Постинг
09.06.2013 13:15 -
Девети юни
Днес се навършват деветдесет години от свалянето на А. Стамболийски и неговото БЗНС от власт. Власт продължила, дефакто, от края на 1919 г. до средата на 1923 г.
Събитията от девети юни са официализарни като "преврат", разбира се от левите "историци", с цел да се придаде отрицателно звучене на този високопатриотичен акт, извършен главно от българската войска и ВМРО, с подкрепата на Негово величество Цар Борис III - ти - обединител.
Комунистите и съдружните им земеделци - дружбаши не спират да повтарят мантрите за това как "Българи клали Българи, както и турчин не е клал", за "кръволока Цанков", "превратаджиите" и т.н., и т.н. лъжи, прикривайки по този начин своята същност на национални предатели.
Истината обаче е съвсем друга и точно истината, и само истината, осветлява антибългарската и предателска политика на Стамболийски, и другите лидери на БЗНС.
Точно тая истина рядко се чува, дори и днес, в българското обществено и политическо пространство, а някой изрече ли я, то веднага му лепват до болка познатия етикет "фашист". Вероятно, защото според другарите червено-оранжеви българофоби е по-прогресивен техния антибългарски интернационализъм.
Ето от какви мисли, чувства и стремежи са се водели Стамболийски и котерията му в тия техни четири години властване:
Стамболийски подписва позорния и тежък за България Ньойски договор - диктат, по силата на който Царството понася тежки последствия. Картинката, която рисуват и до днес червените "историци", при подписването на този договор, е как Стамболийски забил писалката в масата, след като поставил подписа си. Колко героично! Само че забравят да кажат, че същия този "народен" герой застава на чело на така наречената "радомирска република" и на практика оглавява метеж, сред част от българските войници, като по този начин посява семената на тлеещ и до днес вътребългарски конфликт. Дали този "народен трибун" изобщо се е замислял какво върши или просто е удовлетворявал някакви свои тъмни пориви, или е служил на враждебни на България сили? Вероятно има истина и в двете неща, въпреки, че случаят "Стамболийски" би трябвало да се разглежда и от чисто медицинска, психиатрична гледна точка, особено като се има предвид неговата развратна същност.
Обаче могъл ли е Стамболийски да не подпише в Ньой условията на Антанта и да подири значително по-благоприятни условия за мир, за народа български, на когото е уж "трибун"? Могъл е, както можаха младотурците!
Като цитирам по-горе ласкателните прозвища, с които левичарите окичват Ал. Стамболийски, нека видим, доколко те са истинни.
Наричат го народен трибун, но негови са следните слова " Аз не съм нито Българин, нито сърбин - Аз съм югославянин"! Край на цитата. Та, на кой народ е "трибун" тоя оранжев "вожд и учител". Та нима това не са същите, по същество, думи, които по-рано произнася и димитър благоев - дядото, кръстникът, големият дон на мафията наречена "Б"КП? Ето какво е твърдял пък за себе си този "Дядо": "...между другото, аз не съм Българин, аз съм македонец, македонски славянин". Впрочем, същите думи е изричал и "великият" поет Вапцаров, пишещ срещу няколко рубли месечно възхвали за СССР. Червената нишка на българофобията и националното предателство е ясно видима. Същата тая нишка ще обвърже тясно "Б"КП и "Б"ЗНС, та чак и до днес. В този смисъл странно ли е, че Никола Петков, възпяван като жертва днес, от "демократите", с готовност участва в сформирането на ОФ?
Но да се върна на Стамболийски.
Ето какво е мислил и какво казва на сърбите същия този оранжев дружбаш " Що се отнася со македонците,те са по голяма тежест за нас,отколкото за вас.Ние се борим енергично против тях но нищо особено не можем да направим, защото тяхния щаб е във вашата страна. Заловете ги и сте решили този въпрос.Ние не щем Македония. Нека вие халал". Ето с каква лека ръка този "народен" син се отказва от Българите останали под сръбска окупация, търпящи едно господство и терор, стократно по-страшно и тежко от миналата султанска власт. За него явно Българите живеещи по Вардар не са вече Българи, ами "македонци". За него Повардарието е било "южна сърбия" ( бановина), както я наричат сърбите, а македонските Българи е считал за "прави сърби". Сърбите са гледали на всичко българско като на престъпление. За сърбите ВМРО е било престъпна шайка, разбира се, а Българите, участващи в четите на ВРО - терористи. Стамболийски, вижда се, е пеел на един глас със сръбските душмани на Българщината. Нещо повече, именно Стамболийски нарежда, в услуга на сърбите, да бъде арестуван големият Българин, тогавашният ръководител на ВМРО - Тодор Александров. Само че ВМРО не е прощавало такива предателства спрямо Българите и затова не е случаен факта, че именно четниците на ВМРО отрязват празната глава на Стамболийски.
С действията си, думите си, политиката си Стамболийски и БЗНС отричат възрожденския стремеж на поколения Българи за единна и независима България - от Черно море до Охрид и от Дунав до Бяло море. Идеал и стремеж за, който са работили и умирали стотици хиляди Българи, в името на "Бога, Царя и Отечеството".
