Или измамата 3-ти март 1878 г.

  Не съществува истински независима държава, която да празнува за свой национален празник интронизацията на чужд владетел. Не съществува истински независима държава, която да има пред парламента си статуя на чужд владетел.
Благодарността не е морален дълг, а избор, защото всеки дълг носи несвобода. Истинската свобода е в избора на разума и собствената воля. Не може да има свобода в оковите на вечната благодарност.

  Националният празник по необходимост трябва да бъде тържествен израз на единството на нацията; да сочи нейните уникални постижения и същността на нейната стойност. По наложило се правило мнозинството нации и държави имат за национален празник съответния им ден на независимостта. Денят на независимостта е символ на самоопределението на един народ, който става политическа нация – учредява се и се устройва самостоятелно и за самостоятелен политически живот. Тоест нацията е самостоятелна, независима политическа общност.
Това ли съдържателно отразява настоящият така наречена „национален празник“ на България? Категорично не! Единява ли 3-ти март българската нация. Въпросът е риторичен, тъй като е не просто известно, а достатъчно добре видимо, че поне половината Българи не празнуват този празник и не го приемат за национален. Тоест този празник не само не обединява, но активно разединява.

Какво уникално постижение на българската нация сочи 3-ти март? Простият и болезнено истинен отговор е – никакво. На 3-ти март се подписва един предварителен мирен договор /примирие/ между две воюващи имеперии. Българи не участват в това подписване. Каква същностна българска стойност отразява 3-ти март? Пак болезнено истинният отговор е – никаква.

Е, може ли национален празник на независима държава, която има огромни културни, държавнически и т.н. претенции да бъде … датата на подписване на едно примирие. Не, разбира се. На 3-ти март обаче реално една част от Българите – тези празнуващите – празнуват интронизацията /възкачването на трона на руския император Александър II – ри, събитие случило се през 1855 г. На 3-ти март, но вече през 1861 г., същият Александър II – ри отменя робството в подопечната му руска империя. Всички тези исторически факти са добре известни и документирани – те са безспорни и дори не могат да се интерпретират, така че всеки опит да бъдат представени като имащи нещо общо с единството, същността и постиженията на Българите биха били не само смешни, но и нетърпимо нелепи.

След като описах какво по същността си Е датата 3-ти март, нека опиша какво НЕ Е, и то в строго отношение към България и Българите.

-        На 3-ти март 1878 г. НЕ СЕ възстановява никаква българска държава;

-        3-ти март 1878 г. НЕ НОСИ никаква свобода за България и Българите, защото понятието свобода е неотносимо към съществуването и функционирането на държавата. Държавата е учредена, устроена и функционираща политическа общност, която е НЕЗАВИСИМА. На 3-ти март 1878 г. не се дава никаква НЕЗАВИСИМОСТ на България;

       Тук трябва дебело да се подчертае, че възстановяването на българската държава става само и единствено от Учредителното народно събрание във Велико Търново, с приемането на Търновската конституция. Твърдение от типа, че, видите ли, русия създала българската държава са или признак на тежка необразованост/неграмотност, или на преднамерена лъжа, а може и на двете. НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА СЪЗДАДЕ НА НЯКОГО ДРУГИГО ДЪРЖАВА! Факт – и политически, и юридически.   
                      

Голямата лъжа 3-ти март 

     Датата 3-ти март е една огромна лъжа, вирус, вкаран в менталното поле на Българите. Вирус трасирал доста трагичния и катастрофичен 20-ти век за България и Българите. Защо това е така? Нека се прегледа по ред, защото едно събитие, като примирието на 3-ти март 1878 г. е обусловено от друго, предхождащо го. Събитията пък – обуславящи и обусловени – са резултат на целенасочена воля, която пък е формирана от замисъл, план, идея. Няма да се простирам назад в историята, обяснявайки интересите на русия на Балканите, като необходим плацдарм към Проливите, Цариград и Средиземно море, Светите земи, общо взето това е пътната карта на русия към световна доминация. Една от началните стъпки обаче, е иманно овладяването на Балкана – особено земите на България.

