Началото а лятото е момент, който бележи края на първата половина на астрономическата година, а движението на Земята спрямо Слънцето минава във фаза на неговото намаляване и скъсяване на дните. Момент, който хората съзнателно или несъзнателно отбелязват с отпуск, почивка и т.н. – тоест отбелязва се един малък ауфтакт на прехода. Някои дори печелят от този ауфтакт.

    Големите исторически събития също следват този модел, тъй като се случват или през лятото, или през зимата, като зимният период е декември – януари. Уточнявам, че тези два периода на преход се отнасят не само до някакви много големи събития, но и до такива, които са значими, но с по-малка интензивност сами по себе си. В настоящата статия ще очертая три значими събития.

     И така, кои три значими събития се случиха в последните30-40 дни? На първо място това е срещата на върха на НАТО в Хага на 24-ти юни. На второ място е Израело-Иранският ракетен сблъсък от 13 – ти юни. На трето място е срещата на страните от БРИКС, която ще е днес 6-ти и на 7-ми юли.

      Тези три събития, макар на пръв поглед да изглеждат отделни и несвързани, са по своята същност и проявление елементи от един голям пъзел. Елементи, които изграждат общата картина. Основните образи в геополитическата картина, около които се разполага всичко останало са два: САЩ и Китай! Тези два геополитически центъра на силата са носители на модел за бъдещето на света или за водещо начало в глобалното развитие, и то далеч не само икономическо и технологично, но и обществено, човешко, екологично и въобще във всеки аспект на битието. Сблъсъкът между Китай и САЩ бележи своеобразна кулминация на историческите събития от последните поне петдесет години и са начална точка към един нов свят. Този сблъсък отваря портите към нова ера.

Тук не мога да пропусна уточнението, че любимата и непрежалима за около 15% тукашни копейки русия е нулев фактор в този сблъсък, а нейната роля е на ресурс. По този въпрос обаче по-нататък. Тези теми са доста обширни и на тях няма да се спирам подробно. Само ще затворя скобата като добавя, че зад трите изброени по-горе събития, било то директно, или индиректно наднича Китай.
Огромното геополитическо напрежение в света от последните години е в резултат на амбициите на Китай да стане водеща световна сила. Това не е конспиративно мислене, а официална политика на ККП, която е заявявана не веднъж от най-висши китайски държавни функционери. Си Дзин Пин е трети мандат председател в името на реализирането на точно тази цел.

 

   Срещата на върха на НАТО в Хага е поредна стъпка, в реализация на  очертаните планове за разпределение на ролите и тежестта на отбраната в Западния алианс /Европа – Америка, плюс Япония, Южна Корея Австралия и т.н./. Тук едно уточнение: Абсолютна глупост са надеждите - или направо казано дългогодишните бълнувания – на някои „специалисти“ по темата, като другаря Вацев, че Тръмп ще „разпадне“ НАТО; ще подари!? половин Европа на русия, а за делбата на останалия свят ще седне да се споразумява с путин. Разбира се само пълни лаици или наивници, или откровени глупаци могат да приемат такива бълнувания за реалност. Това няма как да стане, освен ако САЩ някак си колективно не са решили да се самопогребат, като преди това се самоубият. Това важи и за Европа. Е, толкова откачени няма и на двете места.

Срещата на върха в Хага официализира и декларира Европа като фактор, който във военно отношение трябва да постигне близък или относителен паритет със САЩ по отношение на възможността за реакция и ефективни действие в условията на голяма война. Сега, разбира се, не става въпрос за пълен паритет със САЩ – това е много трудно и изисква много време и средства. Става въпрос също и за ВПК на европейските държави. Европа освен икономически и финансов гигант, трябва да стане и сериозна военна величина. На следващо място, от срещата се потвърди, че съюзът Северна Америка – САЩ и Канада и страните от Европа, които са членки на НАТО остава действащ и продължава напред. Самият Тръпм го потвърди с присъствието си на срещата. Впрочем присъствието на Тръмп на срещата показва, че независимо какво лично отношение той има към НАТО, Европа, Украйна и т.н., не взема и не може да взема еднолични решения, а изпълнява голяма американска стратегия, която не зависи от неговата персона.

