородно усилие на САЩ, за да натрапят собственото си вграждане в източното мракобесие. Слава Богу, въпреки първоначалната си русофилска нагласа, Вазов има доблестта да не оплюва достойнствата на САЩ. И слава Богу, че изопачителите не са успели да низвергнат Вазов или да го принизят до нивото на собствената си примитивна извратеност. Ми то какво друго да измислят екземпляри, които се опияняват от басните за 28-те памфиловци, Александър Матросов или легендарния Павлик Морозов???

Има! Има не само стихотворения, но и текстове припадащи към всякакъв жанр. За сметка на това обаче другарите и разни чели-недочели, продължават да натрапват посредствени поетчета и национални предатели - терористи, работели активно срещу България в полза на вражеска държава и то срещу заплащане. Става въпрос за вапцаров.

Така де!? Винаги съм казвал, че един Българин няма абсолютно никакви основания да бъде амерканофоб/американомразец. Американофобията и англофобията тук е налагана отвън, в интерес на чужди интереси: руски, германски, арабски, китайски, турски /особено напоследък/. Да, наистина, от днешна гледна точка, изглежда толкова нелепа, абсурдно и омерзителна тази проруска цензура и фалшива американофобия.

А, вие за някой от групичката на латентните хомосексуалисти ли говорите? Е, те са си такива - проститути.

Благодаря, че поставихте това стихотворение на Вазов тук.

Още веднъж Благодаря!

"Песни за Македония"! Кървава рана!

А колко представители на рода Вазови бяха репресирани и буквално заличени от паметта на нацията или поне другарите направиха такъв опит. Както казах в един от коментарите си по-горе: В България няма никакви основания за американофобия/американомразие. Американофобията тук е внос от русия, германия, арабите, китай и разни ей-такива.

И досега се напъват да превърнат Отечеството ни в чалгаджийска оргия, за да заличат остатъците от духовност в народо-психологията!