Има и още една, много важна причина русия да предприеме войната от 1877-1878 г. Причина, която не е съществувала като основание за предишните и походи на юг от Дунав, впрочем доста катастрофални и разорителни за Българите. Причината се нарича Българска Екзархия, с която реално се признава българската нация като политическа общност и се очертават териториалните й граници. Следващата стъпка, неизбежно, е щяла да бъде откъсването на България от Османската империя. Една голяма, обединена България със сигурност е кошмар за русия и непреодолима пречка за стъпването й на Балканите, а от там и на Проливите, Цариград, Средиземноморието, Светите земи и т.н. Именно заради това русия бърза да се намеси, макар и определено без да е готова за голяма война. Пак по тази причина русия използва агентурата си, инфилтрирана в българското революционно движение, за да запали априлското въстание. Една чиста руска афера, за което волно или неволно признава добре платеният руски агент Георги Бенковски. Негови са думите „ … русия да заповяда!“

    Няма да се спирам подробно на дипломатическата подготовка на войната, въпреки че тази подготовка е ключова както за началото на войната, така и за края й и за последиците от нея. Все пак в телеграфен стил ще маркирам най-важното от въпросната дипломатическа подготовка.

-        Райхщадско споразумение от 1876 г.  между русия и Австро-Унгария. Тези две изключително близки в онези години империи се договарят, че НЯМА ДА СЕ СЪЗДАВА ГОЛЯМА ДЪРЖАВА НА БАЛКАНИТЕ И ИЗОБЩО НИКАКВА ДЪРЖАВА.

-        Цариградска конференция от 1876 г. – провалена от русия, чрез главния й представител граф Игнатиев;

-        Будапещенска конвенция от 1877 г. между Австро-Унгария и русия, с която конкретизират договореностите от Райхщад между двете империи.

Тези споразумения – от Райхщад и Будапеща - ясно разкриват картината на реалната цел на руската империя, а тя в никакъв случай не е някаква „свобода на България“, „възстановяване на българска държава“, „спасяване на Българите“ и т.н. лъжи на имперската пропаганда, станали част от менталния вирус „3-ти март и руско-турска „освободителна“ война“. Още в Райхщад на русия е било пределно ясно, че след войната ще има голям форум на великите сили, на който ще се уредят последиците от войната, за това тя подготвя реализацията на максимална част от своите стратегически цели.

 

Войната от 1877 – 1878 г. и колко точно е руското в нея

 

     Пропагандата на менталния вирус използва фалшивото клише „русия осбободи България“. Видяхме, че това не е така, но следва да видим, каква е тази русия – тогавашна, и доколко е русия и как участва в тази война. И по този въпрос няма да се простирам, а само ще маркирам фактите.

   Нека започна от върховния главнокомандващ на руската армия, самият цар Алксандър II – ри.
Александър II – ри е чистокръвен германец – и по майчина, и по бащина линия, от династията Холщайн – Готорп. Той не е никакъв Романов.

По същият начин и главнокомандващият Дунавкста армия, Великият княз Николай Николаевич – брат на император Александър II, е чистокръвен германец.

Гнералите, командващи частите на Дунавската армия, почти изцяло са германци, от така наречените балтийски немци, поляци, украинци, тук – там по някой швед/финландец, арменец, а има и висши офицери от шотландски произход. Ще дам примери с най-известните генерали и офицери:

-        Йосиф Гурко – поляк;

-        Валериан Дорожински – поляк;

-        Михаил Драгомиров – поляк;

-        Фьодор Радецки – поляк;

-        Артур Непокойчицки – поляк;

-        Мартин Кучевски – поляк;

-        Казимир Левицки – поляк;

-        Иван Ганецки – поляк;

-        Едуард Тотлебен – германец;

-        Едуард Делигсхаузен – германец;

-        Аполон Цимерман – германец;

-        Николай Криденер – германец;

-        Юрий Шулднер – германец;

-        Казимир Ернрот – германец;

-        Александър Деп – германец:

-        Отон Раух – германец;

-        Виктор Дандевил – французин;

-        Степан Макаров – украинец;

-        Пьотър Вановски – беларус;