Други важни моменти от тази конференция са, от една страна, че Тръмп и Зеленски осъществиха лична среща, а от друга - беше потвърдено, че Украйна ще продължи да получава военна и финансова помощ от Европа, като част от повишените вноски в бюджета на НАТО ще отиват в помощ на Украйна.
Личното ми мнение е, че предложението на САЩ, чрез Тръмп, за 5 % разход от БВП за отбрана, особено за страните от Европа, е  малко, предвид десетилетната неглижираност и занемареност на въоръжените сили, особено като се сравни с напълно необоснованите и колосални социални харчове на европейските страни.

Украйна остава централен фокус и основна ангажираност на Европа и САЩ. Категорично Украйна в един не толкова далечен момент ще бъде член на ЕС и с много голяма вероятно на НАТО. Като обобщение може да се каже, че не само нямаше разединение, провал на срещата или нещо такова, а точно обратното: всички ангажименти бяха препотвърдени и се даде начало на градиращо укрепване на военните сили на Европа Определено това беше лоша новина за Пекин и Москва.

 

      Израелско – Иранската война. Старият конфликт в Близкия Изток се реактивира с нова сила, след руското нападение над Украйна, което доведе и до въпросната ракетна война между двете държави. Не е ясно как ще продължи всичко след спирането на огъня, но е ясно, че в Близкия Изток мир няма, а само примирия.

Основният контекст на Израело-Иранския сблъсък от началото на юни е терористичното нападение от 7-ми октомври 2023 г. от „Хамас“ и включилите се „Хизбула“, „Ислямски джихад“ и някои по-дребни организации, както и отговорът на Израел, довел почти до унищожаването на терористичните ислямистки групировки „Хизбула“ и „Хамас“. Исторически факт е, че зад всичките тези „арабски борци за свобода“ от край време стои Москва и като цяло социалистическия интернационал. Зад „Хизбула“ обаче е Иран. Иран, който е опасал целия Близък Изток в огромна мрежа от терористични ислямистки групировки, чиято вторична дейност е чисто криминална (мрежите за трафик на наркотици, хора, пране на пари и всякаква контрабанда не са никаква новост).

От чисто геополитическа гледна точка русия има/ше/ останали две съюзнически държави в Близкия Изток – Сирия и Иран. И двата режима за Москва са от огромно значение, тъй като без двете държави – представляващи изнесени форпостове на московската имперска стратегия в Близкия Изток и в Източното Средиземноморие – буквално линията на така наречената „първа защита“ на Московията ще се изтегли по политическите граници на днешната руска федерация, а това е най-уязвимото й място – „мекото подкоремие“. От това „Меко подкоремие“ започва Кавказ. Там са тюркските републики и въобще огромно море от тюркски, фински, алтайски народи, които в мнозинството си са мюсюлмани.

Река Волга достига близо до Москва, а околностите й са населени преимуществено с тюркски народи, изповядващи сунитски ислям.

Кремъл загуби Сирия, тъй като управляващият там социалистически режим на превратаджийския клан Ал - Асад рухна и въпросният клан трябваше да се спасява в Москва, където е и до днес. Така русия загуби Източното Средиземноморие. Остана Иран. Иран е ключов съюзник на Китай, не само защото е един от основните доставчици на петрол и газ на Поднебесната червена империя, но и защото географски се намира на важни планетарни търговски и комуникационни пътища, и особено около „Индийския коридор“. Този коридор е конкурентен на китайския „Един път, един пояс“ и зад него стоят САЩ, ЕС, Израел, Британия, някои от богатите арабски държави. Този „коридор“ е от стратегически интерес за самата Индия. Спрямо Китай Иран е прокси и зависимостите на Техеран спрямо Пекин са видими и с просто око. Не е така спрямо русия, тъй като там отношенията са далеч по-равнопоставени, въпреки руската помощ за иранската ядрена програма, която със сигурност е с военни цели. Не зная доколко е вярно, но се върти информация, че по време на израелските и американски удари, китайски самолети са изнесли от Иран обогатения уран и са го доставили в Китай. Всичко това обаче е в сферата на конспиративното и не може да се потвърди, поне към този момент.

