Добре известен исторически факт е, че сръбското нападение над България /Сръбско-българската война/ е в резултат на Съединението между Княжество България и Източна Румелия /Южна България/. По-важни са обаче по-дълбоките и съществени причини както за Съединението, така и за Сръбско – българската война.

Наистина актът на Съединението е пряко нарушение на Берлинския трактат от 1878 г., но това не е истинската причина за сръбското нападение в началото на ноември 1885 г. Историографията обаче обикновено не отива по-далеч именно от констатацията на историческите факти, често затъвайки в патетиката за българското национално обединение. Никой обаче не дава сметка и обяснение, какво ще последва, какъв ще е резултатът, след като се постигне обединението на българското етническо землище в границите на Екзархията  / над двеста хиляди квадратни километра/.

Разбира се не е трудно да се досетим за последиците, ако едно национално обединение би било успешно, ето няколко от най-съществените:

-        България щеше да стане най-голямата и най-многолюдна държава на Балканите – всъщност в пъти по-голяма от съседите й, с изключение на Румъния и Турция, а всички останали щяха да са истински джуджета в сравнения с нея – с широк излаз на минимум две морета;

-        Териториалния мащаб на България щеше да я постави в групата на най-големите държави в Европа, поради което тя щеше да е абсолютно незаобиколим фактор при решаването на европейските въпроси; а при определено стечение на обстоятелствата – и на някои от световните въпроси;

-        Сърбия щеше да бъде принудена да изостави завинаги идеята за някакъв Пиемонт сред така наречените „южни славяни“ /знайно е, че етнос славяни няма и никога не е имало/ и по-късните катастрофални югославски идеи и практики, чиито резултати в крайна сметка бяха бедствени. Самата Сърбия щеше да бъде привлечена в орбитата на България, като сателит, което щеше да сложи окончателен край на руската геополитическа линия на Балканите в частта да поддържа и насъсква Сърбия срещу България и Австрия. Просто „дъгата“ Атина – Белград – Москва нямаше да съществува, а от там и неустойчивият баланс на Балканите, обслужващ именно русия, но и Бисмаркова Германия и Австро-Унгария до началото на 20-ти век. Балканите щяха да престанат да бъдат „барутен погреб“ за Европа;

-        Гърция, подобно на Сърбия, щеше да бъде принудена да се откаже от „Мегали идея“-та;

-        Стотиците километри българско крайбрежие на Черно море и Румъния на север от Дунав щяха да са окончателен и непреодолим блокаж за руските империалистически стремежи към Балканите, България, Босфора, Цариград, Дарданелите и Източното Средиземноморие.

-        Икономическото и демографското развитие на България щяха да са с много големи мащаби и интензивност, което допълнително щеше да придаде още по-голяма важност на България в Европа.

След обединението на Княжеството и Румелия, неизбежно е щял да дойде редът и Македония да влезе в пределите на българската държава. Всичко това сръбският крал Милан и част от управляващите тогава в Белград са разбирали прекрасно. Всъщност крал Милан казва в прав текст, че в един момент България ще посегне към Поморавието – една територия, която винаги е била българска и населена с Българи. Градовете Ниш, Пирот, Зайчар, Крагуевац и т.н. са български градове, подарени на Сърбия от русия, като подаръкът е юридически закрепен със Санстефанския предварителен договор.

Не може да се отрече, че крал Милан е бил далновиден и добре е разбирал за какво в действителност иде реч и какво чака Сърбия в една дългосрочна перспектива.

Нещо повече, макар династията на Обреновичите да е разчитала основно на Австрия, като геополитически гръб и в малка степен на русия, тъй като в някои моменти Милан води открито враждебна политика спрямо русия, тази династия си е давала сметка, че в голямата геополитика в Югоизточна Европа Велика Британия вече открито подкрепя България, а това, както ще се види и на Цариградската конференция, свикана по повод кризата след Съединението, ще направи така, че Италия ще заеме една пробългарска позиция и дори Франция ще заеме една доста благосклонна позиция към България. Към това се добавя и отказът на Султана да възстанови status quo ante factum в Румелия с военна сила, особено знаейки позицията на лорд Солсбъри и въобще на официален Лондон.

Принципно и чисто теоретично , опрян на Австро-Унгария, Миланова Сърбия е можела да разчита на Германия и русия, но Германия е била активно заинтересувана от това да не избухне война в Европа. Германия е била не по-малко заинтересувана да посредничи при някакви неразбирателства между Австрия и русия  в рамките на съюза на тримата императори. Германия обаче е била твърдо против конфронтация с Британия, ако и да е била несъмнено за  възстановяването на положението, установено с Берлинския договор.

