Нека по подобие на кавнтовите физици започна с микровселената, с нашата родна политика. Основната субатомна частица тук е вече изпитващата политически фокус фигура на Румен Радев, който е в качеството си на министър-председател на Република България почти месец. С оглед функционалността на кабинета „Радев“ и политическата, а и професионална компетентност на министрите, а и на самия Радев, няма особен материал за анализи, но все пак трябва да се посочат вече ясно очерталите се характеристики на това управление. Като цяло правителството е много слабо от гледна точка както на политически фигури, така и на професионалисти в ресорите. Не са повече от двама или трима министрите, които в една задоволителна или по-висока степен са подходящи за това. Няма да споменавам имена, тъй като орифесионалните и моралните качества на „ставащите“ са все още под условие. Що се отнася до Радев, то се потвърждава мнението ми, а и не само моето, че изобщо е крайно неподходящ за поста министър-председател. Защо това е така? Защото Радев идва от среда, която по принцип не е политическа, аполитична е и деполитизирана по закон. Функциите на пилот и офицер изискват и създават съвсем друга менталност. Радев няма образованост за висш политически и управленски пост. Редки, много редки са случаите в историята, когато военни са се намесвали в политиката и това водело до положителни резултати.

За да функционира адекватно, целенасочено и с оглед на положителен за държавата резултат/резултати едно правителство, то съставящата го пратия трябва да има ясна, принципна програма и реално работещи механизми (изработени политики). Такива партията на Радев няма. Програмата на ПБ е компилиран копипейст от други политически програми и вероятно с някакъв малък елемент на лично творчество на „корифеи“ като СлавчУ – Малкия Мраз и сталиниста Иво Христов или тежкият абсурд Константин Проданов. Реално правителството няма програма и това ясно личи от хаотичното и противоречиво поведение на министрите. Вчера ЗКПЧ – то Гълъб Донев, незнайно защо сложен за министър на финансите, публично опроверга твърденията на  премиера Радев, че е имало манипулиране на данни за влзиането на България в Еврозоната. Доколко Донев разбира от финанси е въпрос никак не сложен, макар и евентуално спорен, но пък обстоятелството, че Радев нищо не разбира от финанси и икономика, е вън от всяко съмнение. Липсата на политическа програма, компетентност и умение за държавно управление, както и липсата на реална представа за състоянието на държавата,  води не само до хаотичното и противоречиво поведение и говорене на министрите, но и на очевидния, осезаем застой на управлението. То просто нищо не прави и не се движи наникъде. За сравнителен контраст могат да се дадат кабинетите на Иван Костов, Санкскобургготски и първия кабинет на Борисов.

Освен липсата на програма, Радев не разполага с кадрови капацитет. Да, той има мнозинство в парламента, но депутатите му са с нулев политически потенциал и със сигурност с повече от скромна професионална квалификация. Такова е положението и с министрите. Излишно е да се подлага на анализ втория ешалон на изпълнителната власт – там нещата са катастрофални. Едвали обаче това е единствената причина Радев да ползва масово кадровата банка на ГЕРБ и ДПС – НН. Така ясно се очартават, макар и само като маркирани, трите големи липси на Радевото управление: Липса на програма, липса на комптентност, липса на кадри, Това означава много слабо правителство, слабо и неефективно управление, застой, огромен потенциал за скандали и проблеми за държавата и гражданите.

Ето защо Радев не е в състояние да изпълни публично заявените политически обещания, дори и да иска.

Във външнополитически аспект Радев е по същия начин огледално вреден и неадекватен. Той няма външнополитическа програма. Цялата му идея за външна политика се състои от няколко смехотворни лозунга, които основно обаче обслужват русия и всъщност са част от руската пропаганда. Външната политика на правителството „Радев“ е също толкова „сериозна“ като икономическата му политика. Не само е жалък, смешен и нелеп с двойнственото си говорене и взаимоизключващи се позиции, но без никакво съмнение той ще инкасира големи негативи, както и България. Радев е семпъл ум не по-различен от онзи на Борисов и явно е поредния (след Борисов), който не може да схване, че с Байтошовата политика на „снишаване“, „преклонена главица“ и опити за „седене на два стола“ (познат сюжет от времето на цар Борис III – ти) не само не води до нищо положително, но носи реални вреди, а в най-добрия случай маргинализация и недоверие.