-        Иван Тутолмин – казак;

-        Михаил Скобелев – казак;

-        Александър Имеретински – грузинец;

-        Александър Лермонтов – шотландец/германец

 

    Освен генералите и висшите офицери, редно е да се кажат няколко думи за етническия произход на редовите войници, съставляващи руската императорска армия на Балканите. Тъй като списъкът на генералите и офицерите започва с поляци, то добре ще е и списъкът на войниците да започне пак с поляците.
В редовете на руската императорска армия на Балканите са мобилизирани между 35 000 и 40 000 /тридесет и пет – четиридесет хиляди/ поляци.
Мобилизирани са между 7 и 9 000 естонци и финландци. Огромна част от руската императорска армия е набрана от губерниите в Украйна. Така например, на връх Свети Никола са Орловския и Брянския полкове, които са съставени от украинци и командвани от поляците Валериан Дорожински и Фьодор Радецки. Да, там е и генерал Столетов, който е руснак. Не е ясно какъв е точно броят на украинците, но приблизително може да се определи, като се пресметне численият състав на бойните части. В руската императорска армия са мобилизирани и значителен брой беларуси, а също и латвийци и литовци. Без съмнение има и казаци.

Предвид факта, че числеността на руската императорска армия на Балканите през 1877-1878 г. възлиза на 185 000 /сто осемдесет и пет хиляди/, то може да се каже със сигурност, че войнишката маса на тази армия е украинско-полска, плюс беларуси/литвани/, плюс гарнитура от финландци, естонци, латвийци, литовци и казаци, каквото остане е руско от районите на московията и Санкт Петербург, макар че там пък масата от населението е угро-финско. В тези сметки, разбира се, не включвам 60 000 /шестдесет хиляди/ русмънска войска.

Включвам обаче българското опълчение, което е с числен състав 7 400 бойци. Обаче точно тези опълченци реално печелят войната на връх Свети Никола, но тяхната памет е заметена под килима и не се пази. Те почти нямат паметници, слабо известни са имената на командирите им. За сметка на това руския цар си има паметник пред българския парламент и най-голямата катедрала на Балканите носи името на руски светец, нямащ нищо общо с България. Да не говорим за топонията на градове и села. София е осеяна с имена на руски политици – повечето съвсем открито заявени българомразци, начело с граф Игнатиев. Да се чуди човек, това руски град ли е или българска столица.

 

Символика

  След като са безспорни историческите факти, че руската империя се оглавява от германци /германска династия/; офицерския корпус е съставен в огромната си част от германци и поляци, плюс беларуси, украинци, грузинци, французи, шотландци; че руската императорска армия е съставена от украинци и поляци в огромната си част, нека погледнем и семиотично на на тази война.

 

Руските символи

Флагът на руската империя към момента на руско-турската война от 1877-1878 г. е хоризонтален трикльор с черна, жълта и бяла ивица 

Абсолютно същият флаг по това време има и Австро-Унгарската империя – черно и жълто.


Всъщност жълтото/златното във флаговете и на двете империи е взето от знамето на Изтоюната Римска Римперия /Византия/, тъй като и двете държави твърдят и настояват за приемственост, продължение и легитимация на властта и държавността си от Римската империя. По същата причина и двете империи използват двуглавия черен византийски орел.

Какво се получава дотук: Германска династия, германски, полски и т.н. офицерски корпус, украински, полски войски, римска държавна символика Къде тук е съдържателно руското и на коя точно русия НИЕ, като Българи, сме „длъжни“ да сме вечно благодарни?

Какво, впрочем, е общото между днешната бандитско-милиционерско-фашистко-комунистическа престъпна руска федерация и някогашната управлявана от германци и почиваща на римска идеология руска империя? Продължавам

 

Престъплението в Сан Стефано на 3 – ти март

   Ясно е, че договорът от 3-ти март 1878 г. в Сан Стефано е предварителен, а руснаците още през 1876 г. са договорили с Австро-Унгария неговата ревизия, чрез корекции, допълнения, промени и т.н. Трябва да се подчертае, че отделни части от Санстефанския договор си остават в сила. Берлинският договор не отменя Санстефанския – с Берлинския договор само се дава окончателен вид на резултатите от войната, и това руснаците не само са знаели много добре, но и са го договорели.

