От години прави впечатление една особеност в българския политически живот, която особеност колкото е позорна и нелогична, толкова е и интересна като социо-политически феномен. Тази особеност е разклонение на популизма и без никакво съмнение е негова рожба, а може и близнак, доколкото е много трудно да се направи ясно времево определение – кое от двете е по-ранно явление.

Става въпрос за ясно видимия факт, че по време на избори (особено по време на избори) масата политически партии започват бурно и много яростно да ухажват така наречения русофилски и/или ляв електорат, доколкото има препокриване на „ляво“ и „русофилия“.

В борбата за този електорат не се пестят никакви средства и обещания; ставаме свидетели на най-гнусни актове на национални самоунижения и самоопозорявания само и само някоя от склонните към русия партии да получи гласа на някой лумпен (разбирай русофил-комунист). В това отношение настоящата предизборна кампания за парламентарните избори изобилства от флагрантни пози на национален нихилизъм и позор. В тази мерзка борба особено се откровят партиите на Радев, Костя циганчето и глуповатият селяк Ивелин Михайлов.

Нека обаче да кажа, че битката, която водят изброените по-горе, но не само те, е за една електорална маса, чийто абсолютен максимум достига до 20% от имащите право на глас, като там са не само русофили и комунисти, но разни плоскоземци, антиваксъри, любители на всякакви абсурдни конспирации, политически идиоти, недоволни от собствения си живот вечни лузъри, купени и т.н. обществена тиня. В близкото минало тази електорална маса беше феодално владение основно на „Б“СП, но след драматичния крах на некадърното и безкрайно корумпирано правителство на Жан Виденов в началото на 1997 г., този електорат се отдръпна и постепенно беше привлечен от партия „Атака“ – продукт на политическия инженеринг на ДС и стари муцуни от „Б“СП. По-късно, след появата на ГЕРБ – популистка партия с уж дясна реторика, но с отчетлива лява и проруска политика, една част от този електорат стана „герберски“, някои от тях някак си виждаха в Борисов преродения Тодор Живков. След това дойде „Възраждане“, създадена впрочем да обслужва ГЕРБ, а и ДПС, и да бъде една особена връзка между тези партии и русия, че и Китай. Борисов си остава комунист и русофил по манталитет до мозъка на костите си. Сега, с появата на партията на Радев, този електорат прелива предпочитанията и „вечната си преданост“ към него. Няма съмнение обаче, че новият електорат на Радев не след дълго ще го разлюби, а защо ще се случи, ще обясня малко по-долу.

    Какви са партиите, които насочват интереса си към русофилите и комунистите?

       На първо място тези партии, ако и да има едно изключение, са краткосрочни проекти. Не случайно те са именно проекти, а не точно политически партии. Те са проектирани за относително кратък политически живот, тъй като имат заложен политически механизъм за политическо самоубийство, след което изчезват много бързо от обществения и политически живот, сякаш без следа. Такава например беше съдбата например на „Атака“.
Тези партии не са правени така, че да вземат властта и да могат да управляват; те нямат управленски потенциал по следните три причини. Политическите им програми са реално неизпълними, а ако си представим, че някой се заеме с реализацията на програмите им – колапсът на държавата е гарантиран и неминуем; Виденов и „Б“СП успяха да постигнат срив, обедняване, хиперинфлация, изчезване на икономиката, международна изолация, страховита улична престъпност и реален глад за милиони Българи с далеч по-скромна политическа програма. Втората причина е, че тези партии нямат кадрови потенциал за управление. Тук далеч не става въпрос само за първия ешалон на властта – министри и зам. министри, но особено проблематичен е вторият ешалон – директори, началници на агенции, териториални звена и т.н. Ами началници на такива институции като Сметна палата и т.н.? Някой може ли да си представи с КОГО Костя циганчето ще управлява, ако теоретично стане министър-председател или пък селякът Михайлов? На трето място, лидерите на тези партии НЕ ИСКАТ да управляват и да носят отговорност, не само защото не могат, но и защото знаят, че са инженерингови продукти и не са предвидени за управленска дейност. Най-много могат да бъдат допуснати като спомагателно колело в някоя коалиция, както беше случаят с „Атака“ или ИТН, това обикновено е лебедовата им песен.