Австрия, разбирайки какво е действителното положение, не само застава категорично против нейна пряка военна подкрепа за Сърбия, но дори спира да подкрепя Милан в начинанието му за война срещу България. Граф Калноки полага всички дипломатически средства за да разубеди Милан да води война срещу България.

От тогавашните Велики сили именно Велика Британия реално спира да зачита разпоредбите на Берлинския договор, заставайки дипломатически и политически в подкрепа на България. Тук в пълна сила намира израз британският принцип „Или независима България, или никаква България“. Естествено тази любов на британците към България има своето обяснение през призмата на техния геополитически интерес в района на Черно море и Източното Средиземноморие, който обаче съвпада с големия български национален интерес.

Така силите, които подкрепят възстановяването на положението от преди Съединението и функционирането на Берлинския договор са русия, Австрия и Германия. Турция също подкрепя, но само на думи и хартия и не само не е готова за война, но султанът е твърдо против, каквито и да са военни действия срещу България. Британската позиция по въпроса оказва допълнителен възпиращ натиск върху Турция.

Има една полулегенда, че руският император Александър III – ти казал на българската делегация, пратена от парламента при него, че „За разединение вече не може да се мисли“. Казвам полулегенда, защото тези думи наистина са изречени от руския цар, но в последствие руското министерство настоява пред българската делегация изреченото да не се обнародва и да не става достояние на широката българска общественост. Така Гирс – тоест официалната политика на руската империя – заема позиция срещу Съединението.

Сърбия е желаела да бъде компенсирана от България за акта на Съединението, като е настоявала да получи градовете Видин, Кюстендил, Трън, Кула и др. и почти да достигне околностите на София, образувайки една особена „сръбска яка“ на югозапад, чрез която да отреже България от Македония. Това обаче е сръбската програма минимум. Сръбската програма максимум включва всички земи до река Искър.

В онези бурни седмици след Съединението, България е съветвана настоятелно и твърде ултимативно от Австрия, русия и Германия да предаде на Сърбия исканите земи.

Освен натискът да се предадат западните краища на българската държава, русия упражнява чудовищен натиск княз Александър I – ви да абдикира от българския трон.

България отказва! България отказва на Австрия, Германия, русия, Франция, Турция да предаде земите си на Сърбия; България отказва на русия князът да абдикира.

Българският отказ е чисто формалният повод Сърбия да нападне, тъй като Милан все така се е готвил за тази война: Австрия отпуска сериозен паричен заем, а русия, преследвайки целта да изгони княза от България и да развали Съединението, мълчаливо застава зад Австрия, тоест и зад Сърбия във военното начинание на крал Милан.

 Сърбия загуби войната от 1885 г., а това беше катастрофа за нея, не само в конкретния случай, но и в един дългосрочен план. Не беше и никак щастлива съдбата на самия крал Милан. Това обаче е друга, също голяма тема, а аз сега няма да пиша за нея.

     Ще напиша няколко думи обаче за руско-украинската война и аналогията й със сръбско-българската.

     Ще започна с най-очевидната аналогия, както България беше принуждавана да се откаже от свои територии в полза на агресивния си съсед /сърбите даже твърдят, че Западна България е населена с „прави сърби“/ и държавния й глава да се откаже от трона, така и днешна Украйна бива принуждавана да се откаже от свои територии /руснаците твърдят, че тези територии били населени с руснаци/ и някак си президента Зеленски да се махне от президентския пост.

И тогава – през 1885 г., - и сега, през 2025 г. русия е основната действаща сила – изискваща територии и изискваща чужд държавен глава да напусне поста си.

И тогава и сега Велика Британия е срещу руските искания. Искания, които и тогава, и сега са крайно несправедливи.

И тогава, и сега Германия и Австрия пасивно, прикрито подпомагат по един или друг начин русия. Тогава срещу България, а сега срещу Украйна.

Тогава Сърбия катастрофира, макар че бе много по-подготвена за война във всеки един аспект, а крал Милан и съпругата му по-късно бяха убити. Сега русия ще катастрофира, макар че за войната срещу Украйна се готвеше буквално от момента, в който Украйна получи своята независимост. Съдбата на путин няма да е по-щастлива от тази на крал Милан.

