В навечерието на две от важните за България дати - първи и десети ноември, сме изправени пред важно решение. Това решение сякаш никак случайно съвпада с десети ноември и никак не случайно, е след първи ноември.

   Става въпрос за срещата в София между ЕС и така наречените „Западни Балкани“, на която ще се вземе решение за започване на преговори за членство в съюза на Република Северна Македония /РСМ/ и Албания; казаното събитие ще се състои на датата десети ноември.

  Известно е, че засега шансовете за налагане на вето на началото на преговорния процес са твърде големи и дори неизбежни. Не би могло да бъде и по друг начин, след като РСМ не прояви дори и минимална воля за изпълнение на ангажиментите си по договора с България от 2017 г. Разбира се този договор беше не само необходимост за членство на РСМ в НАТО и ЕС, но и едно добро начало, една предпоставка, за промяна в унаследената в РСМ жестоката антибългарска сърбо-комунистическа политика.

   Главният въпрос тук е: Може ли РСМ да бъде добросъвестна страна по споменатия договор и добросъвестно да започне вътрешна, политико-обществена промяна, която да доведе до изчистване на коминтерновските парадигми и сърбо-комунизма?

Откровено казано - НЕ, макар и не в сто процентов смисъл! Защо обаче това е така?

Преди всичко, защото в глобален мащаб не бе осъдена комунистическата идеология и не бяха изкарани и показани в официален, легитимен съдебен процес всички престъпления на режимите, породени от комунистическата идеология.

Ние трябва да сме наясно, че наложеният с нечовешки терор във Вардарска Македония  македонизъм е идеологическо клонче на марксизма. Това „идеологическо клонче“ – македонизмът, е легитимирано чрез подчинения на Москва и Сталин комунистически интернационал. Поради тази причина антибългарският македонизм не е нищо друго освен комунизъм. Да, това е особен комунизъм, защото към социалния комунистически експеримент е добавен и експеримент с подмяна на народностното самосъзнание, разбира се, чрез крайно насилие и садизъм!

Комунизмът не само не беше осъден в глобален мащаб, но той не получи своето осъждане в България, освен ако не броим законът-декларация, приет от кумова срама по времето на правителството на СДС /1997-2001 г./, оглавявано от Иван Костов. Този закон не съдържа наказателни норми, а само декларативни и поради това реално си остава една декларация. От друга страна, в РСМ никой, никога не е предприемал дори такава минимална стъпка като гласуването на закон-декларация осъждащ комунизма, ерго македонизма.

Тук обаче има и един втори пласт – под коминтерновско-комунистическият, а това сръбският фактор. Сърбия винаги е искала да асимилира Македония и македонските Българи като ги превърне в южни сърби. Тази сръбска политика е стара, но особено силно, последователно, настъпателно, тя беше провеждана в последните 160-170 години и най-вече след Балканската и Първата световни войни, когато на сърбите им се отдаде да стъпят твърдо в Повардарието. Сърбите обаче не успяха да направят македонските Българи сърби и доста хитро смениха тактиката. Новата им тактика най-общо звучи така: „Добре, не сте сърби, а сте македонци“. За всеки нормален Българин в началото на 20-ти век „Македонец“ не значи нищо друго освен Българин от областта Македония. За съжаление това мислене е било използвано доста перфидно от сърбите в българска вреда.

Няма как да не бъде споменат и третият много важен фактор, а именно – геополитическият. РСМ като държава, появила се в следствие на разпада на бивша Югославия и унаследила идеологията ѝ, има подкрепа, макар и не явна, не само на старите югославски съюзници. Така, коминтерновската, сърбо-комунистическа власт в РСМ и идеологията на македонизма, който е антибългарски, среща подкрепата на първо място на Русия, Сърбия, Гърция и в по-малка степен на Франция. Неочаквано, но не съвсем незакономерно, македонизмът намери подкрепа и в Унгария, особено под управлението на Орбан. Удивление предизвиква позицията на Германия и Австрия, която на практика представлява солидаризиране с македонистките позиции.

