Не обичам патетиката, особено по време на празници и за това неизбежно ще я спестя в днешното си кратко писание. Просто няколко думи, излагащи размишление за днешния празник.

     Шести май е единственият истински и обединяващ национален празник в наше време, защото е празник на  Българската армия. Предполагам, че дори и навъдилите се напоследък „путинисти-миролюбци“ и „русофил-пацифисти“ не биха могли да кажат пояждаща дума за Шести май, въпреки че някои от тях сигурно имат подобни мисли.

     Шести май има своето голямо, истинско значение като празник не защото е празник на овчарите или пък още по-малко някакъв празник на мухлясалото православие, сиреч някаква попщина, а именно заради армията!

    Армията е тази, която физически и практически създава нацията, в случая българската нация. Тук ще парафразирам Славейков и ще кажа, че ако училището и знанието е духът на нацията, то армията е плътта.  

    Поклон и минута мълчание за всички загинали български войници, останали верни на дълга и клетвата си към България!

мунчо не пропусна и днес да залае злобно в речта си на парада.Проклятието на България и путинската метреса.

Не съм гледал парада и съответно не съм слушал Муньовата реч. Откровено казано нямам желание да слушам този злобен, злонамерен и много прост комунистически цървул.

... Слушах по радиото, ами, че за пореден път мучи някакви тъпи двусмислици и настройва военните срещу политици ... все едно набира "съзаклятници". Не за първи път ръчка точно като враг.