Нека започна с едно уточнение: това писание е по скоро емоция, отколкото анализ или каквото и да е от този сорт, така че текстовата нахвърляност е част от същината.
Смятам, че пръв коментар заслужава безспорната звезда на година 2020 /или както както се казва на брюкселски български новоговор дваЙСЕ дваЙСЕ/ Covid19. Още повече, че този грип ще бъде наш спътник в необозримото бъдеще. Е, ако не по друг начин, то поне чрез медиите и НОЩ, с главнокомандващ Мутафчийски.
Да, няма да има оттърване от тоя грип – все така ще има пикове, падове, извъредни и недотам извъредни положения, „изострени“ епидемиологични обстановки, особено пък през идващата есен. Кое обаче е най-интересното и важното по отношение на този грип? Най- важното е, че настоящата система си отива. Отива си с умерено темпо и се демонтира от онези, които я монтираха преди около 350-400 години. Нищо не е вечно! Пък и всичко започнато си има цел. Така, добрият стар капитализъм и социалистическото му братче-близначе явно са изчерпани и не могат повече да бъдат прилагани. С две думи – не са нужни! На точно обратното виждане обаче са някои къде-къде по-разбиращи от мен, които твърдят, че с бясна скорост се движим към някакъв нов вид комунизъм. Единствено болшевишката дивашка сатрапия Китай, бил – казват - някакъв близък модел на този нов вид комунизъм. Може и така да е, но на мен друго ми се чини: нещата отиват към някаква уродливо странна, неясна система, която е силно рестриктивна.
Естествено една такава система - хибрид, ще има нещо комунистическо; но все пак ще е някаква силно изопачена и деградирала версия на феодализма и кастовия ред в Индия, с цялото ми дълбоко уважение и към феодализма, и към великата арийска цивилизация на Индия. В бързо връхлитащата ни нова система, новите феодали няма да имат общо нито с графовете и бароните от времето на Ancien regime, нито с кашмирските махараджи. Новите феодали са нещо комплексно, хибридно, гОлеми с лица на Бай Ганьо, мироглед на Санчо Панса, нрави на Разколников и личностен мащаб като на мистър Джон Бул. Всъщност, „светото“ семейство Баневи е точен пример.
Може би някой би се учудил, как така пък ще сменят системата? Ами умишленото хладнокръвно убийство на цели сектори в световната икономика индикация за какво е? Така или иначе грипчето Ковид се оказа чудесен катализатор за целите им.
Вкратце казано, това е най-важното за тоя грип, макар че, все пак, хората трябва да внимават с маските – да не би да хванат някоя белодробна инфекция.
Второ място в класацията заема нашата политическа криза, която в последните дни мина в „митингова фаза“, ако трябва да префразирам титана на мисълта от Правец, другарят Тодор Живков. Та, както си е редно за всяка фаза на митинги, за словесни престрелки /и не само/ със „ЗА и „ПРОТИВ“ между политическите агитки на този и онзи, имаме два полюса, две крайности, които крайности се олицетворяват от определени /без/личности, водачи /пази Боже/.
Така, митингуващите и всички останали пристрастни знаят КОЙ им е върховния главномандваащ така да се каже и знаят КОЙ им е враг, пак така да се каже. Поне така изглеждат нещата за около 90% от народонаселението – едностранчиво биполярно! Както с еказва: чисто и просто като изкъпан милиционер.
Който не е с Борисов и ГЕРБ е за Радев, Нинова, Божков и мафията и обратното. Тая парадигма си има обаче и геополитически измерения: ЕС и НАТО се олицетворяват от Бойко и ГЕРБ, а Русия и Евразия от Радев и Нинова, и Божков. Така простолюдието разбира нещата. Да, ама – НЕ! Совите не са това, което са. И то не само в сериала „Туин Пийкс“! Средно интелигентният и що-годе сведущ човек, имащ някаква образованост, знае колко измамен и подвеждащ е светът на материалната действителност и производният му – още по-фалшив – социум!
Ето защо, нека ударя един бърз скалпел на ситуацията, за да докажа горното си твърдение. Да започна по ред: с Борисов, ГЕРБ, ЕС и НАТО.
През 2007 година България стана пълноправен член на ЕС като без никакво съмнение това събитие беше натоварено с огромни очаквания от страна на Българите. Какви бяха очакванията? Ами много прости: работеща, нормална, правова държава. Поне лично моите бяха, че страната ни като член на ЕС бързо ще преодолее недъзите в съдебната система, чрез серия от малки реформи или една голяма кардинална, без значение всъщност. В крайна сметка, ако заработи съдебната система, то всичко останало по естетвен начин ще си дойде на мястото. Но не би! Проблемите в съдебната система и правосъдието станаха обект на ежегодни доклади, които така или иначе нямаха никакъв ефект и никой не вземаше под внимание. С това като цяло се изчерпваше влиянието на ЕС. Обаче през 2009 г. за пръв път на власт дойде партия ГЕРБ, начело с Бойко Борисов /всички знаем кой е той/. Кой създаде партия ГЕРБ и КОЙ де факто назначи Бойко Борисов за несменяем и реално едноличен управленец на България… Поне във видимия спектър? Отговорът е известен и слава Богу напоследък дори публично започна да се изрича: германските политически партии в лицето на ХДС и ХСС, чрез фондациите си, в колаборация с тукашните прокситата на Кремъл. По този начин заинтересуваните си създадоха компромисен политически режим като внимателно подбраха актуалните му лидери. Въпросният политически режим е бил замислен да бъде точно такъв, какъвто е. Режимът колкото обслужва ЕС, толкова обслужва и Русия. Става дума за ни повече, ни по-малко именно компромис. Част от компромиса, неизбежно, са и всички останали, които по някаква причина имат досег с режима. В този смисъл ЕС съвсем съзнателно засили до неимоверност недъзите на по-рано догворения „преход“ и поради това – изобщо не оправда целенасочено подхранените първоначални очаквания.