Да поставиш България в маргинална, изолирана позиция по въпроса за Международния наказателен съд и отговорността на военнопрестъпника путин и останалите престъпници около него в момент, когато тече повече от видима и много силна геополитическа консолидация не само на Европа, но и това, което се нарича Запад, е или откровено малоумие, или целенасочено вредителство  на страната, тоест национално предателство. Впрочем нарушаването на Конституцията е стар навик на Радев, но досега никой не му потърси отговорст за това. Огромният скандал с ултимативното и абсурдно изказване на Рдев по повод американските самолети на летище „Васил Левски“ е в тази категория. Още по-нелепи, лишени от всякакъв реален смисъл и познание са нестихващите му брътвежи за „невуъзможността ядрена държава да бъде победена“, при това говорени пред наистина ключови европейски лидери. Е, Радев не си ли дава сметка, че политическото ръководство на Франция, Германия, Велика Британия, САЩ са далеч по-наясно от него и ЗКПЧ-етата му за това кое може и неможе. В контекста на геополитиката и в частност външната политика е и откровения и продължаващ саботаж на въоръжените сили на България от Радеви пионки, които очевидно продължават да страдат за СССР-то и вероятно вечер тайно с емолят за путин. Българската отбрана е елемент от цялостната отбрана и на НАТО, и на ЕС, така че саботажните действия на такива като Русев са саботажни действия освен срещу България, но и срещу НАТО и ЕС.

Засега толкова с вътрешния, микрополитически дайджест. Само ще добавя, че неведнъж съм казвал тук, в този блог, че да управляваш летящ Москвич е нещо много различно от това да управляваш държава. Ще добавя, че усвоената от Радев руска пропаганда не е и не може да бъде програма за управление на държава, а е и откровено престъпление да превръщаш в заложници милиони хора – гражданите на България, в името на някакви несвързани, лишени от смисъл и адски вредни бълнувания, които са плод на селско комунистическо възпитание.

Геополитическото макроизмерение.

    Основният център на геополитиката, която жизнено засяга България, е руската война срещу свободна Украйна. Както казах преди известно време, пролетно-лятното руско настъпление е пълен провал и това си личеше ясно още в самото му начало – то така дори и не можа да започне. Сега, разбира се, руските канали наричат/наричаха настъпление отделни бойни действия в определени направления на фронта, но все пак оставаше загадка по какво ги различаваха от така или иначе текущите и през зимата бойни действия. Напротив, украинците взеха инициативата и макар и в много малък мащаб те провеждаха и провеждат някакво контранастъпление, ако и измененията на фронтовата линия да не са от някакъв значим мащаб. Очевидно е, че русия не е в състояние вече пета година да завземе дори административните граници на Донбас и в този смисъл е налудно да се говори, че русия би могла да завземе Харкив, Одеса или пък Киев. Дори не може да ги приближи.

От друга страна русия изчерпва ресурсите си за водене на война. На първо място икономиката й реално не съществува. Основните източници на пари за руския бюджет – петрол, газ, въглища, метали и др. суровини са под глобални санкции, и доколкото все още се продават, то е в ограничени количества, в силно ограничени пазари и на цени близки до подаръка. Бюджетните дефиците към началото на юни са огромни (нали ви казах още в края на миналата година, че русия е пред бюджетен апокалипсис, е сега дори Набиулина го призна. Ама ви го казах!).