Има и още една много важна причина – тези партии, поради идеологическата си същност, нямат електорална тежест, обществена подкрепа и доверие, нищо, че обикновено говорят от името на народа или поне 90 % от Българите.

Случаят с Радев е абсолютно същият. Радев е продукт, той не е човек, не е и политик, и никога няма да бъде. Радев е продукт, какъвто продукт е и партията му. Радев и партията му са декори, при това толкова явни, колкото и отблъскващи с фалша и липсата на собствен смисъл. Радев е тежко противоречие и диалектическа невъзможност, такава е и партията му. Радев е не само огледален образ, но и свообразно продължение на Борисов и ГЕРБ, защото и двете партии имат общ генезис.

Радев, ако да би станал премиер, няма да може да управлява, поради личностната си негодност за тази работа, все пак властта не е летящ москвич – ковчег. Радев е толкова корумпиран и поради това зависим, че възниква въпросът дали сяда да се храни по собствена воля. Радев няма хора, с които да управлява. Видяхме кандидатите му за депутати – разни спортисти с умове на врабчета. В крайна сметка мястото на пехливаните и ритнитопковците е на къра или на тепиха, а не в парламента. Видяхме и кои са интелектуалните „тарани“ на Радев – агент „Майстора“ и момченцето с лоша генетика /провисналата гуша/, прочуло се умопомрачителните тъпотии, които плещи по медиите, с които тъпотии всъщност доказа, че комунист/русофил, морал и образование са взаимоизключващи се неща, нещо като вечната битка между Ормузд и Ариман.

Предназначението на Рдев е да бъде нещо като политически крепежен елемент на неудържимо залязващите ГЕРБ и Борисов, които, впрочем, бяха предвидени за по-дълъг политически живот. Защо? Защото най-големият руски политически актив в България се казва Бойко Методиев Борисов и партията му ГЕРБ. Руснаците правят и ще направят всичко за да закрепят Борисов и ГЕРБ. Не казвам, че Борисов е еднозначно зависим от Москва, защото той има ангажименти и зависимости на Запад, но не в такива мащаби. Борисов е дълга тема и няма да се занимавам подробно с него в тази статия.

Електоратът на Радев е ситуационен и много волатилен; той може много лесно и много скоро да се отлее. И тук стигам до въпроса за електората на партии като Радевата.

 

        Какъв е електоратът на парии като „Атака“, „Възраждане“, Радевата партия

   Най-общо казано лумпенски. Това обяснение колкото и да е вярно, е недостатъчно за да се разкрие същността на това електорално тяло.

Както казах, става дума за доста хетерогенни избиратели; един доста широк периметър от разбирания, възгледи, страсти … впрочем доминират страстите. От чисто политическа гледна точка коментираните избиратели нямат политическа идеология, с изключение на онези, които са съзнателни комунисти – искащи възстановяване на реда на Байтошовия им окончателно фалирал социализъм. Политическата философия не може да даде отговор, какво обединява комунисти, квазинационалисти, някакви смехотворни „християни“, заклети привърженици на Баба Ванга, Леля Им Славка Севрюкова и особено на Учителя Им Петър Дънов, на русия, Иран, Китай, Северна Корея, Куба, Венецуела, Турция, Нешка Робева /грешка русоробева/, Жан Виденов, Тодор Живков, Хитлер, Сталин, Доналд Тръмп, Цар Борис, Иван Михайлов и Тито, Орбан и путин плоската земя, кемтрейлс, рептилите, НЛО, Тангра, „Хизбула“ и т.н. Кашата е страховита и показва, че става въпрос както за изключително прости люде, така и за буквално клинични случаи от компетенцията на психиатричния диспансер. Може би не случайно в тези редици са другарката Гълъбова и другарят бивш ДСБ-ар и костовист Михайлов – и двамата медицински доктори - психиатри.