Геополитически Китай не е заинтересуван да се изгради „Индийския коридор/път“, който от Индия трябваше да излезе на пристанищата в Израел и от там по море до Европа: Гърция, България, Румъния, Унгария, Австрия, Германия, Холандия, Великобритания и отклонение за Скандинавия. Този коридор обезсмисля китайската „дъга“ Северна Македония, Сърбия, Унгария, която дъга Китай реализира използвайки и проксито си русия. Реализацията на „Индийския път“ стои в основата на ислямисткия терористичен акт в Кашмир, зад който стои китайският съюзник Пакистан. Комунистически Китай почти докара до ръба на пълномащабна война две ядрени държави, каквито са Индия и Пакистан. Засега Китай действа чрез проксита – подчинени нему държави като Пакистан, Иран, русия, сърбия, Унгария и т.н. Известно е, че Китай няма съюзници, тъй като в китайската концепция такова нещо не съществува.
Чрез подчинените си проксита Китай се опитва да отсрочи неизбежния сблъсък със САЩ. Да, Китай търси такъв сблъсък, посредством който да се реши въпросът за световна доминация, но Китай не е готов все още. Не само не е готов, но и самият Китай страда от тежка криза, която е не само икономическа, но и политическа, демографска, финансова и т.н. За това Китай прави всичко възможно да разконцентрира САЩ като разпръсне усилията му по различни точки на планетата. 
Тази е причината, поради която Китай няма да позволи по никой начин на русия да договори дори кратко примирие с Украйна.

Да, зад големите кризи по картата на света стърчат огромните червени уши на комунистически Китай и едва след това тези на русия, която обаче е ни повече, ни по-малко в ролята на леко момиче на Пекин.

Какъв е резултатът от израело-американската военна операция срещу Иран?

На първо място, видя се, че ислямисткият режим в Техеран не може да разчита за нищо на Москва. русия системно не е в състояние да оказва никаква подкрепа на своите стратегически съюзници. Тук изключвам острите декларации на кремълските недорасляци, които едва ли са някаква утеха за ходжите и разни други уж съюзници. На ходжите в Техеран им стана пределно ясно, че ако им се наложи да разчитат на някого, то това при определени условия може да бъде само комунистически Китай. Всъщност иранците видяха, че поддържаният включително и от тях национал-социалистически другар Ал-Асад не получи никаква реална помощ от Москва, ако и в периода преди 2022 г. русия да разруши целенасочено Сирия чрез бомбардировки.
Между другото не само на Сирия и Иран, но русия не помогна и на Армения, а уж бяха съюзници в ОДКБ и уж са "братски", "християнски" държави. Изобщо „Руснак да те пази и грък да те храни, е абсурдна надежда“. Тежко на имащите такива надежди.

На следващо място сблъсъкът с Иран принуждава Нетаняху да заеми една далеч по-ясна проукраинска позиция и да напусне желаната от него неутрална позиция спрямо русия. В един по-дългосрочен хоризонт това не е никак добре за Москва, защото евреите знаят много добре, че колкото Китай /отдалечено и индиректно/ и Иран, толкова и Москва стои зад клането от 7-ми октомври 23-та година, осъществено от „Хамас“.

Този сблъсък е повод за противниците на ислямистката диктатура в Иран да напомнят за себе си. В крайна сметка Иран е не нещо друго, а хилядолетната Персия, една от най-великите цивилизации на планетата ни. Огромна част от персите не могат да понасят примитивизма на ислямския режим, който е свел държавата им до степен на първобитна варварщина, където се убиват жени с камъни, режат се уши, носове на студенти, изнасилват се арестувани млади момичета преди да бъдат убити /щото, нали, девствени може да попаднат в рая, иначе не/ и т.н. прелести на „религията на мира“. Убеден съм, че ако всички тези ходжи попаднат в ръцете на персите, ще бъдат драни живи.
Иран е пример за това, че където стъпи исляма, настава страховита простотия, цигания и диващина. Става същото и където стъпи комунизма/социализма. Лошото за персите е, че ще трябва някак си сами да се справят, защото в техния случай нито израелските, нито американските въоръжени сили могат да са им от помощ.

     Срещата на държавите от БРИКС. Това събитие няма особено значение извън обстоятелството, че е форум на страните от Третия и Четвъртия светове. Тази организация, особено към ден-днешен, е нищо повече от поредната маска зад която наднича комунистически Китай, а държавите от БРИКС са ни повече, ни по-малко изпълняващи в най-общ смисъл китайските планове за световна доминация в сферата на икономиката. БРИКС е един квази съюз, който е силно фрагментиран и с явни тежки проблеми между най-важните си членове.

Така, дъгосрочните проблеми Китай-русия, които не са тайна и без никаква скромност ще кажа, че тук аз лично пиша за тях отдавна. Китай и русия са врагове. Китай има явни аспирации за огромни територии в Сибир, които все още номинално се смятат за руски. Това наскоро беше потвърдено и от доклад на КГБ/ФСБ.