Да подпишеш Ньойския договор, да предадеш Българите в Македония, да обслужваш интересите на Антанта, както е правел Стамболийски, това е било твърде недопустимо и за войската, и за Царя, и за ВМРО, и за огромна част от Българите. Тук би било добре да се добави, че Стамболийски е ненавиждал българското офицерство, както и образованите и интелигентните хора в тогавашна България. Правителството на БЗНС е било и в конфликт и със Светия синод на българската православна църква.
Израз на тази негова омраза и ненавист, чисто партизанска, са и съдилищата, които той назначава уж за съдене на "виновниците за националната катастрофа". По същия модел, комунистическата партия, давадесет и пет години по-късно, ще въведе "народните съдилища", издали смъртните присъди над политическия, духовния, икономическия и военен елит на Царство България. Да, патента за "народните съдилища" го държи Стамболийски. Републиканският главатар, който не е разбирал значението на българската Корона. Корона, която е символизирала независимостта на България. В онези години българския народ е изразявал това в простата сентенция : "Има Цар, има свободна Бългрия".
Поради всичко това, а и не само, събитието на Девети юни 1923 г. не е преврат, а спасение на България. Едно начинание, което тогава се е увенчало с успех и е отстранило тумора БЗНС, и Ал. Стамболийски, считащ себе си за...югославянин.
Затова истинските национални герои, истинските Българи - спасили България, тогава, на девети юни 1923 г., ще останат завинаги: Негово величество ЦарБорис III - ти - обединител, генерал Иван Вълков, легендата на македонските Българи, ръководителят на ВМРО - Тодор Александров и професор Александър Цанков.
Честит Девети Юни, Българи.
Събитията от девети юни са официализарни като "преврат", разбира се от левите "историци", с цел да се придаде отрицателно звучене на този високопатриотичен акт, извършен главно от българската войска и ВМРО, с подкрепата на Негово величество Цар Борис III - ти - обединител.
Комунистите и съдружните им земеделци - дружбаши не спират да повтарят мантрите за това как "Българи клали Българи, както и турчин не е клал", за "кръволока Цанков", "превратаджиите" и т.н., и т.н. лъжи, прикривайки по този начин своята същност на национални предатели.
Истината обаче е съвсем друга и точно истината, и само истината, осветлява антибългарската и предателска политика на Стамболийски, и другите лидери на БЗНС.
Точно тая истина рядко се чува, дори и днес, в българското обществено и политическо пространство, а някой изрече ли я, то веднага му лепват до болка познатия етикет "фашист". Вероятно, защото според другарите червено-оранжеви българофоби е по-прогресивен техния антибългарски интернационализъм.
Ето от какви мисли, чувства и стремежи са се водели Стамболийски и котерията му в тия техни четири години властване:
Стамболийски подписва позорния и тежък за България Ньойски договор - диктат, по силата на който Царството понася тежки последствия. Картинката, която рисуват и до днес червените "историци", при подписването на този договор, е как Стамболийски забил писалката в масата, след като поставил подписа си. Колко героично! Само че забравят да кажат, че същия този "народен" герой застава на чело на така наречената "радомирска република" и на практика оглавява метеж, сред част от българските войници, като по този начин посява семената на тлеещ и до днес вътребългарски конфликт. Дали този "народен трибун" изобщо се е замислял какво върши или просто е удовлетворявал някакви свои тъмни пориви, или е служил на враждебни на България сили? Вероятно има истина и в двете неща, въпреки, че случаят "Стамболийски" би трябвало да се разглежда и от чисто медицинска, психиатрична гледна точка, особено като се има предвид неговата развратна същност.
Обаче могъл ли е Стамболийски да не подпише в Ньой условията на Антанта и да подири значително по-благоприятни условия за мир, за народа български, на когото е уж "трибун"? Могъл е, както можаха младотурците!
Като цитирам по-горе ласкателните прозвища, с които левичарите окичват Ал. Стамболийски, нека видим, доколко те са истинни.
Наричат го народен трибун, но негови са следните слова " Аз не съм нито Българин, нито сърбин - Аз съм югославянин"! Край на цитата. Та, на кой народ е "трибун" тоя оранжев "вожд и учител". Та нима това не са същите, по същество, думи, които по-рано произнася и димитър благоев - дядото, кръстникът, големият дон на мафията наречена "Б"КП? Ето какво е твърдял пък за себе си този "Дядо": "...между другото, аз не съм Българин, аз съм македонец, македонски славянин". Впрочем, същите думи е изричал и "великият" поет Вапцаров, пишещ срещу няколко рубли месечно възхвали за СССР. Червената нишка на българофобията и националното предателство е ясно видима. Същата тая нишка ще обвърже тясно "Б"КП и "Б"ЗНС, та чак и до днес. В този смисъл странно ли е, че Никола Петков, възпяван като жертва днес, от "демократите", с готовност участва в сформирането на ОФ?