Връзката между обитателите на това електорално блато, разбира се, не е политическа - тя е психологическа, по-точно психодевиантна. В съзнанията на тези люде обитава едно свирепо желание за разрушение, което е достигнало до момент на саморазрушение. Става въпрос за мижави и жалки душици, люде страхливи и слабо способни на каквото и да е съществено и полезно. Мътната им страст да бъде разрушено всичко, за да може всички да станем равни на тях в нищетата и мизерията, която, при тях, е главно умствена, отразяваща се и в обитавания от тях свят. Това е причината едновременно да харесват Сталин и Хитлер, „Хизбула“ и Иран, палестинците и Милошевич, путин и Тито, „Хамас и Северна Корея и т.н., и т.н., защото очакват, че тези сили ще разрушат нашия свят. По същия начин очакват Радев – поредният измамник – да разруши всичко, което електората му мрази – частната собственост, красотата, чистотата, капитализма и т.н.

Електоратът на тези партии, колкото и да концентрира в себе си мътни и разрушителни психологически стихии, е толкова и страхлив, и негоден да реализира стремежите си. Става въпрос за наистина страхливи люде с отчетлив, макар и потиснат (латентен) хомосексуализъм. Страхливи, защото все са уплашени: „Да не влезем във война“; сега ако ни „нападне Иран“, ами „сърбите …“, ами … „турците“; ами ние сме „мънички, мижави, кой ще ни защити“. Обаче същите тези притежатели на сърца на хамстери и кокоши мозъци, изпадат в дива екзалтация, когато  трябва да се похвалят с някоя значима личност, особено от миналото – я цар Калоян, я Левски, я някой друг такъв. Покрай тях, те сами се слагат в групата на „героите“, нали уж и те са от „героичния български народ“, нищо, че ги е страх от всеки и от всичко, даже не бих споменал страха от нещастните им съпруги – явно родени в черни петъци. А латентния им хомосексуализъм прозира от вечната им гръмогласна „мъжкарска“ борба /ама на думи и в интернет, че е по-сигурно/ срещу всякакви джендъри, гейове и т.н.. Най-вече прозира от оргазмено – любовното им възхищение към такива „мъжове“ като путин и кадиров, а и Ердоган и Кастро, например. Фройдисткият им подсъзнателен копнеж да бъдат „оправени“ от кадировците, ако не лично от путин.

Така този електорат очаква Радев, путин, Ким и т.н. да победят, да влязат отново танковете в България, да разрушат всичко и тях да ги направят партийни секретари и областни управители, или поне надзиратели в концлагерите. Разбира се, чакат братушките им /или Радев/ да им раздадат апаратменти, вили, заплати, пари, жени и т.н. Те обаче нали са с умове на калдаринки не знаят, че братушките им ги презират и ненавиждат не по-малко, отколкото ненавиждат нас – нормалните Българи и европейци. Калдаринките не схващат, че дойдат ли тук братушките им – ще ги сполети незавидна съдба, тъй като са напълно ненужни на братушките си.Тъй като обаче Радев няма да реализира мокрите им сънища, скоро ще го разлюбят и ще потърсят нов "спасител". Между другото, разлюбването вече започна. Не е далеч времето, когато същите любители на Баб Им Ванга, "Хизбула", Иран, Ким Чен Ун и т.н. ще разлюбят и батюшката им путин... Никак не е далеч това време, ама никак.

 

     Всичко това обаче има и по-сериозно изражение. Имам предвид връзката социализъм, ислямизъм, фашизъм и тероризъм. Темата обаче ще бъде обект на друга, следваща статия.

популистките политици лъжат електората си, че наистина са готови да сторят това, което техните симпатизанти си фантазират, че може да се случи. Те разчитат единствено да получат участие във властта, квота в парламента.
Най-изкусният популист и манипулатор - Путин от години дъвче темата за Гейевропа и мигрантите и в същото време продава Сибир на Китай, а в Москвабад мюсюлманите са колкото и християните.

Ами електоратът не мисли, вярва на собствените си емоции.

Напълно съм съгласен. Късия педофил от Кремъл обаче печели преди всичко с обещанието за възстановяване на СеСеСеРе-то.