С договора от Санстефано руснаците буквално лъжат Българите, че, видите ли, „създават голяма, обединена България“. Да, само дето Българите тогава не са били наясно за договора от Райхщад и Будапещенската конвенция, та са се вързали на опашатата лъжа.

Второ, с 3-то мартенския договор не се създава независима България, а подвластно на Османската империя княжество, с окупационна руска войска.

Трето, със Санстефанския договор русия раздава български земи на съседите й: на Сърбия е дадено Поморавието с Ниш, Лесковац, Пирот, земи населени изцяло с чисто бълагрско население; на Румъния се дава Добруджа; България е откъсната от стратегически важния излаз на Беломорието; цяла Одринска Тракия, гъсто населена с Българи, остава извън пределите на България. По този начин русия още тогава залага бъдещите конфликти между България и съседите й. Там е и коренът на трагичния 20-ти век за нас Българите и за държавата ни. С това не извинявам чудовищната недалновидност, глупост, неподготвеност и откровена тъпота на български политици от самия край на 19-ти век, та почти до самия край на 20-ти век. Но зад тази недалновидност, тъпота, глупост отново стои русофилия.

С предварителния договор от Санстефано независимост получават: Румъния, Сърбия и Черна гора. Нито една от тези три държави обаче не чества като свой национален празник 3-ти март. В нито една от тези държави няма паметници нито на Нелидов, нито на граф Игнатиев, нито на Александър II – ри, камо ли пък някой да развява руски байряци и да се кълне във вечна благодарност на русия. Защо ли пред парламента в Белград не стои на кон на руския цар, или в Подгорица, или в Букурещ, но в София стои. Въпросът е риторичен. Само ще вметна, че през почти цялата си модерна история Сърбия/Югославия – кралска и социалистическа, е водила открито и целенасочено антируска/антисъветска политика, НО никой в Сърбия не си позволява да се самобичува като предател на „братската им, славянска, православна“ русия. Интересно е, че и русия никога не използва определението предатели за сърбите. Апропо, Сърбия изпрати военен корпус срещу СССР по време на Втората световна война. В същия смисъл е излишно да се коментира Румъния. Усеща ли се нихилизмът, който вее от 3-ти март и от съпътстващата го русофилия? Несъмнено!
 

Този празник е доказано фалшив и много вреден за България. Необходима е пълна дерусификация и изкарване наяве истинската история на България, а не писаната в Москва, в услуга и интерес на Москва. Не може да оставим едни 15 % денационализирани, с небългарско светоусещане и самосъзнание, смятащи се за нещо като руснаци, буквални лумпени, да загробят окончателно България с малоумната си продажност, безхарактерност, слугинаж, подлизурство и откровено безумие.

 

Премахването на паметника на руския цар от входа на българския Парламент, преименуването на катедралата, както и на улици и населени места е жизненоважна първа стъпка. Тук даже не коментирам тази необходимост за съветско-комунистическите монументи, защото това е от ясно по-ясно.

Вечна памет и поклон пред Българските опълченци, украинските, полските, финландските, литовските, естонските, латвийските, казашките, румънските и всички останали войни дали живота си за България.

- Българи наричам онези, които работят за честта, достойнството, свободата, независимостта и просперитета на България!
08:44
Останалите са просто стадо, което тарикатите, мутрите, управляващите и мошениците водят за носа и ползват за лични облаги!!!

... и то, не малко ха брой - хиляди макар, че населението не е обучено.

... Иначе, ето в момента чувам от телевизора чувам 30 000 българи загинали от Опълчението.
Рипат и подскачат русоробите срещу писанията на някои, но не им прави впечатление, старите аФторитети-списватели на учебници и книги по история за масово ползване си мълчат и таят като бълхи в нови гащи.

... Това нашето е не позор, а позорище.

Дано казионните историци я прочетат...
Един музикален поздрав от мен:
https://www.youtube/watch?v=__eVL8l6jvo&list=RD__eVL8l6jvo&start_radio=1