Но да се върна на Стамболийски.
Ето какво е мислил и какво казва на сърбите същия този оранжев дружбаш " Що се отнася со македонците,те са по голяма тежест за нас,отколкото за вас.Ние се борим енергично против тях но нищо особено не можем да направим, защото тяхния щаб е във вашата страна. Заловете ги и сте решили този въпрос.Ние не щем Македония. Нека вие халал". Ето с каква лека ръка този "народен" син се отказва от Българите останали под сръбска окупация, търпящи едно господство и терор, стократно по-страшно и тежко от миналата султанска власт. За него явно Българите живеещи по Вардар не са вече Българи, ами "македонци". За него Повардарието е било "южна сърбия" ( бановина), както я наричат сърбите, а македонските Българи е считал за "прави сърби". Сърбите са гледали на всичко българско като на престъпление. За сърбите ВМРО е било престъпна шайка, разбира се, а Българите, участващи в четите на ВРО - терористи. Стамболийски, вижда се, е пеел на един глас със сръбските душмани на Българщината. Нещо повече, именно Стамболийски нарежда, в услуга на сърбите, да бъде арестуван големият Българин, тогавашният ръководител на ВМРО - Тодор Александров. Само че ВМРО не е прощавало такива предателства спрямо Българите и затова не е случаен факта, че именно четниците на ВМРО отрязват празната глава на Стамболийски.
С действията си, думите си, политиката си Стамболийски и БЗНС отричат възрожденския стремеж на поколения Българи за единна и независима България - от Черно море до Охрид и от Дунав до Бяло море. Идеал и стремеж за, който са работили и умирали стотици хиляди Българи, в името на "Бога, Царя и Отечеството".
Да подпишеш Ньойския договор, да предадеш Българите в Македония, да обслужваш интересите на Антанта, както е правел Стамболийски, това е било твърде недопустимо и за войската, и за Царя, и за ВМРО, и за огромна част от Българите. Тук би било добре да се добави, че Стамболийски е ненавиждал българското офицерство, както и образованите и интелигентните хора в тогавашна България. Правителството на БЗНС е било и в конфликт и със Светия синод на българската православна църква.
Израз на тази негова омраза и ненавист, чисто партизанска, са и съдилищата, които той назначава уж за съдене на "виновниците за националната катастрофа". По същия модел, комунистическата партия, давадесет и пет години по-късно, ще въведе "народните съдилища", издали смъртните присъди над политическия, духовния, икономическия и военен елит на Царство България. Да, патента за "народните съдилища" го държи Стамболийски. Републиканският главатар, който не е разбирал значението на българската Корона. Корона, която е символизирала независимостта на България. В онези години българския народ е изразявал това в простата сентенция : "Има Цар, има свободна Бългрия".
Поради всичко това, а и не само, събитието на Девети юни 1923 г. не е преврат, а спасение на България. Едно начинание, което тогава се е увенчало с успех и е отстранило тумора БЗНС, и Ал. Стамболийски, считащ себе си за...югославянин.
Затова истинските национални герои, истинските Българи - спасили България, тогава, на девети юни 1923 г., ще останат завинаги: Негово величество ЦарБорис III - ти - обединител, генерал Иван Вълков, легендата на македонските Българи, ръководителят на ВМРО - Тодор Александров и професор Александър Цанков.
Честит Девети Юни, Българи.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
1. Блогът на Герман Тайгър, особено добри анализи и коментари за войната в Украйна.
2. Блогът на Калоян(Българска Монархия)
3. Блогът на Единствена
4. Забравеният д-р Ганчо Ценов
5. Българите са стари заселници в македония
6. "Хиляда години от смъртта на Св.Климент ли?"
7. Кроватова България и покръстването на българите
8. Народността на старите македонци
9. Декомунизация
10. Епохални времена
11. Блогът на sparotok
12. Лустрация на агентите на държавна сигурност-петиция
13. Блогът на dimenzed
14. татарски фалшификати
15. Петиция за демонтирането на бургаския "Альоша"
16. Демонтиране на паметника на съветската армия
17. Истината за Украйна
18. АТЛАНТИЧЕСКИ СЪВЕТ НА БЪЛГАРИЯ
19. НАТО
20. Контракоментар с Асен Генов
2. Блогът на Калоян(Българска Монархия)
3. Блогът на Единствена
4. Забравеният д-р Ганчо Ценов
5. Българите са стари заселници в македония
6. "Хиляда години от смъртта на Св.Климент ли?"
7. Кроватова България и покръстването на българите
8. Народността на старите македонци
9. Декомунизация
10. Епохални времена
11. Блогът на sparotok
12. Лустрация на агентите на държавна сигурност-петиция
13. Блогът на dimenzed
14. татарски фалшификати
15. Петиция за демонтирането на бургаския "Альоша"
16. Демонтиране на паметника на съветската армия
17. Истината за Украйна
18. АТЛАНТИЧЕСКИ СЪВЕТ НА БЪЛГАРИЯ
19. НАТО
20. Контракоментар с Асен Генов