Инсталираният режим обаче взе да се износва, колкото и да се радва на подкрепата на Берлин, Брюксел и Москва, както и на някои други, по-дребни играчи. Пасивите му отдавна надхвърлиха активите и поради това е в реален, макар и необявен официално политически фалит. Разбира се, въпросните пасиви са и за ЕС, колкото и последния да не го признава, мълчейки.
Сега за Нинова, Радев и присъдружните им, които са не нещо друго, а точно мимикрия на описания режим. Например Радев, ами той стана президент с явната подкрепа на Борисов и ГЕРБ. Дори самият Борисов, с безподобния си стил на изказ, простодушно си призна, че Той е направил Радев президент. По този въпрос писах в навечерието на президентските избори, но тогава май никой не ми повярва.
Освен това, Радев е колкото офицер от Добриджуровата НеРеБейска армия, толкова и американски възпитаник. Някой смята ли, че военен пилот, минал през чужд военен колеж, не е по някакъв начин кооптиран към интересите на съответната държава, в случая САЩ? Щото аз не смятам така. Още повече, че като главнокомандващ армията, какъвто по действащата Конституция е Радев, има пряко отношение към НАТО, тоест – пак към САЩ.
Нинова. Коя е Нинова? Другарите социалисти може би не помнят, но Нинова беше много близка с някога управляващата СДС и с Иван Костов. Още по-важното е, къде учеше на Нинова детенцето /да е живо и здраво/? Не е Русия, а САЩ. Къде работи детенцето ѝ понастоящем? Работи в една голяма банка отвъд океана. Някой може ли от три пъти да познае чий човек е Нинова? Само че има и друго, зависимостите в случая никога не са напълно едностранни, защото тукашния политически „еилит“ го държат най-малко на двустранна каишка. Такъв е компромисът между така наречените Велики сили. Процентите на влияние са в сила и днес, макар и актуализирани, съгласно настощото разпределение на геополитическите сили. Иначе не би могло и да бъде, защото все още никой не е отменил резултатите от Втората световна война.
Ето защо, каквато и промяна да има в управленските конфигурации, те ще са от такъв характер, че основните неща ще си останат такива, каквито са. Просто от време на време изгарят бушони, з ада може да се запази мрежата. В този смисъл Нинова би била аватар на Бойко Борисов. Истинска някаква промяна може да има, само ако има геополитическо пренареждане. Нещата стоят така, че политическата рамка в България е установена от външни сили по договорка между тях; тази политическа рамка е обвързана с международни правни актове и е инкоропорирана в, част е, и зависи от финансова система, която също е наднационална, така че смяната на партиите или лицата е процедурен въпрос; но не и промяна по същество.
С това смятам да завърша дайджеста на събитията от първото полугодие, както и с един скромен съвет-пожелание: слушайте хубава музика, четете книги, развивайте се личностно, мислете и култивирайте добродетели, защото тези неща носят единствената истинска промяна.
Избори без избор
Руският преврат си пълзи. Българските сл...
Най-вредните за обществото, когато негов...
Дамян Дамянов
отначало докрай, а го прочетох всичкото - и за мен абсолютно истинно
освен това - написал си го перфектно и емоцията не личи, а е издържано и сериозно
Поздрави!
отначало докрай, а го прочетох всичкото - и за мен абсолютно истинно
освен това - написал си го перфектно и емоцията не личи, а е издържано и сериозно
2. Блогът на Калоян(Българска Монархия)
3. Блогът на Единствена
4. Забравеният д-р Ганчо Ценов
5. Българите са стари заселници в македония
6. "Хиляда години от смъртта на Св.Климент ли?"
7. Кроватова България и покръстването на българите
8. Народността на старите македонци
9. Декомунизация
10. Епохални времена
11. Блогът на sparotok
12. Лустрация на агентите на държавна сигурност-петиция
13. Блогът на dimenzed
14. татарски фалшификати
15. Петиция за демонтирането на бургаския "Альоша"
16. Демонтиране на паметника на съветската армия
17. Истината за Украйна
18. АТЛАНТИЧЕСКИ СЪВЕТ НА БЪЛГАРИЯ
19. НАТО
20. Контракоментар с Асен Генов