Русия гори1 По цялата й територия западно от Урал горят рафинерии, други фабрики, инфраструктура, пристанища. Щетите са огромни, а и в някои отношения невъзстановими към настоящия момент и в тези условия на санкции. Огромни корпорации като „Газпром“ са практически пред фалит

Финансите и парите са сред няколкото много важни тъкани, които държат русия в някакво положение на единство. Тази тъкан в момента е силно продрана и ежедневно нишките й се късат. Накарая няма да има какво да държи отделните субекти на руската федерация, този ден не е никак далеч.

На второ място, русия няма човешки ресурс, който да изпраща на бойното поле. Да, разбира се русия може да мобилизира още многод ълго хора, но тяхната ефективност на фронта е нулева и обикновено имат живот едва няколко дни. Средно на един загинал украинец се падат 7-8 руски жертви, а да не говорим, че в есенно-зимния период имаше дни и седмици, когато на един убит украинец се падаха до 17-20 руснаци. Технологично войната с епромени много и тактиката на „месни щурмове“ е напълно безполезна. Е, погребалните агенции и руските мамаши извличат сериозни ползи от този тип воюване, особено мамашите.

На следващо място русия е изправена пред назряваща вътрешна политическа криза и делигитимирането на путин като вожд/фюрер/дуче/главен мафиот. Вероятността да не изкара годината като президент е доста голяма и продължава да расте. От последните големи срещи – тази между Си и Тръмп и Си и путин, стана ясно, че русия нито може да разчита на Тръмп, както явно си мислеха, нито на СИ /още по-малко/ Както многократно съм ви казвал, Тръмп не е в никакъв случай приятел на путин, а още по-малко пък играе за русия. Русия е сама и за това започна отново да прави опити да ухажва Европа, но … от това нищо няма да последва.

В контекста на повече от явната слабост, изтощение и пълна неспособност на русия, налице е важен геополитически знак или обрат. Става въпрос за Армения, която явно днес ще отвори нова страница в своята история – ще се откъсне геополитически, официално от руската сфера. Това е много силен удар срещу русия, макар и нанаесен от миниатюрната Армения. Преди Армения русия загуби Грузия – нищо, че там все още управлява едно проруско правителство, загуби и Азербайджан.

Казвал съм го и преди, че ако се стигне до разпад на руската федерация, той ще започне от Кавказ, защото това е географското начало на най-уязвите в културно, религиозно, етнически и географски места на руската федерация. В момента по цялото южно, „меко подкоремие“ на русия тече огромно пренареждане, което като валяк в един момент ще премачка полумъртвата русия, коятоприлича на вече гниещ труп на все още полужива огромна крава.

Обръщането на Армения към Европейския Съюз е чист геополитически нокаут за русия, защото обявеният от руското политическо ръководство главен враг, именно ЕС, измъква цяла държава от орбитата й. Рабира се това не би могло да стане без обществен консенсус в самата Армения и политическо решение на елита й. Това обаче очертава крайната безппереспективност и несъстоятелност на русия като геополитически център, съюзник или дори само партньор и то в условията на много жестока геополитическ надпревара и геополитическа консолидация на големите планетарни сили и играчи: САЩ, Европа, Китай и прилежащите към Западния алианс Япония, Корея, Австралия, Нова Зеландия, Канада.

От друга страна обръщането на Армения – една доскоро наистина много проруска страна – към ЕС, началото на преговорите за присъединяване на Украйна и Молдова, предстоящия референдум през август в Исландия и очакваното кандидатстване на Швеция (много вероятно още няколко държави да направят същото) за членство в Еврозоната, както и сключването на големи търговски споразумения (например с държавите от Меркосур) поставя Европейския Съюз в категорията на голям и засилващ се субект на световната геополитическа карта, поставил си за цел бързво наваксаване на дефицитите в някои сфери като отбраната например. Така или иначе ЕС и сега е реална икономическа и технологична конкуренция на свръхгиганта САЩ и аспириращия Китай. Фактът, че ЕС е привлекателна геополитическа структура, предлагаща огромни възможности за развитие на държавите – членки, е ясен индикатор възходящ геополитически тренд.