руската кочина да се сгромоляса, да се срути... Но и много се съмнявам, че е възможно в днешно време. Условията са съвсем други, патриотизмът е в огромна степен изгубен, днешните хора свикнаха да живеят охолно и не им се ще да си нарушават спокойния живот, за да бранят свободата си. Рушляшката пропаганда е проникнала в главите на много от тях. А и лакомията - страната им е нападната, едва се брани, но някои се задавят от корупция, и това влияе зле на цялата страна /Украйна/.
Като цяло съм песимист за края на тази война. Този американски орангутан докара и още ще докарва толкова злини на свободния свят, че не ми се мисли докъде може да се стигне...

... а, обществото ни все още доста отровено от ... "благодарност".
"Целите сме изгорене от парене и пак не се научихме ..." - ако някога е било констатация то днес се е укор, меко казано.

А, по постинга какво друго мога да кажа освен да припомня, по късно дават понтонен мост на румънците да ни ударят в гръб ... "братушки".

Тази "полулегенда " можеш да я прочетеш в спомените на академик Гешов Той придружава Антим при визитата му при Александър трети. Целувайки ръката на Антим императорът казва че се досеща за какво са тук Че за връщане на страната в предишния статус не може да иде реч, но и упреква защо не са споделили с него
Русия е гарант по берлинския договор , а аз научавам последен . Това е "полулегендата"
Съединението е само повод за отстраняването на Батенберг/изпитвам много добри чувства към него/ Александър трети е ненавиждал кръщелника си, защото Батенберг го подвежда и го вкарва в сериозен конфуз . Императорът сватосва и се готви да кумува на Батенберг Никой не е карал князът да се жени насила, той дава съгласие , но пред венчилото се отказва Не дава обяснение -просто се отказва Венчавката е разгласена, поканени и очаквани са царски особи от цяла Европа, всичко това е организирано от руския двор и изведнаж Батенберг без никакво обяснение се отказва да се обвързва
Никаква политика-Враждебно отношение на Алексантър трети на лична основа към Батенберг води впоследствие България до националните и катастрофи заради Кобургите

Отчаянието е разбираемо, като феномен, но то е вредна илюзия, резултат от липсата на познание. Човек не бива да допуска отчаяние или меланхолия. Врагът няма да пропусне да се възползва от това. Ситуацията - и тогава, и сега е същата, но с някои нюанси, разбира се. Изглежда, че руската пропаганда доста Ви влияе и не може да видите колко близо до колапса е самата русия и колко отчаян е путин.

Изцяло си прав, така е. Благодарността е една от онези емоции, които "братушките" насаждаха в душата на Българите, за да направят народа пасивен, безволев и проснат по очи пред тях нихилист. Е, не успяха изцяло, но не може да се отрече, че постигнаха успехи. Руснаците и русия ще платят обаче цената на геноцидния проект, който осъществяваха срещу България и Българите. Русия така ще се разсипе и така ще изгори цялата, че това, което е в момента, е още нищо.

По изключение пускам коментара ти, само за да ти задам два въпроса, които обаче са малко или много реторични, предвид вече дългогодишния ми опит с теб. Въпрос 1: ти можеш ли да четеш с разбиране сравнително прости текстове? Въпрос 2: ако случайно успяваш да четеш с разбиране сравнително прости текстове, защо коментарът ти изкривява до неузнаваемост авторския текст, влагайки по този начин смисъл, който липсва в оригинала. Докога с този мръснишки подход?

Не, nkf, не позна.
Точно па на мен руската пропаганда не ми влияе, не съм от тях. И отчаяние не е.
Но всички тия резки промени на курса в политиката на /уж/ най-голямата демокрация в света ме ошашавят. Както, сигурно, и всеки здравомислещ. Днес чух един коментар, който напълно споделям: "Време е европейските лидери да започнат да крещят в ушите на Тръмп, стига са му шепнали!"

Добре, бъди блажен с вярата си!

Тези агресивни, бездуховни мекерета винаги са мразили и продължават да мразят България и Българите и винаги са търсили и продължават неуморно да търсят начин да отхапят парчета от Отечеството ни!

"Добре, бъди блажен с вярата си!"
Мисля, че сме на една и съща страна, но не разбирам заядливата нотка в теб...
Не съм вярващ. Не мога и не искам да съм блажен.
Аз съм реалист и гледам на света не през розови очила. И напоследък не виждам поводи за голяма радост...

Ни най-малко се заяждам. Смяташ, че си реалист? - Ами, добре. Аз обаче не смятам, че си реалист, а си човек с емоционално манипулиран подход по темата, което със сигурност не е реализъм. Самия факт на нихилистичното ти униние показва, че си именно жертва на руската пропаганда, която определено ти влияе. Няма обаче да споря, понеже е безсмислено.

Така е, Огняне. Сърбия е малката русия.