Масло в огъня на македонизма наливат и кръгове намиращи се в самата България - те са главно два: На първо място така наречените антифашисти-комунисти, които легитимират лъжите на македонизма. На второ място са така наречените либерали, които в България чисто родово и генетично произхождат от висшата комунистическа номенклатура на БКП и са носители на едни от най-крайните форми на нихилизъм и отрицание. И двете групи-родово свързани – напълно открито работят за каузата на македонизма и станалата за тях родово-наследствена идеология на комунизма. Все пак, нека не забравяме, че комунистите в България, под ръководството на съветския гражданин, инсталиран от окупационната съветска армия и лично от Сталин за министър-председател, Георги Димитров, с крайно насилие принуждаваха Българите в Пиринския край да се декларират за „македонци по националност“.

Така, самото съществуване на РСМ е на основата на комунизма и антибългаризма и поради тази причина, което и да е политическо ръководство в Скопие няма да приеме да отстъпи от фалшивите парадигми за историята, обуславящи съществуването на „македонска нация“, „македонски език“ и всичко свързано с тях.

 

Поради тези основни причини, ветото е единственото средство за да бъде държан вирусът на македонизма и сърбо-комунизма вън от ЕС. България не бива да се съобразява с абсолютно никого, освен със собствените си интереси. В това България доказано може да разчита на подкрепа от САЩ и албанците в РСМ и Албания.

 

При всичко това, питам се, дали срещата ЕС-Западни Балкани, е случайно на десети ноември? Време е комунизмът да си иде и от Вардарските земи на България. Дано първи ноември се окаже пробуждащ съзнанията на хората както тук, в България, така и в РСМ.

прочетох целия текст и не съжалявам

великолепно написано - севриозно, стегнато и мъжки

най-важното с ИСТИНИ и абсолютна логика на финала

Благодаря за позитивния коментар. По въпроса за ветото, може и да си прав, но аз мисля че все пак ще го наложат. Има и нещо допълнително благоприятстващо ветото- старите членки на ЕС не са в кондиция за продължаващо разширяване.

Колонията слуша като й дръпнат ушитее. Колониалното управление не защитава интересите на колонията, а на търговците на тръстика и кафе.

От коментара ти лъха една вторична, но доловима нотка, която издава, че си от кръвната група на другарите. По какъв начин си свързана с комунизма /освен чрез хитриянството/?

Защо смяташ, че е точно глупостина?

Само едно, според мен, съществено допълнение, Мартине.
Сърбоманските шовинисти от ВМРО–ДПМН, които създават анти-български настроения в Македония не са Македония, а просто едни сръбско-руски марионетки, които мразят България, единството с нея и единството на Балканите въобще, защото са заслепени открай време от мегаломанските си амбиции за влияние над полуострова и проливите.
По тази причина, според мен, когато градим отношения с Македония, която в древността е област от Балканите като Тракия и Дакия, винаги трябва да имаме предвид руско-сръбските инвазивни апетити, за да сме по-близо до Истината и да реагираме адекватно на ситуациите!
Чест и почитания за почтената позиция!

Здравей, Огнянен. ВМРО-ДПМН са само един инструмент на руско-комунистическата, сърбоманска стратегия, тактика и политика в Македония. Въпросното ВМРО-ДПМН не са първопричина, а следствие - в този смисъл не те са източникът на българомразие; но са проводник. Според мен ние не можем да градим отношения с Македония докато сърбо-комунизмът е жив. Самото съществуване на македонска нация, държава са на антибългарска основа.

Наистина, докато сърбо-комунизмът в Македония има влияние, трудно ще постигнем разумни решения на ситуацията, но трябва да опитваме, защото много голяма част от македонските граждани не понасят сърбо-комунизма и искат да поддържат добри отношения със събратята си – българите, защото са наясно, че ще имат повече полза от нас, отколкото от руснаци и сърби, на които са яли попарата.
Казусът е сложен и, според мен, трябва да се решава постепенно, със здрав разум и твърда воля, много внимателно, с взаимни, полезни за утвърждаването на Истината компромиси и от двете страни.