Китай има вражда с Индия, като последно насъска проксито си Пакистан да я нападне чрез терористични групи. Индия, макар и доста неутрална и отдалечена от Западния алианс, никога няма да прекъсне дълбоките си връзки с Британия, САЩ, а и другите държави от британската общност. Индия, макар и в БРИКС, остава завинаги много тясно свързана със Запада и особено с Велика Британия. Идеята за истински съюз между Индия и Китай, е нищо повече от болна фантазия или нелечима глупост.

Друг съществен проблем пред БРИКС е важното обстоятелство, че става въпрос за държави, принадлежащи на различни цивилизации, които са в условия на различни политически режими и разположени на различни континенти.
Допълнителен проблем е липсата на обща парична единица и търговска, политическа и социална некохерентност. Страните от БРИКС имат по редица въпроси крайно противоположни виждания и политики. Единствената ясна обща черта между всички държави от БРИКС е, че става дума за много бедни, изостанали и корумпирани страни. Е, да, разбира се тези страни са и многолюдни, като относителната устойчивост на населението си в последните десетилетия /вече не умират масово от глад и болести/ дължат на икономическата и научна връзка със САЩ и Европа и огромните помощи идещи от там, на които са бенефициенти.

БРИКС не е и никога няма да бъде някакъв съществен конкурент на САЩ, ЕС, ОИСР и другите институции на Западния алианс. БРИКС може да стане някакъв конкурент, когато са налице четири условия: 1. Бразилия, Южна Африка, Китай, русия, арабите станат водещи във високите технологии. Това означава например да създадат нещо от типа на компютър, включително и квантов такъв, изкуствен интелект и т.н. 2. На следващо място единната валута на БРИКС да стане световна резервна валута или да е конкурентна в това отношение на щатския долар и … ЕВРО-то /Еврото, другари!/, тъй като сега около 65-70 % от световната търговия е в щатски долари а около 25 % в Евро /ЕВРО, другари/. Индийските рупии, китайските юани, бразилките … какво беше там и т.н. вървят само в съответните страни.
Да, Китай и Индия извиха ръцете на руснаците и им набутват вагони с юани и рупии, които руснаците се чудят какво да правят, но… така е в БРИКС.
3. На трето място, БРИКС трябва да има финансови центрове, които да са поне равни на Ню Йорк, Лондон, Токио и Франкфурт. Сега Шанхай, Бомбай и Рио де Жанейро са толкова далеч зад Уолстрийт и Ситито, че чак не се виждат. 4. И на последно място, ама не по значение, БРИКС могат да бъдат някакъв конкурент, когато помежду си се свържат с такива търговско-икономически връзки, с каквито са свързани страните от ЕС или ЕС - Канада; ЕС - САЩ; ЕС- Великобритания; САЩ - Япония и т.н. Това все още не е така, а и не е ясно дали някога ще се случи.

Настоящата среща на БРИКС не е повече от едно стягане на редиците на Третия свят или както се наричат „Глобалният юг“ в отговор на консолидацията на НАТО, ЕС и АУКУС.

Е, разбира се може и да приемат за член някоя нова държава, нещо от типа на Хаити или Буркина Фасо, но това би било проблем на новоприетата държава. 

те възможни за разгреждане и запознаване с тях в подробности. Поздравления !!!
Ще копирам статията в блога си, за да се запознаят с нея повече Хора. Вижте обаче статията в блога ми, https://planinitenabulgaria.blog/lichni-dnevnici/2025/07/06/statiia-ot-fb.1955504. Ако Ви е възможо, коментирайте ФАКТИТЕ /!!!/, изнесени в нея в специален постинг. Обзе ме страх за бъдещето.
Поздрав с едно музикално произведение на Шуман, за мен най-силното в творчестото му: https://www.youtube/watch?v=zjCgWBfGWoQ&list=RDzjCgWBfGWoQ&start_radio=1

Място за страхове няма! Ние сами сме творци на собствения си живот! Благодаря за коментара и за разпространението на статията ми. Благодаря и за великолепната музика!

iz4erpatelno napisano....

Благодаря! Това е обаче само част от по-голямата картина.

... или по-точно в желанивто на някои да са "полюси".
Народите са различни и сигурно е възможно това, но си мисля, че ще е голяма грешка това да се случи отново по "служебен" път, виждаме колко неефективено в момента е ООН-то създадено точно по този принцип.