Датата 16-ти април е празник, отбелязващ приемането на Търновската конституция и в допълнение – празник на юриста. До неотдавна тази празнична дата беше напълно неизвестна за българската общественост, извън тесните кръгове на юристите. Нещо повече, по времето на социалистическата диктатура, дори е отбелязван само като ден на юриста, без да се споменава Търновската конституция, тъй като, нали, все пак буржоазна конституция, монархическа, ретроградна, неотговаряща и противоречаща на „светлите“ съветски, ленински и т.н. “напредничави“ идеали. Пък и заимствана от "прогнилата Европа"; кофти!

   16-ти април обаче не е просто празник на Търновската конституция и юристите, този ден е рожденият ден на Третото българско царство. Да, на 16-ти април 1879 г., с приемането на Търновската конституция – първата българска конституция, учредителното събрание във Велико Търново създаде Третото българско царство.

    В българското общество и до днес битува глупавата, пропагандна лъжа, че, видите ли, „русия създала българската държава“, че на 3-ти март се появила „даром“ някаква свобода; че на трети март бил рожденият ден на българската държава … Нищо подобно и нищо по-далеч от истината! Всъщност вярата в подобни лозунги и пропагандни клишета показва само едно: че в нашата родина има сериозен проблем с образователната система, която от десетилетия продължава да формира един сравнително не малък процент от игноранти.

      Защо българската държава, в образа си на Третото българско царство, има рожден ден точно на 16-ти април?

   Така…

    Третото българско царство се възстановява и е резултат на епохата на европейското Просвещение и идеите на либерализма, които идеи от своя страна получиха своя импулс за ново проявление от интереса на Ренесанса към античната класика и най-вече естественото право на старите философи. Тук е необходимо да се допълни за по-голяма яснота, че не само модерна България е резултат на Просвещението, но и всички останали съвременни държави в Европа, а и по света.

   Просвещението измени изцяло разбирането за държава, отхвърляйки средновековния теократичен, монотеистичен и имащ корените си в Стария завет коцепт за Jus Divinum на неограничените абсолютни монарси. Вместо това бе въведена идеята за народния суверенитет, която идея претърпя доста дълъг период на развитие и изясняване чрез фундаменталните трудове на такива крупни юристи и философи като: Жан Боден, Хуго Гроций, Томас Хобс, Джон Лок, Жан-Жак Русо, Шарл Монтескьо, абат Емануел Сийес и дори в някакъв смисъл Волтер. Тук е редно да се отбележи, че църковници от ранга на Тома от Аквино също допринесоха с трудовете си към идеята за народния суверенитет. Освен това, в едни по-късни времена, в църквата, особено сред йезуитите, се ширеше  монархомахията и в онези среди концепцията за народния суверенитет беше благосклонно приемана.

Римският принцип от времето на класическия период – римската република, че SPQR “Senatus Populusque Romanus”, тоест Сенатът и народът на Рим конституират римската държава и я управляват чрез назначените магистратури бе леко модифициран и окончателно възприет през 18-ти век, като единствено справедлив по отношение на държавното управление. Римската република и държавната й уредба стана модел и идеал за уредбата на модерната държава. В интерес на истината, Просвещението черпеше своите идеи не само от класическата философия и право, но и от някои стари обичаи в самоуправлението на европейските народи до въвеждането на християнската религия като господстваща, единствена и официална. Става въпрос за обичая на общите събрания /също наричани и събори/, в които участва както обикновеното население, така и благородниците. В онези предхристиянски времена благородниците не са имали онази на практика неограничена феодална власт, както е било по-късно, в християнската епоха, а са били водачи на кланове и фамилии с определени задължения и отговорности пред членовете на клана. Абсолютните, неограничени, централизирани и деспотични монархии не са били познати и присъщи на европейските народи в античността и до въвеждането на християнството. Този тип тотална държава идва в Европа от Изток, главно от Персия и се реализира чрез християнската доктрина.

    В контекста на българската история, идеите на Просвещението бяха приети от българското революционно освободително движение /без съмнение и от БРЦК/ и водещите му личности като Раковски, Левски, Захари Стоянов, Стамболов, Ангел Кънчев и т.н. Просвещението стана основата на идеологията на българската национална революция и очерта пътя за създаването на свободна България.

    Народният суверенитет се състои в естествената, неотменима  възможност единствено народът да изяви волята си за самостоятелно управление /форма на управление/, като учреди или конституира своя самостоятелна държава с органи на управление /Конституция/. Суверенитетът е независимост /да не се бърка с понятието свобода, което така или иначе няма юридически смисъл, а още по-малко има отношение към учредяването на суверенната държава/. 

   Идеята за народния суверенитет и конституцията на държавата са неразривно и логически свързани с идеята за правовата държава и разделението на властите. Не случайно в Декларацията за правата на човека и гражданина от 1789 г. се казва, че общество, в което няма разделение на властите и гаранция за правата, няма конституция /в днешно време крещящ пример за липса на конституция е русия/.

     Държава обаче не се състои само от политически организиран в държава народ и държавна власт, които са функции на народния суверенитет. Държавата се състои още от територия и акватория. Много важно значение за възстановяването на Третото българско царство има ферманът от 27-ми февруари 1870 г. на османския султан Абдул Азис, с който се създава независимата българска църква, известна като Екзархия. С този ферман обаче, освен религиозната самостоятелност на Българите, за пръв път официално се признават още две много важни неща: 

-    Общността на българския народ се признава като национална политическа общност в рамките на османската империя /никой друг народ в османската империя не успява да постигне официално национално признание от османската държава/. Политическото качество на българската национална общност е изразено и заявено чрез проведения плебисцит за Българска екзархия.

