Една неделна главоблъсканица за тайнствените дебри на истинската история, маркирана със символи, тайни, авторитети и огледални образи. Един истински лабиринт водещ към центъра на историческата реалност наречена власт.

         Специално за уважаемия съблогър Gardener, по повод на чудесния му пост с римски монети, съпроводени с размишления по базисни въпроси.

Разбира се своеобразната днешна цикада е с музикален съпровод от  сакрална хорова музика  и композиции на венецианците маестро Томазо Джовани Албинони и Антонио Лучо Вивалди.














P                                                             Pax Tibi Marce Evangelista Meus

Поздравления, ... :)))

Благодаря. Поздравления и за теб.

Мислех да не пиша под Вашия пост, но пък ще пробвам една тема... за колегата Адриан. Тя - темата, няма нищо общо с мен(е) или Вас. Ей така ми дойде на ум, все пак трябва да се правя на "древен" от спортен интерес. Та, Адриан имаше приятел. Едно не много типично римско семейство и за онези дни, но тогава хората бяха по търпеливи и не осъждаха какво прави с онази работа императорът. Неговото момче за забавления, бе красиво и умно, изкушаваше се от разни практики - мистични разбира се, съвсем нормални за онези години, онова общество и онази власт. Адриан легна болен и аз бях на път да си стана, какъвто трябваше да бъда (това пак на шега, поддържам имиджа и се правя на писател ... не точно фантаст). Младежът се удави в Египет - нарочно, защото беше силно влюбен в колегата. Мислеше, че ще спаси любовника си, пренасяйки в жертва живота си. Спаси го, даде му ..., всъщност нищо не му даде, Адриан беше болен от астма и живя още няколко години. Тези години бяха достатъчни да се създаде един култ към красивия младеж, който преживя до към 19 век и до днес, но само в много професионалните среди - историци и по-хай ... хомосексуалните групи. До голяма степен ренесансът бе белязан от тази любов между мъже. От 14 век до сега има няколко хиляди произведения, които споменават тази мъжка любов. Оскар, Данте и т.н., даже... Андерсен(при това само за писатели пиша, сетих се за историята във връзка с Томасо и той се вдъхновява от тези работи) се опиват тези хора, живели някога. Това е историята, която ме мързи да пиша като тема, едва ли днес в РБ ще ме разберат правилно, а и не ми пука.