-        На второ място, с плебисцита на Българите /потвърден от фермана/ султана признава и очертава територията населявана от Българи. Тоест организацията на църковните общини на Екзархията очертават територията на бъдещата държава на Българите. Подобен феномен исторически се е случвал единствено в САЩ, където чартираните признати свободи от Лондон и организацията на църковните общини стават първообраза на самоорганизацията на бъдещата независима държава.

С този ферман султанът не дарява, не октроира някакви политически права на Българите, а ги ПРИЗНАВА - бил е принуден да признае по силата на голямото желание и борба на Българите  политическото качество на българската общност, сиреч признал е българската нация. Тук е важно да се подчертае, че срещу това политическо признание, срещу обособяването на Българската нация, на българската територия и акватория и на независимата българска църква, както и на българите като политически субект първа въстава мракобесната, дивашка русия – най-свирепият български враг.

    На 16-ти април 1879 г. Учредителното събрание във Велико Търново изработва и приема не само Конституция на княжество България, но и дава правно битие, тоест действителен живот на българската държава. Точно тази дата става рожден ден на българската държава, защото не е възможно някой друг да учреди българска държава освен самите Българи чрез своето волеизявление!

Никакъв трети март /итронизацията на руския монарх/, никакви временни примирия от Сан Стефано и т.н. не са и не могат да сложат начало на българската държава. От държавотворна гледна точка, от правна гледна точка трети март няма никакво значение в процеса на учредяване и признаване на Третото българско царство.

              Няколко думи за самата Търновска конституция

   За Търновската конституция масовият Българин не знае почти нищо, освен, че е изработена по модел на белгийската конституция от 1831 г. Дори това се знае от малцина, макар, уж, образованието да е задължително, поне до 8-ми клас.
Със социалистическо образование обаче толкоз!

  Тук накратко ще добавя някои допълващи факти за Търновската конституция.

Преди всичко, Търновската конституция не е изработена само по модела на белгийската конституция, както вече посочих, но е заимстван и модела на конституцията на Холандия от 1815 г., и то по отношение на много важни конституционни уредби.

Ето и кои конституционни уредби са взети от холандската конституция от 1815 г.:

По модела на Холандия България също е конституирана като конституционна монархия. Това означава, че българският монарх и неговите прерогативи – лични и управителни – са строго регламентирани в самата конституция. Особеното на българския конституционен модел на монархия, за разлика от повечето тогавашни европейски монархии е, че българският монарх получава трона, короната и прерогативите си по силата на самата Конституция и не разполага с никакъв монаршески суверенитет. В повечето европейски монархии е обратно: монархът октроира /дарява/ конституция на народа и поделя суверенитета с него, като една част остава в ръцете му /така е в германските княжества, Прусия, русия в още по-голяма степен, Англия/. В същото време, по смисъла на конституцията си от 1831 г., Белгия е парламентарна монархия.

На следващо място от Холандската конституция в Търновската конституция е въведен институтът на ревизионното събрание или известно като Велико народно събрание.

 

    Други интересни факти, свързани с конституционната уредба на Третото българско царство и изрично регламентирани в Търновската конституция, са държавният герб и националната валута.

Малко известен факт е, че държавните гербове на Третото българско царство също са изработени по модел на гербовете на Белгия и Холандия. Без съмнение княжеският български герб е по белгийски образец, докато царският герб, след обявяване на царството 1908 г., е по холандски образец /силно подобни са и гербовете на Бавария, Швеция, Великобритания/.

Паричната единица на България е именувана по холандските Льовенталери /Монети с изсечен на гърба им изправен коронован лъв, които са циркулирали по протежението на реките Рейн и Дунав и са били добре познати на Българите от векове/. Льов на холандски означава Лъв/Лев.
Изборът на наименованието "Лев" на паричната ни единица обаче не е минал без дебати в учредителното събрание.
От парламентарните протоколи става ясно, че мненията на депутатите са били разделени на две: едните са били за наименованието "Лев", а други за Франк. Позицията на едните се състои в това, че населението така или иначе нарича парите лев и това съкратено наименование на Льовенталерите е придобило утвърдена гражданственост. Аргументът на вторите е за затвърждаване на свързаността с Европа и особено с Франция. В крайна сметка възгледа на първите, за наименование „Лев“, надделява.  

           Заключение

    16-ти април има много голямо основание да бъде национален празник на България, защото на тази дата е учредена и създадена Третата българска държава/Царство. Тази дата не е заредена с тежкото разделение и негативизъм на нищо незначещият за България трети март, който никога няма да се утвърди като безспорен празник, а още по-малко като национален и държавен празник. 16-ти април не носи разделение, а точно обратното, макар че никой русофил никога няма да признае и приеме нищо българско!

 

             Честит празник на Третото българско царство, на Търновската конституция и на юриста!

                                             Да Живее България!

 

 

  

 

Търновската конституция е една справедлива, истинна, мъдра, отстояваща интересите на държавата, обществото и гражданите концепция за развитие и духовно израстване на самостоятелната българска нация като Трето българско царство!

Благодаря и честит празник, Огняне. Много са достойнствата на Търновската конституция и тя е всъщност най-добрата конституция, която България е имала. Сегашната се доближава, но има съществен порок в уредбата на съдебната власт. За комунистическите конституции по съветски образец е излишно да се говори - това са правилници на държава-затвор!

Няма нужда от конституция - волята на добрия цар-батюшка трябва да е закон при строго самодържавие и единоначалие на всички нива в държавата.

.

Тия работи с батюшката - цар приключиха в цивилизования свят отдавна. Батчшката цар обикновено е тъп като галош или страда от други тежки умствени и психически, че и физически недостатъци, та няма кой да търпи олигофрени. Светът се промени много, така че свиквай.

Моля, радвам се, щом е полезна!